Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260050/25.8.2020г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен
съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав,
на седми юли, две хиляди и двадесета
година,
в открито
съдебно заседание в състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2103
по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е
по въззивна жалба от Д.Т.Е.Т. ООД чрез адв.П.И. срещу Наказателно постановление №
23-0000289/06.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна
администрация/РДАА/ Варна. Със същото на жалбоподателя за нарушаване
разпоредбата на чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвтП/ и на основание чл.104 ал.1 от ЗАвтП на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят
счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, тъй като
не съдържа точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, не е посочено точно кое свое задължение не е изпълнило дружеството.
Сочи се, че дори и да има извършено нарушение при осигуряване на дневната почивка
на водача И.М., то това се дължи на негови действия, а не на липса на
организация от страна на дружеството. Моли съда за цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление и присъждане на направените разноски.
Жалбата е подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява, а се представлява от адв.П.И., редовно упълномощена. По същество адв.И. моли съда да отмени наказателното постановление на
основанията, посочени в жалбата и да им бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява и се представлява от процесуален
представител в съдебно заседание, който моли съда да потвърди наказателното
постановление и да им бъдат присъдени разноските за процесуално
представителство.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.01.2020 г. в РДАА Варна от инспектор К.Н.К.
била извършена комплексна проверка на транспортната документация на въззивното дружество, което разполагало с лиценз на
Общността за извършване на международен обществен превоз на товари. В хода
проверката св.К.К. установил, че на 14.09.2019
г. в гр.Варна, ул.Прилеп № 41, дружеството не е организирало
труда на водача И.Н.М. ЕГН ********** при извършване на случаен превоз на
пътници, видно от информацията от дигиталната карта на водача №
0000000137673000 и два броя пътни листи с пътни ведомости към тях с автобус
Фолксваген от кат.М2 с рег.№ В 9609 ВР, с монтиран дигитален тахограф марка Comtinental
Automotive, тип 1381.012000 № **********, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета/наричан по-нататък Регламента/ по такъв
начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 параграф 2
изречение 2 във връзка с чл.4 буква ж, второ тире от Регламента, а именно – За
24-часовия период на управление, започващ в 06:09 часа на дата 14.09.2019 г. на
водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа,
като му е осигурена почивка от 04 часа и 22 минути /в периода от 00:13 часа до
04:35 часа на дата 15.09.2019 г., като намалението на намалената дневна почивка
е с 04 часа и 38 минути.
На 23.01.2020 г. св. К.Н.К. съставил Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 274537 срещу въззивното
дружество, в който е посочено, че е нарушило разпоредбата на чл.10, параграф 2,
изречение 1, пр.2 от Регламент № 561/2006 г. във вр. с
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП, тъй като дружеството не е организирало труда на водача
И.Н.М. по такъв начин, че да му е осигурена намалена дневна почивка от поне 9
последователни часа.
. Като доказателство са иззети и описани в АУАН: 2 броя пътни листи, информация
от дигиталната карта на водача, копие от протокол на тахошайбата,
справка за МПС, копия от документи на водача, справка от програма „Лицензи“. Актът
бил надлежно предявен и връчен на управителя С.С., който не направил възражения.
На 06.04.2020 г., въз основа на АУАН
административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
като е приел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.10 § 2
изр.1 пр.2 от Регламент 561/06 във вр.чл.78 ал.1 т.1
от ЗАвтП и на основание чл.104 ал.1 от ЗАвтП му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева
От справката за
актуално състояние на трудовите договори към 06.07.2020 г. от НАП относно лицето И.Н.М. е видно, че към
дата 14.09.2019 г. същият е имал сключен срочен трудов договор с Д.Т.Е.Т.
ООД за длъжност „шофьор автобус“ от 17.05.2019 г. със срок до 01.10.2019 г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св.К.Н.К.; пътен лист №
6455146/14.09.2019 г. за автомобил Фолксваген Крафтер
с рег.№ В 9609 ВР с водач И.М.; пътен лист № 6455147/15.09.2019 г. за автомобил
Фолксваген Крафтер с рег.№ В 9609 ВР с водач И.М.;
разпечатка от дигиталната карта на И.М.; заверени копия от: протокол от
контролна проверка на тахограф
марка Comtinental Automotive, тип 1381.012000 №
**********; лична карта, карта за квалификация на водач на
МПС, свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психична годност,
карта на водача и контролен талон на И.М.; разпечатка от програма Лицензи на
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация; Трудов
договор между Д.Т.Е.Т. ООД и И.Н.М. от 17.05.2019 г.; Заповед №
РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; справка от Търговски регистър към Агенцията по вписванията за Д.Т.Е.Т.
ООД; Справка от Националната агенция за приходите от 06.07.2020 г. за
актуалното състояние на трудовите договори
на И.Н.М..
Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е получено на 14.05.2020 г. лично от управителя на Д.Т.Е.Т. ООД С.С., жалбата срещу него е подадена от адв.П.И.,
редовно упълномощена от С.С. в качеството му на
представляващ Д.Т.Е.Т. ООД съобразно справката от Търговски регистър и е входирана
на 21.05.2020 г. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Посочването в него на един
свидетел не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи
основание за отмяна.
Наказателно
постановление № 23-0000289/06.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - К.Р.П.
– и.д.директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна към Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация, съгласно Заповед №
РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията в шестмесечния преклузивен срок и е надлежно
връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.
Съдът счита,
че административно-наказващият орган правилно е установил фактическата
обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното
постановление. Следва да се посочи, че АУАН е съставен срещу Д.Т.Е.Т.
като ООД, а наказателното постановление е издадено срещу Д.Т.Е.Т. като ЕООД, но
е посочен един и същ ЕИК по Булстат и след извършена служебна проверка се
установи, че дружеството в началото е било ЕООД, а от 2016 година е ООД, поради
което съдът прие, че извършителят на нарушението е индивидуализиран правилно.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е установил фактическата
обстановка по делото. Безспорно е установено, че е допуснато нарушение на
разпоредбите на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл.4 буква "п" от
Регламента, "транспортно предприятие" означава всяко физическо лице,
всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа правосубектност независимо дали е с цел печалба или с
идеална цел или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи от орган, който притежава такава
правосубектност, които извършват автомобилен превоз,
независимо дали под наем, срещу възнаграждение или за своя собствена сметка. В
случая от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че Д.Т.Е.Т.
ООД е транспортно предприятие. За него съобразно
разпоредбата на чл.10, параграф 2, изречение първо, предложение второ от Регламента
съществува задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че те
да са в състояние да спазват глава II от Регламента, където са уредени
условията за време на управление, почивки по време на работа и почивки, както и
надлежно инструктиране на водачите и извършване на редовни проверки за
спазването на разпоредбите на регламента. От писмените доказателства приложение
към преписката – разпечатки от дигиталната карта на водача безспорно се
установява, че е допуснато нарушение, изразяващо се в неизползване от страна на
водача И.М. на дневна почивка с минимална продължителност от поне 9 часа.
Съдът намира
обаче, че доколкото е била ангажирана отговорността на транспортното
предприятие за нарушение по чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламента вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП,
то следва да бъде установено кои свои задължения по организацията на труда на
водача то не е изпълнило, за да се стигне до допускане на нарушението. В
конкретния случай от АУАН и от наказателното постановление не може да се
установи това. Не са събрани доказателства дали става въпрос за липса на
инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил запознат с изискванията на
Регламент 561/2006 г. относно
условията за времето на управление, правилата за почивките в работно време и
извън него. Не са събрани доказателства и за това дали са били извършвани
редовни проверки. В АУАН и в наказателното постановление е видно, че нарушението
е извършено при управлението от водача И.М. на автобус Фолксваген с
рег.№ В 9609 ВР. Но от иззетите и приложени към преписката пътни листи за този
автобус е видно, че водача И.М. е приключил работата с него на 14.09.2019 г. в
18:00 часа и е започнал работа на 15.09.2019 г. в 10:00 часа или е ползвал
почивка от 16 часа. Вярно е, че от разпечатката на картата на водача И.М.
е установено шофиране и през посочения интервал от 16 часа, но наказващият
орган не е установил дали Милев е управлявал през този период МПС, собственост
на Д.Т.Е.Т. ООД, за да може да се търси отговорност от дружеството за
евентуално допуснато нарушение през този период. От друга страна нито в АУАН,
нито в наказателното постановление е направено описание на задълженията на
транспортното предприятие, които евентуално не са изпълнени. С това безспорно е
допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото
нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна. Следва да се отбележи,
че не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от
страна на водача, а следва да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение
е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е в резултат от
създадената организация на работата или от липсата на такава, а не се дължи
единствено на виновно поведение на водача в следствие на неизпълнение на
утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство и за
почивките. По делото не е изследвано изобщо и няма доказателства за това дали
транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да
изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния
водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да
е на разположение и др. Поради гореизложеното съдът счита, че при издаване на
атакуваното наказателно постановление е било допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то се явява
съществено, поради нарушеното право на защита на въззивника, който не е могъл
да разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви
доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно и
адекватно защитата си. По този начин атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата
на чл.19 пар.2 от Регламент № 561/2006, държавата
членка оправомощава компетентните органи да налагат
санкции на предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които не е
наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия, така и водачите
са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за
неизпълнението на съответните задължения/в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2016 г. по дело Ю, С-287/14, т. 32/. В
изпълнение на задължението по чл.19 пар.2 от Регламента по отношение
отговорността на транспортните предприятия по чл.10 пар.
2 от Регламента, в разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗАвтП е предвидено, че превозвач, който не осигури спазване
на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. За да се приеме, че
дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да
се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от
страна на водач на предприятието, а следва да се установи, чрез допустими по
закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие
на работодателя. Тъй като в случая график на водачите не се изисква - аргумент чл.88 от ЗАвтП, неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006 следва да е резултат
от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава.
Създаването на организация на трудовия процес е необходимо-присъщ елемент от
работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и
поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между
изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и
законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т. н, а видно от
материалите по административно-наказателната преписка тези въпроси изобщо не са
изследвани. Това е довело до нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в наказателното постановление не е
посочено в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството като
административно нарушение. Посочено е само, че превозвачът "... не е
организирал работата на водача И.Н.М. при извършване на случаен превоз на пътници
с автобус Фолксваген с рег.№ В 9609 ВР по такъв начин, че да
спазва изискванията на Регламент № 561/2006 г. ".
Нарушението е
установено от разпечатки от дигиталната карта на водача, от които е
констатирано, че същият на 15.09.2019 г. е ползвал намалена дневна почивка от
04 часа и 22 минути вместо предвидената минимална намалена дневна почивка от 09
часа, с което е нарушен чл.8, пар.2, изр.2 от Регламент № 561/2006 г.
Посочените в АУАН и
наказателното постановление дни и часове на кормуване и почивка от страна на
водача И.М. се потвърждават от разпечатките от дигиталната му карта. Същите
обаче дават информация само за това, за съответния период водачът колко време е
бил в период на управление или на почивка, но нямат нищо общо с организацията
на работа, създадена от превозвача. Нарушението на правилата по глава II от Регламент № 561/2006 може да се дължи
както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия
водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил
правилата за почивките.
От друга страна и
както следва от разпоредбата на чл.10, пар. 2 от Регламент № 561/2006, осигуряване
спазване на разпоредбите на глава II от регламента се осъществява посредством
инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки. Видно от АУАН и
наказателното постановление липсват каквито и да било констатации в тази
връзка, респективно изводи какво конкретно е следвало да извърши транспортното
предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от Регламент № 561/2006 от страна на
водачите.
Неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 10, § 3 изр.1 от Регламент № 561/2006 г., с която е
регламентирана обективна отговорност на транспортното предприятие за нарушения,
извършени от негови водачи, т. к. дружеството е санкционирано за нарушение на
чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламента, а не за нарушение на чл.10 § 3 изр.1.
Съдът приема частично
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че не е посочено в
наказателното постановление от кога до кога е изчислен времевия интервал на
процесния период. В наказателното постановление е посочено, че 24-часовия
период на управление започва в 06:09 часа на 14.09.2019 г., но не е посочено и
липсват приложени доказателства защо административно-наказващият орган приема,
че тогава е настъпил края на предходната дневна почивка, за да започне периода
от 24 часа, в който водачът трябва да ползва следващата дневна почивка.
Съдът приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че липсва точно
описание на нарушението и с какво действие или бездействие дружеството е
нарушило закона. В тази насока съдът не приема аргумента на
административно-наказващия орган, посочен в придружителното писмо, че нито в
Регламента, нито в Закона за автомобилните превози, нито в подзаконовите
нормативни актове по прилагането му законодателят е разписал конкретни
действия, които превозвачите да спазват, а било посочено едно цялостно
задължение при извършване на автомобилните превози по всяко време и за всеки
водач да бъдат осигурени изискуемите почивки в предвидените размери.
Категорично изискване на ЗАНН е нарушението да бъде описано точно и ясно в
какво се изразява то, както и обстоятелствата, при които е било извършено,
каквото описание в настоящия случай липсва.
С оглед на
изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно
направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед
изхода на делото – отмяна на наказателното постановление такива не се дължат,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
От
процесуалния представител на въззивника беше направено искане за присъждане на
разноските, но тъй като не бяха представени доказателства за извършване на
такива разноски това искане също следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя
Наказателно постановление Наказателно постановление № 23-0000289/06.04.2020 г.,
издадено от К.Р.П. – и.д.директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна, с което на Д.Т.Е.Т. ООД, ЕИК 202 368 9851,
представлявано от С.Д.С. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление ***
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент/ЕО/ № 561/06на Европейския парламент и на
Съвета вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози
на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Оставя без
уважение направеното от въззиваемата страна Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Оставя без уважение
направеното от въззивника Д.Т.Е.Т. ООД искане за присъждане на разноските по
делото.
Да се изпратят
съобщения на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна и на Д.Т.Е.Т.
ООД чрез адв.П.И..
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от
получаването на съобщение, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне
по компетентност на Регионална дирекция Областна администрация Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :