№ 18391
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110120054 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. И. М. и С. Г. М. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумите 2
701,41 лева (двe хиляди седемстотин и един лева и 41 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 7, БЛ.744, ВХ.А, ЕТ.4, АП.12, аб. № *** за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 184,18 лева (сто осемдесет и четири лева и 18 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., 37,80лева (тридесет и седем
лева и 80 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,36 лева (седем лева и 36 стотинки),
представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 16.10.2020 г. до 12.01.2023 г., като сумите се претендират при
условията на солидарност и от двамата длъжници.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответниците по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата Е. М. дава становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърденията, че има качеството потребител на ТЕ. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното
вземане. Отделно от това заявява, че претендираните суми са заплатени от действителния
потребител на ТЕ. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение и респ.
начислените лихви. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. твърди, че е заплатил част от
1
претендирантите суми, а за останалите сочи, че са недължими като погасени по давност.
Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, както и начислените лихви върху
тях. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, е депозирало молба към която
са приложени индивидуални справки и формуляри за отчет.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 36,
том I, рег. № 1458, дело 36/2008 г. се установява, че лицата С. Г. М. и Е. И. М. са учредили в
полза на „Българо-американска кредитна банка“ АД за обезпечаване задължението на трети
лица, договорна ипотека върху техен собствен недвижим имот, придобит по време на брака
им и притежаван в режим на СИО, а именно: ап. № 12, находящ се в гр. ***. По делото е
представена и молба, адресирана до АВ за вписване на възбрана върху недвижим имот в
режим на СИО, а именно - ап. № 12, находящ се в гр. ***, собственост на С. Г. М. и Е. И.
М.. От така изложеното съдът достига до извода, че ответниците с нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека, са декларирали, че имотът е придобит по време на брака в
режим на СИО. Ответниците не оспорват положените подписи, поради което и съдът
приема, че ответниците са направили извънсъдебно признание, че са собственици на ап. №
12, придобит по време на брака им в режим на СИО. С оглед описаното съдът достига до
извода, че собственици на процесния имот са настоящите ответници. Следователно същите
се явяват купувачи на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.”
ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било
необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
2
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Брунaта“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът е
изложил, че в СЕС се ползва само БГВ, че за процесния период ФДР е отчитала водомерите
в имота, като отчетите били коректно отразени в изравнителните сметки. Посочено е, че ТЕ
за загряване на топла вода, е отчитана в съответствие с действащата нормативна уредба,
като за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. стойността на разходваната такава възлизала на
сумата от 4 052,91 лева, като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни била
901,13 лева за доплащане. Съгласно заключението сумите за ТЕ за имота на ответника, са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като през процесния период,
съобразно изискванията на действащата през същия нормативна уредба в областта на
енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните
разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. През процесния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно нормативните изисквания редовно, на
всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено, за процесния период са
отчетени плащания, които са извършени, отчетени и приспаднати преди подаване на
иска в общ размер на 1 582,11 лв., с които са погасени: 1 322,29 лв. главница и 245,25 лв.
лихви за забава за ТЕ, от които: 1 090,04 лв. главница и 222,50 лв. лихва за забава по Общата
фактура от 31.07.2020 г. /процесна/, 100,00 лв. главница по Общата фактура от 31.07.2021
г./процесна/, 55,00 лв. по прогнозни данни за м.05.2021 г., 77,25 лв. главница и 22,22 лв.
лихва за забава по Общата фактура от 31.07.2022 г./процесна/, 13,59 лв. главница и 0,98 лв.
лихви за забава за ДР, с които са погасени главниците за периода от м. 12.2019 г. до
м.07.2020 г. и част от лихвите за забава върху същите. Вещото лице изрично е посочило,
че с посочените плащания не следва да се намалва предявената от ищеца сума, тъй
като същите са приспаднати преди предявяване на иска. Експертът е посочил, че не са
установени данни за плащане по процесните суми. Съгласно заключението, общият размер
на дължимите суми, след съобразяване на изравнителните сметки, за процесния период
възлиза на сумата от 2701,41 лева ТЕ и 37,80 лева - общо за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ. Мораторната лихва според вещото лице върху всяка една главница за
топлинна енергия възлиза на 188,53 лева, а мораторната лихва, изчислена върху всяка една
главница за дялово разпределение възлиза на 7,35 лева.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
Както бе посочено по-горе, доколкото процесният имот е придобит от ответниците по време
на брака им в режим на СИО, то същите следва да отговарят солидарно за задълженията.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
3
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 30.01.2023 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на 4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Непогасените по давност вземания
обхващат периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г. Същите съгласно заключението на ВЛ по
СсЧе са в размер на 2 464,53 лева до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
над него подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 37,80 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 2 464,53 лв./непогасената по давност такава за периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г./
възлиза на сумата от 165,56 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за
разликата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на 108,62
лева, от които 58,62 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 658,62 лв. от които: 58,62 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/, 250 лева за депозит
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, 250 лева депозит по допуснатата съдебно
техническа експертиза.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 599,55 лева разноски в исковото производство и сумата от 98,88 лв. – разноски в
заповедното.
В полза на процесуалния представител на всеки ответник, предвид представените
договори за правна защита и съдействие в заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи адвокатско възнаграждение. Процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена
4
заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на
основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, възнаграждението подлежи на
определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми от Наредба № 1/9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се базира на вида
на процесуалното действие. Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с
Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към
заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на
длъжника, съдържаща указания за нейното попълване, включително при признаване на част
от вземането това обстоятелство да се посочи изрично. Ето защо по аналогия следва да се
приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 50 лева. С оглед отхвърлената част от исковете, на всеки адвокат се
дължи адв. възнаграждение за заповедното производство в размер на 4,48 лева.
За исковото производство възнаграждението по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., изчислено
върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към момента на
заявяване на претенцията, с оглед цената на иска, е в размер на 400 лева. Ето защо на всеки
от двамата адвокати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да се присъди сума в размер на 35,88 лв. – разноски за исковото производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Е. И. М., ЕГН ***, с адрес *** и С. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на „Т.С.” ЕАД в условията на
солидарна отговорност следните суми: 2 464,53 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. №
*** за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва за период от
30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 165,56 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. , сумата от 37,80 лева представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4889/2023 г. по описа на
СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за сумата над 2 464,53 лева до
пълния предявен размер от 2 701,41 лева и за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г. вкл.,
като погасен по давност, иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата над
165,56 лева до пълния предявен размер от 184,18 лв., като погасен по давност и иска за
сумата от 7,36 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 12.01.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН ***, с адрес *** и С. Г. М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 599,55 лева разноски в исковото производство и сумата от 98,88
лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на адвокат С. К. К., Софийска адвокатска колегия, с адрес ***, на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата, сумата от 4,48 лева - адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 35,88 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
5
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на адвокат И. А. Н., Софийска адвокатска колегия, с адрес ***, на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата, сумата от 4,48 лева - адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 35,88 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6