Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10707 по описа за 2018 година, прецени:
Предявени са искове с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
В
исковата молба до съда ищците З. З. К. и С.А.Н. чрез пълномощника си адвокат М.
излагат, че на 06.04.2018 г. в гр. Хасково бул. „*******водачът на т. а.
„Мерцедес 208Д“ с рег. № *******М.М.А. при предприемане на маневра обратен
завой от дясна пътна лента, не пропуснал движещия се в лява пътна лента водач
на мотоциклет „Ямаха ФВЗ 600 Фейзър“ Д.С.Н., в резултат на което го блъснал и
реализирал ПТП. В резултат на удара била причинена смъртта на водача на
мотоциклета Д.С.Н., който бил дете на ищците З. З. К. и С.А.Н..
Ищците
твърдят, че с пострадалия били добро и задружно семейство, изключително
привързани един към друг. Отношенията между всеки от родителите и сина им били
основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич, като помежду си имали
изградена силна емоционална връзка. Пострадалият бил опора за всеки от
родителите, подпомагал ги и бил в близки отношения с тях. Смъртта на
пострадалия дълбоко травмирала ищците, които изпитвали дълбока скръб и болка от
загубата. В резултат на претърпяната загуба станали напрегнати, неспокойни, изпитвали
чувство на тревога, имали нарушения на съня и апетита. Ищците твърдят, че
моралните страдания и претърпяната скръб от загубата били огромни и неописуеми
и щели да ги съпътстват през целия им живот.
Към
датата на произшествието 06.04.2018 г. виновният водач е имал задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника „ЗАД ОЗК З.“ АД гр.
София, обективирана в полица № ВG/23/118000360934, валидна от 23.01.2018 г. до 22.01.2019 г.
Ищците отправили до застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ за определяне на застрахователно обезщетение, но
застрахователят до момента на предявяване на исковата молба не определил и не
изплатил обезщетение.
На
основание изложените обстоятелства, ищците чрез своя пълномощник правят искане
до съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да им заплати обезщетение
в размер по 200 000 лева за всеки ищец за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на Д.С.Н. при ПТП на 06.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на ПТП до окончателното изплащане.
Ответникът
„ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София оспорва исковете. Оспорва вината на водача на
автомобила М.М.А. за настъпилото ПТП. При условията на евентуалност, оспорва
изключителната вина на водача на автомобила, като по същество прави възражение
за съпричиняване. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вида и характера на твърдените
вреди.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ между сочения от ищеца деликвент и ответника.
Мястото
на произшествието и неговият механизъм се установяват от приобщените към делото
материали от досъдебното производство, показанията на свидетелите Х.Д.С. (л.
113) и М.М.А. (л. 127-128) и съдебно-автотехническата експертиза. В протокола
за оглед в досъдебното производство и приложения към него албум мястото на
произшествието е обозначено в гр. Хасково на бул. „Съединение“ северно платно,
северно от офис на „Стил 96“. Според показанията на свидетелите, произшествието
е настъпило при предприемане от водача на т.а. „Мерцедес“ на маневра завой в
обратна посока, която маневра е започнала от дясната лента за движение на
платното, по което се е движел автомобилът. Според заключението на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза, при предприемането на маневрата, в
лявата лента за движение в същата посока се е движел мотоциклет „Ямаха ФВЗ 600
Фейзър“, управляван от Д.С.Н.. Водачът на автомобила е предприел маневрата, без
да пропусне мотоциклетиста, при което настъпил удар на мотоциклетиста в задната
лява част на автомобила. Според показанията на свидетеля М.А. – водач на
товарния автомобил, непосредствено преди и по време на предприемане на
маневрата той не е възприел движещия се в съседната лента в същата посока
мотоциклетист. Това твърдение се опровергава от заключението на вещото лице по
САТЕ, което в точка 4.8 и 4.9 дава отговор, че водачът на автомобила е могъл да
възприеме движещия се в същата посока мотоциклетист (л. 163-164). Това се
потвърждава и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание (л. 181). От
съдебно-автотехническата експертиза е установена скоростта на движение на
мотоциклета непосредствено преди ПТП 107,5 км/ч. (л. 161), а при предприемане
на маневрата мотоциклетът се е намирал на разстояние около 76 метра от мястото
на удара (л. 166). При установената скорост, предприемащият маневрата автомобил
е попадал в опасната зона за спиране на мотоциклета и пострадалият не е могъл
да предотврати ПТП чрез аварийна употреба на спирачки или по друг начин.
Съдът
не е поставил задача на вещото лице по САТЕ за определяне на опасната зона при
движение на мотоциклета със скорост 50 км/ч. Горното е било необходимо, с оглед
установеното по делото обстоятелство, че произшествието е настъпило в населено
място, в което е в сила ограничението на скоростта по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Тъй
като начинът на изчисление е изложен от вещото лице в отговора по точка 4.11,
за установяване на това обстоятелство не е необходимо назначаване на
допълнителна експертиза, а следва да се приложи изложената от вещото лице
формула (л. 167), като при изчисленията скоростта от 100 км/ч (29,87 м/сек.) се
замести със скорост от 50 км/ч (13,89 м/сек.). В този случай резултатът е
следният:
При
скорост от 50 км/ч, опасната зона за спиране на мотоциклета е била 30, 73
метра. От съпоставката на горния резултат с установеното разстояние между двете
МПС при предприемане на маневрата – 76 метра, следва фактическият извод, че при
движение на мотоциклетиста със скорост до 50 км/ч, предприемащият маневрата
автомобил е бил извън опасната зона за спиране на мотоциклета.
От
изложения механизъм на ПТП безспорно се установява, че причината за
настъпването на произшествието е допуснато от М.М.А. нарушение на чл. 25 ал. 2 и
чл. 38 ал. 3 от ЗДвП, като на 06.04.2018 г. в гр. Хасково на бул. „Съединение“
при управление на тов. автомобил „Мерцедес 208Д“ с рег. №******предприел
маневра завиване в обратна посока, без да пропусне движещия се в съседна пътна
лента мотоциклет „Ямаха ФВЗ 600 Фейзър“ с рег. №******, управляван от Д.С.Н..
По
делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача на автомобила
за причиненото от него ПТП, поради което съдът намира, че не е оборена презумпцията
на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновност на деликвента.
Причинната
връзка между произшествието и настъпилата смърт се установява от заключението
на съдебно-медицинската експертиза. Според заключението на вещото лице,
причината за смъртта е тежка множествена травма, с водещи гръдно-коремна травма
и гръбначно-мозъчна травма, които в съвкупност отговарят да са причинени при
ПТП с описания механизъм.
Претърпените
от ищците неимуществени вреди се установяват от показанията на свидетеля Н.Ю.У.и
заключението на съдебно-психологичната експертиза. Според свидетеля У., между
ищците и пострадалия са съществували много близки отношения на взаимна
привързаност и подкрепа. След смъртта на пострадалия ищците изпаднали в
изключително тежко психично състояние, което се установява от
съдебно-психологичната експертиза. Според заключението на вещото лице,
произшествието и загубата на близък (дете) се е отразила на ищците като остра стресова
реакция, съпроводена със замаяност, отчаяние, последвана от тъга, притеснение
за невъзможгност за справяне със ситуацията, безсъние, липса на желание за
общуване. Силният стрес бил съпроводен и със здравословни и физиологични
промени – загуба на тегло при майката и протрахиална депресивна реакция с
разстройство в адаптацията при бащата.
Виновното
причиняване на пътнотранспортното произшествие от свидетеля М.М.А. и
настъпилата вследствие на това смърт на пострадалия Д.С.Н. имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и
са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищците е за
обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на характера и тежестта на
вредите съдът следва да вземе предвид отношенията на ищците с пострадалия преди
смъртта му и последиците, настъпили спрямо тях от настъпилата смърт на
пострадалите.
Пострадалият
Д.С.Н. е бил дете на ищците. Родителите спадат към най-близкия семеен кръг на
пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и
емоционална близост. Възходящите на пострадалия, каквито са ищците, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищците да получат застрахователно
обезщетение при доказаност на претърпените вследствие настъпилата смърт
неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
Характерът
и тежестта на причинените на ищците неимуществени вреди се установяват от
обсъдените по-горе свидетелски показания и съдебно-психологичната експертиза.
Вследствие настъпилата смърт ищците са претърпели силен стрес и тежка
емоционална травма, която се е отразила отрицателно върху тяхното физическо и
психическо състояние. Следва да се вземе предвид също, че настъпилата смърт на
пострадалия в сравнително млада възраст – 35 години. Със смъртта на пострадалия
ищците са били лишени не само от един от най-близките си хора, но и от
необходимата им през годините помощ и подкрепа. Тези обстоятелства дават
основание на съда да приеме, че справедливият размер на застрахователното
обезщетение за всеки от ищците е 200 000 лева.
Така
определените като справедливи обезщетение следва да се намалят, поради
безспорно установеното съпричиняване от страна на пострадалия Д. Н. при
настъпване на ПТП. От заключението на вещото лице са установява, че непосредствено
преди произшествието пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост 107-108
км/ч, което е превишаване на разрешената скорост с 57 км/ч. Това е допринесло
във висока степен за настъпването на ПТП, защото, на базата на изчисленията на
вещото лице в отговор по точка 4.11 на САТЕ, и след заместване на установената
скорост с разрешената от 50 км/ч, се установява, че при управление на
мотоциклета с разрешената скорост, опасната зона за спиране на мотоциклета е
била 30,73 м. Тъй като при предприемане на маневрата от водача на автомобила
разстоянието между двете МПС е било 76 метра, при движение на мотоциклета с
разрешената скорост от 50 км/ч, предприемащият маневрата автомобил би попадал
извън опасната зона за спиране на мотоциклета и произшествие не би настъпило.
Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат е 50 %. Поради това и на основание чл. 51
ал. 2 от ЗЗД приетото от съда за справедливо обезщетение за всеки от ищците
следва да се намали от 200 000 лева на 100 000 лева.
Върху
сумата от 100 000 лева ответното дружество дължи заплащане на законна
лихва за забава от 03.08.2018 г. – датата на изтичане на тримесечния срок по
чл. 496 ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане. По делото не са представени
доказателства за уведомяване от страна на застрахованото лице по реда на чл.
430 ал. 1 т. 2 от КЗ. Поради това, неоснователна, с оглед разпоредбите на чл.
429 ал. 3 и чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, е претенцията за законна лихва в частта и
за периода от датата на ПТП 06.04.2018 г. до 02.08.2018 г.
Ответникът
дължи на адвокат Р.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за процесуалното
представителство на двамата ищци в общ размер 5530 лева, според уважената част
от иска. Ответникът следва да заплати в полза на СГС държавна такса в общ
размер 8000 лева и разноски в размер на 350 лева според уважената част от иска.
Ищците
следва да заплатят на ответника разноски в общ размер 5898 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.А.Д.ОЗК З.“ АД гр. София,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.З.К. ЕГН **********,
адрес: *** и С.А.Н. ЕГН **********, адрес: ***, сумите от по 100 000 (сто
хиляди) лева на всеки ищец застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д.С.Н. – дете на ищците, при ПТП на 06.04.2018 г. в гр.
Хасково, виновно причинено от М.М.А., ведно със законната лихва върху тези суми
от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявените от З.З.К. и С.А.Н.
срещу „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в
частта им над 100 000 лева до предявения размер от 200 000 лева за
всеки ищец, както и искането за законна лихва в частта му за периода от
06.04.2018 г. до 02.08.2018 г.
Осъжда
„ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да заплати на адвокат Р.М. възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА за процесуалното представителство на двамата ищци в общ размер 5530
лева, според уважената част от иска.
Осъжда
„ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да заплати по сметка на СГС държавна такса в общ
размер 8000 лева и разноски в размер на 350 лева според уважената част от иска.
Осъжда
З.З.К. и С.А.Н. да заплатят на „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София разноски в общ размер
5898 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: