Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50
гр. Севлиево, 05.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 853/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. срещу Т.М.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 09.03.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания" ООД и „Микро Кредит" АД, по силата на който вземанията
на „Микро Кредит" АД срещу Т.М.К., произтичащи от договор за заем CrediGo
№ 533200009978 от 13.09.2017 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо за станалата продажба на
вземания, съдържащо уведомително писмо от 13.03.2018 г. от „Микро Кредит"
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне. Писмото не било получено от длъжника. На
26.07.2019 г. ищцовото дружество изпратило второ писмо до длъжника, съдържащо
уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение
чрез куриер, което отново не било получено от ответника. В случая следвало да
се има предвид, че Агенция за събиране на вземания АД (понастоящем Агенция за
събиране на взменаия ЕАД) в качеството си на цесионер била упълномощена от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което имала изрично пълномощно от законният представител на „Микро
Кредит" АД. На 13.09.2017 г. „Микро Кредит" АД сключило с Т.М.К.
договор за заем CrediGo № 5332-00009978, с който договор дружеството му
предоставило кредит в размер на 2 200,00 лева. Условията на „Договора за
кредит" се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата
страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем",
като "Общите условия", при които се отпускал кредитът, били
неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор
за заем". С подписването на искането за кредит заемополучателят
декларирал, че подробно се е запознал, както и че приема Общите условия към
договора. Подписвайки Договора за кредит, заемополучателят се задължил да върне
получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит.
Заемополучателят посочил банкова сметка, *** сума, предмет на договора за
кредит. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил
сключен договорът за кредит, с подписването му заемополучателят удостоверявал,
че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, предварително му била
предоставена необходимата информация относно договора, разбирал и приемал
клаузите на договора и Общите условия, съгласен бил да бъде обвързан с техните
разпоредби и желаел договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условията, при
които бил подписан договорът за кредит CrediGo № 5332-00009978, заемополучателят
се задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която била в размер на
508,28 лева. Така страните договорили общ размер на плащанията по кредита
2708,28 лева, която сума заемополучателят се задължил да върне на 18 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 150,46 лева всяка, считано от датата на
първата погасителна вноска 15.10.2017 г. С подписване на искането за заем, заемополучателят
предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита" по Групова
полица на ЗК УНИКА Живот АД, като определил за неотменимо ползващо лице „Микро
Кредит'" АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към
датата на настъпване на застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора
за кредит, заемополучателят с полагане на подписа си удостоверил, че желае да
ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора била определена в размер на 2 613,60 лева,
която заемополучателят се задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка в
размер на 145,20 лв., като с подписването на договора и искането за заем
заемополучателят приел условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва
задълженията си на застраховано лице по полицата. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 16.11.2017 г. (датата, на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване
на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 208,96 лева,
който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска. Заемополучателят не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 500,00 лв., с която били погасени следните суми: 98,29 лв. -
договорна лихва, 111,31 лв. - главница и 290,40 лв. - застрахователна премия.
Към настоящата искова молба представя копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД от 26.07.2019 г., което моли да бъде връчено на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Предвид изложеното ищеца предявил
вземането си по съдебен ред, с оглед на което подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжникът в Районен съд - Севлиево. Съдът уважил претенцията и по образуваното
ч. гр. д. № 589/2019 г., по описа на Районен съд - Севлиево, била издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по делото, което
от своя страна обуславило правния интерес от подаването на исковата молба.
Ищеца иска постановяване на решение за признаване за установено по отношение на
ответника, че му дължи следните суми: 2 088,69 лв., преставляваща главница по договор
за заем; 409,99 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за
периода от 15.11.2017 г. до 15.03.2019 г.; 2 323,20 лв., представляваща
застрахователна премия за периода от 15.11.2017 г. до 15.03.2019 г.; 208,96
лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.11.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначеният му особен представител, като претендира неоснователност на
исковете. В
отговора сочи, че съобразно договора за заем паричните средства по заема се
усвояват чрез банков превод по изрично посочена банкова сметка, ***, че реално
е предоставил в заем на ответника посочената в договора парична сума. По
отношение на връчването на уведомлението, заявява, че цитираната от ищеца
практика не може да намери приложение и следва да се приеме, че длъжникът не е
уведомен, поради което цесията не е породила действие по отношение на него,
както и по отношение на третите лица, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Излага, че
длъжникът не е бил открит, за да му бъдат връчени книжата по делото нито в
заповедното, нито в исковото производство, а при фингираното връчване по чл.
47, ал. 5 ГПК, ответникът не знаел, че срещу него е образувано производство.
Особеният представител обаче не можел да приема адресирани до представляваното
лице материално-правни изявления на трети лица, каквото било уведомяването на
длъжника от стария кредитор. Последиците на договора за цесия не произвели
действие нито по отношение на длъжника, нито по отношение на третите лица, а
ищецът не доказал, че е активно процесуално легитимиран да заведе исковете. И
самият договор за заем се явявал недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК,
тъй като към него липсвал погасителен план, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК трябвало да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. За да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следвало
освен да са ясни размерът и срокът за извършване на съответните плащания, също
така подробно да е описано с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява, а подобна информация в
погасителния план липсвала. Клаузата в чл. 3 от Договора за заем, с която се
уговаряло заплащане на такса за допълнителни услуги, била нищожна на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК. С посочената клауза реално било уговорено заплащане
допълнително, за услуга, която не било сигурно дали дори е предоставена, сума в
размер на 2 613,60 лв. (18 вноски по 145,20 лв.), което било повече дори от
отпуснатата по договора главница. В този си вид уговорката за допълнителни
услуги нарушавала добросъвестността и добрите нрави и поради това се явявала
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Също така процесната уговорка била
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на
потребителя с цена, по-висока по размер до предоставената в заем сума, същата
не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Освен това обстоятелството, че разходите за допълнителни услуги не
били включени в обявения от кредитора ГПР, съставлявало самостоятелно нарушение
на закона. Тези разходи несъмнено били част от ГПР и така той надхвърлял
значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - над петкратния размер
на законната лихва (ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора бил 10%
годишно, респ. петкратния размер се равнявал на 50%), поради което клаузите,
които предвиждали възнаграждение за тази допълнителна услуга били нищожни на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Относно застрахователната полица, в нея не било
посочено кое лице е действало за застрахователния посредник „Микро Кредит"
АД, не било ясно дали същото е имало представителна власт да извършва
застрахователна дейност от името на „Застрахователна компания УНИКА Живот"
АД, като по този начин оставало недоказано наличието на облигационно
правоотношение по повод сключен договор за застраховка. Дори и да се докаже
наличието на застрахователно правоотношение същото се явявало недействително.
Страните уговорили заемополучателят да сключи застраховка "Защита" и
ответника подписал застрахователната полица, като общата стойност на
застрахователната премия била 2613,60 лева, което било дори повече от заемната
и застрахователна сума – 2200,00 лева. Уговорената застраховка била
предназначена да възстанови вредите, причинени от неспазване на договорното
задължение на ответника, но при обичайните търговски /застрахователни/
практики, застрахователната премия била далеч по - ниска от размера на застрахованото
имущество, респективно вземане. Така сключената застраховка изцяло
противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
тъй като нарушавала принципа на справедливост и излизала извън обезщетителните
функции, характерни за застраховането.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора. Допълнително заявява, че въпреки изричното оспорване
с отговора, по делото няма представени доказателства от лице различно от ищеца, че сумата по кредита е преведена по банковата
сметка на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за заем № 533200009978/13.09.2017
г., сключен на 14.09.2017 г., искане за заем от 12.09.2017 г., погасителен план
от 14.09.2017 г., общи условия към договор за заем от 01.01.2017 г., застрахователна
полица за застраховка "Защита" от 14.09.2017 г. на „УНИКА Живот" АД и уведомление от „УНИКА Живот" АД, че „Микро Кредит" АД е предоставило на
ответника и кредитополучател Т.М.К., кредит в размер на 2 200,00 лв., като
последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите. От сумата 2 200,00
лв. „Микро Кредит" АД е приспаднало еднократна такса 205,00 лв., след
което страните се договорили да бъде преведена по банкова сметка ***нов сумата 1 995,00 лв., като последния
се е задължил да заплати на кредитора 18 месечни погасителни вноски в размер на
150,46 лв., за период от 15.10.2017 г. до 15.03.2019 г., като падежа на всяка
вноска е 15 – то число на съответния месец, уговорен е годишен процент на
разходите 49,80 % и лихвен процент 27,43 %, а общата сума за погасяване е 2 708,28
лв.. Уговорена е и допълнителна услуга, представляваща финансиране и
разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, като
ответника е декларила, че е запознат, че сключването на договор за застраховка
и ползването на допълнителна услуга не са предпоставка за предоставяне на заем.
В искането за заем от 12.09.2017 г. ответника е заявил желание да ползва
допълнителната услуга финансиране и разсрочване на застрахователна премия на
стойност 18 месечни вноски по 110,00 лв., а в договора за заем №
533200009978/13.09.2017 г., сключен на 14.09.2017 г., е посочена стойност на
тази услуга 2613,60 лв. или 18
месечни вноски по 145,20 лв., дължими на 15 – то число на месеца.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.,
анекси към договора, приложение № 1 към него
от 09.03.2018 г. и писмено потвърждение за сключена цесия от 09.03.2018 г., че между „Микро Кредит" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, е
сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за заем №
533200009978/13.09.2017 г., по отношение на Т.М.К. е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от пълномощно от „Микро Кредит" АД за „Агенция
за събиране на вземания" АД, два броя уведомителни писма от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, обратна разписка за товарителница и известие за
доставяне, че ищеца е упълномощен от „Микро Кредит" АД да уведоми
длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника,
е изпратено на посочения в договора за кредит, който е и постоянен и настоящ
адрес на длъжника, но не е плучено.
От приложеното ч. гр. д. № 589/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Т.М.К., заповед № 347/03.06.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 2088,69 лв.,
преставляваща главница; 409,99 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 15.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.03.2019 г.
(дата на последна погасителна вноска); 2323,20 лв., представляваща застрахователна
премия за периода от 15.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 15.03.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 208,96 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.11.2017 г. до 03.06.2019 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 100,62 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на
настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на
указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: на 14.09.2017 г. заемодателя е превел по сметка на заемателя
след удържане на еднократната такса от 205,00 лв. сумата 1995,00 лв.; за
погасяване на задължението по договора заемателят е заплатил на заемодателят
сумата 500,00 лв., от която сумата 111,31 лв. е приспадната от главницата, а
остатъка от другите претенции на ищеца; от 15.12.2017 г. кредита е станал изискуем;
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението е в размер
на сумата 5030,84 лв., формирано от: главница
2088,69 лв./включваща освен преведената на ответника сума 1995,00 лв. и
удържаната още преди превода еднократна такса 205,00 лв., получена след
приспадане на платената преди
завеждане на делото от заемодателя сума 111,31 лв./, договорна лихва 409,99
лв., застраховка 2323,20 лв. и лихва за забава до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 208,96 лв. или всичко: 5030,84 лв.; след завеждане делото на
31.05.2019 г. заемополучателят е заплатил сумата 250,00 лв., остатъкът от
задължението на ответника по договор за паричен заем и договор за допълнителни
услуги е в размер на сумата 4780,84 лв.; годишния процент на разходите по
кредита изчислен с включване таксите за допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка е 92,01%; преди завеждане на делото има заплатени от ответника две
суми - 200,00 лв. и 300,00 лв., а сумата 250,00 лв. е заплатена след завеждане
на делото по чл. 410 ГПК, като дългът трябва да бъде намален с още 250,00 лв.,
които не са отразени при кредитора; годишния процент на разходите е изчислен на
много повече от 49,80%, ищеца предоставил на вещото лице само едно изчисление
за 49,80%, но вещото лице счита, че то не е вярно; застраховката следва да влиза
в годишния процент на разходите, но само
ако е направена по искане на кредитодателя, а когато е направена по искане на
кредитополучателя не следва да влиза в годишния процент на разходите; в
конкретния случай не може да се каже по кое искане е направена застраховката,
тъй като ответника е искал да му се отпусне кредит и застраховка на стойност по
110,00 лв. на месец, а са му направили застраховка по 150,00 лв., на месец; вещото лице е извършил
проверка за извършения превод по дадени документи от кредитора.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения
предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на ответника за
главница, застрахователна премия и лихва начислена до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава;
наличие на договор за цесия между него и праводателя му – заемодателя на
ответника; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е
съобщена на ответника; както и всички други твърдяни положителни факти, на
които основава доводите си. В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за заем №
533200009978/13.09.2017 г., искане за
заем от 12.09.2017 г., погасителен план от 14.09.2017 г., общи условия към
договор за заем от 01.01.2017 г., застрахователна полица за застраховка
"Защита" от 14.09.2017 г. на „УНИКА Живот" АД и уведомление от
„УНИКА Живот" АД, че между
праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор
за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Микро Кредит" АД е предоставило на
ответника Т.М.К., сума в размер на 1 995,00 лв., която е получена от К., съобразно установеното от заключението на
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, като неоснователни са
възраженията на особения представител на ответника за неполучаване посочената
сума, предвид, че извод в насока реално получаване на парична сума по договора
от ответника следва и от неоспорените от страните и установени от вещото лица
частични плащания извършени от ответника, с характер на признание на
дължимостта на тези суми. Ответника и кредитополучател Т.М.К. се е задължил с
договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в
договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор
за кредит между ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията
на последния по този договор – заплащане на ответника на сумата 1 995,00 лв. по
кредита. Установи се от посочените по – горе документи и съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит, същият е сключен при задължение на ответника
Т.М.К. да върне заетата сума на 18 месечни
погасителни вноски в размер на 150,46 лв., за период от 15.10.2017 г. до
15.03.2019 г., като падежа на всяка вноска е 15 – то число на съответния месец,
уговорен е годишен процент на разходите 49,80 % и лихвен процент 27,43 %, а
общата сума за погасяване е 2 708,28 лв.. Установи се по делото и договаряне
между праводателя на ищеца и ответника за предоставяне на последния на допълнителна
услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна премия, като първоначално
ответника в искането за заем от
12.09.2017 г. е заявил желание да ползва допълнителната услуга при стойност 18
месечни вноски по 110,00 лв. или 1980,00
лв., а в договора за заем № 533200009978/13.09.2017 г., сключен на 14.09.2017
г., е посочена стойност на тази услуга 2613,60 лв. или 18 месечни вноски по
145,20 лв., дължими на 15 – то число на месеца. Установи се по делото и
изискуемостта на претендираните вземания, доколкото за всички претендирани вноски
е настъпил уговореният в договора падеж.
Установи се от рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., приложение № 1 към него от 09.03.2018
г., писменото потвърждение за сключена цесия от 09.03.2018 г., пълномощното от
„Микро Кредит" АД за „Агенция за събиране на вземания" АД и
уведомителните писма от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и наличие
на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на
ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към
същата на процесуалния представител на ответника. В посочения смисъл е и
съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г.,
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение – съгласно които е допустимо по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, а връчването на всички книжа по делото на
назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника,
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, поради което неоснователни са доводите изложени в тази насока от
процесуалния представител на ответника.
Не се установи по делото обаче процесния договор за потребителски кредит да отговаря на
изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 9 от Закона за потребителския кредит, а
именно в същият да е посочен годишния процент на разходите по кредита, което
обуславя недействителност на договора, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
и връщане само на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК. В договора за заем № 533200009978/13.09.2017
г. произволно е посочен годишен процент на разходите 49,80 %, но от
заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза и от
изслушването на същото в съдебно заседание се установи, че годишния процент на
разходите по кредита е изчислен на много повече от 49,80%, като ищеца
предоставил на вещото лице само едно изчисление за 49,80%, но вещото лице
счита, че то не е вярно. Отделно в конкретния случай е очевидно от искането за
заем от 12.09.2017 г. и договора за
заем № 533200009978/13.09.2017 г., че страните по договора за кредит са
преговаряли за стойността на допълнителната услуга - финансиране и разсрочване
на застрахователна премия, като на ответника е била наложена по – голяма
стойност от предварително заявената от същия. Безспорно е по делото, че е
уговорено с договора за кредит събиране на вноските по допълнителната услуга,
ведно с погасителните вноски по кредита. Всичко изложено налага извод, че в
конкретния случай сключването на договор за застраховка по кредита е
задължително и представлява предпоставка за отпускане на исканата сума от
кредитополучателя по договора за кредит, въпреки невярната декларация в
обратния смисъл в договора за кредит, поради което стойността на плащането
по допълнителната услуга, представляващо
разход по кредита за потребителя е следвало да се включи при изчисляването на
ГПР, като напълно отговарящо на дефиницията по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Установи
се, че претендираните от ищеца вземания са изчислени при ГПР в размер почти равен
на двойния законовопредвиден максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК - 92,01%, а дори и
при невключване на стойността на допълнителната услуга при размер надхвърлящ
посочения в договора - 49,80%, поради което договора за заем №
533200009978/13.09.2017 г. е
недействителен, съобразно разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 12, ал. 1, т. 9 от Закона за потребителския
кредит.
