№ 3456
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110206235 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. Р. против наказателно постановление
(НП) № 8534/28.02.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание
"глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 1
от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението и
посочване на нарушената разпоредба, като не е ясно дали се е движил с
извънгабаритно или с тежко ППС, тъй като не е пояснено кое предложение на
чл.26, , ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП е нарушил. Излага доводи, че
административнонаказателно отговорни са превозвачите, а не физическите
лица – водачи на пътното превозно средство. Посочва, че по време на
1
проверката е следвало да присъства и служител на МВР. Счита, че
компетентният орган за ангажиране на административонаказателната
отговорност на водача е МВР съгласно ЗДвП, което извежда от разпоредбата
на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Излага доводи за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява. В постъпили писмени бележки се излагат доводи,
идентични с тези в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В
постъпил отговор, чрез процесуалния представител юрк. Н., се излагат
подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 29.01.2024 г. в 10.00 часа на път II – 18, км 29, в посока с. Лозен – с.
Казичане, жалбоподателят В. А. Р. управлявал съчленено ППС с шест оси –
МПС с три оси марка „*****“ с рег. № ******* и полуремарке с три оси с рег.
№ ********, като извършвал превоз на товар - фадрома. Жалбоподателят бил
спрян за проверка от инспектори в Агенция "Пътна инфраструктура", които
изпълнявали служебните си задължения по контрол на републиканската пътна
мрежа. Пътното превозно средство било измерено с техническо средство -
ролетка № 1307/18/ (5 м.) и щрихова мярка за дължина L01, като било
констатирано, че измерената широчина на ППС е 3.15 м при допустима
максимална широчина 2.55 м, а измерената височина била 4.50 м при
допустима максимална височина 4.00 м. Жалбоподателят не разполагал с
разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, въпреки че управлявал
извънгабаритно ППС, съответно не представил такова на контролните органи.
Свидетелят А. М. А. – на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол
по републиканската мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
2
контрол“ при АПИ, съставил срещу В. А. Р. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0009954/29.01.2024 г. за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 1 от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а",
чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с
отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в законоустановения
срок.
Въз основа на така съставения АУАН началник отдел „Контрол по
републиканска пътна мрежа” към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура издал атакуваното наказателно
постановление № 8534/28.02.2024 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от ЗП на В. А. Р. било наложено наказание "глоба" в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 1 от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т.
1, б. "а", чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
НП било връчено на 29.03.2024 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля А. М. А., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – копие на лична карта и на
СРМПС, пътен лист № 001612/29.01.2024 г., заповед № РД-11-246/31.03.2022
г. и заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет
на АПИ, сертификат и декларация за съответствие за ролетка 1307/18, заповед
№ А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН, свидетелство за калибриране на щрихова
мярка за дължина L01.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля А. се установяват както обстоятелствата
относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и процедурата по
съставяне на АУАН. Свидетелят пояснява, че е направил справка в ОПУ-
София, като е установил липсата на разрешително за движение на
извънгабаритно ППС.
Видно от представените от наказващия орган сертификат и декларация
3
за съответствие на ролетка 1307/18, както и свидетелство за калибриране на
щрихова мярка за дължина L01, използваните от контролните органи
технически средства са изправни и отговарят на изискванията на Закона за
измерванията.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви,
поради което не е необходимо по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията,
делегирани им с приложените по делото заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и
заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на
АПИ и на основание чл.56 от ЗП.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по извършване
на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да
разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Отразено е
времето и мястото на извършване на нарушението, посочена е измерената
ширина и височина на ППС, максимално допустимите норми и
констатирането превишение. Изрично е посочено както от фактическа страна,
че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
извънгабаритно, така и от правна страна е посочено съответното предложение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. В тази връзка неоснователни се явяват
4
доводите в жалбата за неяснота при описание на нарушението и непълнота на
правната квалификация.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, като
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от ЗП забранява без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От
писмените и гласни доказателства по делото безспорно се установи, че на
29.01.2024 г. в 10.00 часа на път II – 18, км 29, в посока с. Лозен – с. Казичане
жалбоподателят В. А. Р. е управлявал съчленено ППС с шест оси – МПС с три
оси марка „*****“ с рег. № ******* и полуремарке с три оси с рег. №
********, с широчина на ППС от 3.15 м при допустима максимална
широчина 2.55 м, и височина от 4.50 м при допустима максимална височина
4.00 м, като за превоза не е имало издадено разрешение. Съгласно чл. 2 от
Наредбата извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне
един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5. В
последната разпоредба е предвидена максимална широчина на ППС от 2.55 м
и височина от 4.00 м, които в случая са били надвишени, което характеризира
процесното ППС като извънгабаритно и за него се е изисквало разрешение за
специално ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща
пътя, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че неправилно е определен
субектът на нарушението и е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като водач на ППС, вместо да бъде
санкциониран превозвачът. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват
физическите лица нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на
моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по
движение на извънгабаритното ППС без надлежно издадено разрешение, В. Р.
е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е физическото лице,
извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За превозвача е
задължението да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3 от Наредбата, но
5
върху водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на
изискванията на закона, включително да разполага с издадено разрешително.
Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя
отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от
административнонаказващия орган квалификация е законосъобразна
(решение № 4130 от 21.06.2022 Г. по адм. дело. № 3638/2022 г. на АССГ, в
същия смисъл и решение № 5690 от 11.10.2022 г. по адм. дело. № 5336/2022 г.
на АССГ).
Не е основателно и следващото възражение на жалбоподателя, че в
случая отговорността му е следвало да се ангажира на основание чл. 177, ал. 3
ЗДвП. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването,
въведено в чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението, като се
препраща към приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба №
11/03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за пътищата, е различно
от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с
разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от Закона за
пътищата специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по
ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредба за специално
ползване на пътищата, Приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г. Според § 2 ПЗР
на тази наредба специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки
и извънгабаритни товари, се извършва при условията и по реда на наредбата
по чл. 139 от ЗДвП. В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от
специалното ползване на пътищата, без съответно разрешително за това, а не
затова че управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, какъвто е съставът на нарушението по чл. 177,
ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата. С оглед на това неоснователни
се явяват и доводите за компетентност на МВР за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача.
6
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на
пътищата, но не го е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, на физическото
лице, извършило нарушението, се налага административно наказание „глоба”
в размер от 1 000 до 5 000 лева. В случая наказващият орган е наложил на
жалбоподателя глоба над минималния размер – 2000 лева, който е мотивирал с
"тенденцията за увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия".
Същевременно обаче съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН следва да се съобразят като смекчаващи отговорността обстоятелства
липсата на доказателства за извършени други нарушения на ЗП от страна на
жалбоподателя, както и данните за имотното му състояние в контекста на
получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ като шофьор. С
оглед на това съдът намери, че и определяне на глоба в минималния
предвиден размер от 1000 лева би било достатъчно за постигане на целите
по чл. 12 ЗАНН.
Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в частта относно размера на наложената глоба, който да бъде
намален до законовия минимум от 1000 лева.
Според съдебния състав нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид,
предвид установеното значително превишаване на допустимите норми за
ширина и височина на ППС, поради което не са налице условия за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Законът за пътищата регулира важни обществени
отношения, свързани с ползването и безопасността на пътната
инфраструктура, като извършеното нарушение не разкрива отлики и по-
занижен интензитет на обществена опасност.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни
7
заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8534/28.02.2024 г., издадено от
началник отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа” към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за
пътищата на В. А. Р. е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 1 от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а",
чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 2000 (две
хиляди) на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА В. А., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ направените разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8