Р Е Ш Е Н И Е
№ 1429 / 15.07.2019 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1645 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 41, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. И.Г. *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000129 от
13.03.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, с което на жалбоподателя В., на основание
разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и
петстотин лева) за това, че около 14:50 часа на 21.01.2019 г. в гр. Варна, по
бул. „Атанас Москов“, на 200 метра преди кръстовището с ул. „Девня“, в посока
ул. „Девня“, управлява товарен автомобил марка „Ивеко“ от кат. N3 с рег. № В 1836 ЕН, извършващ обществен превоз на
товари – празен в момента на проверката, по маршрут гр. Варна – пристанище
„Варна Запад“, видно от пътен лист с № 5733806 от 21.01.2019 г., като при
извършването на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г. с
товарен автомобил с рег. № В 1836 ЕН, оборудван с дигитален тахограф марка “Siemens“, тип 2171, № 1790261, на мястото на извършване на проверката, водачът не
представя всеки ръчен запис и разпечатка, тахографски листи, ако е управлявал
МПС, оборудвано с аналогов тахограф и удостоверение за дейности по образец за
периода от 17:26 (UTC) (19:26 часа) на 18.01.2019 г. до
06:45 часа (UTC) (08:45 часа) на 21.01.2019 г., като в дигиталната карта с
номер № 0000000140819000 за горепосочения период няма данни – нарушение на чл.
36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.
Жалбоподателят М.Д.В. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
подчертава, че видно от представеното от него удостоверение за дейности, същият
се е намирал в почивка в периода от 19:26 часа на 18.01.2019 г. до 08:45 часа
на 21.01.2019 г., като единствената причина поради която не го е представил на
инспекторите от ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна се дължи на
„форсмажорни“ обстоятелства, тъй като е ходил на лекар в сутрешните часове на
21.01.2019 г. и е закъснавал за осъществяване на поверения му превоз, поради
което и не е взел в себе си документа от офиса на дружеството – превозвач. Също
така застъпва становище, че самият той няма задължение да представя на
контролните органи ръчни записи, разпечатки и тахографски листи, тъй като за
същият период не са били съставяни такива, тъй като отново подчертава, че се е
намирал в почивка. Възразява, че наказателното постановление е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е изследван въпроса дали с процесното
моторно превозно средство са били извършвани превози в периода от 19:26 часа на
18.01.2019 г. до 08:45 часа на 21.01.2019 г. Според жалбоподателя,
административно – наказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН,
тъй като в случая са посочени няколко нарушения в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, а същевременно
не е конкретно посочено за кое точно нарушение бива ангажирана административно
– наказателната отговорност. Също така намира, че в случая е напълно приложима
разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 15.05.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1645 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят М.Д.В. се представлява от своя процесуален
представител адв. И.Г. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление, подчертавайки, че е
затруднено правото на защита на санкционираното лице, доколкото са описани от
фактическа страна съвсем различни нарушения и не става ясно „обвинението“,
повдигнато от административно – наказващия орган.
В проведеното на 15.05.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1645 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. експерт с юридическа
правоспособност Ивайло Г., който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че са изброени всички
възможни документи, които водачът би могъл да представи в хода на проверката,
за да удостовери своите дейности за периода от 19:26 часа на
18.01.2019 г. до 08:45 часа на 21.01.2019 г., като намира, че правилно
административно – наказващия орган е оценил като ниска доказателствената
стойност на представеното след приключване на крайпътната проверка
удостоверение за дейности.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 14:50 часа на 21.01.2019 г. жалбоподателят М.Д.В. управлявал товарен автомобил
марка „Ивеко“ от кат. N3 с рег. № В 1836 ЕН по бул. „Атанас Москов“ в гр. Варна
в посока към ул. „Девня“, като извършвал обществен превоз на товари по маршрут
гр. Варна – пристанище „Варна Запад“.
По същото време на бул.
„Атанас Москов“, на около 200 метра преди кръстовището с ул. „Девня“ бил
позициониран екип на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, съставна част от
който бил св. Б.Г.И., който изпълнявал служебните си задължения по контрол на
автомобилното движение в района.
Св. И. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя В. товарен автомобил, като установил, че
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф марка “Siemens“, тип
2171, № 1790261, като също така констатирал, че за периода от 17:26 (UTC)
(19:26 часа) на 18.01.2019 г. до 06:45 часа (UTC) (08:45 часа) на 21.01.2019
г., в дигиталната карта с номер № 0000000140819000 за горепосочения
период няма въведени данни.
Поради тази причина св. И.
поискал от водача на превозното средство – жалбоподателя В. да представи ръчен
запис и разпечатка, тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с
аналогов тахограф или удостоверение за дейности по образец за периода от 17:26
(UTC) (19:26 часа) на 18.01.2019 г. до 06:45 часа (UTC) (08:45 часа) на
21.01.2019 г., за да удостовери своята дейност през този времеви период.
Жалбоподателят В. не
представил нито един от изисканите му документи, поради което и св. И.
преценил, че със своето поведение М.Д.В. е извършил нарушение на чл. 36, § 2,
т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, като на същата дата 21.01.2019 г. му
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН (наименувано „обяснение“) от жалбоподателя В., с което приложено
представил Удостоверение за дейности от дружеството „Иван Плугчиев“ – гр.
Суворово, с което удостоверил, че за периода от 19:26 часа на 18.01.2019 г. до
08:45 часа на 21.01.2019 г., се е намирал в отпуск или почивка.
Самото възражение било разгледано
от административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 13.03.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“
гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на М.Д.В.
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 36,
§ 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Б.Г.И.; Удостоверение за дейности (Регламент
(ЕО) № 561/2006 или AETR; Справка от дигиталната карта с номер №
0000000140819000 на водача М.Д.В., разпечатка от информационния масив на
програма Caltacho; Заповед № РД – 08 – 249/ 15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
На първо място съдът би желал
да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Б.Г.И. – инспектор в ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, тъй като са подкрепени от всички събрани
в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.
Св. И. е повече от
категоричен, че в хода на проверката, състояла се на 21.01.2019 г. на бул.
„Атанас Москов“ в гр. Варна, водачът М.Д.В. така и не е представил нито
тахографски листи, нито ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за
дейности по образец, удостоверяващи дейността му за периода от 17:26 (UTC)
(19:26 часа) на 18.01.2019 г. до 06:45 часа (UTC) (08:45 часа) на 21.01.2019 г.,
а същевременно свидетелят е установил, че в представената от водача дигитална
карта с номер № 0000000140819000 няма регистрирани дейности за същия този
времеви период от 17:26 (UTC) (19:26 часа) на 18.01.2019 г. до 06:45 часа (UTC)
(08:45 часа) на 21.01.2019 г.
На практика конкретно този
факт не се оспорва от страна на жалбоподателя, доколкото нито във въззивната
жалба, нито в пледоарията на адв. И.Г. в дадения ход на делото по същество се
наведоха подобни твърдения, че някой от изброените документи е бил представен в
хода на проверката, още по – малко се представиха доказателства в този смисъл.
Напротив – наред с възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
представено пред административно – наказващия орган удостоверение за дейности
(Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR), което на практика и е признание, че
такова не е представено в хода на проверката на 21.01.2019 г.
Същевременно липсват
доказателства в подкрепа на твърдението, че жалбоподателят е посетил лекарски
кабинет сутринта на 21.01.2019 г. и тъй като е закъснявал за изпълнението на
курса, не е успял да вземе от дружеството процесното удостоверение за дейности
(Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR). По принцип съдът не би желал да коментира
твърдението на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
представеното наред с възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
удостоверение за дейности е съставено вече след приключване на крайпътната
проверка, с цел избягване ангажирането на административно – наказателната
отговорност на водача, но прави силно впечатление, че според самото
удостоверение за дейности, същото е съставено на 18.01.2019 г., поради което и
съдът не вижда разумна и логична причина защо същото не се е намирало във
владение на водача по време на проверката на 21.01.2019 г., а е било оставено
(по думите на водача) в офиса на дружеството – превозвач, при условие, че е
било изготвено няколко дни по – рано.
В случая обаче релевантно е
обстоятелството, че същото не е представено до приключване на крайпътната
проверка на бул. „Атанас Москов“ в гр. Варна на 21.01.2019 г., като също така
водачът не се е възползвал от възможността да въведе в дигиталния тахограф, с
който е оборудвано управляваното от него превозно средство информация за
дейностите, които е извършвал в процесния период.
Видно от разпечатката от
програма “Caltacho” е налице въпросителен знак, т.е.
налице е липса на информация в програмата за процесния период, като дори и
жалбоподателят В. да не е носил в себе си удостоверението за
дейности (Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR), същият е имал възможност съвсем
спокойно преди започване на курса да въведе информация в дигиталния тахограф за
своите дейности през процесния период.
Още веднъж давайки вяра на
свидетелските показания на инспектор И. от ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна и разпечатката от информационния масив на програма Caltacho, съдът намира
за категорично установено от фактическа страна, че около 14:50 часа на
21.01.2019 г. в гр. Варна, по бул. „Атанас Москов“, на 200 метра преди
кръстовището с ул. „Девня“, в посока ул. „Девня“, М.Д.В. е управлявал товарен
автомобил марка „Ивеко“ от кат. №3 с рег. №
В 1836 ЕН, извършващ обществен превоз на товари – празен в момента на
проверката, по маршрут гр. Варна – пристанище „Варна Запад“, видно от пътен
лист с № 5733806 от 21.01.2019 г., като при извършването на превоз, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г. с товарен автомобил с рег. № В 1836 ЕН,
оборудван с дигитален тахограф марка “Siemens“, тип 2171, № 1790261, на мястото
на извършване на проверката, водачът не е представил всеки ръчен запис и
разпечатка, тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов
тахограф и удостоверение за дейности по образец за периода от 17:26 (UTC)
(19:26 часа) на 18.01.2019 г. до 06:45 часа (UTC) (08:45 часа) на 21.01.2019
г., като в дигиталната карта с номер № 0000000140819000 за горепосочения период
няма данни.
При така установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо място следва да се
има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение
е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на М.Д.В. нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Императивната разпоредба на
чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент № 165/2014 предвижда задължение за водача да
представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на регламента. В конкретния случай от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи, че
до приключване на проверката в следобедните часове на 21.01.2019 г.,
жалбоподателят В. не е представил на контролните органи за периода от 17:26 (UTC) (19:26 часа) на 18.01.2019 г. до 06:45
часа (UTC) (08:45 часа) на 21.01.2019 г. всеки ръчен запис и/или разпечатка,
или удостоверение за дейности по образец, поради което и правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Следва да се подчертае, че
нарушението бива довършено още с непредставянето на цитираните документи в хода
на проверката на пътя пред инспекторите на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна. Нормативното задължение на водача се изразява в това още в хода на
проверката да представени документите, очертани в разпоредбата на чл. 36, § 2,
т. (ii) от Регламент № 165/2014, а не няколко дни по – късно. Още повече, че в
случая липсват доказателства за някаква основателна причина, поради която
жалбоподателят не е изпълнил своето задължение.
Съдът не може да приеме за
основателно възражението, че административното „обвинение“ не е ясно
дефинирано. В крайна сметка законодателят е предвидил възможност за водачите на
превозни средства, извършващи обществен превоз на товари, попадащи в обхвата на
Регламент (ЕО) 561/2006 г. да удостоверят по различен начин своите дейности за
определен времеви период – било, чрез ръчни записи и разпечатки, било чрез
тахографски листи, ако са управлявали превозно средство, оборудвано с аналогов
тахограф или чрез въвеждане на информация в дигиталната карта, ако са
управлявали превозно средство, оборудано с дигитален тахограф. Жалбоподателят В.
не е представил на инспекторите от ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна
нито един от възможните документи, като според съда съвсем коректно в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление са описани
възможните документи, които в условията на алтернативност водачът е имал
законова възможност да представи.
Дали с процесното превозно
средство са били извършвани превози в цитирания времеви период е въпрос без
нзачение за съставомерността на конкретното административно нарушение, тъй като
се изследва дейността на водача, а не на превозното средство, което би могло да
бъде управлявано от друг водач.
Съдът не би могъл да се
съгласи със становището, застъпено във въззивната жалба, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. И не защото в т. 21 – 23
от Група ⅠⅠ от Приложение Ⅰ от Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е квалифицирано
като „много тежко нарушение“ (както е отбелязано в съпроводителното писмо към
въззивната жалба), тъй като това само по себе си не е основание за
неприложимост на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, но следва да се подчертае, че
обществената опасност на процесното нарушение е изключително висока. В крайна
сметка за един период от време няма никаква информация какво е правил водача на
превозното средство, което осуетява възможността на контролните органи да
извършат проверка на работното му време, което неминуемо е свързано с
опасността от произшествия на пътя. На практика това е нарушение, което поставя
в риск всички участници в движението на пътя, поради което и според съда е
обществено неприемливо да се проявява снизхождение и бъде прилагана
разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Размерът на наложеното
административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 93в,
ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, административно – наказващия
орган изцяло се е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен
въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Предвид изложеното, съдът
намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000129 от 13.03.2019 г., издадено
от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0000129 от 13.03.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
М.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 41, на основание разпоредбата на чл.
93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин
лева) за това, че около 14:50 часа на 21.01.2019 г. в гр. Варна, по бул.
„Атанас Москов“, на 200 метра преди кръстовището с ул. „Девня“, в посока ул.
„Девня“, управлява товарен автомобил марка „Ивеко“ от кат. N3 с рег. № В 1836
ЕН, извършващ обществен превоз на товари – празен в момента на проверката, по
маршрут гр. Варна – пристанище „Варна Запад“, видно от пътен лист с № 5733806
от 21.01.2019 г., като при извършването на превоз, попадащ в обхвата на
Регламент (ЕО) 561/ 2006 г. с товарен автомобил с рег. № В 1836 ЕН, оборудван с
дигитален тахограф марка “Siemens“, тип 2171, № 1790261, на мястото на
извършване на проверката, водачът не представя всеки ръчен запис и разпечатка,
тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф и
удостоверение за дейности по образец за периода от 17:26 (UTC) (19:26 часа) на
18.01.2019 г. до 06:45 часа (UTC) (08:45 часа) на 21.01.2019 г., като в
дигиталната карта с номер № 0000000140819000 за горепосочения период няма данни
– нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: