Решение по дело №3074/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1226
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330203074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330203074 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002759 от
30.03.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Б. П. Б., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ***** на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител адв. Т.Т. в съдебно заседание, моли Съда да
отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирана
писмена молба-становище от Началника на сектора, в която прави искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Възразява за
1
размера на адвокатския хонорар до минимално предвидения в наредбата при
уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 14.03.2021 г. около 10:33 часа в град Пловдив, на бул. „Източен” срещу
№ 44, екип към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, в който
бил и свид. С.К., на длъжност „*****“, спрял за проверка лек автомобил
„Опел Фронтера“, с рег. № **** собственост на П. Б. Б., управляван от
жалбоподателя Б. П. Б.. Последният осезаемо лъхал на алкохол, поради което
бил изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510 ARDM-0244,
който отчел положителен резултат 0.66 промила наличие на алкохол в
издишания въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване №
0015342, с екземпляр връчен в 10:50 ч. на 14.03.2021г., в който било
отразено,че нарушителят следва да се яви за кръвна проба в УМБАЛ „Св.
Георги“ гр. Пловдив до 45 мин от връчването на екземпляра.
Жалбоподателят посочил, че приема резултатите от дрегера, приел и
екземпляра и удостоверил съгласието си с подпис.
За направените констатации свид. К. съставил срещу Б. АУАН Серия АA с
бл. № 978959/ 14.03.2021г. за нарушение чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който бил
подписан без възражения по констатациите в него. Съставена била и докладна
записка по случая.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от
страна на жалбоподателя срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на Б., на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са му отнети и 10 контролни точки.
Тази фактическа обстановка с установява от събраните и приложени по
преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства –
показанията на актосъставителя – свид. К., който потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на
2
свидетеля като логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда В конкретния случай се установява по категоричен
начин, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят Б. е
управлявал МПС под въздействие на алкохол, установено с техническо
средство Дрегер алкотест 7510 ARDM-0244, който отчел положителен
резултат 0.66 промила наличие на алкохол в издишания въздух. Тези
обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя,
съответстващи на писмените доказателства по делото. Отделно от това
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, която в
случая не беше опровергана от жалбоподателя.
В тази връзка за неоснователно се приема твърдението на жалбоподателя
Б., че въпреки своевременно му пристигане в болничното заведение и
желанието му да даде кръвна проба, поради потока от пациенти, закъснял с 14
минути, вследствие на което му било отказано изследване от медицинското
лице. По искане от страна на жалбоподателя, Съдът отправи искане до
УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив с цел изясняване на спорните въпроси, по
предмета на делото. В противовес на твърдяното от жалбоподателя и в
отговор на питането, е приложеното и прието като доказателство, становище
на Началника ОСМ д-р Кирил Атлиев. Видно от същото се установява,че в
часовия диапазон от 11:00ч. до 12:00ч. през регистратурата на болничното
заведение са приети 20 пациента, като при самия прием няма ограничения, но
от приложената справка става ясно, че код „червено“ е даден единствено на
пациент, който е за алкохолна проба /какъвто е настоящият случай/, ползващи
се с приоритет. В становището се заявява още, че след регистрацията на такъв
пациент, дежурният екип от каб. № 9 е винаги уведомяван по телефона. В
процесния часови интервал лицето е било регистрирано на триажа в 11:47ч. и
в 11:49ч. е било регистрирано и прието в каб. № 9. Заключението на д-р
Атлиев е, че в случая не е имало никаква пречка и забавяне при триажа и в
каб. № 9, като в момента, в който лицето е прекрачило прага на лечебното
заведение, срокът за даване на проба вече е бил пресрочен. Това е така,
доколкото Б. е следвало да даде кръвна проба до 11:35ч., считано от часа на
3
връчване на екземпляра от медицинския талон. Информацията, посочена в
становището се потвърждава и от придружаващото го извадка за
регистрирани пациенти към процесната дата и време. Ето защо Съдът не
споделя това възражение на жалбоподателя и счита за безспорно установено
от обективна и субективна страна извършеното нарушение.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.
Ирелевантно е кога точно е бил поет алкохола, щом към онзи момент все още
е оказвал влияние върху способността за шофиране на жалбоподателя,
предвид констатирания положителен резултат. Що се отнася до по-ниските
установени промили – било то заради започналото разграждане на алкохола в
организма от предходни часове или поето по-малко количество алкохол, са
изначално съобразени от законодателя при определяне на съответстващото
наказание с по-нисък размер на глобата, в сравнение с други случаи. Отделно
от това съдът отчете и характера на процесното нарушение - касае за
умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, по
отношение на което е налице изключително висока обществена
чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите подобни нарушения по
пътищата. Нещо повече, видно от справката за нарушител/водач прави
впечатление, че настоящата проява на жалбоподателя не е изолирана, а
напротив, същият тенденциозно нарушава нормите на Закон за движение по
пътищата, индикация, че предходните му наказания не са изиграли
поправителен ефект, а това е допълнително основание да не се приложи
горецитираната норма.
Настоящият съдебен състав не намира и основания за редуциране на
размера на така наложените наказания, които са фиксирани от законодателя.
Нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина - за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв., за този който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Както вече се посочи по казуса техническо средство Дрегер алкотест 7510
4
ARDM-0244 е отчело положителен резултат 0.66 промила наличие на
алкохол в издишания въздух от жалбоподателя, при което наказващият орган
е наложил правилно по вид и размер наказание.
Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна.
С оглед на гореизложеното, Съдът счита, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а процесното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Доколкото по делото отсъства направено
искане за разноски от страната, както и извършени действия по защита от
представител в писмено становище или явяване в съдебно заседание, съдът
не следва да присъжда разноски в нейна полза. Предвид потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление, претенцията на жалбоподателя за
разноски, представляващи адвокатски хонорар, Съдът намира за
неоснователна.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-002759 от
30.03.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Б. П. Б., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ****, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания ГЛОБА в
5
размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6