Решение по дело №753/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

№ 8

гр. Русе, 3.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИЯ ВЕЛКОВА

   ЧЛЕНОВЕ:    АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                            ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл. съдия

                               

           при секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 753 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

          Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

           Постъпила е въззивна жалба от З.С.М. против решение № 1506/3.10.2019 г., постановено по гр. д. № 997/2019 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от него иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия на ответника. Твърди, че решението е постановено при грубо нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Позовава се на прякото действие на Конституцията. Иска отмяната му  и постановяване на ново решение, с което предявеният от него иск да бъде уважен.

           Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о. с. з. на 20.12.2019 г. процесуалният й представител взема становище, че предявената искова молба е останала нередовна и след направените от въззивника пред настоящата инстанция уточнения. Намира, че решението на районния съд следва да се обезсили и делото да се прекрати. В случай, че съдът намери, че претенцията на ищеца е ясна и конкретизирана, взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

  Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

  Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.

           Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

             Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК

 като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

             Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 2/2004 г., ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството.

            Такъв е и настоящият случай.

             Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства са неясни и недостатъчни за определяне на точната правна квалификация на предявения от ищеца иск. Действително, първоинстанционният съд правилно е оставил без движение исковата молба с Разпореждане от 22.02.2019 г. и е дал подробни указания за отстраняване на нередовностите й, но впоследствие неправилно е приел, че ищецът ги е е изпълнил.              

С протоколно определение от о. с. з. на 22.11.2019 г., настоящият съдебен състав след извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК, констатирайки, че  исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК - относимите факти към спора са посочени неясно и формулирания петутим е неясен е оставил без движение искова молба с вх. № 668 от 14.02.2019 г., депозирана от З.С.М. срещу Прокуратурата на Р България, по която е образувано гр. дело № 997 по описа на Русенския районен съд за 2019 г. и по което е постановено решение № 1506/3.10.2019 г., предмет на настоящата въззивна проверка по в. гр. д. 753 по описа на РОС за 2019 г. Указал е на ищеца З.С.М., в едноседмичен срок, с препис за другата страна да уточни исковата молба, като изложи обстоятелствена част на същата; да посочи кои са фактите и обстоятелствата, ангажиращи обезщетителната отговорност на Прокуратурата на Република България; да конкретизира в резултат на какви действия и  бездействия и на кои лица от системата на прокуратурата същият е претърпял неимуществени вреди; да конкретизира същите като вид. В рамките на дадения от РОС едноседмичен срок е постъпила молба вх. рег. № 12993/27.11.2018 г. за отстраняване на констатираните нередовности по предявената искова молба.

             Независимо от предоставения срок за изпълнение указанията на въззивния съд, въззивникът не е отстранил констатираните нередовности по депозираната от него искова молба. Не се установява какво точно е искането от съда, заявено от ищеца за защита на нарушено негово право. Недопустимо е съдът да презюмира както обстоятелствата, така и искането по исковата молба. Последните следва да са ясно и недвусмислено посочени от ищеца. В обстоятелствената част на депозираната искова молба ищецът е изложил твърдения за причинени от страна на ответника неимуществени вреди вследствие на това, че бил проследяван и сниман против волята му, а в същото време се заявява: „факт е, че на снимката не съм аз“. Говори се в същото време за колаборация на прокуратура, районни управления и физическо лице И. Д.. Дори и след предоставената му от настоящата инстанция възможност ищецът не е посочил ясно в какво се изразява твърдяното неправомерно действие или бездействие на ответната страна. Дали твърдяното действие/бездействие или акт е правомерно или не ще прецени съдът, но ищецът е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, каквото последният не е направил до постановяване на настоящия съдебен акт. Отделно, претендирани са неимуществени вреди, но липсва конкретика в самите твърдени вреди като не става ясно от кое увреждащо го действие какви вреди са претърпени.

             С даването на указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е изчерпал процесуалните възможности за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но тя е останала нередовна, поради процесуалното бездействие на ищеца. Съответно, постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно съдебно решение е недопустимо. Поради изложените съображения първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. 

Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела.

Мотивиран така и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОБЕЗСИЛВА решение № 1506/3.10.2019 г., постановено по гр. д. № 997/2019 г. на Русенския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: