МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 257/ 30.09.2010г.
ПО НОХД № 458/2010г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
Производството е на основание чл.214, ал.2 вр. чл.214, ал.1 вр.чл.213а, ал.2, т.1 вр.
чл.213а, ал.1 и във вр. с чл.
58а/редакция в Д.в. бр.№ 27/ 2009 г./, вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК, както и по чл. 198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 и във
вр. с чл.58а /редакция в Д.в. бр.№27/ 2009 г./, във вр. с чл.2, ал.2, вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК..
На 30.07.2010 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора
против подсъдимия И.З.Н. за това, че на 05.04.2010 г. в с.К., общ.К.,
с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил чрез заплаха за убийство Е.Р.К.
***, да извърши нещо противно на волята й – да намери и да му даде пари и с
това й причинил имотна вреда в размер на 50 (петдесет ) лева – престъпление по чл.214, ал.2 вр.чл.214,
ал.1 вр.чл.213 а, ал.2, т.1 вр.чл.213а, ал.1 от НК; както и за това, че в условията на продължавано
престъпление, на два пъти в периода 05.04.2010г. - 10.06.2010г. в с.К.,
обл.С.З., е отнел чужди движими вещи – пари, общо в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, от владението на Еленка Р.К. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по
чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, счита същите за
изцяло обосновани и доказани, и предлага на съда подсъдимият да бъде признат за
виновен изцяло по повдигнатите му обвинения като и за двете му се наложи
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”. Изразява становище размерът
на същите да бъде определен под минимума на предвиденото в закона наказание с
оглед реда, по който е протекло съдебното следствие, а именно- съкратено
съдебно следствие, като на основание чл. 2, ал.2 от НК бъде приложена
разпоредбата на чл.58а от НК, и то в редакцията му към момента на извършването
на деянията / редакция в Д.в. бр.№ 27/ 2009 г./, тъй като това е по-
благоприятния закон, респ. същите да бъдат определени при условията на чл. 55
от НК. Предлага на подсъдимия за първото му деяние / по чл.214, ал.2 вр.
чл.214, ал.1 вр.чл.213а, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.1 от НК/, наказанието да
бъде определено под минимума, предвиден в закона, а именно- 1г. и шест месеца лишаване от свобода, като
бъде постановено същото да бъде изтърпяно при „общ” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, а за второто му деяние/ по чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК/, наказанието също да бъде определено под
минимума, и да бъде 2 г. и десет месеца лишаване от свобода, което също
да бъде изтърпяно при „общ” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С оглед разпоредбата на
чл. 23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото от тях, а именно - 2 г. и десет месеца лишаване от
свобода, изтърпяно при „общ” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Мотивира искането си за ефективно
наказание с обремененото съдебно минало на подсъдимия с оглед многобройните му
осъждания, тежко криминално досие, както и неграмотността му като счита, че в
затвора би могъл да получи необходимото му образование.
Служебният защитник на подсъдимия И.З.Н. адв. Ю.Г., счита, че с оглед реда,
по който е протекло съдебното следствие, а именно - съкратено такова, и
направените от подзащитния и пълни самопризнания по фактите и обстоятелствата в
обвинителния акт, предложения от прокурора размер на наказание е прекалено
голям и моли на подзащитния и да бъде
наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” в размер на минимума,
предвиден в закона.
Подсъдимият И.З.Н. поддържа
казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че много съжалява за
извършеното и моли за по- леко наказание.
По делото не е предявяван и
приеман за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите от пострадалата
от престъплението Е.Р.К., която заявява, че не желае да се конституира като
страна и да участва по делото. На същата бе разяснена възможността да предяви
по гражданско правен ред евентуалните си
претенции към подсъдимия за претърпените от деянието вреди.
ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.З.Н. е роден на ***г*** Загора, с ЕГН **********.
С влезли в законна сила присъди подсъдимият Н. е бил
осъждан три пъти за извършени от него квалифицирани
кражби и грабеж като непълнолетен, за които и трите пъти му е налагано
наказание „Пробация”, но това не е преустановило престъпната му дейност, която
продължила в периода 05.04.-10.06.2010
г..
На 05.04.2010г. подсъдимият Н. влязъл в дома на
св. К.,***. Последната била до външната чешма на двора, когато с влизането си
там подсъдимият ударил пострадалата в лявото рамо и опрял пистолет между рамото
и врата й, като поискал същата да му
даде пари - сумата от 200 (двеста) лева, след като с ръка и затворил
устата. Св.К. отговорила, че не разполага с такава сума и има само петдесет лева, които му дала, но той настоявал за още сто лева, като я заплашил,
че ще убие нея и съпруга й, който бил болен и не можел да се движи.
След тези закани пострадалата, следвана от подсъдимия Н.,
отишла до съседа си –св.Б., от
когото взела в заем 50 (петдесет ) лева и ги предала на извършителя.
На 10.06.2010г. подсъдимият Н. отново
влязъл в дома на св.К., която носила в
портмонето си 200 (двеста) лева, за да заплати битовите си разходи. По
същия начин той насочил пистолета, запушил й устата и отнел сумата. С парите си
закупил от гр.К. тонколони, които по –късно заедно със самоделно направения
пистолет, били предадени с протокол на служители от МВР, а според заключението
на балистичната експертиза, самоделното устройство не представлява оръжие по
смисъла на ЗКВВООБ.
Горните действия
на подсъдимия са квалифицирани от прокуратурата като две деяния – грабеж и изнудване. При първото предметът на
престъплението се е намирал на мястото, където е осъществена принудата под
формата на заплаха, и отнемането непосредствено следва принудата, докато при
второто, между принудата и настъпването на вредоносния резултат е налице
известен, макар и кратък период от време./ В този смисъл е и съдебната
практика-вж.Решение № 114/1999г., ІІ н.о. ВС/.
Предвид гореизложеното Окръжна
прокуратура Стара Загора е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н. за
извършени от него две престъпления: 1/. престъпление
по чл.214, ал.2 във вр. с чл.214, ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1 вр. с чл.213а,
ал.1 от НК и 2./ престъпление по чл.198,
ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като приема, че от субективна страна същите са
извършени умишлено, с пряк умисъл.
Още на ДП подсъдимият Н. се е
признал за виновен, проявил е критично отношение към извършеното, а при
разглеждането на делото пред съда е заявил, че желае делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие като е направил пълни самопризнания по фактите
и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Предвид неграмотността му, а и
с оглед реда на протичане на съдебното следствие, съдът предостави правна помощ
на подсъдимия и му назначи служебен защитник, и след изпълнение на процедурата
по чл. 372 от НПК, даде ход на делото и разгледа същото по реда на глава ХХVІІ
- чл. 371 т.2 от НПК.
С
оглед реда, по който протече съдебното следствие, а именно съкратено такова, и
направените от подсъдимия Н. пълни
самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, както и с
оглед обстоятелството, че доказателствата по делото са събрани по съответния
предвиден в НПК ред, и не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, съдът прие,
че фактическата обстановка по делото е такава, каквато е изложена от прокурора
в обвинителния акт. Направените от
подсъдимия самопризнания по фактите се
подкрепят от събраните по ДП доказателства, а именно: показанията на
разпитаните свидетели- пострадалата св. Е.К. –л.21,–л.22, л. 42; св.Б. - л.22;
протокол за разпит на обвиняем- л. 41 както и от писмените доказателства по
делото: протокол за извършена балистична експертиза № 301 от 02.07.2010 г./ л.
45-47/, протокол за налагане на ограничителна мярка № 2191/ 17.06.2010 г.; протокол
за доброволно предаване –л.39, разписка –л.51, всички събрани на ДП, както и
служебно изисканите и приобщени към доказателствения материал по делото:
актуална справка за съдимост на подсъдимия заедно с бюлетините към нея,
справка-извлечение към дата 29.07.2010г. от унифицираната информационна система
на Прокуратурата на РБългария за образувани и незавършени към момента досъдебни
производства срещу подсъдимия.
От всички събрани по делото
доказателства съдът намира, че по безспорен начин е установено, че
инкриминираните деяния са осъществени от
подсъдимия Н. като на първата дата /05.04.2010г./ при извършването както на изнудването, така и на грабежа, е
била употребена от него спрямо пострадалата заплаха, а второто му деяние, извършено от него в условията на
продължавана престъпна дейност /от тази
дата до 10.06.2010г./ е употребена физическа
сила спрямо пострадалата с цел отнемането
на вещите /парите/ от владението на собственика им, а
намерението му е било да ги присвои. Употребата за лични нужди е доказана с
протокола за доброволно предаване. От показанията на разпитаните свидетели,
както и от обясненията на подсъдимия/ който е заявил, че не оспорва
обстоятелствата по обвинителния акт/, се установява, че непосредствено преди извършване на деянието на първата дата
подсъдимият е опрял импровизиран дървен/самоделен/ пистолет между рамото и
врата на пострадалата, което само по себе си представлява един акт на
застрашаване спрямо личността на пострадалия и подготовка за извършване на
деянието, а при второто – е насочил пистолета, запушил и е устата и е отнел
сумата. По смисъла на чл.198, ал.2 от НК под заплашване се разбира застрашаване
с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота,
здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. При
извършване на деянието на първата дата пострадалата е била принудена /под
въздействие на заплашването с убийство на нея или на съпруга и, който е бил
неподвижен, под формата на психическа заплаха/ да даде освен намиращите се у нея 100лв. и допълнително сумата от 50лв.,
които отишла да вземе от съседа си /св.Б./ през цялото време подсъдимият, който
я следвал до дома на свидетеля, стоял в непосредствена близост пред дома му/.
Пострадалата е познавала много добре подсъдимия, който я е ограбвал и друг път,
за което по делото са налице собствените му признания, и във връзка с което
същия те осъждан на наказание „Пробация”. По време на разследването по
отношение на подсъдимия е била постановена ограничителна мярка във връзка с изтърпяване
на постановеното по НОХД № 437/ 2010 г. на КРС наказание „Пробация”, а
именно - „Ограничение в свободното придвижване”, му е било забранено да
доближава дома и за срок от три години. Освен това същият и е добре известен,
тъй като е известен и в селото като лице, което напада и ограбва беззащитни
възрастни жени, с прякора „Ш.”/вж. показанията на св.К./. По тази причина представите
на пострадалата за възможността от настъпване на тежка опасност по смисъла на
чл. 198, ал.2 от НК са били мотивирани и именно под въздействието им пострадалата
сама/ но не доброволно/ поискала от св. Б. и е дала на подсъдимия исканата от
него сума пари, респ. толкова, колкото е могла да получи, като по въпроса за размера
и от 50 лв.не се спори, т.е. извършила е акт на имуществено разпореждане и е
причинила на себе си имотна вреда. Впоследствие
е върнала тези пари на св. Б.. Поради
което безспорно е налице и доказан
фактически състав на престъплението по чл.214, ал.2 от НК /изнудване/.
Принудата, осъществена чрез
употреба на заплаха и на физическа сила спрямо пострадалата, и в двата случая е била необходима, и за да бъде мотивирана
същата да извърши увреждащия я акт на имуществено разпореждане/ при
изнудването/, респ. при грабежа - да бъде преодоляна евентуалната съпротива и
да не може същата да потърси помощ, т.е. както за париране на съпротивата и, така
и за успешно довършване на започнатото. От показанията на свидетелите и на самия
подсъдим са установени по безспорен
начин времето, мястото и начина на извършване на деянията, като същите
кореспондират напълно с приетото за установено от прокурора в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Предвид гореизложеното както и във връзка с направените
от подсъдимия пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния
акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът намира, че по безспорен начин се установява
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
С оглед на същите съдът намира, че по описания в
обстоятелствената част на обвинителния акт начин с деянията си подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.214, ал.2 във вр. с чл.214,
ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1 вр. с чл.213а, ал.1 от НК, както и по чл.198,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, в
извършването на които се е признал за виновен още на ДП.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение
подсъдимият И.З.Н. на датата 05.04.2010 г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.214, ал.2 във вр. с чл.214, ал.1,
вр. с чл.213а, ал.2, т.1 вр. с чл.213а, ал.1 от НК – изнудване, като с цел да набави за себе си имотна облага
принудил чрез заплаха за убийство пострадалата
Еленка Р.К. *** да извърши нещо противно на волята й – да намери и да му
даде пари - и с това й причинил имотна
вреда – в размер на сумата от 50.00лв..Тъй като предметът на престъплението не се
е намирал у пострадалата и между принудата и отнемането следва известен, макар
и кратък период от време, касае се до осъществяване на изпълнителното деяние на
изнудването по смисъла на горния текст на закона.
Наред с това на същата дата и място/ както и на втората дата 10.06.2010 г./, на два
пъти, подсъдимият е извършил и друго престъпление - това по чл.198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК /грабеж/ поради това, че употребявайки
сила, а именно: като ударил пострадалата в лявото и рамо и опрял пистолет
между рамото и врата й, т.е чрез заплаха /на първата дата/, и насочвайки
пистолет, запушвайки устата и, и отнемайки намиращото се у нея имущество- пари /на
втората дата/, е принудил пострадалата да му даде намиращата се у нея сума в
размер на 50 лева., респ.- сумата от 200 лв.. Тъй като и в двата случая по отношение на тези суми отнемането е
настъпило веднага, касае се за изпълнителното деяние на престъплението грабеж, поради което основателно
прокуратурата е повдигнала обвинение за тези му деяния с по изписаната в
обвинителния акт правна квалификация, а именно чл.198, ал.1, вр. с ч 26, ал.1 от НК.
