РЕШЕНИЕ №183
гр. Враца, 25.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
публично заседание на 09.05.2022 г., през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 76 по описа на АдмС – Враца за
2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр.
чл.284-286 Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ .
Образувано е въз основа на Искова Молба от 10.02.2022г.
от л.св. Д.О.И., да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
/ГД“ИН“/ към Министъра на правосъдието /МП/ - гр. София, да му заплати сумата
от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 02.08.2013г.-10.02.2022г.
неимуществени вреди, физическо и психическо страдание, дискомфорт и
притеснения, вследствие пребиваването му в Затвора – София и Затвора – Враца,
поради неосигуряване на дължимо медицинско обслужване и проявено бездействие,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
10.02.2022г. Сочи се в исковата молба, че на 26.11.2016г. е претърпял инцидент
в Затвора-София и е бил хоспитализиран в УМБАЛ “Н.И.Пирогов“ за оперативно
лечение на дясна предмишница. По време на престоя в Затвора-Враца на 18.12.2020г.
е бил на лечение в МБАЛ“Христо Ботев“-Враца с диагноза „Ковид-19“ инфекция.
Твърди, че от момента на задържането му на 27.08.2011г. никога не са му
извършвани профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания или
задължителни планови имунизации и реимунизации. Не са му били осигурени
необходимите контролни прегледи и адекватна постоперативна рехабилитация след
претърпяната на 29.11.2016г. операция на дясна предмишница и контролни прегледи
след преболедуването с „Ковид 19“. Не е извършвана оценка на работоспособността
му след тези боледувания.
Пред съда иска се поддържа
изцяло от ищеца Д.И. лично и в писмена защита по съображенията изложени в
исковата молба.
Ответника ГДИН, чрез
процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Х., в ПИСМЕН ОТГОВОР оспорва иска изцяло,
по основание и размер, като неоснователен и недоказан, и иска оставянето
му без уважение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение посочения исков период. Излагат се съображения, че твърдяното
бездействие не може да бъде определено, като задължение на ответника,
произтичащо пряко от нормативен акт, а е действие, което медицински специалист
може да предприеме или не по своя преценка, т.е. по целесъобразност.
Участващият в
делото прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Излага съображения, че действително в ЗИНЗС и правилника за
прилагането му са налице текстове което създават задължения, както за
извършване на периодични профилактични прегледи, така и за извършване на
преценка на работоспособността. ЗИНЗС обаче употребява работоспособността от
гледна точка на осигуряване на условия за работа и разпределението на работа в местата за
лишаване от свобода, а претендираните задължения в исковата молба са свързани с
чл.30 и чл.101 от Закона за здравето за определяне на нетрудоспособността.
Административният съд, анализирайки
събраните по делото писмени доказателства
и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищеца Д.О.И. е постъпил в
Затвора-София на 02.08.2013г. за изтърпяване на остатък от чл.70 НК в размер на
5 год. 6 мес и 2 дни със зачетен от работа от 1 ден, което е изтърпяно на
28.02.2017г. От същата дата търпи наказание от 15 год. лишаване от свобода. Със
заповед № 1723/12.04.2018г. на Гл.директор на ГДИН е преведен в Затвора-Враца
на 13.04.2018г. Поставен на „строг“ режим от 06.06.2016г. Преместен е в друг
затвор на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, като няма данни по делото
заповедта за преместване да е оспорена пред съда. Съгласно медицинска справка
за л.св. от ГДИН по време на изтърпяване
на наказанието е претърпял следното медицинско лечение:
На 28.11.2016г. ищеца
л.св. Д.И. постъпил на лечение в УМБАЛ „Н.Й.Пирогов“ секция ортопедична
травматология.Клиника по хирургия на ръка. Бил опериран на дясна предмишница и
изписан без усложнения. На 06.06.2018г. имал консултация с ортопед и предписана
терапия.
На 31.07.2017г. ищеца имал консулт с
очен лекар. Диагноза: астигматизъм. Предписани били очила.
На 18.12.2020г. консулт с пулмолог.
Диагноза: пневмония, неуточнена. Проведени били изследвания: рьо-графия и ЕКГ. На
18.12.2020г. ищеца Д.И. постъпва и на лечение в МБАЛ“Христо Ботев“-Враца,
отделение вътрешни болести. Направен БАТ – позитивен. Проведени изследвания.
Заключение: КТ данни за десностранна лобарна БТЕ. Двустранна бронхопневмония.
Предписана терапия и дадени ХДР и мед. лечение.
На 01.09.2021г. отново консултация с
ортопед по повод оплаквания: болки в гривнена става и изтръпване на пръстите на
травмираната ръка.
Към момента на справката /01.03.2022г./
л.св. Д.И. няма оплаквания от здравословно естество.
Съгласно Епикриза от СБАЛ на
лишени от свобода, вътрешно отделение, СА "Г„М.Димитров“ е постъпил там на
05.07.2013г. с диагноза: Протестна реакция – „Отказ от прием на храна“.
Контузия педис синистра. Консултация с хирург. Проведено лечение. Няма данни кога е изписан, но е подаден на
конвой на 30.07.2013г.
От приложения в заварен препис
Амболаторен журнал при Затвора-София, започнат м.май 2015г. и завършен през
м.март на 2017г. е видно, че на л.св. Д.И. са проведени общо 6
физиотерапевтични процедури през м. януари на 2017г.- на 10, на 11, на 17, на
19, на 24 и на 27 януари.
Съгласно Епикриза от
МБАЛ“Христо Ботев“ АД – гр.Враца, Отделение вътрешни болести, е постъпил на
18.12.2020г. и изписан на 24.12.2020г. Диагноза: „Ковид 19“ идентифициран
вирус. Проведени изследвания и лечение. Настъпва подобрение и се изписва без
оплаквания. Дадени указания за режим и терапия амбулаторно.
На 02.08.2021г. л.св. Д.И. подал Молба рег. № М-3293/
02.08.2021г. до началника на Затвора-Враца и поискал предоставяне на рехабилитационно
лечение по реда на чл.134 ал.1 т.5 от ЗИНЗС във връзка с инцидента от 2016г. с
дясната му ръка. Молбата е резолирана в същия ден: „Г-жа Б.. За доклад.“ На молбата
отзад има отбелязване: „Даден Талон за специалист, след консултацията ще бъде
изпълнено предписанието“ и дата 06.08.21г., както и подпис на „м.с“.
С Молба от 03.08.2021г. рег. №
М-3314/03.08.2021г. на л.св.И. ***, е поискал работоспособността му да бъде
определена от лекар по реда на чл.167 ал.2 от ППЗИНЗС, вследствие претърпяния
инцидент през 2016г. на дясната ръка с трайна увреда. Молбата е резолирана в
същия ден: „Г-жа Б.. За доклад.“ Най-отдолу на молбата с дата от 06.03.21г. е
отбелязано: „След комплектоване на документите от специалистите, ще бъдат
изпратени на ТЕЛК“ и подпис на „м.с.“. С Молба от същия ден 03.08.2021г. до
Деловодството на затвора-Враца, л.св. И.
е поискал издаване на входящ номер на молбата му от същия ден до Началника на
Затвора Враца.
С Молба от 30.08.2021г. вх. №
М-3907/30.08.22021г. до Началника на Затвора Враца, л.св. Д.И. поискал
работоспособността му да бъде определена от лекар по реда на чл.167 ал.2 от
ППЗИНЗС и след това във вр. с чл.40 ал.2 т.“Б“ от ЗИНЗС да му бъде предоставена
възможност за участие в превъзпитателна дейност съответстваща на здравословното
му състояние. След молбата отзад е отбелязано от ИСДВР: „Л/св подава за втори
път молба с еднакво съдържание. По първата Молба с рег. № М-331/03.08.2021г. е
взето медицинско становище да се окомплектоват наличните документи за
представяне на ТЕЛК. През месец септември започва отново работа на експертните
лекарски комисии и л/св ще бъде насочен за явяване на ТЕЛК“. Отпред горе в ляво
молбата е резолирана: „Към З.Д.“ с дата 30.08.2021г. и подпис.
С Декларация от 26.11.2018г.
до началника на Затвора Враца, л.св. Д.И. декларирал, чеса му върнати учебни
материали, документи и кореспонденция, иззети при претърсване на 24.11.2018г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е ДОПУСТИМ, тъй
като е предявен от лице, което твърди, че
е претърпяло неимуществени вреди от незаконо-съобразни бездействия на лица от администрацията на Затвора – София и Затвора-Враца,
изразяващо се в неосигуряване на дължимо медицинско обслужване. Съдът намира,
че ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към МП - София
е легитимиран да отговаря по предявения иск. ГДИН е специализирана административна
структура, юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София.
Дирекцията упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на
служители от администрацията на Затворите в София и Враца представлява
администра-тивна дейност доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на наложено наказание „лишаване от
свобода“ не се изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения
във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на
правата на лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения
съобразно правното им положение и статут. Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно
чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1
на тази норма е посочено, че лишените от
свобода не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е
доразвито понятието за нарушение по
смисъла първата алинея с посочване на
конкретни хипотези. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде
установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение да е регламентирано в нормативен акт.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният
иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да
се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по
предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на
наказанията” София се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Незаконосъобразността на
действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност,
подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В
конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага
изводът, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация при затворите в София и Враца. На обезщетение подлежат
действително настъпили вреди, които са и в пряка причинна връзка с отменен
незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
Правилата относно медицинското обслужване на
лишените от свобода са уредени в глава Х, раздел II от ЗИНЗС, глава III от
ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода, изд. на осн. чл.128 ал.3 от ЗИНЗС.
Медицинското обслужване на
лишените от свобода се осъществява съгласно чл.129 от ЗИНЗС в медицински центрове
и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване
от свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните
заведения по ал.1 са част от националната система за здравеопазване и
медицинска помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински
стандарти.
Лишените от свобода се изпращат в държавни
или общински лечебни заведения, съгласно чл.135 от ЗИНЗС и чл.60 от Наредба №
2/22.03.2010г., когато са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания, като тяхната необходимост се определя от директора на медицинския
център, който издава медицинско направление и уговаря консултацията,
изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Редът
затова е регламентиран в чл.135 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС – със заповед на началника
на затвора по предложение на директора на лечебното заведение, разкрито към
мястото за лишаване от свобода, а при спешни случаи или необходимост от
консултативни прегледи – по устно разпореждане на началника на затвора.
Ищеца л.св. Д.И. на първо място сочи, че не са му били осигурени
необходимите контролни прегледи и адекватна постоперативна рехабилитация след
претърпяната на 29.11.2016г. операция на дясна предмишница, както и не е
извършена оценка на работоспособността му след това. От приложения в заверен
препис Амболаторен журнал при Затвора-София, обаче се установява, че на л.св. Д.И.
са проведени общо 6 физиотерапевтични процедури през м. януари на 2017г. В
медицинската справка е посочено, че на 06.06.2018г. е имал консултация с
ортопед и предписана терапия. На 01.09.2021г. отново консултация с ортопед. Няма
данни по делото относно неосигурени необходими контролни прегледи и назначена
постоперативна рехабилитация. На Молбата с рег. № М-3293/ 02.08.2021г. до
началника на Затвора-Враца с искане за предоставяне на рехабилитационно лечение
по реда на чл.134 ал.1 т.5 от ЗИНЗС във връзка с инцидента от 2016г. с дясната
му ръка, молбата е резолирана в същия ден и е даден Талон за специалист, като е
посочено, че след консултацията ще бъде изпълнено предписанието. На Молбата с
рег. № М-3314/03.08.2021г. с искане работоспособността му да бъде определена от
лекар по реда на чл.167 ал.2 от ППЗИНЗС, молбата отново е резолирана в същия
ден и е отбелязано: „След комплектоване на документите от специалистите, ще
бъдат изпратени на ТЕЛК“. На Молба вх. № М-3907/ 30.08.22021г. до Началника на
Затвора Враца, с искане работоспособността му да бъде определена от лекар по
реда на чл.167 ал.2 от ППЗИНЗС и след това във вр. с чл.40 ал.2 т.“Б“ от ЗИНЗС
да му бъде предоставена възможност за участие в превъзпитателна дейност
съответстваща на здравословното му състояние, е отбелязано от ИСДВР: „Л/св
подава за втори път молба с еднакво съдържание. По първата Молба с рег. № М-331/03.08.2021г.
е взето мед. становище да се окомплектоват наличните документи за представяне
на ТЕЛК. През месец септември започва отново работа на експертните лекарски
комисии и л/св ще бъде насочен за явяване на ТЕЛК“.
В Наредба № 2/22.03.2010г., в
глава VI-та, по императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от
служителите на Сектор „МОМЛС“ /Медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода/ към ГДИН дейности, свързани с
упражняване на лекарска практика, като по аргумент от нормите на чл.66 и сл., администрацията
на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху медицинските дейности на
съответния лекар /медицински специалист/, т.е. налице е разлика между дължимата
се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска
техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН и
медицинската такава – профилактика, диагностика, лечебна и др., като качеството
на последната се основава на медицински стандарти. Осъществяваните дейности са
съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от
Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство
на правосъдието, както и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2/22.03.2010г.
В конкретния случай, твърдяното
бездействие - неосигурени необходимите контролни прегледи и неосигурена
адекватна постоперативна рехабилитация след претърпяната на 29.11.2016г.
операция на дясна предмишница, не само, че не се доказа по делото, но същото не
може да бъде определено, като задължение на административния орган, произтичащо
пряко от нормативен акт, а е действие, което медицинския специалист, може да
предприеме/предпише или не по своя преценка, т.е. по целесъобразност.
На второ място се сочи от ищеца
л.св.Д. И. – също бездействия, неосигурени контролни прегледи след
преболедуването с „Ковид 19“, както и не извършване оценка на
работоспособността му след това. За тези твърдени от ищеца бездействия на
затворническата администрация, също важи горното. Няма данни да са поискани или
насрочени контролни прегледи след пре-боледуването от „Ковид 19“. Същото не
може да бъде определено, като задължение на административния орган, произтичащо
пряко от нормативен акт, а е действие, което медицинския специалист, може да
предприеме/предпише или не по своя преценка, т.е. по целесъобразност. За
оценката за работоспособност с Молбата
рег. № М-3314/03.08.2021г. на л.св. Д. И. е взето решение от медицинско лице:
„След комплектоване на документите от специалистите, ще бъдат изпратени на
ТЕЛК“. Същото е потвърдено и след Молбата вх. № М-3907/30.08.2021г., като е
взето медицинско становище да се окомплектоват наличните документи за
представяне на ТЕЛК. През месец септември започва отново работа на експертните
лекарски комисии и л/св ще бъде насочен за явяване на ТЕЛК.
На последно място ищеца л.св.Д.И.
сочи бездействия – неосигурени от момента на задържането му на
27.08.2011г. - неизвършвани
профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания или
задължителни планови имунизации и реимунизации. Действително няма данни по
делото за извършени профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни
изследвания или задължителни планови имунизации и реимунизации, но по делото се
събраха данни за оказано адекватно лечение - операция и лечение на дясната
предмишница във връзка с инцидента от 29.11.2016г. и преболедуването от „Ковид
19“ през м.декември на 2020г. Освен това същия е преглеждан на два пъти от ортопед,
от очен лекар, от пулмолог, явно по негови искания. Няма данни за изрично
искане от страна на ищеца л.св. Д.И. за провеждане на профилактични прегледи,
флуорографски и лабораторни изследвания или задължителни планови имунизации и
реимунизации, и последвало бездействие от страна на администрацията на
затворите. Това също не може да бъде определено, като задължение на
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а е действие,
което медицинския специалист, може да предприеме/предпише или не по своя
преценка, т.е. по целесъобразност.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС сочи, че осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като
съгласно ал.2 от тази разпоредба, за нарушения на ал.1 се смята поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Не се събраха
доказателства по делото, че ищеца Д.И. е поставен в неблагоприятни условия да
изтърпява наказанието лишаване от свобода във връзка с претърпените от него
травма и заболяване, или пък спрямо него да са проявени действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото му достойнство или да пораждат чувство
на страх, незащитеност или малоценност, което да е във връзка с отказ от страна
на затворническата администрация относно медицинското му обслужване.
Не се доказва от събраните
доказателства по делото, че е проявено към ищеца Д.И., грубо и унизително държане и проявено
бездействие от ръководството на затвора. Не се установи и ищеца да е получил усложнения в здравословното си състояние.
Емоционалните преживявания, които
ищеца Д.И. твърди, че е преживял докато е пребивавал в посочения период в
затворите в София и Враца са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките
на неизбежната последица от пребиваването му в затвора за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.
От всичко изложено по-горе, както и от
доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили
някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди
от проявено виновно бездействие от страна на служители на Затворите в София и
Враца, довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства
не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са
произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на тези
Затвори. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното
доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на
администрацията на затвора.
При осъществяване на правно-регламентирана дейност от длъжностните лица
от Затвора – София и Затвора - Враца, не се установи същите да са нарушили чл.
3 от ЗИНЗС. Не се доказа накърняване на правото на ищеца Д.И., като лишен от
свобода, на хуманното отношение към него и уважение на присъщото на човешката
личност достойнство във връзка с медицинското му обслужване. Това сочи на
липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав на
ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и
на неоснователност на предявения иск.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника ГДИН, че е изтекла погасителна давност по отношение
на посочения исков период. В случая не се уточнява и за коя част от исковия
период се прави възражението. Исковия период посочен от ищеца л.св. Д.И. е от
03.08.2013г. до 12.04.2018г. за престоя в Затвора – София и от 13.04.2018г. до
10.02.2022г. за престоя в Затвора Враца. В Исковата молба се твърди, че
бездействията са продължили във времето - от задържането му 27.08.2011г., от моментите
на травмата на 28.11.2016г. и заболяването с „Ковид 19“ през м. декември на
2020г., и не са преустановени към момента на подаване на исковата молба –
10.02.2022г. В случая началния момент на погасителната давност за незаконни
действия или бездействия на администрацията, не е от момента на извършва-нето
им, а е от момента на преустановяването им /съгласно ТР № 3/22.04.2005г на
ВКС/. В случая не само, че не се установиха по делото незаконни действия или
бездействия на администрацията на Затворите в София и Враца, но и както се
посочи по-горе, в исковата молба се сочи, че твърдените бездействия не са
преустановени към момента на подаване на молбата до съда.
С оглед на изложеното, искът на ищеца Д.О.И.
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“-София към МП за присъждане на сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от противоправни бездействия на администрацията в Затвора – София и
Затвора –Враца, нарушаващи правата му по ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на дължимо медицинско
обслужване, се явява неоснователен и недоказан, и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на иска за обезщетение в размер на 30 000 лв., неоснователен
се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска, и същия също следва да се отхвърли.
Ответникът
ГДИН към МП, чрез пълномощника си, в писмения отговор, е поискал присъждане на
разноски. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 286, ал.
2, изр. 1 и 2 от ЗИНЗС (тълкувани в тяхната взаимовръзка) се
явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на адвокатско
възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от адвокат или
юрисконсулт при отхвърляне пълно или частично на иска му, означава, че такова
не се дължи. Разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от л.св. Д.О.И., понастоящем в
Затвора гр.Враца, иск
срещу ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, към МИНИСТЪРА НА
ПРАВОСЪДИЕТО, за заплащане на сумата от
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора –
София и Затвора - Враца,
изразяващо се в неосигуряване на дължимо медицинско обслужване, за посочения период 02.08.2013г.-10.02.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска 10.02.2022г., като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен
състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: