07.07.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 18.06.2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Г. в.гр.дело № 512
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.П.Д. ***,
представляван от пълномощника адв.М.Х. ***, срещу Решение № 4756/12.12.2019 г.
по гр.д.№ 18274/2018 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на Етажната собственост на
сграда, представляваща *****************, с управител „Сиенит инвест“ АД, сумата от 1588.78 лева- главница, представляваща разходи за
стопанисване и управление на общи части на сграда в режим на етажна
собственост, представляваща *******“, относно първи етаж, за периода месец юни 2015г.- месец май
2018г., за която сума е била издадена Заповед № 8789 от 05.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15911/2018 г.
по описа на ПРС.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Жалбоподателят настоява за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на въззивната жалба, в която мотивира становище за
правилност на обжалваното решение.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, за
установяване съществуването на вземане, представляващо разходи за стопанисване
и управление на сграда в режим на ЕС, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.416 ГПК.
В исковата молба ищецът е твърдял, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно: магазин №
54 с площ от 19.90 кв.м. Посочил е, че съгласно решение на ОС на ЕС от
10.06.2010 г. „Сиенит Инвест” ООД било овластено да събере сумите за заплащане
на консумативи за общите части в сградата, като дружеството да възложи
събирането на тези суми по отношение на първия етаж от сградата на „Тракия –
2002” ООД. Твърдял е също, че самостоятелните обекти на първия етаж от сградата
били общо 90 на брой, като между тях, по равно, се разпределяли разходите за
поддръжка и управление на общите части. За периода от месец 06.2015 г. до 05.2018
г. поддържа, че всеки етажен собственик на първия етаж от сградата дължал
сумата от общо 1590.28 лева, която включвала разходи за вода,
пожароизвестяване, почистване на общите части, заплата работници, осигуровки,
почистващи материали, топлинна енергия и лихви и охрана. Твърдял е, че
ответникът не заплатил задълженията си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е възразил за неправилност при
определянето на дължимите суми за управление и поддръжка на общите части, тъй като
в правилника било уредено да се извършват съобразно дела на всеки собственик в
общите части. Освен това сочи, че на
първия етаж има 91 обекта, а не 90, както се твърди в исковата молба. Твърдял е
липса на решение на ЕС относно вида и размера на претендираните разходи, като
то не можело да бъде заменено от приетата в комплекса практика за равно
разпределение на разходите. Липсвало и основание разходите да се разпределят
единствено за първия етаж, нито можело да се прецени, че претендираната сума
съответствала точно на припадащата му се част от разходите. Възразява, че не било
доказано извършването на разходите.
След събиране на поисканите
доказателства първоинстанционният съд е уважил иска до размер от 1588,78 лв.
Приел е за установено, че ответникът е етажен собственик като носител на правото
на собственост върху самостоятелен обект на първия етаж в сградата и като такъв
дължи заплащане на разходите по стопанисване и управление на общите части
съобразно взетото решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК и оплакванията в жалбата,
въззивният съд намира, че решението е
правилно. Съдът
възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка по делото,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Постановеният извод за
основателност на предявения установителен иск кореспондира с доказателствата по
делото и правилно е приложен материалния закон. В този смисъл решението следва
да бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на същото.
Във връзка
с оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че ищецът не е материалноправно легитимиран по
предявения иск. Следва да се посочи, че ищец в производството е етажната
собственост, представлявана от управителя „Сиенит Инвест“ АД, а не дружеството
„Тракия-2002“ ООД, на което е възложено управлението на сградата / ет.първи/.
Това категорично следва от титулната част на исковата молба и представените в
изпълнение на указанията на първоинстаницонния съд доказателства за надлежно
учредена представителна власт на адв.А..
Неотносими
са доводите в жалбата относно произхода на средствата, с които са платени
разходите за управлението и поддържането на сградата. Това е така, защото
задължението на всеки етажен собственик за заплащане на тези разходи произтича
пряко от закона / чл.
6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС/ . Същевременно законът не поставя като условие за възникване на това
задължение заплащането на тези разходи предварително от управителя или друго
лице, на което е възложено събирането им. Действително в чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС
е предвидено правомощие на ОС на ЕС да определни предварително размер на
вноските за покриване на тези разходи, но приемането на подобно решение не е
условие за възникване на задължението на отделния етажен собственик да заплати
направените разходи.
Несъответно на събраните по
делото доказателства е възражението в жалбата за недоказаност на претендираните
разходи. Извършването им е установено по категоричен начин от приетата ССЕ,
според чието заключение всички приложени по делото фактури за заплатени
консумативни разходи са платени на съответните доставчици / т.2 от
заключението/. Според настоящия състав всички суми по отделните пера
съставляват разходи по смисъла на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, изброени
неизчерпателно в § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС, т.е., необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
Относно
възражението за липса на основание за това разходите за ползване на общите
части да се разпределят само за първия етаж от сградата въззивният съд напълно
споделя съображенията, изложени в обжалваното решение. В тази насока е взетото
решение по т.1 от дневния ред на ОСЕС от 10.06.2010 г., според което е прието,
че управлението, поддръжката и стопанисването на етаж 2 и етаж 3 се извършва
отделно от управлението, поддържката и стопанисването на етаж 1. По волята на
етажните собственици сумите за управлението на първия етаж се заплащат само от
собствениците/ползвателите на обекти, находящи се този етаж, с изключение на
обектите, принадлежащи на „Сиенит инвест „ ООД. Възраженията на ответника са
свързани със незаконосъбразност на това решение, която обаче не би могла да се
проверява инцидентно в настоящото производство , а само в нарочно такова по
реда на чл.10, ал.1 ЗУЕС и в предвидения от закона преклузивен срок. Веднъж
стабилизирано, решението на ЕС става задължително за всички етажни собственици.
Поради това са неотносими и доводите , свързани с невъзможността за
самосотятелно функциониране на първия етаж от сградата. По същите съображения
са неосноателни и възраженията относно определения начин за разпределяне на
разходите между етажнит есобственици. Действитело разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС предвижда това да става поравно, но правилото е приложимо доклкото органът
на управление на ЕС- а именно общото събрание на етажните собственици не е
решило друго. В случая в приетия с решението по т.2 по протокол от ОСЕС от
10.06.2010 г. Правилник за вътрешния ред е предвидено, че участието на всеки
етажен собственик е съобразно притежавания дял от общите части на
сградата. Както вече се каза, влязлото в
сила решение на ЕС е задължително за всеки етажен собственик и подлежи на
изпълнение. При това положение , в съответствие с установените по делото
обстоятелства районният съд е определил размера на сумата, дължима от ответника
съобразно дела му в общите части.
В обобщение
на изложеното, налага се извод, че обжалваното решение е правилно и законосъборазно
и следав да се потвърди.
При този
изход на делото на въззиваемата страна се следват направените деловодни
разноски пред настоящата инстанция. Те се състоят в заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност и моли за намаляването им на осн.чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа правна сложност.
Затова разноски ще се присъдят в размер, изчислен съобразно действащата към
момента на сключване на договора от 24.02.2020 г. за правна защита разпоредба
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. , възлизащ на 341,21 лв.
Мотивиран
от изложеното , Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4756/12.12.2019 г. по гр.д.№ 18274/2018 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН **********,
да заплати на Етажната собственост
на сграда, представляваща ***********, с управител „Сиенит инвест“ АД сумата от
341,21 лв. деловодни разноски пред въззивния съд.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: