15.03.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД -
VII –ми
граждански състав
На 27.02.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №
2393 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 258 и следващите от ГПК.
С решение № 565 от 19.02.2018 г., постановено по гр. д. №
4761/2017 г. по описа на РС-Пловдив,поправено с решение № 1328/18.04.2018г., Н.К.З.,
ЕГН **********, е лишена от родителски
права по отношение на децата И. Н. Р.,
ЕГН ********** и Р. Н.Р., ЕГН **********,
определен е режим
за лични отношения между майката и децата както следва: два пъти
месечно в неделя от 10,00ч. до 13,00 часа в присъствие на бащата Н.Р.Р.
ЕГН ********** и майката е осъдена да
заплаща на всяко от малолетните деца , чрез техния баща и законен
представител месечна издръжка в размер
на 170 лева, считано от 31.03.17г. – дата на подаване на исковата молба до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Недоволна от така постановеното решение е останала Н.К.З.,
ответник в първоинстанционното производство, която чрез назначения й
процесуален представител, обжалва същото с оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на закона и необосновано, а
искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което искът да
бъде отхвърлен и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК
не е постъпил отговор от въззиваемия Н.Р..
Контролиращата страна- Окръжна прокуратура-Пловдив,
чрез своя представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и
пледира същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
Дирекция "Социално подпомагане" (Д"СП")
Пловдив е представила социален доклад за децата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При произнасянето си по спора, въззивният съд взе предвид
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
искова молба подадена от Н.Р.Р., ЕГН **********
, с която е предявен иск по чл.132, ал.1,т.2 от СК за лишаване
на Н.К.З., ЕГН ********** от
родителски права по отношение на малолетните
на страните деца И. Н. Р., ЕГН ********** и Р. Н.Р., ЕГН **********, поради
трайно неполагане на грижи за децата и трайно недаване на издръжка за тяхното
отглеждане и възпитание , при условията на евентуалност иск по чл.132,
ал.1,т.1 от СК за лишаване на майката от
родителски права , поради поведение , което е опасно за личността, здравето и
възпитанието на децата и представлява особено тежък случай и при условията на евентуалност иск по чл.
127,ал.2 от СК за предоставяне упражняване на родителските права върху малолетните деца на страните на бащата и свързаните с него въпроси по чл. 127, ал.2 СК
– местоживеенето им, личните контакти между тях и другия родител, и издръжката.
Ищецът е изложил съображения в исковата си молба, че с
ответницата са родители на малолетните деца
И. Р., родена на ***г. и на Р. Р., родена на ***г. Твърди, че
ответницата от месец май 2012г. прекъснала контактите с децата, не се
интересувала от тях , не полагала никакви грижи и не давала средства за издръжка им. От този момент всички грижи по
отглеждането , възпитанието и издръжката на децата били полагани от бащата.
Майката имала регистриран профил в сайт за запознанства „Гепи ме“, където
предлагала сексуални услуги срещу заплащане. През 2015 г. осъществила
15-минутна среща с децата само за да се снима с тях. През месец април 2016
г. също осъществила около 5-минутен контакт , за да се снима с тях, като И. попитала коя е
тази леличка, тъй като детето не я било
запомнило, въпреки че при последното посещение
ответницата й обяснила, че била нейната майка.
Ответницата, представлявана от назначен по реда на чл. 47
от ГПК особен представител, в подадения писмен отговор на исковата молба, е
оспорила исковите претенции с искане до
съда за отхвърлянето им като неоснователни.
За да уважи главния иск по чл.132, ал.1,т.2 от СК , първостепенният съд е приел за установено
от доказателствената съвкупност, че е налице тежък случай на неизпълнение на
родителските задължения от майката, изразяващо се продължително, трайно – от
2012г. укоримо виновно бездействие на родителските задължения и неплащане на
издръжка . Прието е, че се касае за пълно дезинтересиране на майката от децата
и пълно пренебрегване на родителския й дълг, за което не се установява
основателна причина. Ето защо е прието, че в случая формалното притежаване на
родителски права от майката е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно с
оглед на интереса на децата.
Оплакванията в жалбата за неправилност на решението и за
необоснованост на фактическите констатации на съда са неоснователни . От
доказателствения материал по делото, обсъден поотделно и в съвкупност, при изпълнение
в пълен обем на служебните правомощия на първостепенния съд, правилно е
установено продължително и трайно поведение на майката, представляващо пълно
неглижиране на родителската й отговорност .
