РЕШЕНИЕ
гр.София,
03.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание
на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 83 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.49 от ЗЗД,
съединени с акцесорни искове за лихва по чл.86 от ЗЗД .
Ищците
Е.Г.Т. и Ц.К.Т., и двамата от гр.Пловдив, посочват че синът им Н.Ц.Т. е починал
на 20.08.2017г. по време на туристическо пътуване в Р Италия, организирано от
ответника и че причина за смъртта му е бездействието на планинския водач Е.,
който не му е указал помощ. Твърдят, че синът им не е имал хронични
заболявания, че преди пътуването е развил ОВИ, която е излекувал с предписан
антибиотик, чийто курс на лечение е приключил преди предприетото изкачване на планинския маршрут. Твърдят, че синът им е
развил височинна болест, което е изисквало незабавно да бъде свален на по-ниска
надморска височина. Вместо това планинския водач на ответника го е оставил сам
в продължение на час, през което време Н.Т. е починал. Посочват, че планинският
водач виновно не е изпълнил задълженията си да следи за здравословното
състояние на всички участници в
експедицията, както и моралното си задължение на човек, който е можел
своевременно да се обади на спешния медицински център в Белуно и да го свали
веднага на по-ниска надморска височина. Считат, че с бездействието си и
респективно неизвършване на животоспасяващи процедури след появата на
затрудненото дишане на Н.Т., планинският водач Е. е увредил сина им, който е
починал. Реализиран е състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.
Ищците търсят гражданска отговорност от работодателя на увреждащото лице - туроператора
„Трекмания“ на основание чл.49 от ЗЗД.
Предявяват
срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за причинените им от смъртта
на сина им неимуществени вреди в размер на 150 000лв. за всеки от тях, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 20.08.2017г. до окончателното
изплащане. Претендират за разноските по делото.
Ответникът „Т.“ ООД оспорва исковете по основание
и по размер, като моли съда да ги отхвърли. Оспорва твърденията на ищците, като
посочва, че Н.Т. е имал сърдечна патология, за която не е знаел, бил е с неизлекувана
ОВИ, страдал е от тежка дехидратация със загуба на електролити, вероятна
повишена съсирваемост на кръвта и вероятна тромбоза на лявата бедрена вена.
Оспорва твърдението за противоправно поведение на планинския водач Е. Е., като
посочва, че той е изпълнил всички изисквания за височинно изкачване и за
аклиматизация на участниците в експедицията. Счита, че не е противоправно
оставянето на Н.Т. сам за кратко време, за да си почине и за да може да се
върне по обратния маршрут. Посочва, че смъртта на Т. е настъпила много бързо и
е била непредотвратима. Моли съда да отхвърли исковете. Не претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
Ищците
са родители на Н.Ц.Т., починал на 20.08.2017г. в Р Италия, К..
Ответникът
е търговско дружество, туроператор, което предоставя организирани групови
туристически пътувания.
На
11.04.2017г. Н.Т. сключил с ответника „Т.“ ООД договор за организирано
туристическо пътуване до планинската верига Доломитите , Р Италия с
продължителност 6 дни и начална дата 19.08.2017г. Част от пътуването било и
изкачване на ледника Мармолада до връх Пунта Пеня, с височина 3343м. Участниците
в групата били 10 души, водени от двама планински водачи Е. Л. Е. и В.А.М.,
които са и собствениците на ответника. И двамата са с трета степен на
професионална квалификация по професия „Планински водач“ на Център за
професионално обучение към „Асоциация „Планини и хора“. И двамата са били
командировани от ответника за планинско водене при това пътуване за периода
18.08.-25.08.2017г.
На
18.08.2017г. групата, ведно с Н.Т., отпътувала за Италия. Т. пътувал с
автомобила на водача М., а останалите участници пътували с микробус. Вечерта пренощували
в Р Словения, Постойна яма. Според показанията на св.П.Р., участник в групата,
част от участниците излезли на ресторант, като сред тях бил и Н.Т.. Той
изглеждал напълно здрав и в кондиция. Кашлял от време на време и свидетелката
се пошегувала, че това е пушаческа кашлица. Той й казал че е изкарал вирусна
инфекция и че този ден му е последното хапче. На следващия ден, 19.08.2017г.
групата пристигнала в Италия и се настанили в хижата. Свидетелката Р. се
разходила с Н.Т., правили снимки, после яли и пили на обща маса. През нощта
спали в обща спалня всички участници, но свидетелката не чула някой да кашля
или хърка. На 20.08.2017г. трябвало да изскачат върха Пунта Пеня. Групата била разделена на две по-малки групи -
по 5 човека. Първата група била с водач В.М., а втората – с водач Е. Л. Е.. Св.Р.
била в групата, водена от Е.. Н.Т. също бил част от тази група. В групата била
4 жени, вкл. е едно дете на 10г., и Т., който се движел последен, като
най-опитен и силен. Движели се нормално, като водачът Е. бил първи в колоната,
а Т. – последен. Свидетелката се движела пред Т.. Всички били вързани с въже,
тъй като катерили ледника. Движели са бавно и спокойно. По едно време Н.Т.
помолил Е. да го отвърже от въжето, тъй като искал да отиде до тоалетна. Е. не
се съгласил и му предложил да се облекчи, докато е на въжето, като жените ще се
обърнат и няма да гледат. Т. настоял , като му казал че му се ходи по голяма нужда.
Е. го отвързал, Т. се облекчил и след съвсем кратък период от време отново се
закачил за въжето и продължили изкачването. След това започнало изкачването на Виа
Ферата. Свидетелката изкачила участъка и била много изморена, затова седнала да
почине. Видяла, че Е. се върнал надолу и се появил с Т., когото придържал, като
двамата се качили при останалите. Т. си разтривал крака. Свидетелката, която
била с дългогодишен опит като лекар в Бърза помощ, попитала Т. дали е добре, дали му стига въздуха, дали
има тежест, задух. Тя носела ампули и можела да помогне. Той й отговорил, че му
няма нищо, просто мускулна крампа на крака, ставало му и друг път, щял да се
оправи. Разтривал си крака, Л. също му разтривал крака. По време на изкачването
свидетелката не е чула Н.Т. да кашля. Кашлял, когато били в хижата /явно
предната вечер/ и пиели бира. Самата свидетелка дишала тежко, учестено и на
пресекулки, тъй като теренът бил тежък. Били вървели 3-4 часа. Там , където се били
събрали , било нещо като площадка. Н.й казал да тръгва, че била много бавна и
изоставала от групата. Тя тръгнала и ги оставила, като последно видяла Т. да си
разтрива крака, нямало нищо обезпокоително, нямало кашляне, нито храчки. Според
свидетелката, ако е имало паталогични симптоми, тя като лекар, е щяла да ги
забележи. Сигурна е, че Т. не се оплаквал от главоболие или световъртеж в
хижата, предходната вечер, и по време на изкачването. След 10 минути Л. я
настигнал и й казал, че Н.Т. е предпочел да остане там, за да има сили да се
върне надолу. Докато се качвала нагоре към върха, свидетелката се обръщала и
виждала, че Н.Т. ходел спокойно на мястото, където останал, и си разтривал
крака. Мястото, където останал, било безопасно, нямало скали и нямало опасност
да падне. Спомня си също, че на върха не стояли много, направили една снимка и
се върнали набързо надолу. Първата група, с водач В.М., е намерила Т.. Чула
викове, казали й да си даде раницата, тъй като знаели, че тя носила ампули, но
докато тя слезе, Н.Т. бил мъртъв. Заварила двамата водачи да правят сърдечен
масаж и изкуствено дишане на Т., а свидетелката се обадила по телефона и
извикала хеликоптер. Н.бил полуседнал, полулегнал, с разширени зеници и без
пулс. Търсили, но не могли да намерят телефона му. Н.Т. имал камера на каската
си, бил много добре екипиран и добре облечен.
Св.
Ю.З., също участник в групата, си спомня, че се е запознала с Т. в „Постойна
яма“ преди да пристигнат в Италия. Вечерта част от групата вечеряли на
заведение, Т. бил с тях и споделил за много места, на които се е качвал, имал и
бъдещи планове , а за Мармолада споделил, че 2-3 пъти правил планове да се
качи. Казал й също, че бил пил лекарства, но същия ден бил приключил с
вземането им. Свидетелката била придружена от дъщеря си , на 10г. При
изкачването на върха попаднали в групата на Н.Т.. Свидетелката била свързана непосредствено
преди Т., т.е. движела се точно преди него, на разстояние около 1,5м. Няма
спомен да е чула дишането на Т. или нещо необичайно около него. Спомня си ,че
някъде по средата на ледника Н.Т. поискал да се отвърже от въжето, за да отиде
до тоалетна. Водачът на групата Е. Е. му казал да се облекчи на въжето, а
всички останалите от групата да се обърнат. Т. не се съгласил, водили спор с Л.
няколко минути, след което Л. му позволил да се отвърже. След кратко време Т.
се върнал, като според свидетелката той не бил задъхан като се върнал. Спомня
си, че когато излезли от Виа Ферата Н.бил седнал на някаква скала, св. П.Р. била
до него, говорили нещо, а той си разтривал прасеца на крака. Спомня си също, че
на върха стояли съвсем кратко, въпреки че програмата предвиждала да идат до
хижа и да ядат пай там. Е. Е. им казал да си направят една снимка и да се
връщат обратно. Не дал никаква възможност да останат, въпреки , че някои от
групата били недоволни. На върха свидетелката разбрала , че Н.бил останал долу,
след като Е. Е. се качил при тях. Свидетелката уточнява, че при изкачването на ледника
били вързани с въже и тогава водачите се движели първи в колоната. При
изкачването на Виа Ферата не били вързани, тъй като по скалата имало опънати
въжета и който искал, можело да се закачи за тях. След това до върха, след като
оставилиН., разстоянието била малко и отново не били закачени. Е. останал до
последно с Н., след което се присъединил към тях на върха. При слизането надолу
първи бил водачът В., който в момента, в който достигнал доН., започнал да вика
Е. Е.. Свидетелката не е чувала оплаквания отН., няма спомен той да е кашлял.
Спомня си, че докато били в „Постойна яма“ той пушел, но при изкачването не
видяла да пуши.
В
11.21ч. /всички часове са посочени в местно италианско време/ оперативният
център в Болцано сигнализирал Спешна помощ. Италианските власти извършили
спасителна операция с хеликоптер, който излетял в 11,28ч. и пристигнал на място
в 11.52ч. На Н.Т. била извършена сърдечна и белодробна реанимация за повече от
20 минути. Тялото се намирало на около 3100м. надморска височина. Д-р Р.Г.констатирал
смъртта на Н.Т.. Отбелязан е час на смъртта 12.20ч. Тялото на Т. е било
транспортирано в К.. Д-р Р.Г.е вписал, че причина за смъртта на Н.Т. е остър
белодробен оток.
Тялото
на Т. е транспортирано в България, където 11 дни по-късно, на 31.08.2017г. е
направена аутопсия на трупа му по искане на ищците. Според двамата съдебни
медици от УМБАЛ „Св.Г.“ – Пловдив и МУ Пловдив при огледа на трупа не са
установени видими травматични увреждания, а смъртта му се дължи на заболяване
известно като височинна болест.
Във връзка с воденото по повод смъртта на Н.Т.
наказателно производство срещу неизвестен извършител, от неговият брат О. Т. е
иззета флаш памет, която съдържа видеоклипове от камера, монтирана на каската
на Т., както и SD
карта, съдържаща фотоснимки от мобилния телефон на Т., използван от него при експедицията.
Назначената по делото съдебна техническа експертиза установява, че в картата
памет на телефона на Т. има 78 бр. снимки, които са заснети в периода
20.07.2017г. – 20.08.2017г. Последните 12бр. снимки , направени на 20.08.2017г.
в периода 10.03 - 10.24ч. не отразяват конкретно заснета сцена или образ, а
според вещото лице са вероятно снимани през джоба на якето на Н.Т. в резултат
на неволно натискане. Последната такава снимка от телефона е направена в
10.24ч. При неподвижност на тялото неволна снимка не може да бъде направена.
Според вещото лице, при навеждане на тялото е възможно да станат неволни
снимки, докато телефона е в джоба на якето на лицето. Както файловите със
снимките, така и видеоклиповете, заснети от Н.Т. и намерени в иззетата флаш
памет, бяха възприети от съда, процесуалните представители на страните и от
вещите лица. Видеофайловете са отразени и на хартиен носител чрез назначената и
изслушана съдебна техническа експертиза. Н.Т. е заснел 5 видеофайла на
камерата, която се е намирала на каската на главата му. Не е ясно в колко точно
часа са заснети същите, но от заснетото в тях става ясно, че отразяват изкачването
на ледника на 20.08.2017г., преди достигането на Виа Ферата, когато групата, в
която е бил и Т., се е движела в колона, свързани с въже. На записите се чува
гласа на Т., запитани са негови изказвания, смях, дишане и изкашляне.
О.
Т., който е и свидетел по настоящото дело, е предал на органите на
наказателното производство рецепта, която намерил в дома на брат си за
предписани му диоретици и антибиотик, без дата /л.39 от делото пред СГС/. По
делото е установено, че Н.Т. е имал личен лекар д-р Славова /регистриран е в
частната й практика от 6.12.2016г./. Досежно тази рецепта д-р Славова е
уведомила съда, че не е издавала на Т. рецепта за диария за пътуването му до
Италия на 18.08.2017г. Преди пътуването му за Италия му е предписала Ердомед,
Фортекал и Аугментин. Представената рецепта е издадена за предишно негово
пътуване до Виетнам. Няма данни по делото кога Т. е пътувал до Виетнам.
По
воденото наказателно производство, ДП № 49/18г. на ОСО при ОП Стара Загора, е назначена тройна
съдебна медицинска експертиза за установяване причината за смъртта на Н.Т.. Тъй
като тази експертиза не е събрана като доказателство по реда на ГПК, тя не може
да се ползва за целите на настоящото гражданско производство. По настоящото дело съдът назначи съдебна
медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. за установяване обстоятелствата,
свързани със смъртта на Н.Т.. Според вещото лице, може да се предположи, че
причината за смъртта на Т. е венозна тромбоза с белодробна емболия. Това може
да се обясни с повишена съсирваемост на кръвта, причинена от тежката
дехидратация от диарията и дишането на студения планински въздух, от загубата
на електролити и усиления масаж на бедрото. При продължителен усилен масаж на
бедрото , от венозния тромб вероятно са се откъснали множество микроембози и
заедно със сгъстената кръв са нахлули през долната празна вена в дясното
предсърдие и камера, а оттам – в белия дроб и са запушили средните и малките
клонове на белодробната артерия. Това запушване причинява внезапно препятствие
пред дясната камера, което много трудно изтласква кръвта към белия дроб. В
резултат на това сърдечният дебит е остро намалял, настъпила е остра
недостатъчност на дясното сърце, нарушена е белодробната вентилация и перфузия.
Вследствие на тежката тъканна хипоксия, смъртта може да настъпи за няколко
минути. Вещото лице посочва, че белодробната емболия се намира при аутопсии в
около 15% от случаите. В 75% от случаите тя произхожда от тромби, вследствие на
флеботромбози на дълбоките вени на долните крайници. Емболизацията на
съществуващи тромби се свързва с рязка промяна на венозното налягане и внезапно
увеличение на венозния кръвоток – като напр. при телесно усилие – изкачване на
планински връх. Вещото лице посочва, че поставената по външни белези диагноза
от д-р Г.„остър белодробен оток“ е много сходна по белези с белодробната
емболия. Поставената при аутопсията на Т. диагноза „белодробен оток“, д-р Д.
обяснява така: белодробният оток и белодробната емболия имат едносимптомни
форми, аутопсията е правена 11 дни след смъртта върху разлагащ се труп, чийто
тъкани, вкл. и микроемболи се разпадат, некротизират, разлагат и втечняват,
белодробната емболия се открива само в 15 до 25% от случаите при аутопсия, на
трупът е направен продължителен външен сърдечен масаж, който травмира белия
дроб и също предизвиква белодробен оток. Според д-р Д., Т. вероятно е имал
увеличена загуба на магнезий и калий/ заради диарията/, като и двата елемента
са от съществено значение за нормалното функциониране на сърдечния ритъм.
Така,
според вещото лице д-р Д., причините за внезапната смърт на Н.Т. могат да са
три:
1.
Внезапно спиране на сърцето, поради
загубата на електролити /калий и магнезий/ от заболяване довело до диаричен
синдром. Роля са указали по-ниската концентрация на кислород
във въздуха и аутопсионно доказания увреден сърдечен мускул - миокардсклероза.
2.
Белодробна тромботична емболия с остро
белодробно сърце /обяснена по-горе/;
3.
Остър инфаркт на сърцето
Досежно
това какви са признаците на белодробен оток /височинна болест/, вещото лице д-р
Д. обяснява, че първият водещ симптом е задух при усилие и при покой. Появява
се трудно, учестено дишане, заедно с учестена сърдечна дейност и силна умора, дори и след почивка. Признаците
на височинна болест д-р Д. описва така: умора, задъхване, ускорено дишане,
гадене, липса на апетит и нарушения на
съня. Появява се мокра кашлица често с пенести, розови храчки, посиняване на
пръстите и устните, телесна температура между 37-38 градуса. Слабост и умора в
мускулите на крайниците и болки в тях категорично не са водещ признак за белодробен
оток и височинна болест. След като започне да се развива , белодробният оток
може да доведе до смърт за няколко часа. При навременно указана помощ –
незабавно слизане на по-малка височина, мин. 600м.-700м. надолу, белодробният
оток може да бъде предотвратен в около 55% от случаите. Лекарство срещу
височинната болест няма. Болните, развили белодробен оток, отделят пенести
розови храчки.
Вещото
лице посочва, че Н.Т. не е имал оплаквания, свързани с височинна болест и
поради това не са се налаГ.животоспасяващи действия.
6
дни преди прехода в Италия Н.Т. се е лекувал със спрей за възпалени нос и гърло,
Ердомед – против кашлица, Фортекал – за намаляване на секрецията и антибиотик
Аугментин. Според д-р Д., той вероятно е имал вирусно или бактериално
заболяване, предизвикващо кашлица и секреция от горните дихателни пътища. Имал
е и диария, която може да е причинена от някои вирусни заболявания и нежелани
реакции от аугментина. Връзката между тези заболявания и настъпилия летален
изход, според д-р Д., е съчетание от следните неблагоприятни фактори-
неизлекувано вирусно или бактериално заболяване /лечението с аугментин може да
продължи до 14 дни/, тежка дехидратация със загуба на електролити /предизвикана
от диарията и сухия студен въздух/, заболяването на сърцето, установено при
аутопсията, вероятна повишена съсирваемост на кръвта, тромбоза на лявата
бедрена вена, която може да се обясни със силна болка в лявото бедро. Ако
причина за смъртта е била белодробна емболия, то спасението му е било
невъзможно.
Съдът
прие заключението на вещото лице д-р Д. като обективно и компетентно изготвено.
Постави му и допълнителна задача – да изслуша видеозаписите, заснети от Н.Т., за да прецени дали е възможна промяна в
изводите му след като чуе начина на дишане, кашляне и говорене на Т.. Тъй като
вещото лице д-р Д., за съжаление, междувременно почина, съдът назначи повторна експертиза
с друго вещо лице, д-р М., което след като изслуша и изгледа видеоклиповете от
изкачването на Н.Т. в деня на смъртта му, да отговори на същите въпроси, на
които д-р Д. вече даде отговор. По искане на вещото лице д-р М. съдът включи в
състава на експертизата и планински водач.
Д-р
М., за разлика от д-р Д., счита, че причина за смъртта на Н.Т. е височинна
болест с развитие на белодробен и мозъчен оток у лице с придружаваща патология.
Този извод е обоснован на извършената аутопсия на трупа на Т.. След възприемане
на видеоклиповете вещото лице посочва, че по време на прехода Т. е бил с дълбоко
шумно и учестено дишане, но, след спирането за почивка, промененото дишане изчезва . Гласът му също е
без задъхване. Кашлицата му не е постоянна.
Симптомите
на височинна болест д-р М. посочва така: ускоряване на пулса, задух при
физическо усилие, главоболие, психомоторна възбуда, сменена от апатия, намалена
работоспособност, гадене и повръщане, ведно с повишение на телесната
температура с 1-2 градуса, развитие на белодробен или мозъчен оток.
Вещото
лице Г.Г., планински водач, посочва, че наличието на затруднено дишане само по
себе си не е предпоставка за привеждане на животоспасяващи действия. На
конкретното място затрудненото дишане може да се обясни със сух въздух,
физическа активност, нетипично натоварване. Първото и най-логично действие е да
се спре и да се даде почивка за нормализиране на дишането, намаляване скоростта
и ритъма на движение.
Вещото
лице Г. посочва , че се различават три вида височинна болест:
1.
Острата планинска болест е най-леката и разпространена форма. Симптомите могат
да се чувстват като махмурлук - замайване , главоболие , мускулни болки, гадене,
повръщане,
умора и загуба на енергия, задух, проблеми със съня, загуба на апетит. Появяват
се от 12 до 24 часа след достигане на по-голяма надморска височина. В повечето
случай симптомите отшумяват в рамките на 12-24 часа, след като организма се
адаптира към промяната във височината
2.
Белодробен оток е натрупване на течност в белите дробове, което може да бъде
много опасно и дори животозастрашаващо.
3.
Мозъчен оток е най-тежката форма на височинна болест и се случва, когато в
мозъка има течност. Това е животозастрашаващо и трябва незабавно да се потърси
медицинска помощ.
Симптомите
при по-тежките форми на височинна болест са: объркване, задух
дори в покой, невъзможност за ходене, кашлица, която произвежда бяло или розово
пенлива субстанция, кома.
На
въпроса по колко метра надморска височина е препоръчително да се изминава за 24
часа, за да избегне развитието на височинна болест, вещото лице Г. посочва, че
има няколко правила, които касаят добрата аклиматизация: изкачването да започне от височина под 3000 м.,
като при движение, изкачване или катерене над 3000 м. е добре да се правят максимално
от 300 до 500 метра изкачване на ден. Когато това е невъзможно по една или
друга причина, трябва да се спи под максималната надморска височина, достигната
за деня. На следващо място е важна хидратацията – необходимо е да се пият по
3-4 литра вода на ден , да не се
използва тютюн, алкохол, силни диуретици, а при симптоми на височинна болест -
да се слезе под котата, на която са се появили симптомите. При хора живеещи по
нашите географски ширини и практикуващи планински туризъм обикновено първите
леки симптоми на височинна болест се появяват между 3400м. и 3500 метра. За
достигане до 3000м. – 3400м. обикновено не се налага прилагането на
аклиматизационен план. Желателно е да се обърне внимание на правилното хранене,
хидратация и почивка.
Вещото
лице посочва, че планинските водачи нямат право на медикаментозно третиране.
Това е общовалидно за всички страни от ЕС. При заявеното оплакване от страна на
Н.Т. за разтегнат или крампиран мускул, с оглед на предстоящото спускане по
обратния път , най-удачното би било да се направи лека почивка, но без да се
допуска охлаждане на мускула/ мускулите, при разтягане на мускула е удачно да
се охлади конкретното мястото, хидратация и слизане с повишено внимание.
Експертът
пояснява, че мускулните разтежения могат да бъдат в резултат на : преумора, прекомерно
натоварване или неправилно натоварване на мускула, неправилно или недостатъчно
загряване преди физическа активност, намалена гъвкавост на мускула, лоша
кондиция, пренапрежение и умора на мускула.
Мускулните
крампи могат да се получат при : дехидратация, минерален дефицит, мускулна
умора и претоварване, лоша гъвкавост, тежка
физическа работа, голямо физическо натоварване, недостатъчно кръвоснабдяване на
големите мускули и други, които свързват ставите.
Височинната
болест не е нещо, което се появява изведнъж. В повечето случай първите симптоми
се появяват през нощта - неравномерно дишане, апнеа, главоболие, безсъние. При
белодробен оток се чуват и характерни “къркорещи звуци”. Симптоми като умора, задъхване
и кашлица не са достатъчни, за да се мисли в посока височинна болест. Симптоми,
които могат да ни насочат към вероятна височинна болест, са: замайване, гадене
и повръщане.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че познава терена, по който се е
изкачвала групата. Според него мястото,
където е оставен Титринов да почине, е единственото подходящо място по маршрута
за спиране и почивка, като към него
почти през цялото време има видимост от тези, които се качват към върха.
Експертът посочва, че в конкретната ситуация той би реагирал по същия начин –
при група от 10 човека и двама водачи, човекът, който се оплаква, е в съзнание
и сам предлага да остане да почине, той би оставил човека да почине, би
продължил нагоре и след това ще се върне и ще продължи с него надолу. Крампата
не е пряко застрашаваща живота на човека и поради това експертът не би
сигнализирал по телефона за допълнителна помощ.
Съдът
възприема заключението на в.л. Г. като компетентно и обективно изготвено. Съдът
не споделя съображенията за лоялност, изразени от ищцовата страна. Заключението
е дадено обективно и безпристрастно, отговорите на въпросите не породиха у съда
съмнение в пристрастност към планинския водач Е. или лоялност към професията,
която да предизвика необективно заключение. Установи се, че експертът познава Е.
Е. бегло, нямал е контакти с него напоследък, не е участвал в обучението му, не
е работил заедно с него. Малката общност на планинските водачи в страната,
около 600, предполага членовете й да се познават, но това непременно не
означава недобронамерено изпълнение на задължението на вещо лице и
необективност в заключението.
Досежно
търпените от ищците неимуществени вреди, съдът допусна и изслуша съдебна
психологическа експертиза. Вещото лице Г.А., клиничен психолог, установява, че
и при двамата ищци е налице изразено посттравматично разстройство, в резултат
на загубата на техния син, като травмата не
е преработена – при тях е установена повишена тревожност, емоционална
лабилност, безпокойство, нарушение на съня, оплаквания от главоболие. Тези
последици са мъчителни, причиняват емоционален дискомфорт. Не е налице психично
разстройство. Вещото лице е регистрирало при ищците аспекти на депресивна
симптоматика. Депресията в повечето случаи е съпроводена с физическа умора,
тежест, липса на енергия , безсъние, което често засяга и хранителните навици.
Предвид възрастта на двамата ищци, според експерта е възможно да се засилят
наличните здравословни проблеми , или да отключат нови, като травмата от загубата
на сина им ще ги съпътства до края на живота им.
Св.О.
Т., син на ищците и брат на починалия Н.Т., посочва, че брат му живеел при
родителите си, тъй като се бил разделил с майката на децата си. След смъртта му
ищцата всеки ден ходела на гробищата, постоянно плачела. Баща му трудно ходел,
разливал неща, понякога забравял. И двамата били емоционално сринати и много се
променили. Преди смъртта на брат му, ищецът бил жизнен, ходел на село, садял
цветя, зеленчуци, а сега стоял по цял ден пред телевизора, имал тремор, получил
Паркинсон.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото трима свидетели, тъй като същите имат преки впечатления от събитията, за
които свидетелстват. Показанията им са непротиворечиви и се потвърждават от
останалите писмени доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ответникът, търговско дружество, носи
гаранционно обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за виновните действия или
бездействия на своите служители, на които то е възложило извършването на
групова туристическа дейност. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изисква
да се установи наличието на противоправно поведение, извършено от лице, спрямо
което ответникът има качеството на възложител на работата, настъпили за ищците
вреди и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и изпълнението на
работата.
Установи
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че по време на
групово изкачване на ледника Мармолада до връх Пунта Пеня в Р Италия,
организирано от ответника и осъществено от служители на ответника, е починал
сина на ищците. Смъртта му е настъпила внезапно и неочаквано, на 3100м.
надморска височина, на 20.08.2017г. в 12,20ч. местно време, установена от
италиански лекар, пристигнал на место със спасителен хеликоптер. Каква е била
причината за смъртта на Н.Т. не се установи категорично по делото. Медицинските
експерти посочват различни причини. Констатиралият смъртта на Т. д-р Г.посочва
в медицинската документация остър белодробен оток, като констатацията е
направена въз основа на външни белези. При извършената аутопсия на Т. в
България съдебните медици дават заключение , че причината за смъртта му е
височинна болест. Вещото лице по първоначалната съдебна медицинска експертиза,
назначена по делото, д-р Д., счита, че причина за смъртта е белодробната
емболия. Вещото лице по повторната съдебно медицинска експертиза д-р М. счита ,
че се касае за височинна болест, т.е. то подкрепя становището на д-р Г.и на
съдебните лекари, направили аутопсията на трупа на Н.Т.. Вещото лице планински
водач Г. счита, че не се касае за планинска болест, като посочва че е
наблюдавал признаците на такава по време на своята практика. Съобразявайки
какви са признаците за височинна болест, по които вещите лица д-р Д., д-р М. и
планинският водач Г. не спорят, съдът счита, че Н.Т. не е починал от височинна
болест. Тази констатация има значение при преценка дали поведението на водача Е.
Е. е било противоправно, тъй като при височинна болест болният може да бъде
спасен, ако незабавно бъде свален на по-малка височина. Съображенията на съда
да приеме липсата на страдание от височинна болест са следните:
Не
се спори, че симптомите на височинната болест са замайване , главоболие ,
мускулни болки, гадене, повръщане, умора и загуба на енергия, задух, проблеми
със съня, загуба на апетит. При по-тежките форми на височинна болест се
появява: объркване, задух дори в покой, невъзможност за
ходене, кашлица , която произвежда бяло или розово пенлива субстанция.
От
събраните гласни доказателства – показанията на други две участнички в
груповото изкачване на ледника Мармолада – св. Р. и св.З., се установява, че на
18.08.2017г. вечерта Н.Т. при пристигането си в Р Словения, Постойна яма е
изглеждал добре, говорел е за своите предходни пътувания и бъдещи планове, бил
е в местен ресторант на вечеря, споделил е, че този ден е приключил приема на
медикамента аугментин. Кашлял е, но в рамките на нормалното, тъй като св.З. е
приела, че това е пушаческа кашлица, тъй като Т. пушел цигари. На следващия ден,
19.08.2017г. цялата група е
транспортирана до хижа в подножието на ледника, с надморска височина 2626 м.,
като през този ден преходи не са правени. Н.Т. е правил разходки с останалите
членове на групата. През нощта Н.Т. спал в хижата в общо помещение, като
свидетелките не си спомнят някой да е кашлял или хъркал през нощта. Сутринта
рано , на 20.08.2017г. групата е тръгнала от хижата към връх Пунта Пеня, който е с надморска
височина 3 343м. Или следвало е да се изскачат 717м. надморска височина. Няма
данни дали Т. е закусил сутринта, но аутопсията е установила празен стомах. Никой
от участниците в групата при тръгване от хижата към върха не е заявил наличие
на проблеми, вкл. и здравословни. При изкачване по ледника Т. настоял пред
водача Е. да бъде освободен от въжето, към което бил завързан, за да се облекчи
по голяма нужда. Казал, че не може да
издържи до върха. Това отклонение за няколко минути сочи на диария, респ. на проблем
в здравословното състояние и свързаните с диарията и сухия студен въздух при
тази надморска височина – дехидратация и липса на електролити. По нататък
групата е спирала няколко пъти /липсват данни колко точно/, като това е ставало
по искане на другите участници в групата. Изкачването по ледника е заснето от
видеокамерата на Н.Т. – на кратките видеоклипове се чува неговия глас –
спокоен, позитивен. Установява се кашляне на три пъти, и тежко дишане в един от
видеозаписите. Но на следващия по време запис тежкото дишане го няма . Т. получава болка в
крака в края на прехода по Виа Ферата, когато водачът Е. му помага да се изкачи
на площадката, на височина около 3100м., където започват разтриване на крака.
Тогава за първи път Т. споделя за болки в крака, но казва че и друг път това му
се е случвало. По време на тази почивка , на т.н. площадка /равно място след
Виа Ферата и преди върха Пунта Пеня/ Т. е говорил спокойно със св.Р., лекар, с
дълъг опит в Бърза помощ, която не е забелязала нищо обезпокоително в
поведението или състоянието му. Не се е оплаквал от главоболие или някакво
неразположение, освен болките в крака. Съзнанието му е било ясно, като е
говорил нормално със св.Р.. Твърдението, че е имал главоболие, но не го е
споделил с останалите, съдът не възприема за вероятно. Н.Т. е споделил за
болките в крака и няма логическо обяснение да се твърди, че не е споделил за
други свои болки. Отделно от това, видеозаписите, в които се възпроизвежда и
гласа на Т. – спокоен и позитивен, с ползване на шеги, не сочи, че тези реплики
са изречени от човек със силно главоболие и/или замайване /на човек на когото
сякаш му се спи/. Той включва камерата, разположена на каската на главата му и
записва изследваните по делото 5 видеоклипа.
На тази площадка водачът Е. оставя Т. сам и тръгва към върха като се
присъединява към групата. Не е ясно колко точно време Н.Т. е бил сам, но с
оглед близостта на върха /3343м./ от мястото, където се е намирал – 3100м. и
твърдението и на двете свидетелки, че са стояли съвсем кратко на върха, въпреки
планираното, съдът приема, че Т. е бил сам за максимално 50 мин. Няма данни
кога точно групата е тръгнала от площадката към върха, но по ДП /л.21 и 24/ е
приложена снимка от 10.46ч., на която в далечината се вижда прав Т., а на
снимка от 10.33ч. площадката е снимана в близост без на нея да е заснет Т.,
т.е. в 10.33ч. снимащият водач Е. все още е бил на площадката. Сигнала до
спасителната служба е подаден в 11.21ч, когато Т. е намерен от водачите без
признаци на живот. Т.е Е. е тръгнал след 10.33ч. и се е върнал преди 11.20ч.
Заснетите снимки от телефона на Т. не биха могли да служат за ориентир, или да
имат отношение към този период, тъй като те са направени до 10.24ч. Към този
момент Т. не е бил сам. По времето на случайно заснетите снимки Т. е правил
масаж на крака си /така показанията на двете свидетелки – масажирал е крака си
преди да тръгнат към върха, а в 10.33ч. групата, или поне водачът Е., все още е
била на площадката, видно от посочената снимка от ДП/ и при навеждането на тялото
му е възможно да е активирал бутон на телефона си, който е заснел вътрешността
на якето му. Затова и няма основание да се счита, че тези случайни снимки са
направени в опит на Т. да търси помощ по телефона. Кашлянето и учестеното
дишане, както и мускулните болки по време на част от прехода не могат да се
възприемат като признаците на височинна болест, тъй като липсват останалите
признаци – задух дори в покой, объркване, гадене, кашлица с пенлива субстанция.
Слабост, умора и болки в мускулите не са водещи признаци за височинна болест. Височинната
болест не може да се развие за толкова кратко време и да доведе до внезапна
смърт. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице д-р Д., който счита,
че смъртта на Т. не е следствие на височинна болест. Това заключение е дадено
противно на резултатите от аутопсията, но съобразявайки поведението на Т. и
признаците, които той е имал по време на изкачването до смъртта му. Д-р Д. дава
обяснение и на възможните грешки в заключенията на съдебните лекари, извършили
аутопсията на трупа 11дни след смъртта и след проведен продължителен външен
сърдечен масаж, което обяснение, като логично и съответстващо и на
професионалния опит на съда, е изцяло кредитирано.
Противоправно
действие ли е извършил водачът Е. Е. като е оставил Н.Т. сам на площадката в
продължение на около 50 минути при оплакване на последния от болки в крака.
Изискванията
към планинските водачи са уредени в Наредба №3/7.03.2016г. за образованието,
практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за
придобиване на професията „планински водач“ на министъра на туризма, ДВ,
бр.21/2016г., в сила от 19.09.2016г. /редакцията на Наредбата е към датата на
твърдения деликт/. Съгласно разпоредбата на чл.9 дейностите на планинските
водачи обхващат водене на туристи по маршрут в планинска и природна среда, осигуряване
безопасността и сигурността на туристите, ориентиране и придвижване в различни
метеорологични условия и разнообразни терени. Чл.29 задължава планинския водач
да спазва Кодекса за професионална етика, да бъде лоялен и отговорен към
потребителите на туристически услуги, а чл.30 т.“г“ – да води туристите по
набелязания маршрут и да обезпечава сигурността им. Към 2017г. Кодекс за
професионална етика не е бил приет, независимо, че Наредбата препраща към
такъв. Етичен кодекс на планинските водачи в България е приет едва на
23.04.2019г., когато вече самата наредба е изменена и не препраща към него.
Т.е. релевантните нормативни задължения към поведението на планинските водачи
към 20.08.2017г. са изискванията на Наредба №3/7.03.2016г. - осигуряване
безопасността и сигурността на туристите, лоялност и отговорност към тях, и
разбира се, общите правила да не се вреди другиму.
При
събраните по делото доказателства съдът намира, че водачът Е. Е. не е нарушил
задълженията си като планински водач, не е нарушил и общия принцип да не се вреди
другиму, респ. неговото поведение да остави на площадката Н.Т. за около 50
минути не е противоправно. Н.Т. е заявил на св.Р. и на планинския водач Е. , че
е добре, че ще се оправи и че болката в крака се е случвала и друг път. Не е имал видими
признаци на застрашаващо живота му състояние. Имал е предишен планински опит,
за което е знаел и планинския водач. В ситуация, в която планинският водач е
следвало да прецени дали да остане при Татаринов или да осигури безопасността и
сигурността на останалата част от групата, между които и едно дете, Е. е избрал
да последва групата и да остави Т. сам. При липсата на застрашаващо живота
състояние на Т. съдът приема, че този избор не е бил противоправен. Първата
група от 5 човека и водач вече е била напред към върха, останалите четири
човека, вкл. и дете на 10г. са тръгнали към върха, като изкачването е извършено
в свободен ход, без привързване. Е. се е забавил около 10 минути, според св.Р.
при Т., след което ги е настигнал. Освен за Т., водачът Е. е имал задължения за
осигуряване на безопасност и сигурност и към останалите членове на групата.
Оставането на 9 души на върха на надморска височина 3343м. с един водач и
слизането им обратно до площадката вероятно не е елементарна дейност. Планинското
изкачване е високо рискова дейност и затова се подчинява на определени правила.
За този маршрут в Италия, вещото лице Г. посочва, че изискванията на
италианските власти е един водач да обезопасява 5-6 души. При по-рискови
маршрути 1 водач обезопасява 2-3 души. В случай, че не се налага да се окаже
непосредствена помощ на Т. или да се потърси външна помощ за него, водачът Е. е
взел правилното решение да последва останалите членове на групата, да обезопаси
качването им до върха и слизането им обратно до площадката. Имал е видимост към
площадката, осигурил е минимален престой на групата на върха, като програмата е
била съкратена – вместо престой в хижа и хапване на пай, водачът Е. е изискал
от всички връщане обратно. Това му поведение сочи на грижа и притеснение за
състоянието на Т., грижа за осигуряването и на неговата сигурност и
безопасност. Смъртта на Н.Т. е била неочаквана и без видими признаци за околните
във времето, когато той е бил оставен сам на площадката – след 10,33ч. Възможно
ли е минути по-късно един млад /на 42 г./ и сравнително опитен в изкачването на
планински маршрути мъж внезапно да почине. Отговорът на този въпрос е дал д-р Д.
в заключението си – наслагването на няколко неблагоприятни фактори в обстановка
на планински терен, натоварващо /макар и не много тежко/ изкачване и надморска
височина от 3100м. са довели до леталния изход – неизлекуваното заболяване,
тежката дехидратация със загуба на електролити, патология на сърцето /сериозно
стеснение на коронарните артерии, за което Т. и неговите близки не са знаели/, вероятна повишена съсирваемост на кръвта и
вероятна тромбоза на лявата бедрена вена /проявена в силната болка в лявото
бедро/. Смъртта не е могла да бъде избегната дори и в присъствието на водача Е.
– спряло е сърцето, а в условията на планински условия незабавната му
реанимация, в рамките до 6 минути, е била невъзможна. Настъпилата смърт е
причинила на ищците значителни неимуществени вреди, но те не са в пряка
причинно следствена връзка с поведението на водача Е. Е., което не е било
противоправно. Липсва фактическия състав на непозволеното увреждане, поради
което предявените срещу възложителя на работата на водача Е. искове следва да
се отхвърлят като неоснователни.
При
този изход на делото, разноски на ищците не се следват. Ответникът не претендира
такива.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на Е.Г.Т., ЕГН ********** и Ц.К.Т., ЕГН **********, и
двамата с адрес в гр.Пловдив, ул.“********против „Т.“ ООД , ЕИК ********, със
седалище в гр.София и адрес на управление *** за заплащане на сумите от по
150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 20.08.2017г.
до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния син Н.Ц.Т., починал на 20.08.2017г. в РИталия в
резултат на противоправно бездействие на планинския водач Е. Л. Е..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: