№ 3885
гр. Варна, 18.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502128 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №267346/25.07.2022г. от С. Г. С., ЕГН
**********, действаща лично за себе си и като пълномощник на С. И. С.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., бул. „В.“ №***, ап.**, против
Определение № 260546/14.06.2022г. по ч.гр.д. №14627/2011г. по описа на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за
освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса за депозираната
частна жалба вх. №303546/08.12.2021г.
В частната жалба се сочи, че определението е недопустимо,
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита се, че съдът е
следвало да извърши служебно необходимите справки и не са изложени
мотиви. Моли се за отмяна на определението и задължителни указания към
съдията да си направи отвод по делото.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
С разпореждане №260179/13.01.2022г. по ч.гр.д. №14627/2011г. по
описа на ВРС е дадена възможност на частните жалбоподатели да внесат
дължимата държавна такса от 15лв. по подадената от тях частна жалба вх.
номер 503546/08.12.2021г.
В отговор на указанията на съда С. Г. С., действаща лично за себе си и
като пълномощник на С. И. С., е отправила искане за освобождаване от
1
заплащане на такса с аргумент, че е непосилна за заплащане съобразно
възможностите им. Към молбата не са представени документи в подкрепа на
искането.
С разпореждане №261122/16.03.2022г. първоинстанционният съд е
оставил без движение производството по чл.83 ГПК, указвайки на молителите
всеки от тях представи описаните подробно в разпореждането документи,
относими към преценката по чл.83 ГПК.
Съобщението с указанията на съда е връчено редовно на молителя С. С.
на 06.04.2022г. и на С. С. на 31.05.2022г., като в предоставения срок по делото
не е постъпила молба, насочена към представяне на който и да е от
изискваните от съда документи.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че
предвид липсата на представени доказателства за обстоятелствата по чл.83,
ал.2 ГПК, не може да формира положителен извод, че страните нямат
средства за заплащане на дължимата държавна такса.
Константна е практиката на Върховния касационен съд по
приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която
освобождаването от заплащане на дължимите за съответното съдебно
производство държавна такса, е обусловена на първо място от условията,
визирани в закона. А последният възлага на съда да извърши преценка за
наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на съдебни такси и
разноски, изхождайки от ангажираните по делото доказателства за
имущественото положение, семейното положение, здравословното състояние,
трудова заетост, възраст и всички други относими към издръжката и
разходите данни, обуславящи възможността да се поемат съдебните разноски
по делото. Доказването на основанията за освобождаване на страна от внасяне
на такси и разноски по делото е изцяло в тежест на страната, позоваваща се на
затрудненото си материално състояние. Съдът дължи само съдействие на
страните, което в случая е оказано чрез даване на надлежни указания, но
доказването на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК е изцяло в тежест на
молителите, които не са предприели каквито и да е действия по доказване на
твърдяното материално затруднение.
Изложеното налага извод за липса на установени предпоставки по чл.83,
ал.2 ГПК, което обуславя неоснователност на молбата за освобождаване от
държавна такса, респективно неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Доколкото в настоящото производство предварително не се събира
държавна такса, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 15 лева, платима по сметка на ВОС, при
стабилизиране на настоящия съдебен акт на осн. чл.77 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260546/14.06.2022г. по ч.гр.д.
№14627/2011г. по описа на РС - Варна.
2
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. С., бул. „В.“ №***, ап.**, да заплатят по сметка на
Окръжен съд – Варна сумата от 15лв. /петнадесет лева/, представляваща
дължимата за въззивното частно производство държавна такса.
Определението подлежи на обжалване, при условията на чл.280, ал.1 и 2
ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите с частна
жалба пред ВКС /ТР 5/2015г. ОСГТК на ВКС/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3