О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 519/12.03.2024 г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
САНДЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 448/2021 г. по описа на Административен
съд - Добрич, намери следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила
е молба от Д.А.А., А.Д.К. и Г.Д.А., подадена чрез адвокат И.В., с искане за
изменение на Определение № 50/09.01.2024 г. по адм. дело № 448/2021 г. по описа
на Административен съд – Добрич в частта му за разноските. Твърди се, че при
постановяване на определението не е съобразено, че производството по делото не
е прекратено в цялост. Производството е едно и съдът е следвало да се произнесе
по разноските едва с окончателния си акт. Счита се, че жалбоподателите нямат
вина за причинените на насрещните страни разноски, защото ответникът е дал този
списък на заинтересованите лица. Твърди се, че съдът не е взел предвид възражението
им за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Сочи се, че
платените от „Марбо 2010“ АД и Р.З.Б. адвокатски хонорари са завишени и не
съответстват на минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита
се, че жалбоподателите не следва да носят отговорност по чл. 143, ал. 4 от АПК,
защото нито една от заинтересованите страни не е доказала реално заплатени
разходи за адвокатско възнаграждение. По тези съображения се иска изменение на определението
в частта му за разноските, като съдът отхвърли исканията на заинтересованите
страни за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност – намали
присъдените суми за разноски на
заинтересованите лица „Марбо 2010“ АД и Р.З.Б..
В срока
по чл. 248, ал. 2 от ГПК са постъпили отговори от заинтересованите страни – „Марбо
2010“ АД и Р.З.Б., чрез процесуалния им представител – адвокат Ж.Д., с които се
оспорва основателността на искането. Твърди се, че производството по отношение
на тях е прекратено изцяло, поради което правилно съдът им е присъдил сторените
по делото разноски. Сочи се, че адвокатските възнаграждения са реално заплатени
в брой съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие
и платежно нареждане за банков превод. Размерите им са обосновани и справедливи
в съответствие с обема и сложността на извършената процесуална дейност и
искането за намаляването им е бланкетно и неточно. Счита се, че правилно са
посочени жалбоподателите като отговарящи за разноските и неправомерно се прави
опит отговорността за това да се прехвърли на ответника. Иска се молбата за изменение
на определението в частта му за разноските да бъде оставена без уважение.
Останалите
заинтересовани страни по делото не са изразили становище по основателността на
искането.
Добричкият
административен съд, след като прецени данните по делото и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК е
подадено в срок, от легитимирани лица, поради което е процесуално допустимо, а
разгледано по същество е неоснователно.
С Определение № 50/09.01.2024 г. по адм.
дело № 448/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич е оставена без
разглеждане жалбата на Д.А.А., А.Д.К. и Г.Д.А.
против Заповед № 13/18.06.1985 г. на председателя на ИК на ОНС – Толбухин в
частта, в която се иска обявяване нищожността, респективно отмяна на одобрения
с нея кадастрален план на с. Крапец, община Шабла, както и в частта, в която се
иска отмяна на одобрения с нея ЗРП на с. Крапец, община Шабла, относно
собствените на жалбоподателите поземлени имоти с идентификатори 39493.501.152 и
39493.35.157 по КК на с. Крапец, община Шабла и е прекратено производството в
тази му част. Със същото определение е прекратено производството и по отношение
на шестнадесет от конституираните по делото заинтересовани страни, като жалбоподателите
са осъдени да заплатят на шест от тях разноски за адвокатски възнаграждения. В
полза на заинтересованата страна „Марбо 2010“ АД са присъдени разноски в размер
на 1500 лева след намаляване на заплатеното от дружеството адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Разноските
на останалите пет страни са присъдени в пълния им размер.
В производството по
чл. 215 и следващи от ЗУТ съдебните разноски са дължими на общо основание и се
присъждат по правилата на чл. 143 от АПК. В случая е безспорно, че
производството по делото е прекратено по отношение на част от заинтересованите
страни по съображения, че не са засегнати от предмета на спора. Поради това и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК те имат право на разноски, които следва да се
поемат от оспорващите. Фактът, че делото е прекратено само по отношение на една
част от жалбата, не променя този извод, защото производството по отношение на посочените
шестнадесет лица е прекратено изцяло и определението на съда е крайният
приключващ производството за тях акт.
Ирелевантно е
възражението в молбата, че жалбоподателите нямат вина за направените от насрещните
страни разноски. Отговорността за съдебни разноски е обективна, невиновна
отговорност и се носи винаги, когато има неоснователно предизвикан правен спор
и разноски, причинени от водене на дело по повод на този спор, както е в
настоящия случай.
Неоснователно е
възражението в молбата, че съдът не се е съобразил с възражението на
жалбоподателите за прекомерност на разноските, защото именно след зачитане на
това възражение е намален размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от
заинтересованата страна „Марбо 2010“ АД. Не са налице основания за допълнително
намаление на присъдените в полза на дружеството разноски, нито за намаление на
присъдените в полза на Р.Б. разноски. Делото се отличава с фактическа сложност
с оглед на големия обем от материали и разнородния характер на извършените процесуални
действия. В производството са развити множество доводи и възражения и са
изготвени две съдебни експертизи. Фактическата обстановка включва редица
юридически факти и събития, които са се развили в продължителен период от време
при различна правна уредба. Процесуалният представител на „Марбо 2010“ АД и Р.Б.
е участвал в няколко открити съдебни заседания с изслушване на вещо лице и е
изготвил писмен отговор по частната жалба срещу първото прекратително
определение на съда. С оглед на това заплатените суми от двете заинтересовани страни
не са завишени и не подлежат на редуциране на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Не
са налице основания за намаление и на претендираните от останалите четири
заинтересовани страни адвокатски възнаграждения, тъй като те са под минимума,
установен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е и възражението
в молбата, че липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатските
възнаграждения, защото към договора за правна помощ на „Марбо 2010“ АД е
приложено платежно нареждане за превод на договорената сума от 2000 лева по
банковата сметка на адвоката съгласно клаузите между страните, а в договорите
за правна помощ на другите лица изрично е посочено, че сумите по тях са
заплатени в брой при подписването им.
Съгласно т. 1 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.
По силата на чл.
130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове.
От изложеното
следва, че представените по делото договори за процесуално представителство и
защита и платежно нареждане са годни писмени доказателства, удостоверяващи заплащането
на адвокатските възнаграждения в посочения в договорите размер. Те са
достатъчни, за да се приеме, че разноските са действително извършени, поради
което жалбоподателите са длъжни да понесат отговорността за възстановяването
им.
По тези съображения съдът
намира, че присъдените в полза на част от заинтересованите страни разноски са
определени в съответствие със законовите критерии по чл. 143 от АПК, във вр.
чл. 78 от ГПК, поради което искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се
остави без уважение като неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Добричкият
административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.А.А., А.Д.К.
и Г.Д.А. за изменение на Определение № 50/09.01.2024 г. по адм. дело № 448/2021
г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :