Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./15.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8910
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.п.” АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
В.Р.В., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
192.54 лева /сто деветдесет и два лева и 0.54
ст./, представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски номер ****и абонатен номер ****, находящ се в ****,
за период на потребление от 29.11.2016
г. до 27.02.2017 г., за което са
издадени Фактури № **********/10.01.2017г.; №
**********/07.02.2017г. и № **********/10.05.2017г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 53.08 лева /петдесет и три лева и 0.08 ст./, представляваща
сбор от дължимите мораторни
лихви, начислени за периода
от падежа на всяка фактура до 13.01.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се намирали в облигационни отношения,
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.”
АД и в изпълнение на договора е доставяна ел.енергия за обект с клиентски номер ****и абонатен
номер ****, находящ се в ****. В нарушение на
договорните си задължения, ответникът не е заплатил консумираната ел.енергия по
фактури, издадени през периода от от 10.01.2017 г.
до 10.05.2017 г..
Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енргия
в сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи
обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл.38 от
ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1084/2020г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, чрез назначения особен представител, с който се
оспорва иска като неоснователен. Оспорва се предоставянето на твърдяното количество
ел. енергия в негова полза и реалното й потребление. Твърди се липсата на
договорни отношения с ищеца. Счита, че не е ползвател на обекта и задължението
за заплащане на доставяна в него ел. енергия, не следва да се възлага в неговия
патримониум. Счита за погасена по давност претенцията
по Фактура № **********/10.01.2017г. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. №1084 по описа за 2020г. на ВРС, 50 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск.
Представено е като доказателство по делото
извлечение от сметка към 13.01.2020г., издадено от „Е.п.” АД по кл.№ ****за сумата от 192.54 лв. – главница по 3 броя
фактури, издадени на 10.01.2017; 07.02.2017г., 10.05.2017г., и лихва в общ
размер на 53.08 лева върху главниците, както и справка за потреблението по кл.№ ****към дата 10.07.2020г., и справка за платени и
неплатени фактури.
Приложени са и 2 броя фактури /Фактури №
**********/10.01.2017г. и № **********/10.05.2017г./, вземанията, по които се претендират.
Представени са Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия.
С влязло в сила Постановление за възлагане на
недвижим имот от 25.10.2016г. по изпълнително дело № 201171804001973 на ЧСИ С.Д., рег.
№ 718 КЧСИ, район на действие ВОС, вписано в СВ, обектът на потребление, находящ се в ****
е
възложен В.А.Ж..
Видно е от Уведомление вх.№291717/23.12.2020г. от ЧСИ С.Д., Протокол за
опис на недвижимо имущество от 02.03.2012г., Протокол за опис на недвижимо
имущество от 11.11.2015г. и Протокол за принудително
отнемане на недвижим имот от 22.02.2017г., че на 22.02.2017г. от ответника е
отнето фактическото владение върху имота и предадено на В.А.Ж..
От заключението по
допуснатата комплексна ССчЕ и СТЕ се установява, че количеството ел.енергия начислено в
двете фактури /№
**********/10.01.2017г. и № **********/10.05.2017г./ може реално да бъде доставено и потребено от абоната, с оглед пропускателната способност на
комутационните проводници в таблото - 6 мм2
и тази на присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител. Начислени са по фактурите от редовен
отчет 948 кwh ел.енергия
за процесния период от 29.11.2016 г. до 27.02.2017 г. или за 91 дни от датата на последно отчитане. При
действащите към момента цени на електроенергията, утвърдени от КЕВР се получава
обща сума за плащане в размер на 192.49 лв. с начислен ДДС, при цена на
електроенергията 0.20304 за 1 кwh, средно за периода. По фактура №0250
638004 от 10.01.2017 г. сумата за плащане е 56.53 лв., а по фактура с №0253
713312 от 10.05.2017 г. сумата за плащане е 135.96 лв. Количествата ел.енергия
отразени във фактурите са правилно остойностени,
съгласно утвърдените от КЕВР за периода цени.
Не е
извършвана корекционна процедура. Начислените
количества ел.енергия, отразени във фактурите са само и единствено от редовно
снети показания на електромера. Електромерът е произведен през 2012 г., като същата година е минал
задължителната метрологична проверка в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 6 година и изтича на 2018 г. Следователно по време на
доставка на ел.енергия за процесния период - 29.11.2016 г. до 27.02.2017 г. уредът е бил в метрологична
годност. Електромерът, който е отчел количеството
ел.енергия по фактурите е бил един - с фабр.№1125 07121065
9749. Задължението по счетоводни данни се равнява
общо на 192.54 лв. за период 10.01.2017г. -10.05.2017г.,
като е включена и една фактура за начислена и неплатена лихва от 0.05 лв.. Лихвите за
забава се равняват общо на 53.08 лв. Фактура № **********/10.05.2017г.
за период на отчитане 29.12.2016г. – 27.02.2017г.
за консумирана ел. енергия за дневна тарифа общо 503 квтч и за нощна тарифа
общо 102
квтч
на обща стойност с ДДС – 135.96 лв., е издадена на
база на две издадени данъчни фактури, по които са сторнирани
вземанията, като са издадени нови две кредитни известия на дата 13.03.2017г., за същите
периоди, за същото количество ел. енергия и на същата стойност с вкл. ДДС. Фактура № **********/10.01.17г. е за период на
консумация 29.11-28.12.2016г.. Фактура № **********/10.05.2017г. е за период на
консумация 29.12.2016г. – 27.02.2017г.. Фактура № **********/10,05,2017г.
