Р Е Ш Е Н И Е № 332
гр. МОНТАНА, 5
март 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 20 02 2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 772 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 405 от КТ, във връзка с чл. 144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.К. *** срещу
Протокол № ПР2342272 от 15 11 2023 г. на ДИТ, гр. Монтана, съставен от гл.
инсп. Л*** К*** Р*** и инсп. К*** Б*** И*** , с който
на оспорващия са дадени три броя предписания, в качеството му на строител и
работодател при условията и реда на Наредба № 2 от 22 03 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
В жалбата се твърди, че незаконосъобразно
Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана приема, че нормите на Кодекса на труда са
приложими в конкретния случай. Счита, че основните въпроси за
законосъобразността на обжалваните предписания са въпросите относно качеството
на работодател на П.К.; извършваният ремонт дали представлява работно място по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ; дали С*** М*** Г*** полага труд, за който се
изисква съществуване на трудово правоотношение, има ли уговорено трудово
възнаграждение, работно време и място на работа. За да се приеме, че е налице
трудово правоотношение, то всички елементи oт фактическия състав на трудовия
договор следва да са установени, а ако някой липсва, то не може да се презюмира
наличие на подобно правоотношение. Твърди, че не отговаря на действителността,
че С*** М*** Г*** е попълнил декларация под диктовката на П.К. и поради това е
променил първоначално посочените факти, но лицето само, без чужда намеса е
направил корекция в попълнената декларация. При проверката инспекторите
настойчиво са задавали подвеждащи въпроси и са обяснявали на Г*** , че трябва
да посочи от кога е започнал ремонта, т.е. от кога работи, какво е работното му
време, каква е заплатата му, кой му е шеф и др. подобни, за които обстоятелства,
твърди, че има свидетели. При проверката на самите инспектори изрично е
заявено, че П.К. не е собственик на въпросното бунгало, а че единствено
извършва неотложен ремонт. Заявено им е. че ремонта извършва със собствени сили
и лични средства, използвайки и помощта на близки и пpиятели, а това че С***
Г*** по-често помага, не може да се приеме за установена трудова заетост с
конкретни трудови функции, работно време, място на работа, възнаграждение и
йерархическа зависимост. Установените при проверката лица С*** Г*** . И*** Х***
и Я*** Е*** нямат никакви задължения към П.К. ежедневно да извършват дейности
по ремонт в определен часови интервал срещу уговорено възнаграждение. На
инспекторите е заявено от лицата, че те самостоятелно са определяли, кога и
колко време могат да отделят да помагат за извършване на ремонта. На
подвеждащите въпроси: за какви пари са се договаряли, какви аванси са получили
и какво има да вземат, инспекторите получиха ясни отговори ние просто помагаме.
Реакцията на инсп. Рангелов беше: „да не е след месец да дойдете да се жалвате,
че не сте си получили парите". Дори да се приеме, че съществуват някакви
взаимоотношения с лицето С*** Г*** , то те не могат да се характеризират като
трудови, а по-скоро като облигационни и Дирекция „Инспекция по труда", гр.
Монтана не може да проверява, регулира и/или санкционира тези отношения. В
конкретния случай изложените фактически констатации, видно от данните в
протокола, са направени въз основа на резултат от проверка, извършена на
02.11.2023 г. За да бъде издаден въпросният протокол със задължителни
предписания, инспекторите са приели, че лицето С*** Г*** е полагал труд в
условията на трудово правоотношение, но този извод не се подкрепя по безспорен
начин от попълнените декларации от С*** Г*** , И*** Х*** и Я*** Е*** . Фактът,
че Г*** е изпълнявал някаква конкретна дейност, не е достатъчен да обоснове
извода, че същият се явява работник на П.К. и е извършвал фактически трудова
дейност, характеризираща се с определени работно място, работно време,
получавано трудово възнаграждение, спазване на определена трудова дисциплина н
йерархическа зависимост. Преценката дали се касае за "трудов" или
"граждански" или какъвто и да е договор се извършва конкретно за
всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните.
Трудовият договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни белези със
създадената, ал. 2 на чл. 1 от КТ, в която разпоредба се посочва, че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено като трудови
правоотношения. Съгласно легалното определение трудовият договор е определен
като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна
предоставя за определен срок работната си сила. като се задължава да извършва
възложените й трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. По
силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно
време, работно място, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен
резултат, също свързан с пoлагане на труд, но при пълна самостоятелност, до
получаването на крайния продукт, предмет на тази облигационна уговорка, От
значение за изхода на спора е какъв е видът на извършваната от Г*** работа,
като при извършването й създадени ли са трудови правоотношения по смисъла на
Кодекса на труда между изпълнителя Г*** и възложителят П.К.К.. Г*** е осъществявал дейност без да е имал
конкретно работно време, работно място и задължение за спазване на определена
трудова дисциплина, както е нямало и йерархична зависимост работодател -
работник. Той не е дори и в хипотезата на чл. 58 от ЗЗД, защото е помагал да се
изпълнява дейността, която е елемент от извършвания ремонт, зависещ от момента
на предоставянето на помощта му. Това от своя страна е пречка да бъде
предварително договарян конкретен резултат и възнаграждение. За разликата между
трудов и граждански договор се позовава на Тълкувателно решение № 86 oт
27.02,1986 г. на ОСГК на Върховния съд
В с.з. процесуалният представител на оспорващия,
адв. К., поддържа жалбата и моли отмяна на оспорения акт, както и присъждане на
разноски в размер на платената държавна такса.
Ответната страна, в случая е Дирекция
„ИТ” Монтана, конституирана съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, предвид това, че контролните
органи издали оспорения пред съда административен акт, са физически лица - "главен
инспектор" и "инспектор", изпълняващи длъжностни задължения в Дирекцията,
а те нямат качеството на административен орган предвид даденото в пар. 1, т. 1
ДР на АПК определение на понятието „Административен орган“. (в този смисъл Решение
№ 4029 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2015 г. и Решение № 8490 от
30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2019 г.). Процесуалният представител ст.
юрк К. оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. В писмена защита развива съображения за наличието на компетентност
на административния орган издал акта, спазване на законната форма и
административнопроизводствените правила, като излага и съображения по
законосъобразността на дадените предписания, както и че същите не са свързани с
това, че лицето С*** М*** Г*** полага труд в условията на трудово
правоотношение, а касаят здравословните и безопасни условия на труд. Моли
присъждане на разноските по делото в минимален размер.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 50 от 12.01.2024 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
С Протокол за извършена проверка № ПР2342272/15.11.2023
год., служители на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана, на дата 02 11 2023 извършват
проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни
условия на труд в обект „надстройка и ремонт на бунгало“, в обл. Монтана, общ.
Берковица, гр. Берковица, района на хижа Ком. Протоколът е съставен от гл. инсп. Л*** К***
Р*** и инсп. К*** Б*** И*** , с който на оспорващия
са дадени три броя предписания, в качеството му на строител и работодател при
условията и реда на Наредба № 2 от 22 03 2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Предписанията са дадени за това, че П.К.К.
в качеството си на строител не е изпълнил задълженията си по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурил инструктаж по
безопасност и здраве при работа на Я*** Д*** Е*** , И*** М*** Х*** и С*** М***
Г*** работещи на строителната площадка, с което е нарушил чл. 16, т. 1, б. е) от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. За отстраняване на констатираните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предписано, както следва: т. 2. П.К.К. да постави на видно място в обекта информационна табела
с изискуемото по чл. 13 от Наредбата № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /Наредбата/ - чл. 12, ал. 3 от Наредбата. Срок за изпълнение:
20.11.2023 г.; т. 3. П.К.К. да предприеме подходящи
мерки за осигуряване на безопасността на работещите в обекта при работа на
височина, като им осигури подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства – чл. 60, ал. 1 от Наредбата. Срок за изпълнение: 20.11.2023
г. и т. 4. П.К.К. в качеството си на строител да
осигури инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите на
строителната площадка – чл. 16, т. 1, б. „е“ от Наредбата. Срок за изпълнение:
20.11.2023 г.
Съгласно Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, лицето С*** М*** Г*** от гр. Берковица декларира,
че работи от 22 08 2023 г. като общ
работник на обект бунгало, за което няма сключен трудов договор, но има сключен
граждански такъв. Не получава трудово възнаграждение и не е получавал такова.
Декларира, че е поел ангажимент към П.К. и помага към строежа. В декларацията
са видни поправки, а именно: задраскано е работното време (8:30), както и
отбелязаното, че няма сключен граждански договор.
Съгласно Сведение от П.К.К., дадено на датата на проверката, същият е ползвател на
бунгало в района на хижа Ком, същото собственост на ТД „Б*** Б*** “. Поради лошото му състояние от 22 08 2023 г. е
започнал ремонт, който извършва със собствени средства и сили, а при
необходимост му помагат и приятели на доброволни начала, поради което не им е
оформял никакви документи за инструктиране, но ги е предупредил да внимават.
Осигурявал им е предпазни ръкавици и облекло при студено време.
Въз основа на дадени от съда указания,
касаещи собствеността, респ. ползването на обекта, оспорващият представя
Нотариален акт № 55 от 02 07 2010 г. на Нотариус Е*** П*** , район на действие
РС Берковица, от който е видно, че Т*** дружество Берковица продава на Т*** дружество
„Б*** Б*** “ описаните в същия петнадесет броя сгради
с отделни идентификатори. В нарочна молба заявява, че оспорващият като член на С***
„Т*** дружество Б*** Б*** ползва бунгало с
идентификатор 03928.151.30.8.
По искане на оспорващия са допуснати до
разпит в качеството на свидетели лицата С*** Г*** и Я*** Е*** , което искане в
насроченото о.с.з. на 20 02 2024 г., е оттеглено.
По делото служебно са приложени актуалните състояния на сдруженията Т*** дружество - Берковица и Т*** дружество „Б*** Б*** “, като от същите е видно, че представляващ ТД „Б*** Б*** е П.К.К., като същият е и в органите на управление и на двете дружества.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 29.11.2023 г. видно
от вх. № 23125624/29 11 2023 г. на ДИТ, гр. Монтана. Представен е Протокол
съставен от гл. инсп. Л. Р*** , съгласно чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 18а, ал.
7 от АПК, който установява, че на 15 11 2023 г. в 16:20 ч. е направено устно
съобщение на П.К., на посочения тел. номер **********, за приключила проверка
по спазване на трудовото законодателство, в т.ч. здравословни и безопасни
условия на труд, за които констатации е издаден индивидуален административен
акт под техен номер ПР2342272 от 15 11 2023 г.
В този Протокол няма данни за известяване на лицето пред кой орган и в
какъв срок подлежи на обжалване издаденият акт. Въз основа на дадени от съда
указания, Директор ДИТ, гр. Монтана посочва, че административната преписка е
изпратена в цялост, с оглед на което този състав приема, че жалбата се явява
допустима за разглеждане по същество, включително и при условията и реда на чл.
140 от АПК.
Сьгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ - За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните
принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
както задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовите правоотношения.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи - За откриване на
строителната площадка строителят поставя на видно място информационната табела
за строежа и при необходимост я актуализира.
Съгласно чл. 16, т. 1, б. „е“ от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – Строителят осигурява:
инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на
знанията по ЗБУТ на работещите.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи - Работи на височина се
извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи.
Съгласно §
1, т. 2 и т. 10 от Наредба № 2/2004 г. - По смисъла на тази наредба: "Строител"
е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение; "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност
за организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др.).
Съгласно чл.
157, ал. 2 от ЗУТ - Откриването на строителна площадка и определянето на
строителна линия и ниво, както и заверката на заповедната книга се извършват
след представяне от възложителя на одобрен план за управление на строителните
отпадъци, одобрен план за безопасност и здраве, договор за изпълнение на
строежа със строител, който е вписан в Централния професионален регистър на
строителя, с изключение на строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите, както и договор за авторски надзор с проектанта.
Съгласно чл.
14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите - Строежи на жилищни и вилни
сгради с ниско застрояване и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви
"в" и "г" от Закона за устройство на територията с
разгъната застроена площ до 100 кв. м могат да се изпълняват и от строители,
които не са вписани в регистъра.
Основното възражение на оспорващия е, че
той няма качеството на работодател, като съдът установява, че предписанията на
физическото лице П.К. са дадени в качеството му на строител, който в това си
качество е и работодател, предвид легалната дефиниция за работодател и
обстоятелството, че строителят е лице, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение.
Безспорно по делото се установява, че на
посочената в оспорения акт дата – 02 11 2023 г., на обект „надстройка и ремонт
на бунгало“, лицето С*** М*** Г*** е полагал труд. Така описаният обект, обаче
не може да бъде индивидуализиран. Не е ясно, това бунгало, предвид дадената от
законодателя легална дефиниция за този строеж (§ 1, т. 30 от ДР на ЗТ - "Бунгало"
е място за настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или
целогодишна експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване за
кухненски бокс) как е отграничен като индивидуален и отделен строеж, т.е. като
самостоятелна сграда. Същевременно, по време на проверката, оспорващият е дал
изрично сведение /л. 9/, че бунгалото е собственост на ТД „Б*** Б*** “, но административният орган не е извършил проверка,
за да установи това обстоятелство, а от там да има възможността да
индивидуализира обекта като самостоятелен и отделен строеж. В тази връзка от
представеното удостоверение за актуално състояние на това сдружение е видно, че
оспорващият е негов представляващ, което означава, че качеството на
строител/работодател има последното, а не физическото лице което го
представлява, поради което и предписанията е следвало да бъдат дадени на този
правен субект.
Предписания от вида и с характер на
оспорваните се дават на работодателите, каквото качество оспорващият няма. Същият
е представляващ сдружение, последното собственик на поземлен имот, ведно с построени
в същия сгради, всеки с отделен идентификатор, за които обстоятелства административният
орган не е извършил съответните проверки, което е довело до неизясняване на
фактическата обстановка и конкретно е възпрепятствало индивидуализирането на
строежа/сградата, а от там и до неправилното определяне извършителят на строежа.
Несъбирането на относими към издавания административен акт доказателства, е
довело до погрешно определяне адресата на предписанията, което от своя страна и
само на това основание ги прави незаконосъобразни.
За пълнота следва да се
отбележи, че предписанията по своето съдържание са съответни на закона, но
поради неправилно определеният техен адресат, не могат да породят целените
правни последици.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, но в нарушение на процесуалния и материалния
закон.
При този изход на делото основателно се
явява искането на оспорващия за заплащане на дължимата държавна такса в размер
на 10 лева, която съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде платено от
бюджета органа, издал отменения акт - ИА ГИТ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Протокол №
ПР2342272 от 15 11 2023 г. на ДИТ, гр. Монтана, съставен от гл. инсп. Любомир К***
Р*** и инсп. Камелия Б*** И*** .
ОСЪЖДА ИА Главна инспекция по труда
София ДА ЗАПЛАТИ на оспорващия П.К. *** лева разноски в производството,
представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :