СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.04.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 08.03.18г. /с участието на
секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13970/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от О.Б.против „Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда“ с правно основание чл. 12
от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 245 097, 53 лева и чл. 86 от ЗЗД за
сумата 31 106, 41 лева.
Правната
квалификация на главният иск е направена от председателя на състава в
съответствие със заявените в исковата молба фактически обстоятелства и
твърдения /преценени в съвкупност и в контекста на конкретно формулираният
петитум/.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
16.07.07г., 21.09.07г. и 20.10.08г. страните /ищецът – изпълнител, „финансирана страна“; ответникът
– възложител, „финансираща страна“/ са сключили договори, по силата на които:
общината е поела задължение да изгради „битова канализация в кв.28, град Бяла,
Варненска област“, а предприятието е поело задължение да финансира СМР-ти по
проекта. В изпълнение на така учреденото правоотношение – ищецът е възложил
/след проведена процедура по ЗОП/ с договор от 03.04.07г. фактическото
изпълнение на проекта на „ЗСК – Д.“ АД.
Не
се спори /а този факт е удостоверен по делото и със събраният – писмен, гласен
и експертен доказателствен материал/, че – ответникът е финансирал /на
основание на договорите от 16.07.07г., 21.09.07г. и 20.10.08г./ процесния
проект със сума в размер на общо 1 484 453, 44 лева, съответно, че
тази сума е била изплатена /усвоена/ реално. Ищецът поддържа, че в обекта са
били извършени /от „ЗСК – Д.“ АД/ допълнителни СМР-ти /след усвояването на
горната сума/, които са останали нефинансирани /незаплатени/ от ответника. За
тези допълнителни СМР-ти /които не се покриват от конкретно уговорените размери
на финансиране по договорите от 16.07.07г., 21.09.07г. и 20.10.08г./ изпълнителя
„ЗСК – Д.“ АД е ангажирал имуществената отговорност на ищеца при условията на
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД /с влязъл в сила съдебен акт –
решение на ВАС от 16.06.14г., постановено по г.д. № 228 от 14г./. На основание
на този съдебен акт /и в рамките на образувано изпълнително производство срещу
общината/ от ищеца е била събрана сума в размер на общо 245 097, 53 лева.
Именно тази сума /представляваща причинена на общината имуществена вреда заради
неизвършено до-финансиране/ се претендира от ответника по настоящото дело.
Главният
иск е основателен:
От
една страна:
На
практика изплатената сума от 1 484 453, 44 лева е изчерпала
съдържанието на конкретно уговореното финансиране по договорите от 16.07.07г.,
21.09.07г. и 20.10.08г. Липсват доказателства /съответно и твърдения/ страните
да са подписали друг /следващ/ договор, който да регламентира допълнително
финансиране /извън вече изплатената, извън горната сума/. В тази връзка е била
разменена само кореспонденция на страните, но същата не е завършила /не е била
финализирана/ с допълнителен конкретен договор. С оглед това стойността
/цената/ на допълнително извършените в обекта СМР-ти не може да се претендира
от ответника в хипотезата на чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, съответно и при
условията на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД /доколкото липсва конкретен
договор, който да е възложил в тежест на ответника задължението да до-финансира
обекта със средства извън вече изплатените по процесните 3 броя договори/.
От
друга страна обаче:
Принципно
– в основата на всяка договорна връзка е заложена определена крайна цел
/смисъл, предназначение на съответното правоотношение/. В конкретната хипотеза:
Смисълът
/предназначението/ на учреденото правоотношение е бил процесното съоръжение
/канализация/ да бъде изградено изцяло /до край/. Такъв извод следва /пряко,
директно/ и от самото естество на съоръжението /последното би могло да
функционира – само, ако е изградено изцяло/. С оглед това – предприетите от
ищеца действия по възлагане на допълнителни СМР-ти в обекта /след изчерпване на
финансовия ресурс по договорите от 16.07.07г., 21.09.07г. и 20.10.08г./ следва
да се окачествят като добросъвестно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ предприети
/доколкото именно – тези действия са били насочени към реализиране на крайната
цел на правоотношението/. Обратно – отказът на ответника да осигури
до-финансиране на проекта следва да се окачестви като недобросъвестен /по
смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 12 от ЗЗД, съответно и чл. 45 от ЗЗД/. Този отказ на практика /преценен в контекста и на обстоятелството, че
ищецът първоначално е бил въведен в заблуждение, че до-финансиране ще бъде
осигурено – който факт се установява от проведената кореспонденция между
страните, съответно и от показанията на разпитания по делото свидетел/ се явява
постановен в пряк разрез /противоречие/ с предназначението на целево учредената
договорна връзка. С оглед това – поведението на ответника /изразяващо се в
отказ за до-финансиране на проекта/ следва да се окачестви като деликт /по
смисъла на чл. 12 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/. Именно в резултат на това
действия /поради неосигуряване на допълнително финансиране/ ищецът е претърпял
имуществена вреда /до размера на сумата 245 097, 53 лева, който размер не е
оспорен от ответника/ в рамките на посочените по-горе съдебно и изпълнително
дело. Тази вреда подлежи на обезщетение в хипотезата на чл. 12, изр. 2-ро от ЗЗД, съответно чл. 45 от ЗЗД. С оглед това – искът следва да бъде уважен.
Искът
по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен:
Мораторна
лихва в процесната хипотеза се дължи при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /а
по делото липсват доказателства ответникът да е бил канен от ищеца да плати
процесната главница/. С оглед това на общината следва да се присъди само
законната лихва /за периода – след завеждане на делото/.
Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – заявеният адвокатски
хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на цената на исковете и
правилата на Наредба № 1.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда“ да плати на О.Б.сумата 245 097, 53 лева – на основание
чл. 12 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД; законната лихва върху тази сума от
02.11.15г. до цялостното й изплащане и 17 708 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О.Б.да плати на „Предприятие за управление на
дейностите по опазване на околната среда“ - 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: