№ 13342
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110169092 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД от Р. З. Т. срещу М. Б. В. за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1000,00 лева, представляваща главница за задължение по преведена сума по
банков път след устно лично споразумение за заем от 21.12.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 38806/2022г. по описа на СРС, 71 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключено устно споразумение,
съгласно което на 21.12.2020 г. е предоставена от ищеца на ответника в заем сумата от 1000
лв., изплатена в същия ден по банков път. Поддържа, че отношенията между страните са по
повод участието им в ръководството на българския шахмат, като ответницата е имала
задължение към федерацията, в която членуват, по повод на което е и предоставената сума.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. В отговора е посочено, че ответницата е участвала в ръководството
на Българска федерация по шахмат като е заемала поста спортен директор в периода 2017 г.-
2020 г. като спортен директор е извършвала редица дейности, заради което е уговорено
устно между страните да й се заплаща възнаграждение. Именно това е основанието за
превода на сумата от 1000 лв., а не заем. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска ищецът следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение по устно споразумение за заем, предаването на сумата поне в
претендирания размер, както и че в тежест на ответника е възникнало задължение за
връщане на заетата сума. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже погасяването на дълга, както и наведените възражения, а именно, че устното
споразумение касае възнаграждение за извършени дейности.
По делото не е спорно и се установява от приобщеното извлечение от банкова сметка
1
на ищеца за 21.12.2020 г. , че в полза на М. В. е преведена сума в размер на 1000 лева с
основание „по лично споразумение между страните“. Не е спорно и че сумата не е върната
обратно на ищеца до приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Спорно между
страните е основанието за получаване на сумата, респ. налице ли е задължение за ответника
да я върне.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Безспорно договорът за заем е реален
договор и като такъв за сключването му следва да е налице съгласие на страните, т.е.
съвпадане на насрещните им волеизявления и предаването на вещта /парите/ от заемодателя
на заемателя, за да бъде завършен фактическия състав. Съществуването на договора за заем
следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него, като ищецът трябва да
проведе главно доказване на фактите, изпълващи същественото съдържание на сделката
(решение №50041/27.02.2023 г. по гр.д. №2459/2022 г. на ВКС IV г.о. и решение № 150/
25.06.2012 г. по гр.д.№ 574/ 2011 г., IV г.о.). Именно в тежест на ищеца по делото бе да
установи, че предавайки процесната сума на М. В. последната е поела задължение да му я
върне, което не бе установено в процеса. В практиката на ВКС, застъпена и в решение от
14.10.2014г. гр. дело № 2902/2014 година, трето г.о. се приема, че заемът за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, което единствено от
посоченото основание за превода на сумата не се установява.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата претенция остана недоказана от
страна на ищеца, поради което подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора разноски се следват в полза на ответника, който претендира
такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, които следва да му
се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. З. Т. ЕГН ********** с адрес: ......... против М. Б. В. ЕГН
********** с адрес: ......... иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща главница за задължение по преведена сума по
банков път след устно лично споразумение за заем от 21.12.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 38806/2022г. по описа на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. З. Т. ЕГН ********** с адрес: ......... да заплати на М. Б. В. ЕГН
********** с адрес: ......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2