Решение по дело №488/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 16
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Ивайло Параскевов Шабански
Дело: 20211410200488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Б.С., 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно
наказателно дело № 20211410200488 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Д. П. Т. гр.Л., обл.М., ул. „Кубадин“ № 91А, ет.2, ЕГН ********** е обжалвал НП №
20-0248-001123/18.11.2020 год. на Началник група към ОД МВР гр.В., РУ-Б.С., с което му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по
жалбата.
Жалбодателят, редовно призован, се явява в с.з. Представя и писмено становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.09.2020г.
служителите на РУ – Б.С. свидетелите П.В. Б., Т. В. Т. били на работа и в с.Т. извършвали
контрол на движението. Около 10.20 часа спрели два камиона, като единия бил управляван
1
от Д. П. Т. от гр.Л.. При опит за извършване на проверка на документите, служителите на РУ
– Б.С. констатирали, че Т. не носи никакви документи в себе си. Същите извършили справка
чрез дежурната на ОДЧ, където им било отговорено, че камиона е бил с прекратена
регистрация, тъй като не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От РУ –
Б.С. изпратили Ил. Кр. Ив. и Ц.Д.М., които отишли в с.Т. за оказване на съдействие.
Жалбодателят бил приведен в сградата на РУ – Б.С., където отново била извършена справка
и са установили, че камиона /влекача/ е бил със служебно прекратена регистрация. Наред с
това били констатирани и други нарушения, като за другите нарушения бил съставен
АУАН, за който има издадено и НП. За това, че управлявал влекача с прекратена
регистрация, започнала предварителна проверка, като на по-късен етап РП – В., ТО – Б.С.
отказала да образува досъдебно производство. Във връзка с нейния отказ за образуване на
досъдебно производство, било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмни доказателства – НП № 20-0248-001123/18.11.2020 год., постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 16.11.2020г., АУАН № 779/17.09.2020г., справка,
Заповед с № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за автомобила, справка за водач-
нарушител, както и допълнително изискано НП № 20-0248-000772/02.10.2020г., становище
от жалбодателя, както и Решение на РС – Шумен, както и от гласните доказателства –
показанията на разпитаните в с.з. свидетели П.В. Б., Т. В. Т. и Ил. Кр. Ив., и тримата
служители на РУ гр.Б.С..
От така изяснената фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея
доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно
нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано.
Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС -
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 28.05.2018г. и от отказът на
прокуратурата да образува наказателно производство. Други доказателства не са събрани в
настоящето административнонаказателно производство.
От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че
Д. П. Т. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно
постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 17.09.2020г. е
управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена
регистрация от 28.05.2018г.
От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективния елемент на
нарушението от страна на жалбодателя Д. П. Т. в извършване на административно
нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се
установи, че жалбодателят Д. П. Т. не е знаел за прекратената служебно регистрация, като
2
по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила –
жалбодателя, че е прекратена служебно регистрацията на МПС. Управляваното от Т. МПС
към момента на проверката е имало регистрационни номера, в постановлението на
прокуратурата за прекратяване е описано, че на 17.09.2020г. регистрацията на влекача е
възстановена служебно, след сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което Т. няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС.
Предвид на това настоящата инстанция приема, че Т. не е извършил деянието виновно -
нито умишлено, нито поради непредпазливост.
Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното
обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото
обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на
несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство,
което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.
Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и
да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено
за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от
ЗАНН.
На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващия
орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар.
„маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се
касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите
обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от
НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е
по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината
обстоятелства, а именно, че от служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без
да е уведомен собственика му – жалбодателя. Освен това от нарушението не са произтекли
никакви вредни последици за трети лица. Всички тези обстоятелства дават основание да се
приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Административнонаказващия орган е следвало да направи съвкупна преценка на
всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с
останалите случаи на такова нарушение.
Административнонаказващия орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди
писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това,
той е издал едно немотивирано наказателно постановление.
3
НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в
предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0248-001123/18.11.2020 год. на Началник група към ОД МВР
гр.В., РУ-Б.С., с което на Д. П. Т. гр.Л., обл.М., ул. „Кубадин“ № 91А, ет.2, ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14
дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4