Дори да би могло да се приеме липса на
недействителност на договора за заем № 533200009978/13.09.2017 г. на
горепосоченато основание, следва да се прецени дали не е налице основанието за
нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави. По процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена
сума от 1 995,00 лв., при уговорен годишен
лихвен процент в размер на 27,43 % и годишен
процент на разходите в размер на 49,80 %. Уговорено е и заплащане на допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на
застрахователна премия на стойност 2613,60 лв.. Последно посочената клауза в
договора за паричен заем № 533200009978, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като нарушаваща принципа на
справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване на ответника. Същата
създава явна нееквивалентност между престациите на страните по договора за потребителски кредит, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на такава стойност на допълнителната
услуга в претендирания размер, наред с ГЛП и ГПР по процесния договор в посочените
по - горе размери. Обсъжданата клауза, ведно с гореобсъдените ГЛП и ГПР води до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето
на допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна премия в такъв
висок размер. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме за основателно възражението
за нищожност е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки
отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договорката нищожна поради накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност - решение № 452/25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение
№ 47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая
е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните
престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 1 995,00 лв.,
със сравнително кратък срок на ползване – около година и половина, при
договорени високи годишен лихвен процент
- 27,43 % и годишен процент на разходите в размер на 49,80 %,
уговорената допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна
премия на стойност 2613,60 лв. в размер, надхвърлящ стойността на заетата сума,
не е обяснима нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед
всичко изложено в конкретният случай следва да се приеме, че обсъжданата клауза
за заплащане стойността на допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на
застрахователна премия е нищожна, като иска основан на
нищожната клауза е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изложеното, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят да връща само на чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, предвид и
възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза
размери на задължението на ответника, установи се основателност на иска за сумата
1633,69 лева – главница по договор за
заем № 533200009978/13.09.2017 г., служебно изчислена след приспадане от
получената от ответника сума 1 995,00 лв. на платените преди завеждане на
делото сума 111,31 лв. и след завеждане на делото сума 250,00 лв., и за
посочената сума (1633,69 лева) следва предявения иск да бъде
уважен, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането. Установи се погасяване чрез плащане в
хода на делото на претендираната парична сума за разликата над сумата 1633,69 лева
до сумата 1883,69 лева – главница по договор за заем № 533200009978/13.09.2017
г. и неоснователност на претендираните
парични суми: за разликата над сумата 1883,69 лева до сумата 2 088,69 лева –
главница по договор за заем № 533200009978/13.09.2017 г.; за сумата 409,99
лева, представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
15.11.2017 г. до 15.03.2019 г.; за сумата 2 323,20 лева, представляваща
застрахователна премия за периода от 15.11.2017 г. до 15.03.2019 г. и за сумата
208,96 лева, представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
16.11.2017 г. до 03.06.2019 г.; поради което тези претенции следва да се отхвърлят.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете, отхвърлянето им в една част, като неоснователни, а в друга част
поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на част от задължението,
съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски,
в общ размер на сумата от 314,84 лева, за заплатена държавна такса, за
заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено
възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването
на исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 589/2019 г. по
описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 65,76 лева. С оглед
изхода по делото, ответника също има
право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е представил
доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., съществува парично вземане за: сумата от 1633,69 лева,
представляваща главница, дължима по договор за заем № 533200009978/13.09.2017
г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и
приложение № 1 към него от 09.03.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжника Т.М.К., с ЕГН **********,***; като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, в ЧАСТИТЕ: за разликата над сумата 1633,69 лева до сумата 1883,69
лева, представляваща главница по договор за заем, като погасен чрез плащане, и като
неоснователни: за разликата над сумата 1883,69 лева до сумата 2 088,69 лева,
представляваща главница по договор за заем; за сумата 409,99 лева,
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 15.11.2017 г.
до 15.03.2019 г.; за сумата 2 323,20 лева, представляваща застрахователна
премия за периода от 15.11.2017 г. до 15.03.2019 г. и за сумата 208,96 лева,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 16.11.2017 г.
до 03.06.2019 г.; за които вземания е издадена заповед № 347/03.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 589/2019 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Т.М.К.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., направени
по гр. д. № 853/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 314,84 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Т.М.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направени по ч. гр. д. № 589/2019 г. по описа на
Районен съд - Севлиево разноски в размер на 65,76 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: