РЕШЕНИЕ
№ 1336
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно гражданско дело №
20211000502965 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК .
Образувано е по жалба на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД гр.София срещу Решение №
264270/28.06.2021 год., постановено по гр.дело № 431/2021год. по описа на СГС , с което е
оставена без уважение жалба вх.№ 14364/01.12.2020год. на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД срещу
Разпределение от 26.11.2020год. по изп. дело № 20167810400920 на ЧСИ Г. Д. в частта, с която
сумата от 383 290.24 лева е разпределена за получаване от НАП и в частта , в която е посочено че
не се заделят суми в полза на „ Райфайзенбанк / България/ ЕАД .
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.
Доводите за недопустимост на решението са свързани с изложените от първоинстанционния съд
мотиви във връзка със съществуването на заложното право в полза на банката –жалбоподател , с
което е аргументиран извод за липса на основание за нейното привилегировано удовлетворяване
съгласно по чл.16, ал.1 от ЗОЗ вр. с чл.136, ал.1, т.3 от ЗОЗ. Сочи се че в производството по чл.463
от ГПК съдът няма правомощия да се произнася по материални права ,тъй е налице специален ред
за това , предвиден в чл. 464 от ГПК. Противно на възприетото от първоинстанционния съд се
твърди , че учреденият в полза на банката-жалбоподател по реда на ЗОЗ залог е противопоставим
на трети лица от момента на вписването им,че въз основа на сключените през 2012год. и
чл.2017год. договори за залог върху взимания банката има право да се удовлетвори с привилегия
от вземания от собствени приходи на Община Велинград, постъпили както по сметка на общината
в „ Райфайзенбанк/България/ ЕАД, така и по сметка на общината в „Общинска банка“ АД. По
изложените оплаквания се прави искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо
и респ. за неговата отмяна като неправилно.
Към жалбата се представят: Решение 28/22.12.2011год. на Общински съвет-Велинград,
Извадка от Регистъра за обществените поръчки към АОП за възложена поръчка № 00156-2012-
0004 и Решение № 684/28.05.2012год.на Община Велинград във връзка с открита процедура по
обществена поръчка № 00156-2012-0004.
В подаден от “ Еко-Титан „ ЕООД, „ Еко – Просперити“ ЕООД и „Еко-Просперити“ -1 „
1
ЕООД писмен отговор са излагат доводи за неоснователност на жалбата и се прави искане за
нейното отхвърляне. Поддържа се становище , че „ Райфайзенбанк / България/ ЕАД не може да
участва в разпределение на суми постъпили по банкова сметка , вземанията по която не са били
заложени в нейна полза и в подкрепа на тази теза е налице позоваване на Решение №
649/12.03.2020год. на САС, постановено по ч.гр.дело № 33042019год. .
Становище за неоснователност на жалбата се изразява и от Община Велинград. Подкрепя
се като правилна преценката на ЧСИ за непротивопоставимост на заложните права на банката,
произтичащи от Договор за особен залог на вземанията от 27.04.2017год., доколкото този договор
е сключен след налагането на запор върху вземанията на Община Велинград по откритата в
Общинска банка банкова сметка. Изразява се становище за неправилност на действията на
съдебния изпълнител по извършване на обжалваното разпределение с оглед извършените
предходни такива, които не са влезли в сила. Формулирано е искане за спиране на настоящото
производство и за даване на указания на ЧСИ за извършване на разпределение на постъпилите
суми след влизане в сила на обжалваните предходни разпределения по делото.
Останалите ответници по жалбата не са депозирали писмен отговор.
Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства , намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК , от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
По допустимостта на обжалвания съдебен акт :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана от „
Райфайзенбанк / България/ „ ЕАД , в качеството му на присъединен кредитор на основание чл.459
ГПК жалба по чл. 463 ал. 1 от ГПК срещу извършено от ЧСИ Г. Д. по изп. дело №
201678104000920/2016год. разпределение на събрана по делото сума в размер на 396 075.04лева .
Оплакванията са за това , че от сумата 396 075.04 лева /след приспадане на разноски в размер на
12 784.80лева / е заделена сума в размер на 389 290.24 лева в полза на НАП , както и че не е
заделена част от сумата за жалбоподателя като обезпечен кредитор , ползващ се от привилегията
на чл. 136, ал.1 ,т.3 от ЗЗД.
Жалбата е отхвърлена като неоснователна с обжалваното в настоящото производство
решение . За да постанови този резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви , че
сключените между „ Райфайзенбанк / България/ ЕАД и Община Велинград договори за особен
залог от 2012год. и 2017год. не могат да породят валидно заложно право в полза на
жалбоподателя, което да обуслови привилегия по чл. 16, ал.1 от ЗОЗ във връзка с чл.136, ал.1 ,т.3
от ЗЗД. Добавил е ,че цитираната привилегия е особена и с нея взискателят се удовлетворява
предпочително само от стойността на заложеното имущество, а в случая разпределената сума е
постъпила от запор върху банкови сметки , вземанията по които не са били предмет на особения
залог. Развил е съждения , че дори и да се приеме , че с договора за залог от 2017год. е възникнало
валидно заложно право, то то би било относително недействително спрямо държавата и НАП
съгласно чл. 452, ал.1 от ГПК.
Несъстоятелно е твърдението в жалбата за недопустимост на обжалваното решение
поради изложените в него мотиви за „невалидност на заложното право“, тъй като несъгласието с
мотивите на съдебния акт не може да обоснове порок, водещ до недопустимост на съдебния
акт.Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г. и в
тях сочения от жалбоподателя порок не фигурира. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
жалба по чл. 436, ал.1 от ГПК и се е произнесъл по нея в рамките на своята компетентност
оставяйки я без уважение . В подкрепа на този резултат е изложил мотиви като несъгласието с тях
съставлява основание за обжалване на постановения по жалбата съдебен акт с довод за неговата
неправилност или необоснованост , но не и за неговата недопустимост.
По правилността на решението :
От данните по приложеното изп.дело № 201678104000920/2016год. по описа на ЧСИ Г.
Д. се установява, че същото е образувано по молба на „ Еко Титан“ ЕООД гр.София и приложен
изп. лист от 05.02.2013г. на РС Велинград, издаден по ч.гр.дело № 46/2013г. за сумата от 99 654,19
лева, главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.01.2013г. до окончателното
изплащане на сумата; 4 893,36 лева мораторна лихва за периода от 25.06.2012г. до 15.12.2012г. и 2
2
100 лева съдебни разноски. Приложени са още 12 броя изпълнителни листове за дължими от
Община Велинград към „ Еко титан „ЕООД суми , по които дължимата главница е общ размер на
2 786 974.07лева.
На основание чл. 459 от ГПК като присъединени взискатели по делото са конституирани
физически и юридически лица , в това число „ Райфайзенбанк / България“ ЕАД и НАП.
От документите по изпълнителното дело се установява, че вземането на присъединения
кредитор „ Райфайзенбанк /България/ ЕАД произтича от сключен с Община Велинград Договор за
дългосрочен револвиращ кредит и е в размер на 4 370 458 лева, от които 3 850 452,53 лева
усвоена и непогасена главница към 26.11.2018г. и редовна лихва в размер на 382,91 лева, текущо
начислена до 26.11.2018г./ . Видно е ,че вземането на банката е обезпечено с Договор за залог на
вземания № 263/27.06.2021год., вписан в ЦРОЗ под № 2012070200938 от 02.07.2012год. и Договор
за особен залог на вземания от 27.04.2017год. , вписан в ЦРОЗ под № 2017052300678 от
23.05.2017год. Съгласно договора за особен залог от 2012год. са заложени всички настоящи и
бъдещи вземания от собствени приходи на Община Велинград по чл. 6, ал.1 ,т.1 от Закона за
общинските бюджети, произтичащи от договори за наем, от договори за продажба на общинска
собственост, от услуги и права,предоставяни от залогодателя, от глоби и имуществени санкции, от
лихви и неустойки и от други постъпления, които вземания ще се насочват и постъпват по сметка
в BGN с IBAN BG ***, открита на името на залогодателя във „ Райфайзенбанк / България“ ЕАД,
а съгласно договор за особен залог от 2017год - настоящи и бъдещи вземания от собствени
приходи на залогодателя по чл.45, ал.1, т.1 от Закона за публичните финанси, произтичащи от
договори за наем, от договори за продажба на общинска собственост, от услуги и права,
предоставени от Залогодателя от глоби и имуществени санкции, от лихви и неустойки и от други
постъпления , които вземания ще се насочват и постъпват по сметка с IBAN BG***, открита от
залогодателя при „ Общинска банка“ АД, както и върху всички настоящи и бъдещи парични
вземания на Община Велинград по чл.45, ал.1,т.1 от Закона за публичните финанси за
наличностите по сметка IBAN BG***, открита на името на залогодателя при „ Общинска банка „
АД.
Данни за размера на вземанията по дългосрочния револвиращ кредит от 27.06.2012год. ,
както и справка за вписванията по партидата в ЦРОЗ се съдържат в приставена по делото
декларация по чл.10 ал.3 ЗОЗ .
На 26.11.2020год. съдебният изпълнител е извършил разпределение на сумата от
396 075.04лева постъпила от запор върху банковата сметка на Община Велинград от „Общинска
банка „ АД. От събраната сума съдебният изпълнител е отделил 12 784.80 лева за разноски в
изпълнителното производство като остатъкът от 383 290.24 лева е заделил за НАП. Изрично е
посочил, че не се заделят суми за взискателя „ Райфайзенбанк/ България/ ЕАД.
При така установените релевантни за спора факти , настоящият съдебен състав намира за
правилен и законосъобразен формираният в обжалваното решение краен извод за неоснователност
на подадената от „ Райфайзенбанк/ България/ АД жалба , макар и да не споделя част от
изложените доводи за това.
Първоинстанционният съд е приел ,че правилно при разпределението ЧСИ не е заделил
суми за банката-жалбоподателя , тъй като представените от нея два договора за залог не могат да
обосноват извод за валидно заложно право. До този резултат е достигнато след преценка относно
съществуването на заложното право на кредитора, каквато е недопустимо да бъде извършвана в
съдебното производство , образувано по жалба срещу разпределението по чл. 463, ал. 1 от ГПК. В
това производство съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за
разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели,
установени в ЗЗД и ГПК. Следва да съобрази редът на привилегиите , установен в чл. 136, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЗД , който определя най-напред да се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия,
в определената от закона поредност – т. 1-4, след това се удовлетворяват кредиторите с обща
привилегия в посочената от т. 5 и 6 последователност и най-накрая- хирографарните кредитори.
След като е недопустимо в производството по чл. 463, ал.1 от ГПК да се прави преценка относно
съществуването на заложното право, то констатация за това, че заложното право на кредитора не
съществува не може да съставлява аргумент за процесуална незаконосъобразност на извършеното
разпределение.
Правилно , съобразно данните по делото първоинстанционният съд е приел , че липсва
3
идентичност на вземането, предмет на особен залог, учреден в полза на „Райфайзенбанк /България/
ЕАД с Договора за особен залог от 2012год. с вземането , предмет на изпълнението, доколкото
сумата предмет на изпълнението е постъпила от наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „ Общинска банка“ АД, а не от уговорената сметка в „ Райфайзенбанк /България“
ЕАД. Такава идентичност обаче безспорно е налице предвид уговореното в договора за залог на
вземания от 27.04.2017год. Както се посочи по-горе сумата , предмет на процесното
разпределение е постъпила от запор на сметки на Община Велинград в „Общинска банка“ АД ,
наличностите по които са предмет на особен залог за обезпечаване вземанията на „ Райфайзенбанк
/България/ ЕАД по сключен с Община Велинград договор за кредит и Анекс към него.
Съгласно чл. 16 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в
поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. В случая правилно първоинстанционният съд е приел ,че
правото на банката-жалбоподател на предпочително удовлетворяване не е възникнало ,тъй като
произтичащите й от договора за особен залог от 2017г. заложни права са непротивопоставими на
взискателя /и на НАП като присъединен кредитор/, по чието искане на 06.12.2016г. съдебният
изпълнител е наложил запор на същото това вземане. Гражданските последици на запора спрямо
трети лица се състоят в прогласената от закона в чл.452 ал.1 от ГПК недействителност на
разпореждането със запорираната вещ , извършено от длъжника в полза на трето лице. В тази
недействителност се състои обезпечителното действие на запора спрямо започналият
изпълнителен процес и присъединилите се кредитори . Разпореждане с вещта е всяко прехвърляне
или учредяване на вещно право / залог или ползване/ върху запорираната вещ в полза на трето
лице , както и всеки отказ от право на собственост. Ето защо особеният залог, учреден с Договора
за особен залог от 2017год. в полза на жалбоподателя и взискател „Райфайзенбанк / България/
ЕАД е недействителен спрямо НАП , тъй като е вписан след запора в полза на „ Еко титан“ ЕООД
като взискател и спрямо НАП като присъединен кредитор и не може да му се противопостави.
При направените от първоинстанционния съд и съответстващи на данните в делото
констатации относно влизането в сила на извършено предходно разпределение от 03.02.2020год.
,то твърденията на Община Велинград за недопустимост на процесното разпределение на това
основание се явяват несъстоятелни . С оглед на това не е налице основание за спиране на
настоящото производство до влизане в сила на предходно разпределение и искането за това ,
направено в писмения отговор на Община Велинград, следва да се остави без уважение.
С оглед на изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди и в този смисъл Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264270/28.06.2021год. , постановено по ч.гр.д.№
431/2021год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4