РЕШЕНИЕ
№ 341
гр.
Враца, 21.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2022 г. /
двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАД № 369 по описа на АдмС – Враца за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.
чл.285 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на * Д.О.И.,*** против
РЕШЕНИЕ №183/25.05.2022г.,
постановено по адм. дело
№76/2022г. на Административен
съд Враца. В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно, поради съществени нарушения както
на материалния, така и процесуалния закон, за което се навеждат доводи. Иска се
отмяна на решението и постановяване на решение, с което да се уважи исковата
претенция, като се осъди ГДИН да заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,
причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 10.02.2022г. до
окончателното й изплащане, както и направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 80.00 лева. Алтернативно
се прави искане за решение, с което да се върне делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав с указания за назначаване на СМЕ, която да отговори на
поставените въпроси.
В с.з. касаторът се явява лично. Поддържа
касационната жалба и направените в нея искания.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" в представен по
делото от процесуалния си представител *
Г.Х. писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана
и моли за нейното отхвърляне. Счита решението за правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Представителят на ОП-Враца
дава заключение за оставяне в
сила на решението, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд Враца, в
настоящия касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал. 1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество
е
неоснователна.
С обжалваното
решение №183/25.05.2022г., постановено
по адм. дело №76/2022г.
на Административен съд Враца е отхвърлен предявеният от *
Д.О.И.,***,
ИСК срещу ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
– гр.София за заплащане на сумата от
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора –
София и Затвора - Враца, изразяващо се в неосигуряване на дължимо медицинско
обслужване, за посочения период 02.08.2013г. - 10.02.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 10.02.2022г., като недоказан и неоснователен. За да
постанови този резултат съдът е приел,
въз основа на събраните по делото доказателства, че не са налице кумулативно
предвидените предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по
чл.284,ал.1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, за което е изложил подробни
мотиви, в резултат на които е приел предявения
иск за неоснователен и недоказан и го е
отхвърлил.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
В
случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на
обжалваното решение, основана на нарушение на материален закон. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284,ал.3 ЗИНЗС, обсъдил
ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил
верни правни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Извода
на съда за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и събраните по делото доказателства.Правилно е прието по
отношение на предявения иск, че не са налице кумулативно предвидените
предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.284,ал.1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред. В случая съдът е обсъдил подробно правилата относно медицинското обслужване на
лишените от свобода в местата за лишаване от свобода и правните норми регулиращи същите. Въз основа
на тях правилно е прието, че твърдяното бездействие по отношение на ищеца – неосигурени
контролни прегледи след преболедуването от *, както и неизвършване на оценка на
работоспособността му след това не може да се вмени като задължение на
адм.орган, пряко произтичащо от нормативен акт, а е действие което медицинския
специалист, може да предприеме или не.
От данните по преписката е видно, че по отношение на това твърдение са
били предприети действия. Този извод е направен и по отношение на твърдяното
бездействие-неосигурени необходими контролни прегледи и неосигурена адекватна
рехабилитация след претърпяната на 9.11.2016г. операция на дясната предмишница.
От събраните по делото доказателства/амбулаторен журнал/ е видно, че по отношение на касатора са извършвани и проведени физиотерапевтични процедури през
м.януари 2017г. общо 6, като от представената медицинска справка е видно, че на
06.06.2018г. е проведена консултация с
ортопед и предписана терапия, като на 01.09.2021г. също е имал консултация с
ортопед. Няма данни от страна на ответника да не са осигурени съответните
прегледи и рехабилитация. Правилно е прието от съда, че това бездействие не е
доказано, с оглед наличните по преписката доказателства.
Правилен
е и извода и по отношение на соченото бездействие-неосигурени от момента на
задържането – неизвършвани профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни
изследвания или задължителни планови имунизации и реимунизации. Действително по
делото няма данни за това, но от установеното по делото неизпълнение на
чл.140,ал.1 от ЗИНЗС не следва автоматично обезщетяване за причинени
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права смята, че са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството
и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича,
каквито в настоящото производство не
бяха доказани. Неизвършването им не се е
отразило на здравословното състояние на ищеца, не е довело до соченото в
исковата молба състояние, не може да се приеме, че той е бил подложен на
нечовешко или унизително отношение. Също така следва да се посочи, че е налице
разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др.,
които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава –
профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се
основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните
дейности са разграничени, както е приел и съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията вследствие на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Обстоятелствата, които съставляват основание на
исковите претенции по това дело
обаче, не могат да се характеризират като нарушения по чл.3 ЗИНЗС, които са толкова тежки, че
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Изложеното води до извода, че не всяко неизпълнение на законово
вменено задължение на затворническата администрация води до нарушение на чл.3 от
ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на държавата по чл.284 от ЗИНЗС.
С
оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му,
поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
При
този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на касатора. От
страна на ответника не са претендирани разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационен състав на Административен
съд Враца,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183/25.05.2022г.,
постановено по исково адм. дело № 76/2022 г. по описа на Административен съд Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.