№ 103
гр. Смолян, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20235400500048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 319/08.11.2022 г. по ч. гр. д. № 243/2022 г.
Златоградаски районен съд е отхвърлил заявление от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД против Д. М. К., в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата от
698, 65 лева – такси по Договор за издаване на кредитна карта от 01.11.2018
г., изм. От 09.06.2020 г., начислени за периода 11.03.2020 г. до 09.12.2021 г., и
за сумата от 48 лева – обезщетение за уведомяване, както и в частта за
разноски за разликата над сумата от 173, 71 лева ДТ и над сумата от 618, 94
лева – адвокатско възнаграждение.
Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
заявителят "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. Хр. П., с оплаквания, че е
неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се в частната жалба, че освен дължимата лихва, в
приложението към Общите условия са изброени дължимите такси, които се
изброяват и се посочва текста от ОУ, въз основа на който се претендират.
Сочи се, че съгласно чл. 101 от ОУ към договора, картодържателят се е
съгласил да заплати такси, изчерпателно описани в ОУ и Приложение № 1, за
което е постигнато съгласие между страните. Прави се позоваване и на чл.
21.1 от ОУ относно претенция за разходи – съдебни и по принудително
изпълнение.
С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното
разпореждане и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 689, 50 лева.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
1
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:
Спецификата при начина на усвояване на предоставени в заем
парични средства с кредитна карта не отменя основната характеристика на
договорното отношение, свързано с предоставяне на кредит. При
съобразяване на данните за кредитополучателя, то безспорно същият попада
под защитата на потребителите по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Както сочи и районният съд, процесният договор за
кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй
като отговаря на критериите по чл. 3 от ЗПК и не попада в някое от
изключенията по чл. 4 от ЗПК.
Сумата от 565, 65 лева, посочена в заявлението като такса –
обезщетение за превишаване на кредитния лимит, се претендира на основание
чл. 10.1 от ОУ към договора и и т. 1.5 от Приложение № 1 към тях.
Настоящата инстанция счита, че се касае за противоречие с
разпоредбата на чл. 33 от Закона за потребителския кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Закона за потребителския кредит, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая заявителят претендира, заради забава в
погасяването на дължимите суми, именувано като „надвишаване на
кредитния лимит“, процесната такса, която по съществото си се явява санкция
за забава в погасяванията на дължимите суми, т.е. това е недопустимо
увеличаване на лихвата за забава. Поради това е налице противоречие с
разпоредбата на чл. 33 ал. 3 от ЗПК.
Отделно от това, не се установява как потребителят узнава в кой
момент и за какви неплатени суми се начислява тази т. нар. такса., т.е. не е
налице механизъм, по който потребителят да узнава, че според банката е
надвишил кредитния си лимит и съответно би дължал санкции; в същото
време банката разрешава теглене на суми над кредитния лимит, с което
утежнява задължението на потребителя.
Поради това се касае за клауза, противоречаща на закона, поради
което и е нищожна, тъй като нарушава интересите на потребителите и поради
това не следва да се прилага.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал. 4 от ЗПТ, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а не в ОУ или
Тарифа, независимо дали са неразделна част от договора.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд, че
начисляването на изброените такси противоречи на императивната забрана на
чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. В настоящия случай претендираните
2
такси не са такива за допълнителни услуги. Напротив, касае се за действия на
кредитора, свързани с управление на кредита.
По повод наблягането в частната жалба, че длъжникът,
подписвайки договора, се е задължил да заплаща посочените в ОУ и
приложението изчерпателно описани такси, както и всички разходи във
връзка с претендиране на неизплатените задължения, следва да се посочи, че
кредитополучателят е икономически по-слабата страна в тези отношения;
именно поради това законодателството въвежда редица императивни
изисквания с цел да се защити по-слабата страна в икономическите
отношения.
Следва да се допълни, че не само ГПР, а и други основни елементи
от съглашението за кредит не са посочени в процесния договор за кредит. С
оглед разпоредбата на чл. 58 ал. 2 от ЗКИ разходите по кредита следва да
бъдат определени с договора за кредит, а не в Общите условия към него. И
отделно от това, в ОУ към договора ГПР въобще не е посочен поне по
определяем начин.
Предвид гореизложеното обосновано и законосъобразно
районният съд е приел, че се касае до неравноправни, поради което и
нищожни клаузи, вследствие на което процесните суми не се дължат от
потребителя.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 319/08.11.2022 г. по ч. гр.
д. № 243/2022 г. на Златоградски районен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3