Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.т.д.№760/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, срещу решение
№875/01.03.2019г., постановено по ГД №5631/2019г. на ВРС, 33 състав, с което са
отхвърлени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - Варна” ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, ул.„Прилеп”, № 33, срещу С.В. П. –С.
, ЕГН **********,***, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД, за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл.410 ГПК, издаден по ч.гр.д.№638/2018г. по описа на Районен съд –
Варна, 25-ти състав, за следните суми:
сума в
размер на 384.44лв., представляваща
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги в периода от 24.07.2014г. до
18.09.2017г. на адрес гр.Варна, *****; сума
в размер на 65.47лв., представляваща лихва за забава върху посочената
главница за периода от 19.03.2016г. до 11.01.2018г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 15.01.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №638/2018г. по описа на ВРС, 25-ти
състав.
В
жалбата се излага, че постановеното решение на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и вместо това
уважаване на предявените от ВиК-Варна ООД искове.
Излага
се на първо място, че съдът неправилно приел, че ищецът не е установил въпреки
разпределената му доказателствена тежест, релевантното за спора наличие на
облигационна връзка между страните. Сочи, че между страните не е било спорно,
че ВиК – Варна като оператор по чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги е доставял питейна вода както и
услуга по пречистване и отвеждане на отпадни води за обекта, собственост на
насрещната страна в гр.Варна, ул.Илинден №7, магазин 2, за партида с абонатен
№1278574, с платец №55599. Сочи, че с влизане в сила на ОУ през юли 2006г. и
доколкото ответникът не се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите
са станали част от договорните отношения. Неправилно съдът приел, че за да
възникне облигационно правоотношение е необходимо да бъде открита партида на
потребителя по реда на чл.59 от ОУ. Задължение на новия потребител/стария
потребител е при промяна в собствеността да подаде заявление в 30 дневен срок
за откриване, промяна и закриване на партида. Твърди се, че ответницата не е
изпълнила задължението да подаде заявление за актуализиране на партидата,
поради което операторът е сторил това служебно. /чл.60 от ОУ/ Според
представените писмени доказателства по делото, потребител към този момент е
била ответницата. Твърди се на второ място, че операторът е спазил Наредба
№4/2004г. на МРРБ за доставяне на количество вода и пречистването и до адреса
на ответницата като е отчитал това количество в карнетни листи, отразяващи
показанията на водомера – стари и нови. Сочи, че полагането на подпис в карнета
от страна на потребителя предпоставя, че ответницата е запозната с отразените
количества ползвана вода на обекта. Няма упражнено право на ответницата по
чл.32 от ОУ.
Въззивникът
претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо това уважаване на
предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото разноски за две
инстанции.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от С.В. П. – С. , ЕГН **********,***, чрез адв.Е.П. от
ВАК, със становище за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване
на съдебния акт на ВРС като правилен и обоснован. Поддържа се, че ищецът не е
установил наличието на облигационно правоотношение с ответницата. Според
въззиваемия, по делото са събрани доказателства, че партидата е била открита и
ползвана от трето лице ЕТ Д. – П.П.. Поддържа, че ако и да е налице
неизпълнение на задължението по чл.61 вр.чл.64 от ОУ на ищеца, то това е
сторено от ЕТ Д. като ползвател на имота, респ. от нея следва да бъдат търсени
процесните суми. Подписване на карнетите от лице, представител на ползвателя ЕТ
Д. –П.П., не сочи, че ответницата е била запозната с отчетените количества вода
за съответния период.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, не се явява представител на въззивника,
но с писмена молба вх.№21080 от 10.07.19г. ю.к.Я. поддържа жалбата като излага
становище по същество. /прилага списък на разноските/
Насрещната
страна, представлявана от адв.П., поддържа отговора и становище за
неоснователност на жалбата.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано пред
ВРС по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-Варна” ООД, ЕИК *********, срещу С.В.П. ЕГН **********,***,
за установяване на основание чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца суми, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 638/2018г., по описа на ВРС, 25-ти
състав, както
следва: сума в
размер на 384.44лв.(триста осемдесет и четири лева и 44ст.),
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
24.07.2014г. до 18.09.2017г. на адрес гр.Варна, *****; сума в размер на 65.47лв.(шестдесет и пет лева и 47ст.),
представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от
19.03.2016г. до 11.01.2018г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 15.01.2018г. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 638/2018г. по описа на ВРС-25 състав.
В исковата
молба се твърди, че вземането на ищеца e за ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 24.07.2014г. до 18.09.2017г. „Водоснабдяване
и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от
2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.В.П. ЕГН ********** за имот
на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия
адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен
номер 1278574. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребители последните са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги
в срок, което длъжникът не е сторил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава. Твърди се, че на 15.01.2018г. В и К операторът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до ВРС срещу С. П. -С. , въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 638/2018г. по описа на
ВРС-25 състав, по което издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите: 384.44лв.,
представляваща стойност на главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 24.07.2014г. до 18.09.2017г.; сумата от 65.47лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 19.03.2016г. до 11.01.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-15.01.2018г. до окончателното плащане. Претендираните от ищеца суми за
главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен
абонат № 1278574 до 11.01.2018г.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, на
ответника при условията на чл.47, ал.6 ГПК е назначен особен представител адв.Е.П.
от ВАК, която оспорва иска. Оспорват се твърденията на
ищеца, че между него и С.В. П. е имало облигационно отношение. Твърди се, че С.
не е собственик на въпросния обект на ул."Илинден" № 7, магазин № 2 и
не е титуляр на абонатен номер 1278574. Отделно от това, при справка в онлайн
платформа на дружеството -ищец за проверка сметката по абонатен номер, а именно
упоменатия от ищеца № 1278574, се установявало, че същата няма задължения. Оспорва
се съдържанието на представената от ищеца справка, обозначена в т.6 от
доказателствата в исковата молба като Справка за недобора на платеца № 55599 до
11.01.2018 г. и приложена с доказателствата. Оспорва се съдържанието на
упоменатата в т.5 от доказателствата в ИМ - Справка за недобора на частен
абонат № 1278574 до 11.01.2018 г., въпреки че такова доказателство по делото се
настоява че не е приложено и не е връчено на ответната страна. Твърди се, че
видно от Справка за недобора на платеца № 55599 до 11.01.2018 г. е, че платец и
задължено лице не е ответницата, а
ЕТ"Д. -Д.Г." с адрес гр. Варна Запад, ул."Младежка". Оспорва
се и твърдението, че С.П. е ползвала ВиК услуги на посочения от ищеца адрес. Прави
се възражение за изтекла давност на
задължението, като периодично такова.
Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и съобразно пределите на въззивното
производство, съдът намира за установено следното:
При преценка редовността на жалбата съдът
установи, че е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок
за това.
Страните не правят доказателствени искания, а
и не сочат допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, въз основа на
които въззивния съд да прецени нуждата от служебно събиране и/или проверка на
събрани доказателства.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е
обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
които в настоящия случай касаят всички предпоставки на предявения иск тъй като
същия е отхвърлен от първата инстанция. Поради това и предметните предели на
въззивното производство съвпадат с тези на първоинстанционното
производство.
Не се спори
относно наличие на предпоставките по чл.422 ГПК – издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите от 384.44 лева главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги от
ответника за периода от 24.07.2014г. до 18.09.2017г., мораторна лихва върху
главниците в размер на 65.47 лева, за периода от 19.03.2016г. до 11.01.2018г.
ведно със законна лихва от датата на заявлението на 11.01.2018г. до изплащане
на задължението; уведомяване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
поради това наличие на основанието по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК както и
своевременно предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК.
Искът е
отхвърлен поради констатация на решаващия съд, че ищецът в качеството си на доставчик
на ВиК услуги не е установил наличието на облигационна връзка с ответника,
която да придава на последния качеството „потребител на ВиК услуги”, съответно
задължено по претенцията лице.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите/л.4-13/ от ВиК оператор, видно от
които /чл.2/, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. Действието и приложимостта на представените ОУ
не е оспорено.
Представена е
справка /л.34/ за неплатени фактури на платец №55599 ЕТ„Д.-П.П.“, за периода от
19.02.2016г. до 11.01.2018г., която очевидно касае друг адм.адрес /****/
Представеното с отговора на исковата молба извлечение –разпечатка от публично
достъпна система на ВиК-Варна за проверка сметки на абонатите, сочи за
задължено лице по аб.№1278574 – клиентът няма задължения.
В изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза /на л.78 по
делото/, кредитирана от съда и неоспорена от страните, се установява периода на
фактуриране на доставени ВиК услуги, считано от 19.02.2016г. до 21.09.2017г.,
като същите касаят предходен период – от юли 2014г. до 18.09.2017г. От
заключението се установява, че няма плащане по нито една от тези фактури.
Установява се точно изчисляване на общото задължение за главница по фактурите
както и на претендираните мораторни лихви.
Представено е заявление за „прехвърляне на партида“ №********** от
16.11.2017г. от П.Г.Ф./л.85/, съгласно което заявление същия е отправил искане
партидата на водомер с абонатен №1278574, на адрес в гр.Варна, широк център, ул.“Илинден“№7,
парцел магазин - 2, заведени на името на П.К.П., да бъде прехвърлена на
него П.Г.Ф..
Представеният нотариален акт за покупко - продажба №56, том ІІ, рег.№
8179, дело №219 от 28.09.2017г., удостоверява, че заявителят П.Г.Ф.е закупил
процесния имот, представляващ МАГАЗИН №2, находящ се в ****, представляващ магазин №2, от ответницата С.В.
П. – СИКТУС/л.86/, чрез пълномощник за сделката.
Представените 2 бр.карнетни листи /89-л.90/, касаят именно абонатен
№1278574, платец №55599 ЕТ Д. – П.П., като сочат служебно отразените количества
ползвана на процесния адрес /магазин №2/ количества изразходена вода за периода
от юли 2014г. до декември 2017г. На част от отразените показания са положени
подписи на потребител.
Въз основа на горната фактическа установеност въззивният съд достига до
идентични правни изводи поради следното:
Съгласно
легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1,
т. 2, б."а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, аналогична с тази по чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
"потребител" на водоснабдителни и канализационни услуги е всяко
физическо лице – собственик или ползвател на поземлен имот. Съгласно
приложените Общи условия, чл.2, ал.3 от същите, потребител на услугите може да
бъде и наемател на имота при условие, че е налице писмена декларация с
нот.заверка подписа на собственика или притежателя на ограничено вещно право,
че това лице ще бъде потребител на ВиК услугите за определен период.
Материалната
легитимация, съотв. и качеството „потребител”, е надлежно и своевременно
оспорена от назначения на ответника в производството особен представител адв.Е.П.,
с отговора на исковата молба. Въпреки оспорването на това обстоятелство, ищецът
не е ангажирал други доказателства за установяване, че потребител на имота, в
който са предоставяни ВиК услугите по смисъла на цит.по-горе дефинитивна
разпоредба е ответницата С. П.. В случая, от разпоредбата на ЗРВКУ и Наредбата
към него, съотв. от ОУ, се установява, че регламентацията относно потребителя
на услугата не поставя знак на равенство между собственик и ползувател на
имота. Освен това, наличието на установена собственост на ответника към
определен период, който не съвпада с исковия, е ирелевантно за спора. В този
смисъл, установяването, че към м.09.2017г. собствеността върху имота е
прехвърлена от С. П. на трето лице, не сочи на доказване на основанието за
ангажиране отговорността и като потребител на ВиК услуги. Право и задължение на
доставчика е при оспорване качеството на лицето, срещу което е заведена
претенцията, да докаже това с всички допустими доказателствени средства.
Не на
последно място, съдът преценява като опровергаващи материалната легитимация на
ответника и представените от самия ищец писмени доказателства. От извършената
справка относно настоящия адрес на длъжника в заповедното производство С. П. се
установява, че същата е с адресна регистрация в Германия от 2010г. От
представените от самия ищец писмени доказателства – справка за недобора на
частен абонат и карнетни листи, е видно, че в същите като потребител е посочено
друго лице ЕТ”Д. – Д.Г.” и ЕТ”Д. – П.П.”, съотв. П.К.П. /в заявление на л.85 по
делото/. Единственото доказателство на ищеца е приложеният към заявление на
новия собственик, нотариален акт от месец септември 2017г. /извън исковия
период/, за прехвърляне собствеността на процесния водоснабден имот от С. П. -С.
на П.Г.Ф.. Всички останали доказателства
по делото, които съдът преценява в тяхната съвкупност, не установяват главно и
пълно това обстоятелство. Както бе отбелязано по-горе, дори да се приеме, че С.
П. е била собственик на обекта през целия процесен период, не е установено от
ищеца същата да е била потребител на ВиК услуги по смисъла на собствените му
Общи условия.
С оглед на
горното, съдът намира за безпредметно изследване на останалите предпоставки за
уважаване на предявената от ВиК претенция. Поради достигане до идентични на
първата инстанция правни изводи, решението му следва да бъде потвърдено.
Поради този
изход от спора, на въззивника не се следват разноски, а такива не са направени
от въззиваемата страна, която се представлява в процеса от особен представител.
На същия е определено и изплатено възнаграждение от внесения от насрещната
страна депозит.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№875/01.03.2019г., постановено по гр.дело №5631/2018г. по описа на XXXIII
състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп”, № 33, срещу С.В.П. ЕГН **********,
с посочен адрес: ***, кумулативно-обективно
съединени установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД, за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№638/2018г. по описа на Районен съд
– Варна, 25-ти състав, за следните суми:
сума в размер на 384.44лв.(триста осемдесет и
четири лева и 44ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 24.07.2014г. до 18.09.2017г. на адрес гр.Варна, *****;
сума в размер на 65.47лв.(шестдесет и пет лева и 47ст.), представляваща лихва
за забава върху посочената главница за периода от 19.03.2016г. до 11.01.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 15.01.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 638/2018г. по описа на
ВРС, 25-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: