МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1252/2014 год. втори наказателен състав при РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Н.З.А. в това, че
На 24.10.2013г. в
гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Р.П.И. *** заблуждение, че взема нейния
пръстен —, 12 гр. златен пръстен, 14
карата/585 проба/ с камък в елипсовидна форма и бледо лилав цвят, за да го разгледа, след което ще й го
върне й с това причинил на Р.П.И. *** имотна вреда в размерена 504, 00
лева, като измамата представлява опасен
рецидив - престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Пледира наказанието да бъде определено при условията на чл.58а ал.1
от НК.
Подсъдимият изцяло
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по
смисъла на чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът му пледира за наказание при условията на чл.58А от НК
към минимума.:
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Н.З.А. е роден
на *** ***; с основно образование,
неженен и не работи. Подсъдимият е осъждан десет пъти с влезли в сила присъди, девет от които за престъпления
против собствеността. С Присъда № 170/10.08.2011г. на Районен
съд-гр.Русе, по НОХД № 1595/2011г., по описа на РРС, подс.З. бил осъден на „Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в Затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП. На
основание чл.25, вр. с чл.23 от НК съдът
групирал така наложеното наказание с наказанията по влезлите в законна сила присъди по НОХД№ 738/2011г.;
НОХД№1334/2011г. и НОХД№ 1433/2011 г., всичките
по описа на РРС, като наложил едно общо наказание — най-тежкото от тях - ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване в
Затворническо заведение от закрит тип.
Подс.А. не работел, като извършването на
престъпления против собствеността бил
източник на парични средства за издръжка.
На 24.10.2013г. през
деня, подс.А. се намирал на автобусната спирка в кв."Дружба 3", до жилищен
блок № 10, където пострадалата — св.Р.И. чакала автобус. Тя имала поставен на един от
пръстите на лявата си ръка златен пръстен с тегло 12 гр., 14 карата/585 проба/, с камък
в елипсовидна форма и бледо лилав цвят. Когато пристигнал автобуса и двамата се:
качили,, като подсАнгелов забелязал, че св.Р.И. носи на лявата си ръка златен
пръстен. Тогава той решил да измами последната - да поиска от нея да му даде
пръстена, като я заблуди, че ще
го разгледа, тъй като много харесва изработката му, след което ще й го върне.
Смятал след получаването на пръстена да избяга с него, да го продаде и така да
си набави средства. За да бъде по-убедителен решил да й се представи за колега
на нейния съпруг. Когато автобусът спрял на спирката в района на сладкарница
„Мариела-Сони" в гр.Русе, св.Р.И. се насочила ;към една от вратите му за
да слезе. Тогава подс.Н.А. хванал ръката на пострадалата, като й предложил да й помогне при излизането от автобуса по стълбите.
Тя му отговорила, че не се нуждае от
помощ, но той продължил да върви с нея и двамата слезнали на спирката. Подс. А. се заприказвал със св.И..
попитал я какво прави съпругът й,
обяснил, че са колеги, че работили съвместно. Заявил на пострадалата, че
харесал изработката на златния й пръстен и поискал да му го даде, за да го разгледа и да види дали отдолу същият има скоби,
Уверил я, де ще й го върне след това. Пострадалата повярвала и му дала пръстена,
за да го разгледа, тъй като не подозирала замисъла му. Подс.А. го взел,
започнал да го разглежда, поставил го на един от пръстите си, след което побягнал. Свид.И. се разкрещяла
след него, поискала да му върне прьстена, но той бързо се отдалечил. Тогава тя разбрала, че той я
измамил. Впоследствие уведомила органите на МВР за случилото се. Пострадалата
провела разговор със съпруга си — св.И.Илиев за случилото се и му описала
подсъдимия, чиято физиономия запомнила добре, при което същият и заявил, че
никога не е имал такъв колега.
По случая
започнало предварително разследване, като издирвателни
мероприятия извършил полицейският служител — св.Т.Л. от Първо РУП-
Русе. По време на същите било установено, че подс.Н.А. е извършител на деянието.
Била проведена беседа с него, при която той признал за стореното,както заявил,
че продал пръстена на непознато за него лице. При проведените издирвателни
мероприятия било установено, че подс.А. често залагал вещи в заложната къща на
свидетелите Е.В.и Е.Г., но там пръстена не бил открит. До приключване на
разследването процесната вещ не била намерена. В хода на предварителното
разследване било извършено разпознаване с участието на подс.А. и св.Р.И., при което
последната го разпознала като лицето, на което дала пръстена си.
Съдебно-ценовите
експертизи заключили, че стойността на процесния пръстен към момента на
деянието възлиза на 504, 00 лева.
Авторството на
подсъдимия в извършване на деянието и начинът на осъществяването му са
безспорно установени. В тази насока са самопризнанията на подс.А., чрез които
заявява, че не оспорва фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния
акт, които съдът кредитира, тъй като те са подкрепени и от събраните на
досъдебното производство гласни доказателства и доказателствени средства.
Бланкетното самопризнание в съдебно заседание се потвърждава от обясненията му
дадени на досъдебното производство, с които той сочи начинът, по който въвел в
заблуждение пострадалата и предмета на престъплението. Обективните признаци на
престъплението се попълват чрез подробните показания на св.Р. И., чрез които
обяснява, че подсъдимият обещал само да разгледа пръстена, след което да й го
върне, факт който не се оспорва от последния. Същите факти и обстоятелства пресъздал
и св.И. И. пред когото тя разказала случилото се по идентичен начин. Косвени,
допълващи обясненията на подсъдимия, са доказателствата съдържащи се в
показанията на свидетелите Е.В. и Е.Г. установили, че подсъдимият често залагал
различни вещи при тях. Производни уличаващи в авторство доказателства се
съдържат в показанията на св.Т. Н.Л., пред когото подсъдимият разказал за
стореното престъпления. Приложените протоколи за разпознаване установяват, че
св.Р.И. разпознала подсъдимия като лицето, на което дала пръстена си, тъй като
я измамил, че ще го разгледа и че ще й го върне след това.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че с деянието си подс. Н.З.А. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК, тъй като на 24.10.2013г. в гр. Русе,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Р.П.И. *** заблуждение, че
взема; нейния пръстен - 12 гр. златен
пръстен, 14 карата /585 проба/ с камък в елипсовидна форма, бледолилав цвят, за
да го разгледа, след което ще й го върне и с това причинил на Р.П.И. *** имотна
вреда в размер на 504,00 лева, като измамата представлява опасен рецидив. От
обективна страна са налице признаците от състава на престъплението: Подсъдимият
със своите действия — по вербален начин, създал неправилни представи у св. Р. И.,
че взема пръстена й, за да го разгледа, след което ще й го върне. С тези свои
действия той формирал в съзнанието на свидетелката представата, че ще получи
отново пръстена си, което повлияло на волята й да извършат действия,
причиняващи й имотна вреда — да предостави златния си пръстен в държане на подсъдимия.
Тя не би го сторила без заблуждението, в което била въведена от подсъдимия. В
резултат на това разпореждане с вещта, следствие на неправилните й представи,
настъпила и имотната вреда за нея, която била целта на подсъдимия, тъй като има
характер на облага за него, с което е и довършено престъплението. Деянието се
квалифицира по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 от НК — „опасен рецидив", тъй
като с оглед описаната по-горе присъда са налице предпоставките на чл.29, ал.1,
б."а" от НК, както не е изтекъл петгодишният срок по смисъла на чл.30
от НК, за квалифициране на деянието му като такова, извършено в условията на
„опасен рецидив".
От субективна страна
подсъдимият действала при пряк умисъл - съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Напълно
съзнателно въвел в заблуждение свидетелката Р.И., че взема нейния златен
пръстен, за да го разгледа, след което ще й го върне, като нямал изначално
намерение да стори това, целейки по този начин да си набави имотна облага, с
каквато се сдобил в размер на 504, 00 лева и така причинил щета на
пострадалата. Подсъдимият бил наясно за имотна облага, която ще получи и се
стремяла към нея.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. Н.З.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението но чл.211,
вр. с чл.209, ал.1 от НК й му
налага наказание при условията на чл.373 ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК, императивно разпореждащ наказанието
лишаване от свобода да се определи при спазване на общите разпоредби на НК.
Съобразявайки това съдът налага
наказание при условията на чл.54 от НК, като съобрази следните смекчаващи отговорността обстоятелства: признанията които прави още на досъдебното
производство, с което допринася за разкриване обективната истина; изразеното съжаление; отегчаващи: наличие
на други осъждания, извън това което квалифицира
деянието в условията на опасен рецидив. Така при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и при условията на чл.54
от НК съдът отмери наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА С 1/3 и
налага ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. За поправянето на
подс.А. съдът намира, че така определеното
наказание следва да се търпи ефективно, както и при липсата на условията на чл.66 НК и наличието на тези по чл.57 ал.1
и чл.60 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС следва да се ОПРЕДЕЛИ първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип.
Така определеното наказание съдът намира
за справедливо, обществено оправдано и
отговарящо на целите предвидени в чл.36 НК: подсъдимият ще преусмисли стореното, както и ще бъде временно
изолиран от обществото.
Причини за извършване
на престъплението - неуважение към правото на чужда собственост.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: