РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Ямбол, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330102738 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.
София, срещу А.С.Х.. от гр. Я. С исковата молба се твърди, че на 11.02.2015 г. между
Райфайзенбанк /България/ ЕАД в качеството на кредитодател и ответникът А.С.Х.. в
качеството на кредитополучател е бил сключен Рамков Договор № *** за издаване и
ползване на международна кредитна карта. По силата на договора банката предоставила на
ответника-кредитополучател кредитен лимит в размер на 500 лв., който можел да бъде
ползван чрез кредитна карта. Твърди се, че банката е изпълнила задълженията си да
предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на ответника кредитна карта. Твърди
се на следващо място, че ответникът е усвоил одобреният кредитен лимит, в резултат на
което за същия е възникнало задължение да го възстанови, ведно с начислената за срока на
ползването на договора възнаградителна лихва съгласно ГЛП посочен в договора.
Кредитодателят бил прехвърлил на ищеца вземането си по договора за кредит въз основа на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016 г. и Конкретен
договор за цесия от 02.04.2020 г. На следващо място се поддържа, че след датата на цесията,
длъжникът-ответник е изпаднал в забава на 02.12.2015 г., поради което и за ищеца е
възникнало право на осн. чл.86 от ЗЗД да си начисли обезщетение за забава в размер на
законната лихва, а именно сумата от 37.05 лв. начислена за периода 14.07.2020 – 10.05.2021
г. Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№ *** г. по описа на ЯРС, връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С
последното обстоятелство по същество ищецът обосновава правният си интерес от
предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.
1
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че има задължение към ищеца по Рамковия договор в размер на
сумата от 449.54 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗЗ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 37.05 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. – 10.05.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда на
ответника особен представител - адв. Ж.К., с който предявените искове се оспорват. В тази
насока се поддържа, че не е законоустановено, че процесния договор за цесия е прехвърлил
вземането на ищеца. Твърди се, че е налице и се излагат подробни съображения в тази
насока за нарушения на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Сочи се, че в ИМ не се излагат
твърдения кога заемът по кредитната карта е бил обслужван и как е бил формиран размера
от остатъка от задължението. Твърди се, че липсват доказателства за неизпълнение на
договора. Твърди се и се поддържа, че не са налице данни какъв е размера на задължението
и към коя датата е бил изчислен той.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на
18.05.2021 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ ЕАД гр. София срещу длъжника-ответник А.С.Х.. с ЕГН ********** от
гр.Я., за сумата от 449,54 лева – главница и за сумата от 37,05 лева – обезщетение за забава
за периода от 14.07.2020 г. – 10.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед по чл.410 ГПК от
19.05.2021 год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и
на основание срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства, от които се установява, че на 11.02.2015 год. между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД гр.София и ответника А.С.Х.. в качеството на картодържател е бил сключен
рамков договор № *** за издаване и ползване на международна карта при първоначален
кредитен лимит в размер на 500 лева. съгласно чл.50 от Договора МПВ погасява вземанията
на банката към картодържателят в последователност: лихви, такси, теглене на пари в брой,
покупки. С чл.51 от договора страните са се съгласили, че при непогасяване в срок на
задължение по договора като последица се предвижда предсрочна изискуемост на
кредитния лимит и заплащане на обезщетение за забава. Видно от представеното по делото
2
извлечение от регистъра на банковите карти на „Райфайзенбанк България“ ЕАД кредитната
карта по рамковия договор е била предадена на ответника А.С.Х... Видно от представения
по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.12.2016 год.
и конкретен договор за цесия от 02.04.2020 год., както и Приложение № 1А към него,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е прехвърлила на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“
ЕАД вземането си към ответника А.С.Х.. в размер на 449,54 лева.
Видно от представеното по делото пълномощно „Райфайзенбанк България“ ЕАД е
упълномощила ищцовото дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ ЕАД да уведоми от
негово име всички длъжници по вземанията по конкретен договор за цесия от 02.04.2020
год. и Приложение № 1А към него. До длъжника е било изпратено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания като видно от представеното копие на известие за
доставяне същото не е достигнало до ответника, като е отбелязано, че адресата е преместен.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от
заключението на вещото лице по която се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.05.2021 год. размерът на усвоените суми /главница/ по
рамков договор № *** е общо 449,54 лева, от които главница 427,88 лева; редовна
възнаградителна лихва – 20,58 лева и обезщетение за забава 1,08 лева. лихвата за забава
върху усвоената и непогасена главница - 427,88 лева за периода 14.07.2020 г. – 10.05.2021 г е
в размер на 35,78 лева. Тук съдът сам с помощта на интернет електронен калкулатор
изчисли, че лихвата за забава върху основното задължение, което се търси в размер на
449,54 лева, за периода 14.07.2020 г. – 10.05.2021 г е в размер на 37,59 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна
в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника
в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По иска за главницата:
По делото се установява, че между ответника и „Райфайзенбанк България“ ЕАД е
възникнало валидно облигационно отношение по рамков договор № *** за издаване и
ползване на международна карта при първоначален кредитен лимит в размер на 500 лева.
Видно от заключението на вещото лице, към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 18.05.2021 год. размерът на усвоените суми /главница/ по рамков договор № *** е
общо 449,54 лева. Кредиторът „Райфайзенбанк България“ ЕАД е извършил надлежно
прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество
Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
3
предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до
длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но
предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изходящо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно уведомяване
на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от
този момент. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда.
Такова уведомяване не е осъществено до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до
ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения
представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за
осъществен и зачетен. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК,
връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е
разграничил представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е Решение от
03.05.2019 год. постановено по възз. гр. дело № *** год. по описа на Окръжен съд Я. Наред
с това настоящия съдебен състав съобрази и постановеното от ВКС Решение №
198/18.01.2019 год. по т.д. № 193/2018 год. на I-во Т.О., а именно, че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
Ето защо предявения като главен иск за сумата от 449,54 лева се явява основателен и
доказан по размер и следва да се уважи.
С оглед този извод, следва да се уважи и акцесорното искане за законна лихва върху
претендираната главница считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
пред съда до окончателното изплащане на сумата.
В настоящия случай, при обикновено математическо изчисление с помощта на
електронен он-лайн калкулатор се установява, че законната лихва върху сумата от 449,54
лева за периода от14.07.2020 г. – 10.05.2021 г е в размер на 37,59 лева, а претенцията на
ищеца за обезщетение за забава е в по-малък размер, поради което иска за обезщетение за
забава за процесиня период, следва да се уважи в предявения размер, а именно за сумата от
37,05 лева.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
4
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава, тъй като делото е разгледано в едно съдебно заседание, с приемане
единствено на писмени доказателства и изслушване на една експертиза.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни
разноски следва да се уважи съобразно представените доказателства за действително
сторени такива, като на същият следва да се присъдят разноски в размер общо на 75,00 лева
в заповедното производство и в размер общо на 750,00 лева в исковото производство или
общо в исковото и заповедното производство разноски в размер на 825,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че А.С.Х.. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я. ж.к.“***, има задължение към „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15,
ет.6, представлявано от Л. Д. – ***, по Рамков договор № *** за издаване и ползване на
международна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/ MasterCard Gold/Billa- Visa
Classic, за сумата от 449,54 лева – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 37,05 лева – обезщетение за
забава /законна лихва за забава/, начислена за периода от 14.07.2020 год. до 10.05.2021 год.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 19.05.2021 год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Я.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, А.С.Х.. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.6, представлявано
от Л.Д. – ***, сумата от 825,00 лева – разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6