Решение по дело №1947/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявени от С. К. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Варна, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 1563,30лв., от които: неимуществени вреди, в размер на 1500,00лв., изразяващи се в морални болки и страдания - причинен дискомфорт, състояние на безпокойство, срам, унижение, и имуществени вреди, в размер на 63,30лв., от които 41,40лв. разходи за вземане и обработка на кръвна проба и 21,90лв. разходи за лекарства, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.12.2022г. до окончателното им заплащане, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица в структурата на ОДМВР-Варна, изразяващи се в извършена на 16.12.2022г. незаконосъобразна проверка от органите на полицията на РУ - [населено място] по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Ищецът твърди, че работи в СУ „***“ - [населено място] като „шофьор“. На 16.12.2022г. в 06:40 часа, извършил курс по предварително одобрен график [населено място] - [населено място] - [населено място] и обратно до СУ „***“. След завръщането му трябвало да извърши и извънреден курс от [населено място] до [населено място], с час на тръгване 08:30 часа. Преди да извърши курса бил уведомен от учителя, който щял да пътува с децата, че следва да се яви пред сградата на училището, където го очаквали полицаи за алкохолна проба. Същата била отрицателна, след което началникът на полицейския патрул разпоредил извършването и на проверка за наркотици. Проверката била извършена с техническо средство Drаger DrugTest 5000, с фабр. № ARMD 4, което отчело наличие на „Канабис 25“. Ищецът оспорил резултата и поискал кръвен тест. След двучасово закъснение му бил издаден талон за медицинско изследване, въз основа на който дал кръвна проба в ЦСМП - [община]. На 19.12.2022г. посетил ВМА МБАЛ - Варна, където получил фиш за токсикохимичен анализ ЛХТИ №***/16.12.2022г., според който в кръвта му не било открито наличие на наркотични вещества. Междувременно по случая била заведена полицейска преписка № ***/1011г. по описа на РУ [община]. След събиране, проверка и преценка на доказателствата, от Териториално отделение - П. към РП - Варна бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство. По повод проверката Д. на два пъти бил призоваван за даване на седения, при което му бил причинен дискомфорт, изпаднал в състояние на безпокойство, изпитвал срам, унижение от това, че е викан и разпитван в полицията, като до този момент не е имал досег с полицейски органи. В малкото населено място, в което живеел, съседи, колеги, децата от училището, знаели за случая, който бил известен за тях с факта, че като шофьор е возил децата от училището „надрусан“. Твърди, че с това са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, т.к. до този момент се е ползвал с добро име в обществото и в частност – в училището. Резултатът от кръвната проба не подобрил състоянието му, което наложило на 10.01.2023г. посещение при психиатър, който по снетата анамнеза му поставил диагноза „тревожно депресивно разстройство“. Въпреки отрицателната кръвна проба останал емоционално напрегнат, т.к. не знаел дали този факт е станал известен на хората от селото, на колеги и учители от училището, родители на ученици. Това наложило второ посещение за консултация при психиатър на 02.02.2023г., като при прегледа му бил издаден АЛ № ***/2023г. от д-р Р. Б. с основна диагноза „други реакции на тежък стрес“. Предписани му били лекарства за терапия на състоянието, за които представя фактура.

Ищецът твърди, че претърпените от него имуществени и неимуществени вреди са причинени от незаконосъобразни действия на органите на МВР в структурата на ОДМВР - Варна, т.к. липсва законова регламентация да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества при предпътен медицински преглед, поради което разпореждането към полицейския орган от прекия му началник е незаконосъобразно и изхожда от заповед /устна или писмена/, която няма нормативна основа. В тази връзка сочи, че от правна страна предпътните медицински прегледи на водачите на специализиран обществен превоз на деца/или ученици са регламентирани в Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, както и че съгласно чл.7а, ал.3 ЗАвП условията и редът за провеждането им се определят с наредба от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на транспорта – каквато към момента не е приета, поради което липсва законово основание да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества при предпътен преглед. Твърди също, че не се касае за хипотеза, при която водач е спрян на пътя за извършване на проверка, а за такъв, на когото предстои да извърши специализиран превоз на деца и в обхвата на предпътния медицински преглед, условията и реда за провеждането на който не са регламентирани в чл.7а, ал.3 ЗАвП. Именно защото не е имал качеството на водач към него не е взето отношение от полицейския екип като нарушител на закона.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Б., и поддържа предявените искове. Позовава се на заключението по Съдебно-психиатричната експертиза и твърди, че по делото са събрани доказателства за това, че му е причинен тежък психологически дискомфорт, който е довел до социалната му изолация, и който е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на полицейските служители, разпоредени от преките им ръководители. Това наложило прием на медикаменти за около три месеца под контрола на психиатър, като изживяния стрес довел до обостряне на клиничната симптоматика на хроничните му соматични заболявания. По изложените съображения моли претенциите му да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Ответната страна – ОДМВР – Варна, чрез гл.юрк.Г., оспорва предявените искове по основание и размер. В писмен отговор вх.№ 2662/25.04.2023г. и в пледоария по същество сочи, че в производството не са доказани незаконосъобразни действия на органите на МВР, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Твърди, че в случая се касае за извършване на превантивна проверка по ЗДвП при наличие на подадено сигнално писмо преди потегляне на автобуса. Органите на МВР са изпълнили законовите си задължения и правомощия, като не са превишили същите, не са съставили на ищеца АУАН по ЗДвП, а единствено са изпратили материалите по преписката на прокуратурата с оглед преценката за наличие на данни за престъпление. Досъдебно производство не е образувано, а само е образувана прокурорска преписка, която впоследствие е приключена. В случай че исковете се преценят като доказани, моли съдът да приеме, че претендираната сума е прекомерна. Относно приетото заключение по Съдебно-психиатричната експертиза, моли същото да не се кредитира в частта, в която експертът е констатирал обостряне на хронично заболяване – колит, т.к. същото не попада в областта на познания на експерта. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. С писмения отговор по исковата молба е направено и искане за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявените искове. Счита, че безспорно ищецът е претърпял вреди, които са оказали неблагоприятно влияние върху неговото психическо и здравословно състояние, но тези вреди не са настъпили от конкретни действия или бездействия на органите на МВР, нито от конкретни техни актове, а се коренят в обективен факт – показанията на техническото средство, което е отчело положителна проба за употреба на марихуана. Независимо че на по-късен етап този резултат е опроверган от изследването на кръвната проба, към момента полицейските служители са направили всичко необходимо, което се изисква от тях по закон. Позовава се на разпоредбата на чл.165, ал.2, т.3 ЗДвП и сочи, че същата ги задължава да не допускат до управление на МПС лица, за които имат сведения, че са употребили наркотични вещества. В тази връзка счита, че в конкретния случай по-скоро става въпрос за лошо стечение на обстоятелствата, довели до неблагоприятни последици за ищеца, но това не може да е основание за уважаване на иска, т.к. не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на органите на МВР.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от допълнително споразумение № ****/07.09.2022г. към трудов договор № ***/13.04.1998г. и трудова характеристика изх.№ ***/09.03.2023г., ищецът С. К. Д. работи като шофьор на автобус в СУ „****“, [населено място] от 2012г., след прехвърляне на дейността по превоз на учениците от О. В. към училището. Притежава необходимата професионална и допълнителна квалификация за заемане на длъжността. Дейността се осъществява по график, съгласно утвърдено маршрутно разписание. В рамките на работното време осъществява и маршрути, свързани с пътуване на учениците с учебна цел, които се възлагат със заповед на директора и са извън утвърденото маршрутно разписание.

Във връзка с постъпили данни в ОДМВР – Варна от Регионално управление на образованието /РУО/ – Варна за организирани пътувания на ученици от учебни заведения в обл. Варна, с писмо рег.№ ***/13.12.2022г. /л.78/ директорът на ОДМВР – Варна уведомил началника на РУ - [община], че на 16.12.2022г. в 08:30 часа от [населено място], конна база „К.“ край [населено място] брод, обл.Ш., с училищен автобус ще потеглят 22 ученици от СУ „****“ – [община]. Изискани са разпореждания, непосредствено преди тръгване на групата, съгласно ЗДвП на водача да се извърши проверка за употреба на алкохол и/или наркотици.

На указаната в писмото дата – 16.12.2022г., мл.автоконтрольор С. Р. и мл.инсп. М. А. били назначени в наряд на територията на РУ – П. за времето от 08:00 часа до 20:00 часа като АП-***по утвърден от директора на ОДМВР – Варна график. В тази връзка около 08:00 часа по разпореждане на ОДЧ били изпратени в [населено място] за извършване на проверка на водача на училищния автобус, който щял да потегли в 08:30 часа.

При пристигане на място полицейските служители установили паркиран пред входа на СУ „***“ автобус „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на МОН. Като водач, който щял да извърши превоза, бил установен ищецът С. К. Д.. Била извършена проверка на техническото състояние на автобуса, на документите на МПС и на водача, като нарушения не били констатирани. На Д. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. номер № ARPM – 0834, което отчело 0,00 на хиляда. Последвала и проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drager DrugTest 5000“, с фабричен номер № ARMF – 0094 – проба № ***, което отчело положителен резултат за „Канабис-25“. Тъй като Д. оспорил резултата, в 10,30 часа му бил издаден талон за изследване № ***/16.12.2022г.

Въз основа на показанията на техническото средство Drager DrugTest 5000, мл.инсп. М. А. издал на Д. писмено разпореждане /л.36/ от 16.12.2022г. – да не управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.

За резултатите от извършените проверки мл. а-р Р. съставил докладна записка от 16.12.2022г. регистрирана с № ***/19.12.2022г. и били снети сведения от С. К. Д. и В. А. Д. – механик в СУ „***“. Заведена била преписка ЗМ ***/2022г., изпратена в ТО – П. към Районна прокуратура – Варна. С постановление от 31.01.2023г. прокурор при РП-Варна възложил на РУ – П. да извърши проверка по преписка вх.№ ***/2023г. по описа на РП – Варна.

Във връзка с талона за изследване № ***/16.12.2022г. на същия ден Д. посетил ЦСМП – П. за вземане на проба, за което видно от разписка № ***/16.12.2022г. заплатил 41,40лв. Пробата била изпратена за химичен анализ в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания при ВМА МБАЛ – Варна (заведена с лаб. № ***), като според изготвения фиш за токсикохимичен анализ в същата не било открито наличие на наркотични вещества.

След представяне на фиша за токсикохимичен анализ и приключване на проверката, преписката била изпратена на ТО – П. при РП – Варна с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. Проверката по преписката приключила без образуване на досъдебно производство.

На 10.01.2023г. ищецът посетил Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ „Д-р Б.“, за което д-р Б. - специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, му издала медицинско удостоверение /л.9 от делото на ПРС/, в което отразила психичен статус: „психомоторно леко потиснат, става тревожен при пресъздаване на служебните си проблеми, контактен, ориентиран цялостно, без съзнание за болест“.

Видно от АЛ № ****/11.01.2023г. Д. посетил за консултация и д-р Х. М., който вписал основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, придружаващи заболявания – улцерозен (хроничен) проктит и анамнеза – доказан улцерозен колит от 2004г. ХБ от няколко години.

Видно от АЛ № ****/02.02.2023г. Д. отново посетил за консултация д-р Р. Б., която след извършения преглед му поставила диагноза MКБ F438 „Други реакции на тежък стрес“. Според снетата анамнеза, след психотравма на 16.12.2022г. продължава да се чувства напрегнат, тревожен, заспивал трудно и се събуждал неотпочинал, непрекъснато мислел за случилото се и изпитвал притеснения от околните. При прегледа било установено обективно състояние – леко тревожен, свръхценно разработва психотравменото за него изживяване от 16.12.2022г. с изводими тревожно депресивни изживявания. На Д. било предписано лечение с „Деанксит“ и „Атаракс“, за което според фискален бон, издаден от „Софифарма“ ООД, аптека в [населено място], заплатил 21,90лв.

По делото е работила Съдебно-психиатрична експертиза, по която е прието заключение С.д. № 294/09.01.2024г., изготвено от в.л. д-р К. Д. К. – психиатър. След снемане на психичен статус вещото лице дава заключение, че при ищеца не се диагностицират разстройства на ВПД (възприятно-представна дейност), както и клинични данни за физическа и клинична симптоматика във връзка с употребата на наркотични вещества. От 20 години има диагностицирано соматично заболяване – улцерозен колит и оттогава е на терапия. След 16.12.2022г., след посещение на психиатър, му е поставена диагноза „реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията – тревожно депресивно разстройство“, което наложило прием на медикаменти за около 3 месеца под контрол на психиатър. Соматичните заболявания, които има преди 16.12.2022г. са екзацербирали (обострили) своята клиника. Клинични симптоми на хронично заболяване – алкохолизъм или наркотици, както към 16.12.2022г., така и към СПО не се диагностицират. Към момента на СПО не се диагностицират и симптоми на психично разстройство. Отчита се тежък психологичен дискомфорт, който се явява пречка в ежедневния комфорт и е причина за социална изолация. Психологическият дискомфорт при ищеца е свързан както със семейната, социалната и професионалната реализация, така и с предизвиканото неудобство от случката и мнението на съгражданите му. Преживеният стрес-дистрес, е допринесъл за екзацербация на клиничната симптоматика на хроничните му соматични заболявания.

При изслушване на заключението в с.з. на 16.01.2024г. в.л. д-р К. посочва, че диагностицираното от психиатър „разстройство в адаптацията, реакция на тежък стрес“ е овладяно след проведеното лечение. Към момента клинични и психични симптоми, които да дават основание за поставяне на психиатрична диагноза няма, но е налице тежък психологически дискомфорт, който се актуализира при възпроизвеждане на събитието от 16.12.2022г., т.к. същото е придобило изключителна гласност в малкото населено място, където живее ищецът, и е предизвикало негативно отношение от страна на неговите съселяни. Освен това четиримата му внуци учат в същото училище и са станали свидетели на некоректни обсъждания от страна на околните. Д-р К. посочва и че при ищеца психологическият дискомфорт има и неприятна страна, т.к. страда от две заболявания, които са с психогенна основа – улцерозен колит и хипертонична болест. Тези заболявания са диагностицирани много преди инцидента и се актуализират вследствие на стреса, който в случая е довел до неприятна клинична симптоматика.

В проведеното на 21 ноември 2023г. съдебно заседание като свидетели са разпитани С. И. Р., Р. С. Д. и И. Ф. И..

Свидетелят Р. - мл. а-р при РУ - [община], ОДМВР - Варна, дава показания относно извършената на ищеца проверка на 16.12.2022г., които съвпадат напълно с отразеното в приложените по делото докладни записки и не следва да бъдат повтаряни. Свидетелят посочва също, че по време на проверката превозното средство било паркирано и водач не е имало на място. След проверката с Drager DrugTest-а уведомил дежурния за положителната проба и издали на Д. талон за изследване, като не са му съставяли АУАН, а само изготвили разпореждане да не управлява в това състояние. Уведомил дежурния, т.к. казусът бил странен като след разговора по телефона стигнали до извод, че трябва да издадат поне талон за медицинско изследване.

Свидетелката Д. – дъщеря на ищеца, дава показания, че на 16.12.2022г. е присъствала на проверката, т.к. на път към личния лекар, минавала покрай училището. Спряла се при баща си, като в това време група ученици – около 15 деца, заедно с класния ръководител, който щял да ги води на мероприятие, били на около два метра от него. Когато излязла пробата помолила учителката да приведе учениците в двора, а тя останала при баща си. След издаване на съответните документи за вземане на кръвна проба тръгнали към [населено място], където се намирал Спешния център. Ищецът бил под напрежение, разтреперил се, т.к. имал заболяване, което се отключва при стрес. Вечерта вдигнал кръвно, започнал да трепери. Директорката на училището го държала в двора, т.к. не знаела дали към момента може да шофира, защото въпреки положителната проба срещу него не бил съставен АУАН, не му била отнета книжката. В училище го подигравали, викали му „наркомана“, на директорката звънели учители и родители с въпроса „Как може наркоман да им вози децата?“. Това било унижение за цялото семейство.

Свидетелят И. – колега на ищеца, дава показания, че Д. бил много разстроен от случката и тя се отразила на психическото му състояние - не бил контактен, не общувал с колеги, срамувал се, т.к. в района всички се познавали. Включително към него имало запитвания „Как може С. да посегне към наркотици?“. Успокоил се едва като минали медицинските тестове, вече с по-голямо доверие гледали към него и това му повлияло да се успокои.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на полицейски органи в структурата на ОДМВР – Варна – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР, поради което исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу надлежен ответник по чл.205 АПК, вр. чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават предявените искове и от която се твърди, че са произтекли претендираните имуществени и неимуществени вреди, се свързва с действия на полицейските органи по извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози по Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Съгласно чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. С оглед горното съдът приема, че предявените искове са П. Д. и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. АПК, вр.чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Разгледани по същество, исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт, действие/бездействие; непосредствена причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие/бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие и на трите предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

В конкретния случай ищецът твърди, че действията на полицейските служители на 16.12.2022г. по извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози са незаконосъобразни, т.к. не почиват нито на закон, нито на административен акт. Конкретно твърди, че към момента на извършване на проверката не е имал качеството на водач, както и че липсва законова регламентация да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества при предпътен медицински преглед, т.к. към момента все още не е приета наредбата по чл.7а, ал.3 ЗАвП. По тези съображения ищецът твърди, че разпорежданията към полицейския орган от прекия му началник нямат нормативна основа.

Така наведените твърдения се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.

Неоснователно ищецът твърди, че извършените от полицейските служители действия на 16.12.2022г. по проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози не почиват нито на закон, нито на административен акт и поради това са незаконосъобразни.

Действително от събраните доказателства се установява, че към момента, в който полицейските служители на РУ - П. към ОДМВР - Варна са пристъпили към извършване на проверката на ищеца, същият формално не е имал качеството на „водач“ съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, т.к. не е извършвал действия по „управление“ по смисъла на тълкуването, дадено с Постановление № 1 от 17.01.1983г. по наказателно дело № ***/1982г. Безспорно е, че към момента на проверката Д. не се е намирал в автобуса и не е извършвал никакви действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, а е бил извън него. В този смисъл са и показанията на св.Р., в с.з. на 21.11.2023г.

Независимо от това, отчитайки заеманата от ищеца длъжност и възложените му с нея функции и задължения, следва да се съобрази следното:

От представените по делото допълнително споразумение и трудова характеристика безспорно се установява, че към 16.12.2022г. ищецът работи по трудов договор със СУ „****“, [населено място], като „шофьор на автобус“.

Съгласно чл.53, ал.4 и чл.256, ал.1, т.10 от Закона за предучилищното и училищното образование, осигуряването на безопасен и надежден ежедневен транспорт на пътуващите ученици, е задължение на съответните общини, в която дейност същите се подпомагат от Министерство на образованието и науката, което при възможност предоставя моторни превозни средства на общини и училища. Такива са закупени от МОН по Национална програма „По-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст“, и първоначално са предоставени безвъзмездно на общините, а впоследствие са предоставени за управление на съответните училища, в т.ч. на СУ „***“ – единственото средно училище на територията на [община] – https://www.***.bg/**/***.pdf.

Училищните автобуси, предоставени от МОН на общините/училищата, се използват за безплатен превоз на деца и ученици от населените места, където няма функциониращи училища, до средните училища, намиращи се в границата на общината, съгласно Наредба № 2/31.12.2006г. на министъра на финансите за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници – чл.19, т.8 от Наредбата. Както е посочено в Трудова характеристика изх.№ ***/09.03.2023г., дейността се осъществява по график, съгласно утвърдено маршрутно разписание. Извън утвърдените маршрутни разписания, с училищните автобуси се осъществяват и пътувания с учебна цел, които се възлагат със заповед на директора.

И в двата случая по арг. от чл.20, ал.1, т.4, чл.3, ал.3, вр. чл.19, т.8 от Наредба № 2/31.12.2006г., се касае за извършване на превоз на пътници за собствена сметка.

Съгласно чл.7а, ал.3 ЗАвП, министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка. Действително такава наредба все още не е приета, но това е ирелевантно за спора, т.к. в случая проверката от страна на полицейските органи - както за употребата на алкохол, така и за употребата на наркотични вещества, не е извършена в тази връзка и няма характер на проверка в обхвата на „предпътен преглед“.

Изискванията (макар към момента частично регламентирани) за извършване на предпътни технически и медицински прегледи на водачите, които извършват обществен превоз на пътници и товари, респ. превози за собствена сметка, са свързани с възложените на превозвачите общи задължения да осигуряват безопасността на превозите, на живота и здравето на пътниците, и на всички участници в движението - арг. от чл.30, т.2 от Наредба № 2/15.03.2002г. за условията и рада за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и чл.64, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.

В този контекст е била и първоначалната правна уредба в Наредба № 5 за предпътните медицински прегледи на водачите на автобуси, пътнически таксиметрови автомобили, тролейбуси, трамваи и други моторни превозни средства за превоз на хора, Обн., ДВ, бр.66 от 21.08.1981г., издадена на основание § 3 и чл.39 от отменения ЗДвП (обн., ДВ, бр.53 от 1973г.) във връзка с прилагането на разпоредбите на чл.28, т.2 и т.3 от отменения ЗДвП, които са възлагали в тежест на ръководителите на учрежденията и организациите, които непосредствено стопанисват моторни превозни средства, задължения да не допускат водачи да управляват моторни превозни средства след употреба на алкохол или друго упойващо вещо, както и в болестно състояние или друго състояние, което може да застраши безопасността на движението, както и да осигуряват спазването на определени режими в законоустановеното работно време и извършват периодични медицински прегледи на водачите на моторни превозни средства.

Тоест, проверките в обхвата на предпътните медицински прегледи са възложените в тежест на самите превозвачи, а не на органите на МВР.

Противно на твърденията в исковата молба, в случая действията на полицейските служители от РУ - П. към ОДМВР - Варна, са извършени в изпълнение на функциите и правомощията, възложените им със ЗДвП и нормативни актове по прилагането на отделни негови разпоредби, като съображенията на съда са следните:

Съгласно чл.6, ал.1, т.7 ЗМВР, сред основните дейности, които извършват органите на МВР, е контролната дейност.

Съгласно чл.30, ал.1, т.5 ЗМВР, контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия.

В контекста на спазване на правилата за безопасност на движение по пътищата, функциите и правомощията на органите по МВР са разписани в разпоредбата на чл.165 ЗДвП.

Така, съгласно чл.165, ал.1, т.5 и т.7 ЗДвП, едни от основните функции на органите на МВР са: извършването на анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставянето на информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване; извършването на превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях.

Съгласно чл.165, ал.2, т. 3 ЗДвП при изпълнение на функциите по ал.1, определените от Министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.170в ЗДвП, министърът на вътрешните работи и министърът на образованието и науката с наредба определят реда на взаимодействие по обмен на информация, анализиране на пътнотранспортните произшествия с участие на деца и набелязване мерки за тяхното ограничаване и намаляване на последствията.

На това основание е издадена Наредба № 8121з-194 от 21.02.2019г. за определяне на реда за взаимодействие по обмен на информация, анализиране на пътнотранспортните произшествия с участие на деца и набелязване на мерки за тяхното ограничаване и намаляване на последствията, oбн., ДВ, бр.19 от 5.03.2019г.

Съгласно чл.2, т.1 и т.3 от Наредбата, цели на същата са: да се създадат условия за безопасно движение на децата по пътищата извън населените места, отворени за обществено ползване, и по улиците в населените места; ограничаване броя на ПТП с участието на деца и на пътнотранспортния травматизъм. Съгласно чл.3, т.4 от Наредбата, изискванията по същата се прилагат при реализиране на мерки за ограничаването на ПТП с участието на деца и за намаляване на последствията от тях.

Обменът на информация между МВР и МОН се осъществява на национално и областно ниво, като на областно ниво обменът се осъществява между областните дирекции на МВР и съответното регионално управление на образованието – чл.6, ал.1 и ал.3.

Съгласно чл.16 от Наредбата, целите, които трябва да бъдат постигнати при разработване на анализа на МВР, са: т.1 - определяне на основните причини за настъпването на ПТП с деца; т.2 - определяне на видовете нарушения, допуснати от възрастните участници в движението по пътищата, довели до ПТП с деца; …; т.4 - описание на състоянието на децата при настъпването на ПТП, в т.ч. установено управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; ….

Съгласно чл.17 от Наредбата, целите, които трябва да бъдат постигнати при разработване на анализа на МОН, са: …; т.2 - повишаване качеството на осигурявания обществен превоз на деца; т.3 - повишаване нивото на защитеност на децата, осигурена от техните учители, възпитатели, други педагогически специалисти или лица от непедагогическия персонал в училището, при движение по пътищата.

Мерките за ограничаване на ПТП с участието на деца и намаляване на последствията се разработват въз основа на анализите на ПТП с участието на деца и целят превенция на поведението на: децата – участници в движението по пътищата; родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за деца, и другите участници в движението по пътищата – чл.19.

Съгласно чл.20 от Наредбата, според обхвата на приложението им мерките за ограничаване на ПТП с участието на деца и намаляване на последствията са национални и териториални. Териториални са мерките, прилагани на територията на една ОДМВР и/или едно РУО и същите се планират и организират от ОДМВР и/или от РУО - чл.22, ал.1 и ал.2.

Съгласно чл.22, ал.4 от Наредбата, териториалните мерки по ал.2 са задължителни за изпълнение от структурите на МВР и/или административни звена в МОН, определени със заповед на министъра на образованието и науката, които ги организират.

Съгласно чл.28, ал.1 от Наредбата, мерките за ограничаване на ПТП с деца и на последствията от тях включват контрол за спазване на ЗДвП, издаване на протоколи за предупреждения и разпореждания, извършване на проверки, провеждане на обучения, семинари, акции, кампании, учебни лагери, състезания, викторини, беседи и психологически тренинги, предназначени за децата от групите за задължително предучилищно образование в детските градини и училищата, ЦПЛР, НДД и за учениците.

Контролът по реализирането на мерките за ограничаване на ПТП с участието на деца и на последствията от тях на национално ниво се осъществява съответно от директора на ГДНП и от длъжностни лица от административни звена в МОН, определени със заповед на министъра на образованието и науката, а на областно ниво – от директорите на ОДМВР и от началниците на РУО - чл.31.

Именно в контекста на прилаганите на територията на ОДМВР - Варна мерки за ограничаване на ПТП с деца и на последствията от тях, с писмо рег.№ ***/13.12.2022г. директорът на ОДМВР - Варна, въз основа на получената от РУО - Варна информация, е уведомил н-ка на РУ - [община], че на 16.12.2022г., в 08:30 часа от [населено място], с училищен автобус ще потеглят 22 ученици от СУ „***“ и е изискал даването на разпореждания, непосредствено преди тръгване на групата, на водача на МПС да се извърши проверка за употреба на алкохол и/или наркотици съгласно ЗДвП.

Това разпореждане на директора на ОДМВР - Варна, както и последвалото такова от н-ка на РУ - П. към полицейските служители, извършили проверката на ищеца Д. на 16.12.2022г., са в изпълнение на вменените на органите на МВР специални задължения по реализиране на превенция в рамките на нормативно предвиденото с Наредба № 8121з-194 от 21.02.2019г. взаимодействие с МОН и осъществяването на контрола по чл.28 от същата наредба, целящ ограничаване на ПТП с участието на деца и намаляването на последствията от тях.

Действията на полицейските служители, извършили проверката на ищеца Д. са както в изпълнение на тези мерки, така и в изпълнение на общите им функции и правомощия по извършване на превантивна дейност за ограничаване на ПТП, възложени със ЗДвП - чл.165, ал.1, т.7 и ал.2, т.3 ЗДвП.

Контролът за спазване на ЗДвП, респ. превенцията, осъществявана в рамките на този контрол, безспорно включва извършването на проверки във връзка със забраната по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Редът за извършване на тези проверки е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Именно по този ред на ищеца е извършена проверка с одобрено и преминало проверка техническо средство, като независимо от положителния резултат от бързия тест, предвид конкретните обстоятелства в случая, по отношение на ищеца не са предприети никакви принудителни и санкционни мерки по ЗДвП - не е съставен АУАН, не е постановена ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ и не е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343б НК, като предвид резултата от кръвната проба прокурорската преписка по извършване на проверка е прекратена.

Всъщност, при липсата на детайлна нормативна регламентация на обществените отношения, свързани с училищните превози и конкретно на проверките, възложени на органите на МВР в рамките на прилаганите по реда на Наредба № 8121з-194 от 21.02.2019г. превантивни мерки, в конкретния случай полицейските органи са упражнили правомощията си съразмерно на целения резултат и осигурявайки на ищеца правото да реализира защитата си в максимален обем. Макар в случая на ищеца да не е съставен АУАН, на основание чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. му е издаден талон за медицинско изследване, като в случая това е бил единственият регламентиран способ да му се осигури легитимна възможност за опровергаване на резултата от полевия тест, което е сторено в случая.

От изложеното следва извод, че всички действия на полицейските служители по извършване на проверка на ищеца за употреба на наркотични вещества са извършени в рамките на закона и на предоставените им правомощия, съразмерни са по вид и обем на охраняваните обществени отношения и целената превенция, упражнени са по разумен начин, добросъвестно и справедливо, така, че да не засегнат правата и интересите на ищеца в по-голяма степен от необходимата за преследваната цел.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че проверката и конкретно резултатът от полевия тест, са се отразили негативно на психичното състояние на ищеца, предизвикали са у него тежък психологически дискомфорт като се е стигнало и до обостряне на старо хронично заболяване с психогенна основа. Безспорно по делото е установено и че ищецът е извършил разходи за вземане и обработка на кръвна проба, както и разходи за лечение, но така настъпилите морални и материални вреди не са следствие от незаконосъобразни действия на полицейските органи. Както сочи и представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в случая по-скоро се касае за лошо стечение на обстоятелствата (положителният резултат от бързия тест; извършването на проверката в присъствието на ученици и учители, поради което и резултатът от него е станал достояние на широк кръг лица; малкото населено място, в което живее ищецът; негативните реакции на околните, тяхната моментна оценка на ситуацията и на личността на ищеца), които съчетани със старите хронични заболявания на ищеца и субективните му възприятия, и последвали реакции спрямо събитието, са довели до влошаване на здравословното му състояние и до негативните му преживявания.

След като не са налице незаконосъобразни действия на полицейските органи, първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ е недоказана и само на това основание исковете се явяват неоснователни.

Относно извършените разходи за даване на кръвна проба и нейната обработка от оторизираното лечебно заведение следва да се посочи и че с разпоредбата на чл.172а ЗДвП е въведена изрична регламентация относно понасянето на разходите за медицински изследвания на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.172а, ал.1 ЗДвП, разходите за извършване на тези изследвания са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. Когато обаче при извършване на химико-токсикологично изследване не е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, разходите по ал.1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването – чл.172а, ал.2 ЗДвП.

Разпоредбата на чл.172а ЗДвП се намира в Глава шеста „Принудителни административни мерки“ и по арг. от ал.3 на същата се прилага именно в контекста на административната принуда, т.е. в случаите, в които по отношение на лицето, за което е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества, са предприети съответни мерки и санкции по ЗДвП и НПК. Такива обаче по отношение на ищеца не са предприемани, което се дължи на спецификата на извършената превантивна проверка. В този смисъл разходите за вземане и обработка на кръвната проба, доколкото не се дължат на незаконосъобразни действия на полицейските органи, могат да се претендират по общия исков ред, а не по реда на ЗОДОВ.

По изложените съображения исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено с отговора по исковата молба, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ в полза на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се присъди сума в размер на 100,00лв. (сто лева), определена съгласно чл.37 ЗПП, вр.чл.25 НЗПП.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР - Варна, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 1563,30лв., от които: неимуществени вреди, в размер на 1500,00лв. и имуществени вреди, общо в размер на 63,30лв., както и за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 16.12.2022г. до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА С. К. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!