Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен
състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Стоян З, като
разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАД № 180 по описа на Административен съд – гр.Варна за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния
кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”,
подадена чрез юрисконсулт Веселина Петкова, против решение № 1681 от 12.12.2022
г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110203766/2022 г., по описа на ВРС, с
което е отменен електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на И.П.П., в качеството му на собственик на
лек автомобил, марка "Ауди А8", с peг. № В
**** HP, с обща допустима максимална маса 2675, брой оси 2,
категория ППС: ЕВР05, за това, че на 25.05.2020 г., в 09.25 часа, на
републикански път T9 в района на км. 150+946, с посока увеличаващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, е фиксирано нарушение по чл. 139. ал. 5 и 6, във вр. е чл. 102 от ЗДвП. установено с
устройство № 20911, и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300(триста) лева.
С решението са присъдени разноски в полза на И.П.П.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че
вмененото във вина на П. нарушение с ЕФ съдържа всички елементи на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, с посочване на нарушените правни норми и доколкото при неправилно
декларирани данни се счита, че съответното ППС не е с платена винетна такса, то
направените грешки в този процес са без значение от кого са допуснати.
Субективната увереност у лицето, че има заплатена такса по чл.10 ал1 т.1 от ЗП
не отхвърля задължението и възможността да предвиди извършването на
административно нарушение. По изложените
в касационната жалба съображения, касаторът моли да бъде отменено решението на
ВРС, като бъде потвърден издадения ЕФ.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. поддържа касационната жалба на изложените в същата основания.
Ответникът, чрез адв. М. оспорва касационната жалба и изразява становище за
нейната неоснователност като отправя искане решението на ВРС да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.П.П., против електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”,
с който му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300(триста) лева.
ВРС е установил от фактическа страна, че с електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, на И.П.П., в качеството му на собственик
на лек автомобил, марка "Ауди А8", с рег. № В **** НР, с обща
допустима максимална маса 2675, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО5, за това, че
на 25.05.2020 г., в 09. 25 часа, на републикански път І-9 в района на км. 150+946,
с посока увеличаващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
фиксирано нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102 от ЗДвП, установено
с устройство № 20911. За установеното му на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му било наложено административно наказание "глоба"
в размер на 300, 00(триста) лева. Указано било и задължението за заплащане на
такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер на 10, 00 (десет) лева. По делото е
приобщен приложения заверен препис на касов бон на 03.04.2020 г., с който е
закупена годишна винетка КЗ, на стойност 97 лева, за лек автомобил с рег. № В ****
НР.
За да отмени процесния ЕФ първоинстанционният съд приел в мотивите си, че електронен
фиш е съобразен с процесуалния закон и съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП реквизити. При преценка съответствието на ЕФ с материалния
закон е изложил подробни мотиви досежно неправилното му приложение.
Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от
правна страна следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна, тъй като
не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези
от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК,
съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка, както и изложените подробни и мотивирани правни изводи, водещи до
единствен резултат - отмяна на издадения ЕФ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 11, т. 1 от
Закона за пътищата, вменява задължение за водача, преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима, според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице.
По делото не е спорно, че П. е собственик на лек автомобил, марка
"Ауди А8", с рег. № В **** НР, с обща допустима максимална маса 2675,
брой оси 2, категория ППС: ЕВРО5. Не е спорно и обстоятелството, че на
25.05.2020 г., в 09. 25 часа, се е движил на републикански път І-9 в района на
км. 150+946, с посока увеличаващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, поради което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП, предвижда при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на винетната такса се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена винетна такса.
По делото се установява по безспорен начин, че дължимата такса в
необходимия размер за категорията на пътното превозно средство е заплатена при
правилно отразяване на държавния контролен номер и липсват доказателства да е
налице дублиране на превозни средства с този държавен контролен номер още
по-малко с такъв - Вануату. Правилно ВРС
е отчел обстоятелството, че в настоящата хипотеза не са налице доказателства за
това, че П. е бил информиран по какъвто и да е начин, че е налице грешка при
заплащането на винетна такса и плащането му е зачетено от контролните органи,
като невалидно. Правилен е извода на ВРС, че не е налице вреда нито за фиска и
специално в случая за фондовете на АПИ, по чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗП. В
изложения смисъл решението на ВРС е постановено при правилно приложение на
материалния закон.
За пълнота на изложеното настоящия състав на съда намира, че следва да се
отбележи следното:
Със законодателната промяна в сила от 19.03.2021 г. - чл.
10а, ал. 3б ЗП, се регламентира процедура за поправка на техническа грешка,
каквато не е имал възможност да отстрани ответника по касация през месец май
2020г. Промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в
която е регистрирано, или неговата категория се извършва по административен ред
– вид административна услуга подробно разписана и в интернет сайта поддържан от
Агенция „Пътна инфраструктура” по реда на чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата
(утвърдена съгласно Решение № 27526/21г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“) след подаване на образец на Заявление за промяна на
допусната техническа грешка по реда на чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата.
Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на
извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на
валидност на първоначално издадената.
Годишна винетна такса е била надлежно заплатена от П. и е постъпила в
бюджета на АПИ, поради което степента на обществената опасност на деянието е
много по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при
управление на МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили
дължимата сума за винетна такса.
Новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към
датата на извършване на санкционираното нарушение /25.05.2020 г./, не е
съществувало нормативно предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2
на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя.
С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
настъпилата законодателна промяна след издаването на ЕФ, изключваща прилагането
на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г. /, не е приложима в настоящия случай. Тъкмо
обратното - в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя закон,
а именно ЗАНН преди изменението, съобразно който преценката за
законосъобразност на ЕФ/НП включва и преценка относно правилното приложение
на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на съда приема, че като е отменил оспорения ЕФ, ВРС е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора, с оглед липсата на претендирани от ответника
по касация разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН,
Трети тричленен състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1681 от 12.12.2022 г. на ВРС,
постановено по АНД № 20223110203766, по описа на ВРС за 2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: