№ 3012
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.М
като разгледа докладваното от Б.М Гражданско дело № 20221110145884 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищцата А.Б.А., чрез адв.Д., за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 13315 гр. София, 22.11.2022г., в
частта в която е прието, че ответницата дължи сумата от 6,43лева, платена при начална
липса на основание на 16.03.2022г., заедно със законната лихва от 18.03.2022г. до
погасяване на задължението. Излага твърдения, че в заявлението по чл.410 от ГПК не се
претендират лихви върху процесната сума.
Постъпила е молба от адв. Б., представлявала ищцата в заповедното производство, с
искане за допускане изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лева съобразно минималния размер ,
определен в наредба № 1 от 9.07.2004г.
Противната страна „Т.С“ЕАД възразява срещу искането за изменени на решението,
като счита, че не са ангажирани доказателства ищцата да е материално затруднено лице,
което да обуслови приложение на чл.38, ал.2 от ЗА.
Като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съдът
приема следното:
Молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение № 13315 гр. София, 22.11.2022г., в частта в която е прието, че ответницата дължи
сумата от 6,43лева платена при начална липса на основание на 16.03.2022г., заедно със
законната лихва от 18.03.2022г. до погасяване на задължението е основателна, тъй като в
заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба не се съдържа искане за за присъждане на
лихви върху процесната сума, поради което исканата поправка следва да се допусне.
1
Молбата за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото
възнагарждение в заповедното производство по чл.38, ал.2 от ЗА е неоснователна.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство е
разгледан от Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, като с Решение от
23.11.2017г., който се е произнесъл по преюдициално запитване, като е прието, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с оглед разяснението, че съдилищата във всеки конкретен
случай следва да преценяват приложимостта на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определянето му, настоящият състав приема, че в
заповедното производство, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят
с оглед извършената работа.
От мотивите на решението е видно, че при определяне размерът на адвокатското
възнаграждение за представителя на заявителя, съдът е взел предвид фактическата и правна
сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия, като е определил
възнаграждение в размер на 60,00лева.
Предвид изложеното молбата за допускане изменение на решението в частта за
разноските следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 13315
гр. София, 22.11.2022г., като на стр. 4, ред 6 и ред 7, да не се чете „заедно със законната
лихва от 18.03.2022г. до погасяване на задължението“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Б., представлявала ищцата в заповедното
производство, за допускане изменение на решението в частта за разноските, като бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лева съобразно минималния
размер , определен в наредба № 1 от 9.07.2004г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта в която е оставено без уважение искането за изменение на
решението по отношение на разноските, представлява определение и може да се обжалва с
частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от уведомяването.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3