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца е установено, че от раждането на децата ответницата
трудно се справяла с грижите за тях и домакинството, не поддържала добра
хигиена в жилището. През 2012г. майката
напуснала семейното жилище, като отвела със себе си детето Рая,което тогава
било на 2- месечна възраст,а И.останала да живее при баща си. Скоро след това грижите по отношение на Р.
също били поверени на ищеца, тъй като
майката не била в състояние да я отглежда сама.От този момент всички грижи по
отглеждането , възпитанието и издръжката на децата били полагани от бащата,
подпомаган от своята майка. Ответницата не се интересувала от децата и не
плащала издръжка, обаждала се рядко по
телефона и от 2012г. до настоящия момент
е виждала децата около 3-4 пъти, за по няколко минути за да си направи снимки с
тях и придружавана от непознат мъж. Майката имала регистрация в интернет
сайт, като предлагала сексуални услуги срещу заплащане.
Съдът напълно кредитира депозираните свидетелски показания,
като последователни , непосредствени и логични в частта им, касаещи предмета
на доказване, отчитайки близката
родствена връзка с ищеца при
приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелите имат пълни и преки впечатления за съжителство на страните и отношението на
майката спрямо децата.
От изготвения в първоинстанционното и във
въззивното производство социален доклад
се установява, че децата живеят
при баща си в жилище, собственост на тяхната баба по бащина линия,
където за тяхното отглеждане са осигурени всички необходими условия. Децата са
привързани към бащата, към бабата и
лелята по бащина линия.Децата не общуват с майка си и не я познават. И. е
ученичка във втори клас в СУ“***“,град Пловдив,а Р. е в първи клас в същото
училище.Децата посещават редовно
училище, идват в много добър външен вид,
усвояват с лекота учебния материал.Бащата поддържа контакт с учителите и
се интересува за успеваемостта на децата.В къщи бащата поставя правила и
ограничения на дъщерите си, които те спазват, както и подходящ за тях дневен
режим.
Майката не е намерена на известните адреси в страната и
въпреки положените от съда усилия за призоваване по телефона на основание чл. 42,ал.3 от ГПК, не е открита, поради
което не е изслушана.
При тези данни по делото съдът приема предявения по делото
главен иск по чл.132,ал.1,т.2 от СК за лишаване на майката от родителски права
поради трайно неполагане на грижи за децата и трайно недаване на издръжка за
тяхното отглеждане и възпитание за
основателен.
Лишаването от родителски права, уредено в чл. 132 Cемейния
кодекс, представлява цялостно отнемане на родителските правомощия на родителя и
е крайна мярка за защита на детето в отношенията им с родителите. Съгласно чл.
132, ал. 1, т. 2 CK родителят може да бъде лишен от родителски права, когато
без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Това основание за лишаване от родителски права предполага кумулативното
/едновременното/ наличие на посочените в нормата на закона две предпоставки -
неполагане на грижи и недаване на издръжка- и представлява хипотеза на цялостно
виновно неизпълнение на родителските задължения във формата на тежко укоримо
виновно бездействие.
В случая от данните по делото се приема да е доказано
такова поведение на майката спрямо децата, което попада в хипотезата на нормата
на чл. 132 от СК
и налага лишаване от родителски права .
Цялостния анализ на доказателствената съвкупност сочи, че
трайната дезинтересираност на въззивницата от живота и нуждите на децата,
настъпила през 2012г. и продължаваща и към настоящия момент, е в
резултат на нейно лично решение за това. През този продължителен,6-годишен период ,
въззивницата не е участвала в живота и грижите за малолетните си деца
, не е отделял време, внимание, грижи и средства за
тях, като за това й поведение липсват създадени пречки от страна на бащата,
както и обективни причини, които да оправдават родителското й бездействие.
Понастоящем децата са съответно на 7 и 8 години,ходят на училище ,
но нямат съхранен спомен за своята майка.
Поради бездействието на въззивницата, връзката дете – родител е трайно
прекъсната. Описаното бездействие на въззивницата злепоставя малолетните й
деца, като ги лишава от майчина топлота, помощ, общуване с нея, модел на
подражание, както и от необходимите средства за съществуването им, като
представлява достатъчно сериозна причина за лишаването на този родител от родителските
му права. Въззивницата сама се е поставила в това състояние , доброволно и
съзнателно се е отказала да изпълнява родителските си задължения, като това й
поведение несъмнено е морално укоримо и неправомерно, като с разпоредбата на
чл. 132, ал. 1, т.
2 от СК е скрепено със санкция от законодателя. Ето защо, трайната
дезинтересираност и родителска апатия, демонстрирани от въззивницата по
отношение на собствения й деца, имат за
своя закономерна последица лишаването й от родителски права.С бездействието на
въззивницата по отношение на децата, са се осъществили предвидените законови основания за лишаването й от родителски права, като правилно
първоинстанционния съд е уважил предявения от бащата иск по чл.132,ал.1,т.2 от СК. От друга страна,
при трайното и продължаващо отсъствие на майката от живота на децата липсва
житейски оправдано основание, въззивницата да продължава да е носител на
родителски права спрямо малолетните деца.
Относно определения от първоинстанционния съд режим на
лични отношения между децата и майката, настоящият съдебен състав счита, че той
е определен правилно, като районния съд законосъобразно е отчел необходимостта от възстановяване на
връзката между децата и майката. С оглед възрастта на децата ,
първостепенният съд правилно е определил режим на лични отношения съответно два пъти месечно в неделя от 10,00 часа до 13,00 часа в присъствие на бащата , който
е съобразен с обстоятелството, че момичетата не познават своята майка и е достатъчен за изграждане на емоционалната връзка
между тях.
Относно издръжката на децата от данните по делото се
установява, че децата са съответно в първи и втори клас , баща им е безработен, като за издръжката на децата е
подпомаган от своята майка.По делото не
се установи майката да работи по трудово
правоотношение, да реализира постоянни доходи. Така с оглед интересите на децата,тяхната
възраст, необходимост от конкретни грижи, съдът намира, че за месечната
издръжка на всяко дете са необходими
290 лева, от която сума майката следва
да заплаща по 170 лева , а останалата сума следва да допълва бащата,
ведно с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. Същевременно
макар да няма преки доказателства майката да реализира месечни доходи,същата е
в работоспособна възраст , липсват твърдения да е препятствана да реализира
доходи поради заболяване или други причини.Тук следва да се отбележи и
тълкуването, дадено в т.11 от ППВС № 5/1970 г., според което не се освобождават
от задължението за издръжката лицата, които неоправдано не работят, макар и да
са трудоспособни.
Така съпоставяйки нуждите на
децата с възможностите на родителите им, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното решение от първоинстанционния съд
, с което е определил майката да заплаща месечна издръжка в размер от
170 лева на всяко от децата е правилно. Не са налице пороци на същото визирани
във въззивната жалба. Затова решението в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено.
На назначения на жалбоподателя по
реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител адвокат Л.Г., съдът е
определил възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата от 400 лева. Съгласно
чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника се поемат от
ищеца. В случая ищецът не е внесъл определеното от съда възнаграждение за
назначения от съда особен представител на ответницата, поради което Н.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметката
на ПОС сумата 400лв., от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на
особения представител на ответницата.
При този изход на делото, въззивницата Н.З. следва да бъде осъдена да
заплати на
Н.Р. сумата от 400 лв.
- представляваща
разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за
назначения й особен представител.Ввъззивницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметката на ПОС, дължимата ДТ за въззивната жалба в размер на 244,80 лева, която не
е била събрана при подаване на жалбата на осн. чл.83 ал.1 т.5 ГПК, тъй като
жалбата е била депозирана от назначения на въззивницата особен представител.
По изложените съображения и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 565 от 19.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 4761/2017 г. по описа на РС-Пловдив,поправено с решение
№ 1328/18.04.2018г., в частта, с която Н.К.З., ЕГН **********, е лишена от родителски права по отношение на
децата И. Н. Р., ЕГН ********** и Р. Н.
Р., ЕГН **********, определен е режим за
лични отношения между майката и
децата както следва: два пъти месечно в неделя от 10,00ч. до 13,00 часа в
присъствие на бащата Н.Р.Р., ЕГН
**********, и майката е осъдена да заплаща на всяко от малолетните
деца, чрез техния баща и законен представител
месечна издръжка в размер на 170
лева, считано от 31.03.17г. – дата на подаване на исковата молба до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
В останалата част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н.Р.Р., ЕГН **********, на осн. чл.47
ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на
Окръжен съд Пловдив , сумата 400 лева-
възнаграждение определено на особения представител на ответницата, пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.К.З., ЕГН ********** да заплати на Н.Р.Р.,
ЕГН **********, сумата 400лв. - представляваща разноски за възнаграждение
пред въззивната инстанция, за
назначения й особен представител.
ОСЪЖДА Н.К.З., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд Пловдив, сумата от 244,80
лева-държавна такса.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Л.К.Г.,***,особен
представител на Н.К.З., ЕГН ********** , възнаграждение в размер на 400 лева от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.