Съдът прие, че тъй като деянията са осъществени поотделно - на два пъти, и със същите деяния са
осъществени съставите на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като второто му деяние /на 10.06.2010г./ се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото му деяние - на 05.04.2010г., касае се за продължавано престъпление, поради което правилно в обвинителния акт
тези му деяния са квалифицирани по чл.26,
ал.1 от НК – като продължавана престъпна дейност.
Грабежът
по смисъла на чл.198,
ал.1 от НК е едно типично двуактно престъпление, състоящо се от два акта: 1/ употреба на принуда /физическа или
психическа/ и 2/отнемане на вещта. Принудата/
която може да бъде психическа или физическа/ е начинът за преодоляване
съпротивата на лицето, от което се отнемат вещите. Според съдебната
практика принудата може да бъде насочена
към преодоляване на реална или възможна съпротива на лицето. /В този смисъл
са Решение № 436 /06.06.1996г. на ІІ-ро н.о. на ВС и др./. Вторият акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещите от владението на
пострадалия с намерение противозаконното им присвояване /кражба/. При грабежа е
необходимо принудата винаги да предхожда
или да съпровожда отнемането на вещите. В случая е налице първата хипотеза.
От субективна страна освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде доказано и
намерението за противозаконно
присвояване на чуждите вещи. В случая безспорно е доказано такова. Грабежът
подобно на кражбата може да се осъществи само
при пряк умисъл– деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява
отнемането. Подсъдимият с оглед
осъществените от тях действия е съзнавал, че с посочените действия обективно се
улеснява отнемането и извършва същите със съзнанието, че по този начин отнема владението
върху отнетата вещ /пари/. Горното е установено по безспорен начин от доказателствата
по делото. След упражнената принуда и отнемането подсъдимият оползотворява
парите като си закупува личи вещи.
Изнудването по смисъла на основния състав на чл.214, ал.1 от НК /класическо изнудване/ представлява принуждаване
на някого да извърши, да пропусне, да претърпи нещо противно на волята на
пострадалия, и с това причини нему или другиму имотна вреда, с цел набавяне за себе си или за другиго на имотна облага. Принуждаването може да се изрази както в оказване на психическа
заплаха, така и в употребата на физическа сила. По смисъла на чл.213а от НК пък под изнудване се има
предвид принуждаване на някого да се
разпореди с вещ или свое право, или да поеме
имуществено задължение чрез заплаха. Изпълнителното деяние тук се
изразява в заплашването с
насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или
друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни.
Тъй като в случая
разпореждането с вещта, противно на волята на пострадалата, от което е увредено
нейното имущество, е извършено с цел набавяне на имотна облага, чрез заплаха с насилие или с друго
противозаконно действие с тежки последици за него или за негови ближни,
деянието правилно е квалифицирано като такова по чл.214, ал.2, вр. с ал.1, във вр. чл. 213а, ал.1 от НК, тъй като
последният се явява специален състав по отношение на основния състав на чл.214,
ал.1 от НК.
ОТНОСНО
ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При така
изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че подсъдимият И.З.Н. е съзнавал обществено опасния характер на деянията, които е
извършил, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици, като е искал и е
целял настъпването на тези последици, поради което при извършването и на
двете деяния е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на
чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.
С оглед на което съдът намира, че
подсъдимият И.З.Н. е осъществил съставите на престъпленията, за които съдът го призна за виновен, както от обективна така и
от субективна страна и то при наличието
на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.214, ал.2
във вр. с чл.214, ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1 вр. с чл.213а, ал.1 от НК и по
чл.198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на
процедурата, при която протече делото - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а /в редакцията му към момента на извършване на деянието,
т.е. в ред. Д.в. бр. 27 /2009г., преди изменението му с Д.в. бр. 26 /2010г., в сила от 12.04.2010г./,
т.е. при условията на чл.55 от НК, и без
да се налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Разпоредбата на чл.214,
ал.2 във вр. с
чл.214, ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1 вр. с чл.213а, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер на от две до десет години и кумулативно „Глоба” от 4000 до 6000лв., като
съдът може да постанови и „Конфискация до една втора от имуществото на виновния”.
Разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК предвижда налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размер от три до десет години.
С оглед разпоредбата на чл.55 от НК, и тъй като и
двете предвидени в закона наказания имат долна граница, наказанията следва да
бъдат определени под най-ниския предел на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК,
т.е. под две години „лишаване от свобода”, респ. под 3 години „лишаване от
свобода”. Разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК предвижда, че в този случай съдът
може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.
Видно от приложената по дознанието декларация
за СИП подсъдимият е безработен, млад човек, и не притежава недвижими имоти и МПС. С оглед на което съдът
прецени, че не е целесъобразно налагането на другите комулативно предвидени
наказания – „Глоба” и „Конфискация до
една втора от имуществото на дееца”.
Съдът намира, че при определяне на
наказанието на подсъдимия следва да бъдат отчетени и следните обстоятелства, а
именно: че подсъдимият е лице с обременено
съдебно минало - същият е осъждан, с
лоши характеристични данни, което е
видно както от справката му за съдимост
с приложени към нея бюлетини, така и от характеристичната му справка /л.24 от
ДП/, и Справката от унифицираната информационна система на Прокуратурата на
РБългария/ от която е видно, че срещу него е налице още едно образувано и неприключило
ДП за квалифицирана кражба от Районна
прокуратура-гр.Казанлък/, безработно, специализирало се в извършване на кражби
и грабежи, които обстоятелства го характеризират
като личност с висока степен на
обществена опасност /изобщо, както и за този вид престъпления/; самите деяния също се характеризират с висока обществена опасност, поради това,
че представляват тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.193, т.7 от , а и са широко разпространени като вид престъпления, представляващи
посегателства срещу собствеността и интересите на личността, както за региона, така и за страната.
Посочените по-горе обстоятелства бяха
преценени от съда като такива, които задължават съда да определи наказанието в
размер, който се доближава до максималния, тъй като горните обстоятелства се явяват
допълнителни отегчаващи вината и отговорността обстоятелства.
Гореизложеното дава основание наказанията на подсъдимия да бъдат определени, макар
и под минимума на предвидените в закона наказания, над средата на предвиденото в закона наказание, а именно към максимума /в
случая - две години – за престъплението по чл.214, ал.2 от НК и три години – за
престъплението по чл.198, ал.1 от НК/.
Съдът счете, че този размер следва
да бъде не по-малък от една година и
шест месеца „лишаване от свобода” – за
престъплението по чл.214, ал.2 от НК , и не по-малък от две години „лишаване от
свобода”- за престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Поради което съдът
определи наказанието на подсъдимия И.З.Н. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода” – за престъплението по чл.214, ал.2 от НК и ДВЕ
ГОДИНИ „лишаване от свобода”- за престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
които същият да изтърпи ефективно в
затворническо общежитие от „открит тип”
на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален “общ” режим, на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС. Последните
размери според съда са най-подходящи и целесъобразни в настоящия случай предвид
гореизложените обстоятелства.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо най-тежко наказание
на подсъдимия Н. в размер на по-тежкото от тях, а именно наказанието ДВЕ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което същият да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от „открит тип” на
основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален “общ” режим, на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че с оглед липсата на
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК/
многократни осъждания на наказания
„Пробация” и липсата на какъвто и да е коректив от страна на подсъдимия,
въпреки изтърпяването трикратно на същото такова наказание по три различни присъди,
и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения, е необходимо същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, поради което определи подсъдимия И.З.Н. да изтърпи ефективно-така наложеното му общо най- тежко наказание в размер на две години „Лишаване от
свобода”, което същият да изтърпи ефективно в
затворническо общежитие от „открит тип”
на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален “общ” режим, на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59,
ал.1 от НК приспадна времето, през
което осъденият И.З.Н. с ЕГН ********** е бил с МН „Задържане под
стража”, считано от 20.07.2010г.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимия И.З.Н. е признат за виновен
и му са наложени съответните наказания
по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл. 189,
ал.1 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати всички направени по делото разноски
в
полза на Държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София в
обслужващата го “Корпоративна търговска банка”АД – клон гр.Стара Загора в
размер на сумата от 50,00лв. / петдесет лева/, направени по
делото разноски на досъдебната му фаза.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат
ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите
на обществото, неприкосновеността на личността и частната собственост, стремеж
към противоправно облагодетелстване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/ СП. ДРАГОТИНОВА/