№ 15233
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110134319 по описа за 2022 година
А. М. Ч. е предявил срещу „М....“ ЕАД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата от 664,91 лв., представляваща недължимо заплатени суми по договор за
потребителски кредит № ......... г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до окончателно
изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.07.2017 г. е сключил с ответника договор за кредит № .........
г. за предоставяне на сумата от 664,68 евро с левова равностойност 1300 лева. Твърди, че се
е задължил по договора да върне заетата сума на 10 равни месечни погасителни вноски с
ГПР в размер на 42,88 % и ГЛП – 41,13 %. Посочва, че съгласно чл. 12 от договора за
предоставяне на кредит се е задължил в 7-дневен срок от сключване на договора да обезпечи
кредита чрез гарант – физическо лице, на възраст над 18 г. и получаващо трудово
възнаграждение поне 1500 лв. на месец и което е на трудов договор поне 6 месеца,
предхождащи сключване на договора за кредит, като посоченото лице следва да поеме
солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими суми
по договора. Поради непредоставяне на исканото обезпечение и съгласно условията на
договора на ищеца, в качеството му на кредитополучател, са били начислени неустойки в
размер на 932,65 лв., заплащана разсрочено. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит на 20.11.2017 г., като е заплатил суми в общ размер
на 1964,91 лв. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на
предвидената в закона форма. Посочва, че договорът е нищожен и поради протИ.речие с чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК поради липса на посочен ГПР. Твърди, че в договора не е
разписана ясна методика за формиране на ГПР по кредита, не е посочено кои компоненти се
включват в него. Счита, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото не
е било възможно да предостави в едноседмичен срок уговореното в договора обезпечение
1
на кредитора. Твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение накърнява добрите
нрави, доколкото кредиторът не търпи вреди от непредоставянето на обезпечение и
следователно неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Твърди, че е налице заобикаляне на закона на основание чл. 33, ал. 1
ЗПК, доколкото кредиторът имал право при забава на потребител единствено на лихва за
просрочената сума за периода на забавата. Посочва, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е скрита печалба за
кредитора и поради това е следвало да се включи в ГПР, поради което оспорва договора
поради прилагана от ответника заблуждаваща търговска практика и поради непосочване на
точен ГПР в договора за кредит, а също така поради превишаване на императивния
максимален размер на ГПР от 50%.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че между страните е налице валидно
възникнало правоотношение по договор за кредит. Признава, че е предоставил на
кредитополучателя Ангел Чолибагов сумата в размер на 1300 лева, но посочва, че
кредитополучателят се е задължил да върне в края на заемния период сумата от 1557,40
лева, от които 1300 лв. главница и 257,40 лв. договорна възнаградителна лихва. Признава, че
в договора за кредит е била включена клауза за неустойка при непредоставяне на
обезпечение, но оспорва тя да представлява скрита неустойка и посочва, че доколкото
представлява разход поради неизпълнение на договорно задължение не е следвало да се
включи в ГПР. Оспорва ищецът да е заплатил сумите по договора за кредит. Счита, че не са
налице сочените основания за недействителност на договора. Оспорва, че е налице неяснота
по отношение на начина на формиране на ГПР и сочи, че в договорът е налице погасителен
план. Посочва, че при фиксиран лихвен процент, какъвто е процесният случай, не е
необходимо договорът да съдържа погасителен план. В условията на евентуалност твърди,
че в случай че съдът счете, че клаузата за неустойка е нищожна поради протИ.речието с
добрите нрави, нейната нищожност не следва да води до нищожност на целия договор за
кредит, тъй като задължението за неустойка било несамостоятелно задължение по договора
и част от несъщественото съдържание на договора. Твърди, че по договора не била
начислена неустойка. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е сключен Договор за паричен заем № .........13 г. за сумата от 1300 лв. при месечен лихвен
процент в размер на 41,13%. Общата сума за плащане е определена в размер на 796,29 евро.
Размерът на ГПР възлиза на 42,88%. Срокът на договора е 10 месеца, като плащанията
следва да се извърша в периода 23.08.2017 г. – 23.05.2018 г. Съгласно чл. 12 от договора
2
страните са уговорили договорът да бъде обезпечен чрез гарант – физическо лице, което да
поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими
суми по договора. Съгласно същия член обезпечението следва да се предостави в срок от 3
дни след сключване на договора, като в случай на непредоставянето му заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 476,86 евро (932,65 лева) с начин на разсрочено плащане,
която е начислена на заемателя, видно от представения погасителен план.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответникът
са страни по процесния договор за паричен заем № ......... г., по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави сумата от 1300 лева, а кредитополучателят да я
върне, заедно с възнаградителна лихва при ГПР в размер на 42,88% и ГЛП – 41,13 % , както
и че ответникът е предоставил на ищеца заемната сума по договора в размер на 1300 лв.
Съдът е допуснал по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да
посочи постъпилите за погасяване на задълженията по процесния договор суми. Съдът е
задължил ответника да предостави необходимата информация на вещото лице за изготвяне
на експертиза, като непредоставянето на такава информация ще бъде ценено при условията
на чл. 161 ГПК. Ответникът е предоставил единствено справка, в която е посочено, че
плащанията, извършени от ищеца, са в общ размер на 1442,82 лева.
По делото се установява по безспорен начин, че между страните има сключен
договор за паричен заем, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената
му от ответното дружество сума, като е спорно каква е сумата, заплатена от ищеца,
доколкото последният твърди, че е заплатил всички дължими суми по договора в общ
размер на 1964,91 лева, а ответникът е отбелязал, че плащанията са в общ размер на 1442,82
лева.
Не се спори, че ищецът не е осигурил някое от предвидените по договора
обезпечения, както и че е начислена неустойка по чл. 12 от договора, с което предвидения
ГПР се е повишил многократно. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в
него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. В процесния договор, сключен с ищеца, са предвидени допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, но по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и
този, който би се получил, при включване на размера на неустойката в размера му. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.
Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил законовоопределения горен
праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия
текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР. Тези
пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. Този извод следва
3
да се направи и при съобразяване на последиците на чл. 161 ГПК, доколкото един от
въпросите, на които е следвало да отговори експертизата, е именно относно действителния
размер на ГПР.
С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР,
предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, претендирано от ищеца като
неустойка, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето
защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузата, с която
се определя неустойката по чл. 12 от договора, не е взета предвид при отразяване на ГПР,
като по този начин се заобикаля закона. Ето защо съдът счита, че следва да се приеме, че
клаузата за неустойка се явява нищожна поради протИ.речие с императивни законови
разпоредби на ЗПК, поради което и платената сума е била недължима и подлежи на
възстановяване от ответника.
В договора е предвидено и заплащането договорно възнаграждение, което
представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в заем на
длъжника. Възнаградителната лихва се дължи през време на действие на договора и
доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. В разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не
може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение
на задължение на потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури
ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е следствие от
неизпълнение на договорно задължение на длъжника. Съдът намира, че определеният в
договора лихвен процент от 41,13 % е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на
1300 лева за срок от 10 месеца. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя
потребителя в значително неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Така съдът намира, че уговорената лихва е прекомерна и следва да се намали до средните
нива за лихвени проценти при уговаряне на възнаградителна лихва. След справка в сайта на
БНБ относно лихвената статистика съдът установи, че средният лихвен % за кредити за
потребление в лева за срок до 1 година през юли 2017 г., когато е сключен договорът за
кредит, е 12,5 %, какъвто максимален размер на възнаградителна лихва е следвало да бъде
уговорен.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на
ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без
основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Съдът, преценявайки по чл. 161 ГПК непредоствянето от страна на ответника на
информация за изготвяне на експертиза, счита за безспорно установено, че ответникът е
4
получил процесната сума като неследваща му се поради определянето в нищожни клаузи
от процесния договор. При установяването недействителността на клаузите за неустойка и
възнаградителна лихва по договора ответникът дължи връщане на тази сума като
недължимо получена. С размера на тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,
като е налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.
Ответникът не ангажира доказателства относно наличие на основание да получи сумата за
неустойка. Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи като доказана и
основателна.
При този изход на спора ищецът има право на разноски. Същият е направил следните
разноски в настоящото производство: 50 лв. - държавна такса, 187,20 лв. –заплатен депозит
за експертиза и 480 лв. - адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38
ЗА.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М....“ ЕАД, ЕИК ........, да заплати на А. М. Ч., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 664,91 лв., представляваща недължимо
заплатени суми по договор за потребителски кредит № ......... г., ведно със законната лихва от
27.06.2022 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „М....“ ЕАД, ЕИК ........, да заплати на А. М. Ч., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 237,20 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „М....“ ЕАД, ЕИК ........, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ........., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5