№ 1718
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110203129 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Ц. В. Т. против НП № 23-0001606 от 29.09.21г. на Директора на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“- Варна, с което за
нарушение на чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ , на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр на Цв.В. е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Съдът не приема, че
НП е редовно връчено, тъй като върху него не е отбелязано, че лицето не е
намерено на посочения от него адрес и не е посочена дата на отбелязването,
която дата следва да се счита за дата на връчването. По тези съображения
следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок.
Въззивната страна иска отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Нарушението не било описано от фактическа страна,
което ограничавало правото на защита. Въззивникът бил наказан за това, че
извършва обществен превоз на пътници без документ, предвиден в
подзаконовите актове по прилагане на ЗАвПр, но не било описано от
фактическа страна , че на водача не било издадено удостоверение за
психологическа годност. За да е осъществено нарушението , следвало на
водача изобщо да не е издадено такова удостоверение, а в случая се
установявало , че има издадено такова, но същото не било валидно поради
изтекъл срок. Дори да било извършено нарушението, следвало АНО да
1
квалифицира същото като маловажно и да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се
представлява от адв. К., която пледира отмяна на НП, което било издадено от
некомпетентно лице, тъй като заповедта за упълномощаване била от
министър, чийто мандат бил изтекъл преди издаване на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Становище по същество се изразява в писмото, придружаващо преписката.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
При проверка на водача Ц. Т. се установило, че на 26.08.21г.
извършвал таксиметров превоз за двама пътника в гр. Варна с л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № В 8914 ТС, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на Наредбата по чл. 152 ал.1 т.2 от
ЗДвП.
На водача било издадено такова удостоверение със срок на
валидност до 08.01.2019г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл.АУАН, и др.
Като логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на
св.К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
При провеждането на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения .
АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица.
Нарушението е описано пълно и точно както от правна, така и от фактическа
страна, като са посочени всички съставомерни елементи и всички относими
към тях факти. Обстоятелствената част на НП съответства напълно на
диспозитивната и въззивникът е могъл да разбере в какво се изразява
нарушението и срещу какви факти се защитава.
Възражения на жалбоподателя за съществени процесуални
нарушения са несъстоятелни. Приложената Заповед за оправомощаване е
подписана от министъра не в лично качество, а в качеството му на заемащ
съответната длъжност. Поради това обстоятелството, че към датата на
деянието личността, изпълняваща длъжността е различна, не променя извода
за редовно оправомощаване.
Материалният закон е приложен неправилно.
2
Извършването на обществен превоз без валидно удостоверение за
психологическа годност на водача, е нарушение на чл.178в ал.5 от ЗДвП.
Съдът счита, че чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр възвежда в нарушение извършването
на обществен превоз без документи, издадени за съответното МПС. Но дори
да приемем, че УПГ влиза в категорията „други“ документи, то с оглед
спазване на принципа „ Lex specialis derogat generali“, следва да бъде
приложена специалната норма на чл.178в ал.5 от ЗДвП, а не общата норма на
чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Съдът не споделя становището на защитата, че за да е извъшено
нарушението, нормата изисквал изобщо да не е издавано УПГ, а не същото да
е невалидно. Това противоречи на целта на закона, а именно да гарантира
безопасността на пътниците. Това предполага водачът да преминава през
съответната проверка на определен период от време и изтичането на срока на
валидност на УПГ се приравнява на липса на такова удостоверение.
След издаване на НП е последвало изменение на Наредба № 36 от
15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според промяна
в чл. 8 ал.2 от същата, удостоверенията за психологическа годност са
безсрочни.
Независимо от тази промяна, не е налице по-благоприятен закон за
Ц. Т., той като извършването на обществен превоз без валидно УПГ
продължава да е административно нарушение по смисъла на чл.178в ал.5 от
ЗДвП. Валидността на неговото удостоверение е изтекла още на 08.01.2019г.
и промяната на Наредбата не води до различен извод. Според §6 от ПР на
Наредбата, валидните удостоверения за психологическа годност, издадени
преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват
валидността си при условията на §2 т.4 относно чл.8 ал.7. Няма как едно
такова изменение да валидира с обратна сила удостоверението на Цв. Т.. И
към датата на деянието, и към настоящия момент това удостоверение от
08.01.2016 г. е било невалидно. И към датата на деянието, и към настоящия
момент извършването на обществен превоз без валидно УПГ е
административно нарушение, поради което изменението на Наредбата,
според което УПГ вече са безсрочни, не води до извод за отмяна на
наказателното постановление поради наличието на по-благоприятен закон.
Предвид неправилното приложение на материалния закон, в общия
случай НП следва да бъде изменено, тъй като при същите факти се налага да
бъде приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно за това по
чл.178в ал.5 от ЗДвП, за което е предвидено наказание глоба в размер на 500
лева.
В този конкретен случай, обаче, съдът намира, че към настоящия
момент са налице обстоятелства, които водят до извод за малозначителност
на случая. Очевидно законодателят е приел, че не е имало обществена
3
необходимост от това психологическата годност на водачите да бъде
удостоверявана на всеки три години, поради което и е направена
законодателната промяна. Именно такива са и мотивите към законопроекта,
според които това не е било необходимо с оглед гарантиране на
безопасността на превозите. По тези съображения съдът намира, че деянието
на Цв.Т. е лишено от обществена опасност и в този смисъл е малозначително
по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. По тези съображения независимо от това, че
формално осъществява състава на нарушението по чл.178в ал.5 от ЗДвП,
същото не следва да се счита за административно нарушение.
Тъй като се налага отмяна на НП, то съдът намира, че следва да
остави без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски. Въззивникът Цв.Т. не е представил доказателства за направените
от него разноски, нито за това, че са платени, поради което също не са налице
предпоставки за присъждането им.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0001606 от
29.09.21г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“- Варна, с което за нарушение на чл.18 ал.1 т.4 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. на МТ , на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр на Цв.В. е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4