е издадена на стойност 135.96 лв. с ДДС. ДКИ №
*********/13.03.17г. е издадена на стойност (- 76.70 лв.) с ДДС. ДКИ №
*********/13.03.17г. е издадена на стойност (- 59.26 лв.) с ДДС. Общата стойност по
двете кредитни известия се равнява на (- 135.96 лв.) с ДДС. Количествата ел. енергия
по двете кредитни известия са за дневна тарифа общо 563 квтч, а за нощна тарифа общо 102 квтч,
т.е. точно толкова, колкото е количество ел. енергия по фактура № 0253713312/10.05.2017г. По фактура № 025063
8004/10.01.17г. срокът за плащане е 01.02.2017г. и считано от дата 02.02.2017г. задължението е в забава. По фактура № **********/10.05.2017г.
срокът за плащане е 30.05.2017г.
и считано от дата 31.05.2017г.
задължението е в забава.
При така установените
факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като
от ч.гр.д.№ 1084/2020г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена при условията на чл.
47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок.
С оглед същността на предявения иск, с който
се иска съдебно установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца
срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител
на ел. енергия за
битови нужди е физическо лице - собственикът или
ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната
мрежа на „Е.П.М.” АД, което ползва ел.енергия
за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.П.“ АД.
Установи се по делото, че въз основа на
влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, купувачът В.Ж.е въведен във владение на 22.02.2017г..
Налице са и данни, че към датата на въвода, обектът е
бил във владение на ответника.
Възлагането има вещноправно
действие и реално прехвърля върху купувача правата, които длъжникът е имал
върху продадената вещ, като в тази насока чл. 496, ал. 2 ГПК постановява, че
купувачът става собственик от деня на постановлението за възлагане /при
обжалване – от влизането му в сила/. Възлагането прави купувача собственик, но
не и владелец на вещта, тъй като владението купувачът получава след като
постановлението за възлагане влезе в сила, бъде вписано, купувачът удостовери,
че е внесъл таксите както за прехвърляне на имота, така и за вписването и
съдебният изпълнител въведе купувача във владение. Изложеното налага извод, че
се касае до две различни, макар и функционално свързани с изпълнителното дело,
производства /процедури/. Първата обхваща принудителното изпълнение върху
недвижими вещи и се финализира с постановлението за
възлагане на недвижим имот, което на деривативно
основание прехвърля правото на собственост върху купувача. Втората процедура се
води за удовлетворяване притезанието на купувача от
публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от
публичната продан имот, като изпълнителният способ е въвод
във владение. По делото са налице данни, че въз основа на влязлото в сила
постановлението за възлагане, купувачът е влязъл във владение на имота на 22.02.2017г..
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по
делото е налице правоотношение по предоставяне на ел. енергия до потребител -
ползвател на жилище.
Вещите лица са определили
количеството и стойността на доставената ел. енергия въз основа на отразените
показания при извършване на редовни отчети на електромера, като размерът й
възлиза на 192.49 лева общо.
Като съобрази заключението на вещите лица, съдът
счете, че ищецът доказа, че е доставил количеството енергия на стойност 192.49 лева в полза на ответника. С оглед
установената дължимост на главниците, се дължи и
начислената лихва върху тях в претендирания общ
размер от 53.08 лева, съобразно
представеното извлечение от сметка на л.6 от делото и изчисленията на вещото
лице.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
ищцовото дружество е установило при условията на
главно и пълно доказване реално извършена доставка на процесното
количество електроенергия през конкретен период от време.
Поради установяване дължимостта
на вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за погасителна
давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год.,
понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните
суми са за предоставена ел. енергия, които се покриват от понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената
на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Така,
задължението в общ размер 56.53 лева за доставена ел. енергия по фактура, издадени на
10.01.2017г. не е погасено по давност, доколкото задължението е станало
изискуемо на падежа – 10.02.2017г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 29.01.2020 год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/.
Въз основа на горното съдът намира, че
предявените установителни искове се явяват
основателни изцяло и следва да бъдат уважени, с изключение на претенцията за
сумата от 0.05 ст. по фактура № **********/07.02.2017г.. Вещото лице посочи, че
тази претенция съставлява лихва, като не е ясно върху кое главно вземане е
начислена и дали същото е ликвидно и изискуемо. В тази част претенцията подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С
оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които
възлизат на сумата в общ размер на 880 лева /75 лева довнесена държавна такса,
100 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ; 400 лева депозит за комплексната
ССчЕ и СТЕ; 300 лева депозит за особен представител и
5 лева такса СУ.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК в отношенията между ищеца „Е.п.”
АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление
***, от
една страна и ответника В.Р.В., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***,
от друга, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 192.49 лева /сто
деветдесет и два лева и 0.49 ст./, представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски номер ****и абонатен
номер ****, находящ
се в ****, за период на
потребление от 29.11.2016 г. до 27.02.2017 г., за което
са издадени Фактури № **********/10.01.2017г.
и № **********/10.05.2017г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 53.08 лева /петдесет и три лева и 0.08 ст./, представляваща
сбор от дължимите мораторни
лихви, начислени за периода
от падежа на всяка фактура до 13.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №364/30.01.2020 г. по ч.гр.д. №1084/2020г.
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 192.49 лева до предявения размер от 192.54 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Р.В., ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.”
АД, ЕИК ****със седалище
и адрес на управление *** сумата 75 /седемдесет и пет
лева/ лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.1084/2020г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.” АД, ЕИК ****със
седалище и адрес на управление *** сумата от 880 лева /осемстотин и
осемдесет лева/, представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: