Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261406 05.05.2021
година град
Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на седми
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18526
по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против И.Г.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр.
дело № 6651/2019 г. на ПРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, суми по договор за потребителски
кредит с номер *** от 25,01,2018 г., както следва: 356.99 лева - главница, дължима по Договор за потребителски заем с
номер *** от 25,01,2018 г.; сумата 18.67
лева - възнаградителна лихва за
периода 20.08.2018 г. – 20.01.2019 г.; сумата от 20.21 лева- мораторна лихва
за периода 20.09.2018 г. – 11.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2019 г. до окончателното
погасяване.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен
договор за потребителски паричен кредит № *** от 25.01.2018 г., по който на
ответника е отпуснат заем за сумата от 685.61 лева, който е следвало да бъде
погасен на 12 месечни вноски, всяка от 62.61 лева. Твърди се, че сумата,
предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от
договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума ответника удостоверил с полагането на подписа си в поле
„Удостоверяване на изпълнението”, като въз основа на чл. 1 от договора, за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 62.61
лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметрите на договора. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.08.2018 г., като към тази дата са погасени 6 месечни
вноски. Посочено е, че на основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца е
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. По този
начин ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 375.66 лв.,
представляващи оставащите 6 бр. вноски, към 20.09.2018г., към която дата
кредитът станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Поради
това било подавано заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното по случая частно гр. дело № 6651/2019 г. на ПРС, но заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендират се и разноските в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си
представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че не били спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Поради това договорът за потребителски кредит бил недействителен.
Оспорва авторството на подписа са клиент в договора за кредит.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6651/2019 г. по описа на ПРС,
ХVІІІ гр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 3582/25.04.2019 г. за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника, за
следните суми: 356.99 лева - главница, дължима по Договор за
потребителски заем с номер *** от 25.01.2018 г.; сумата 18.67 лева - възнаградителна
лихва за периода 20.08.2018 г. – 20.01.2019 г.; сумата от 20.21 лева- мораторна лихва
за периода 20.09.2018 г. – 11.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2019 г. до окончателното
погасяване.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
договор за потребителски заем № *** от 25.01.2018
г. между страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника
твърдяната парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи
вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня
на забавата. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
От приетия като
писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит *** от 25.01.2018 г. /л.119-121/, се установява наличието на съглашение за
предоставяне на парична сума от 629 лева за закупуване на конкретна стока
/преносим компютър/, която да се преведе по сметка на съответния търговец.
От приетата по делото съдебно – почеркова експертиза, изготвена от в.л. М.С.,
като обективна,
компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че подписите,
положени за клиент и застрахован в договор за потребителски кредит от 25.01.2018
г., както и подписът на Сертификат ***, са изпълнени от И.Г.К..
Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните – стойността на кредита от 629 лева е била усвоена от ответника в пълен размер, чрез изплащането й от
кредитора – ищцовото дружество на търговеца „Зора М.М.С.“ ООД на 26.01.2018 г.,
за което последният е издал фактура № **********/25.01.2018 г.
Предвид тези
доказателства, както и установеното авторство от страна на ответника И.К. –
възраженията в отговора на исковата молба, че процесният договор не сключен
между страните, тъй като не бил подписан от ответника, са неоснователни и не се
споделят.
Освен това, като
извънсъдебно признание следва да се приемат и извършените частични плащания от
ответника, което се установява от приетата и неоспорена по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
Ето защо, съдът приема
за доказано подписването на договора между кредитора - ищеца и ответника,
съгласно който последният е получил предоставената му сума от 629 лева, респ. -
стоката за тази стойност.
В договора са посочени – размер
на предоставената сума, обща такава за плащане, брой на вноските, ГПР от 19.22
% и лихвен процент – 17.71 %. Налице е погасителен план, в който са посочени
падежи за плащане и размер на оставащата главница.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за
периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са
спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В процесния договор
никъде не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът
се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият/. Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
Следователно процесният договор е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи.
Видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, размерът на
непогасения остатък от главницата към датата на подаване на заявлението в съда,
възлиза на 356.99 лева – главница - този иск е доказан и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването, като
последица.
Останалите – за договорна
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, следва да бъдат отхвърлени –
като неоснователни – сумите не са дължими от потребителя, съгласно чл. 23 ЗПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил доказателства за
плащане на 125 лева – ДТ, за експертиза – 140 лева и за особен представител –
150 лева.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от
100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 464.42 лева за
настоящото и 67.63 лева за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да плати разноски за СПЕ от 7.86 лева в полза на съда, по
съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът, следва
да бъде осъден да плати разноски за СПЕ от 72.14 лева в полза на съда, по
съразмерност.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Г.К., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 356.99 лева (триста петдесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки) – главница по Договор за потребителски
заем № ***от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 24.04.2019 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване
дължимост на: 18.67 лева – възнаградителна лихва за периода 20.08.2018 г. –
20.01.2019 г. и 20.21 лева – обезщетение за забава за периода 20.09.2018 г. – 11.04.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3582/25.04.2019
г. по ч.гр.д. № 6651/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІI гр. състав.
ОСЪЖДА И.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните суми: 464.42
лева /четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ -
разноски по съразмерност за настоящото производство и 67.63 лева /шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 6651/2019 г. по описа на ПРС, ХVІII гр. състав.
ОСЪЖДА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 7.86 лева /седем лева и осемдесет и шест стотинки/ - платени от
бюджета разноски за приетата СПЕ, по съразмерност.
ОСЪЖДА И.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив,
сумата от 72.14 лева /седемдесет и
два лева и четиринадесет стотинки/ -
платени от бюджета разноски за приетата СПЕ, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