№ 809
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110110687 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****“
ООД гр.Варна, ул.Прилеп № 33, ЕИК **** представлявано от **** чрез
пълномощник юрисконсулт ****, против АН. Н. Ж. ЕГН **********
гр.Варна, жк.**** бл.406, вх.5, ап.14, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за
постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение
на АН. Н. Ж., ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1500428, дължи на
„****“ ООД сума в общ размер на 425.30лв. (четиристотин двадесет и пет
лева и ЗОст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В
и К услуги за период на потребление от 07.08.2019г. до 05.02.2021г. на адрес
гр.Варна, жк.**** бл.406, вх.5, ап.14, за които са издадени фактури през
периода от 09.10.2019г. до 08.02.2021г.; сума в общ размер на 24.76лв.
(двадесет и четири лева и 76ст.), представляваща сбор от обезщетения за
забава върху тези главници от общо 425.30лв., дължими за периода от
08.11.2019г. до 28.02.2021г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.03.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 187 от
09.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3420/2021г. по
описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
1
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №187 от 09.03.2021г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез
неговото намаляване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 425,40 лв.
дължима за периода 07.08.2019 г. – 04.12.2020 г., на 29.90 лв., като за
разликата от 425.40 до 29,90 лв., както и изцяло за претендираното
обезщетение за забава в размер от 24.76 лв. дължима за период 08.11.2019 г. –
28.02.2021 г. оттегля иска. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на АН.
Н. Ж., ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, жк.**** бл.406, вх.5, ап.14,
която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер
1500428.Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****"
ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 08.03.2021г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу АН. Н. Ж., въз основа на което било образувано ЧГД №3420/2021г. по
описа на ВРС, ГК-49 състав.Твърди се, че на 09.03.2021г. съдът издал заповед
№187 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сума в общ
размер от 425.30лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 07.08.2019г. до 05.02.2021г.; сумата от 24.76лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
08.11.2019г. до 28.02.2021г; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-08.03.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
Твърди се, че на 30.06.2021г. ищецът е бил уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен процесуален
представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него
иск. Не се оспорва облигационната връзка между страните. Оспорва се
реалното потребление на претендираните ВиК услуги, както и правото на
ищеца на служебно начисляване на претендираните суми. Твърди, че липсват
2
действия от ищцовата страна по проверка на техническата годност на СТИ,
неговата подмята поради евентуално изтичане на метрологичната му годност,
или отправени предписания до абоната за подмяната му, които да дадат на
ищцавата страна основание за евентуално служебно начисляване на
потребление за обекта. Оспорва реалната доставка и ползване на ВиК услуги
през сочения период, както и коректното им отчитане от СТИ. Оспорва се
реалното отчитане на СТИ от представител на ищеца, както и служебното
начисляване.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна"
ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с
два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с
два броя обяви, Справка за недобора на частен абонат № 1500428 до
28.02.2021г., изисканото и предоставено ч.гр.д. № 3420/2021 г. по описа на
ВРС, 49 състав, преписи от документи в заверен вид: извадка от служба
вписвания гр.Варна и опис на отчети за абонатен № 1500428 от 01.07.2019 г.
до 05.02.2021 г. и извършени плащания от 09.10.2019 г. до 08.02.2021 г. и от
25.09.2021 г. до 25.09.2021 г.
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи основанието, от което е възникнало
правото му да иска плащане от потребителя, както и неговият размер, а
именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по договор
за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил посоченото в
справките количество вода, съответстващо на това по чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор.
Първият спорен по делото въпрос е има ли ответникът качество на
„потребител" по смисъла на ОУ на В и К оператора.
Доколкото в хода на съдебното производство ответницата е заплатила
по-голяма част от претендираните от ищцовото дружество суми за
задължения за ползване на ВиК услуги, съдът приема, че безспорно се
установи облигационното правоотношение между страните.
Следващият спорен за делото въпрос е дали операторът е доставил, а
потребителят потребил претендираното количество В и К услуги за
релевирания период, за които дължи заплащане на цената.
За установяване факта на доставка, В и К операторът е представил
показания, отразени в опис от таблет от 08.08.2019г. до 11.01.2021г.
Първото реално отчитане на показанията на СТИ е от 09.01.2020г.,
когато е отченето показантие от 342 куб.м. При следващият реален отчет, - на
07.02.2020г. е констатирано показание от 348 куб.м.
За останалите отчетни периоди са налични отбелязвания за неотчитане,
3
или служебно начисляване на количества.
От заключението на вещото лице по възложената ССЕ се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено коректно, като общото
задължение по процесиите фактури е в размер на 425.30 лева, като към
20.02.2022 г. извършените плащания по главницата на фактурите е 395.40
лева и остатък за плащане 29.90 лева. Общият размер на лихвата за забава е
22.06 лева, като по процесиите фактури с изключение на фактура
№**********/08.02.2021 г. лихвите за забава са платени до претендиралата
дата.
Предвид горното и с оглед липсата на оспорване на констатираните от
вещото лице показания на СТИ и факта, че същия е в метрологична годност
/изтичащ 10-годишен период през 2023г./, съдът приема, че претендираното
количество ВиК услуги е реално потребено, доколкото бе безспорно
установено и обитаването на имота.
Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен,
съдът е разпределил доказателствената тежест в исковия процес между
страните като е указал на ищцовата и ответната страна,че всяка една от тях е
длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите твърдения
или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права
(съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК). По предявения специален
положителен установителен иск, предявен в условията на ОСИ, съдът е
възложил в тежест на ищеца по делото да установи и докаже, че между ВИК
ООД и ответника е имало валиден договор за ползване на ВИК услуги,
изпълнението по което е извършено пълно, точно и в претендираните
количества от „ВиК“ ООД за релевантния за спора исков период, както и че
във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е
оспорена по чл.414 ГПК и че е спазен срока за предявяване на иска с правно
осн. чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК. В тежест на ищцовата страна е
възложено да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на ВИК
услуги е изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на
потребление на ответника незаплатените от последния количества потребена
вода, респективно услуги, редовното и надлежно отчитане на потребената
ВиК услуга, както и редовното водене на счетоводството й. В тежест на
ищеца е възложено да установи и докаже, че налице ликвидно и изискуемо
вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание,
както и че ответника е изпаднал в забава и че е налице фактическия състав на
чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл.410 ГПК.
В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти
4
и обстоятелства е възложено да установи и докаже, че е заплатил
претендираните суми при настъпване на падежите, както и да наведе
правопогасяващи или правоизключващи възражения, респ. да представи
надлежни доказателства за твърденията си.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и
поотделен анализ на събраните по делото доказателства, исковият съд
достига до извода от правна страна, че предявените искови претенции с
правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК са изцяло и напълно доказани и
основателни. За да мотивира този правен извод по същество на спора,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „**** ” ЕООД, са одобрени с Решение № Ц – 37/23.12.2019
г. на КЕВР, Решение № Ц – 20/28.12.2018 г. на КЕВР, надлежно публикувани
.Същите са приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от
ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните
по спора.
Наличието на договорна връзка между страните се доказва от всички
ангажирани от ВиК Варна ООД писмени доказателства от справките за
недобора на частен абонат представени още с исковата молба, както и факта
на извършено мчастично плащане от ответника в хода на делото. На това
основание съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди до потребителия Петкова за обекта находящ се в
гр.Варна, жк.**** бл.406, вх.5, ап.14. Ответникът по иска има качеството
потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./,
респективно в това си качество дължи заплащане на предоставените му В и К
услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество
изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.
Факт е, че с отговора на искова молба ответника по иска оспорва чрез
особения си представител качеството си на потребители на В и К услуги, но
както бе изложено и по-горе това възражение е останало напълно недоказно,
т.к. ищцовото дружество е провело пълно и главно доказване по делото.
Съдът намира,че съгласно действащите между страните общи условия
5
приложими в конкретния случай са изрично визираните правила в раздел
Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „/ л. 7 от
делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено
отчитането на водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата норма
повелява отчитането на водомерите да не се извършва в присъствието на в
присъствието на потребителя или на негов представител, в случаи като
настоящия –в случаите на дистанционно отчитане при ползване на
електронен таблет. Съдът приема, че процесното количество ВИК услуги е
реално доставено до потребителя, като се позовава основно на установеното
от вещото лице. В същото време ищцовото дружество претендира заплащане
на потребление по служебно начислени количества. Установи се, че
причината за това служебно начисляване е неосигуряването на достъп от
страна на ответника, което препятства възможността на ищеца да отчете
ежемесечната реална консумация. От всички събрани писмени и гласни
доказателства, съдът прави извода, че на практика всички периодични
служебни начислявания на потребление, на практика съответстват като
количества на реалното потребление на предоставените услуги от ответника.
В обобщение на база писмените доказателства по делото, неоспореното
и кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ,
исковият съд достигна до извода от правна страна, че е установено и доказано
по категоричен начин твърдението на ищцовата страна, че вземанията на
ищцовото дружество заявени още в заповедното производство са надлежно
индивидуализирани и по основания и периоди не са платени.
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявеният иск се явява
доказан и по основание и по размер и го уважава в пълнота ведно с
акцесорното искане за присъждане на лихва за забава върху главниците,
начиная от датата на която е подадено заявлението по чл.410 ГПК и до
окончателното плащане .
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно
разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК.
Видно от материалите по делото ищцовата страна е ангажирала списък
6
по чл. 80 ГПК, неоспорен от особения процесуален представител на
ответника. В списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на ВиК
Варна ООД е посочил и по основание и по размери реално сторените и
дължими се разноски както следва 1.По заповедното производство ищцовата
страна претендира разноски от 25 лв. за платена такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение - общо 75 лева. 2.В исковото производство
ищцовата страна претендира сумата от 75 лева за платена такса; 300 лева
депозит за особен представител ; 200 лева а депозит за ССчЕ , 300 лева
юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът намира, че
дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК
да бъде определено в размер от 150 лева., т.е. общият размер на дължимите
разноски следва да е определен – общо 725,00 лева.
И на последно място съдът следва да разпореди издаване на РКО в полза
на адв.М.Г. за внесения от ищцовата страна депозит за осъщественото от
адв.Г. процесуално представителство на ответника по реда на чл. 47, ал.6 ГПК
пред настоящата инстанция, а и възнаграждението на особения представител
е винаги дължимо.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АН.
Н. Ж. ЕГН ********** гр.Варна, жк.**** бл.406, вх.5, ап.14, в качеството си
на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1500428, дължи на „****“ ООД сумата от 29,90 лева/двадесет и девет лева и
90 стотинки/, представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 04.12.2020г. до 05.02.2021г. на адрес гр.Варна,
жк.**** бл.406, вх.5, ап.14, както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-08.03.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
№187/09.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
3420/2021г. по описа на ВРС , на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА АН. Н. Ж. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****” ООД,
ЕИК ****, със седалище и управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
7
представлявано от Валентин Донев Вълканов - Управител, сумата от общо
725,00 лева (седемстотин двадесет и пет лева) - представляваща сторените
от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, пред настоящата инстанция, както и сумата от общо 75,00 лева
(седемдесет и пет лева ) - сторените от ищцовата страна в качеството й на
заявител в заповедното производство по ЧГД №3420/2021г. по описа на ВРС
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат М.Г. от ВАК, на
основание чл. 47, ал.6 ГПК за сумата от общо 300,00 лева (триста лева)-
внесения от ищцовата страна депозит за назначаване в качеството й на особен
представител на ответника.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8