№ 151
гр. Дупница, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Й. АНДР., с ЕГН **********, от гр. София,
ул. „Искър“ № 17, ет. 3 против Електронен фиш Серия К, № 3106333 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се явява лично. Представил е писмена
защита, в която подробно са изложени съображения относно
незаконосъобразността на ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното
заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. Й. АНДР., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя,
поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй
като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя. Жалбата е подадена на 24.06.2021 г. (пред Районен съд –
Кюстендил чрез СДВР Отдел Пътна полиция, като делото е изпратено по
подсъдност от РС Кюстендил до РС гр. Дупница), поради което съдът счита,
че срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП се явява спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният
електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 18.10.2019 г. в 16:53 часа в гр. Кюстендил, община Бобов дол, по ТП
III-6232, км 0+150, с. Мламолово, посока с. Дяково жалбоподателят Р. Й.
АНДР. управлявал лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № СВ 8128 КХ със
скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с идент. номер 627. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя
А. бил издаден Електронен фиш Серия К № **********, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена
въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
2
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена
скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № СВ 8128 КХ, е от
одобрен тип и със срок на валидност до 24.02.2020 г.
От Протокол № 4-20-19/28.05.2019 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с
идент. № 627 е преминало последваща проверка на 28.05.2019 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. №
245р-8417/21.10.2019 г.) се установява, че на дата 18.10.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 627 е заснела статични изображения с
номера от 5806 до 5809, с начален час на работа 16:13 ч. и краен час на работа
17:20 ч. и с място на контрол път III-6232, км 0+150, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката клип 5806 от радар № 627 се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № СВ
8128 КХ е била 75 км/ч, а заснемането е било извършено на 18.10.2019 г. в
16:53 часа.
По делото не е приложена справка за собственост на МПС, но
жалбоподателят не оспорва горното обстоятелство.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – път III-
6232, км 0+150; датата – 18.10.2019 г.; точният час на извършване на
нарушението – 16:53 часа; регистрационният номер на МПС – СВ 8128 КХ;
ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят Р.А.;
описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена
скорост от 72 км/ч, при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
3
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
В ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за контрол с АТСС не
следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не
се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност
в процесния случай, тъй като деянието, санкционирано с обжалвания ЕФ, е
извършено на 18.10.2019 г.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка
между процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар №
627. От протокола за използване на АТСС с рег. № 245р-8417/21.10.2019 г. се
установява, че техническото средство е било позиционирано на път III-6232,
км 0+150. Работата с него е започнала на 18.10.2019 г. в 16:13 часа и е
приключила в 17:20 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 5806, а последното с № 5809.
Процесният клип е с № 5806 и следователно е заснет от техническо
средство TFR1-M с идент. № 276 на дата 18.10.2019 г.
Оборено от доказателствата по делото е възражението на жалбоподателя,
че техническото средство, с което е установено нарушението, не е било
изправно и не е преминало последваща периодична проверка. Фактът, че
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M съответства на одобрения тип е доказан по делото от
протокол № 4-20-19/28.05.2019 г. от последващата проверка на мобилната
система. Приложено по делото и прието като писмено доказателство е и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 досежно
същото техническо средство. Периодичността на извършваните проверки на
лазарни скоростомери е една година, поради което при използването си на
18.10.2019 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка. По тези съображения съдът намери
4
възражението за неоснователно, а измерването на скоростта на движение е
извършено от одобрен тип средство за измерване, преминало последваща
периодична проверка със заключение за съответствие с одобрения тип.
На съдът е служебно известно, че проверката обективирана в протокол №
4-20-19/28.05.2019 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, сектор
„Управление на собствеността“ –Полицейска техника, Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери е извършена от
проверител, посочен в т. V от Заповед № 2050-4/11.02.2019 г., издадена на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор по
чл. 38 от Закона за измерванията, а именно по т. 2.5 извършилата проверката
Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежно оправомощена да
осъществява тази дейност за мобилни системи тип TFR1-M, с каквато е
установено и процесното нарушение. Следва да се отбележи и че
лабораторията за проверка на средства за измерване към Главна дирекция
„Национална полиция“ е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН
регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на
компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен на
интернет страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/registri/opr.lica.pdf. По тези съображения съдът приема, че
последващата проверка на средството за измерване е извършена от надлежно
оправомощено лице и този факт е категорично доказан по делото.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство
тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В тази връзка и по повод наведените в жалбата
оплаквания при служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по
установяването на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство и система. Съставен е протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено
доказателство по делото. Същият съдържа всички изискуеми реквизити на
съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно
е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
5
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но това не е станало във време
на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим. В тази връзка не е имало забрана за санкциониране на нарушението с
електронен фиш, доколкото контролът не е осъществяван във време на
движение.
На следващо място доказано е по безспорен начин че измерената от
техническото средство скорост на движение е на управляваното от
жалбоподателя МПС. Използваното означение, стрелка нагоре, за посока в
съставения клип № 5806 показва, че процесното техническо средство е
извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се по посока на
радарния лъч. Следователно прави се извод, че не би могло на жалбоподателя
да бъде причислена скоростта на движение на МПС, което се е движило
срещу посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по
делото не се установява движение на други МПС по посока на радарния лъч
(посоката, в която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да може да
бъде причислена на А.. Спазени са правилата за валидност на клипа при
измерване на скорости – в момента на засичане на скоростта в интервала на
измерване (кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателя е в кадър и
посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара. В случая не
се установява наличие на повече от едно МПС в момента на измерване на
скоростта, напротив – от снимковия материал е видно, че е установено
преминаването единствено на автомобила на жалбоподателя. След като са
били изпълнение тези условия, от направения клип и съдържащия се в него
снимков материал във вид на кадри е избран кадър, на който ясно се вижда
регистрационният номер на МПС – СВ 8128 КХ. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е
такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобила, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, е
този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
6
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС.
Не е допуснато нарушение и при описанието на мястото на извършване
на нарушението. Така направеното описание позволява мястото на
извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място,
като не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила. Съдът
приема, че описанието на нарушението отговаря и на стандарта, установен с
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно деянията, санкционирани с НП.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения, че не било
установено по безспорен начин местоположението на автомобила в момента на
заснемане. В случая, видно от описателната част на електронния фиш, в същия
е посочено като място на извършване на нарушението с. Мламолово, община
Бобов дол, обл.Кюстендил, III-6232, км 0+150, посока с. Дяково, което според
настоящия състав се индивидуализира в достатъчна степен мястото на
извършване на нарушението, за да може да се направи
извод, че същото е извършено в населено място, което именно е релевантния
факт. Наред с горното, касационната инстанция намира, че макар
обективирано в снимковия материал под формата на GPS кординати, мястото на
извършване на нарушението е идентифицируемо, като в случай на повдигнато
възражение относно съответствието между посоченото в електронния фиш
географско място и обективираните в снимковия материал GPS координати, е
напълно възможно координатните данни да се разчетат по надлежния
процесуален ред и да се направи съпоставката за съответствие. В тази връзка
следва да се отбележи, че всички твърдения, с които жалбоподателят цели да
опровергае ангажираните от административнонаказващия орган доказателства,
е необходимо да бъдат доказани от него, а относими и годни доказателства не са
представени в настоящето производството пред районния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания
електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по
делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва
жалбоподателят А. да е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е
наказан. От обективна страна на 18.10.2019 г. в 16:53 часа по ТП III-6232, км
0+150, с. Мламолово, посока с. Дяково жалбоподателят Р. Й. АНДР.
управлявал лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № СВ 8128 КХ със скорост
7
на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно
средство, съзнавал е с каква скорост се е движил, както и какво е действащото
ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Р.
Й. АНДР.. За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния
случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч,
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която
се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е
установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно
72 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни да е 75 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност
на скоростта, а именно 72 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което
правилно е установено превишаване с 22 км/ч. По тези съображения
настоящият състав намира, че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на
приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер,
то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се
налице основания за неговото изменение.
По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението съставлява маловажен случай, а степента му на
8
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 3106333 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Р. Й. АНДР., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „Искър“ № 17, ет. 3 на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен
съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9