№ 478
гр. Варна, 07.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500159 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 64322/30.08.2023г., подадена от Г. Н. П. чрез адв. Х. Д.
от АК Варна срещу Решение № 2787/26.07.2023г., постановено по гр.д. №
6771/2022г. на ВРС, 20-ти състав, в частта, с която е уважен предявеният иск,
на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
*********** дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260
сумата 5177,18 лв., представляваща непогасена предсрочно изискуема
главница по Договор за кредит за кредит № ******** от 16.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 14.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата
583,60 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода
17.06.2019 г. - 21.06.2021 г., както и сумата 59,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху договорната лихва за периода 16.07.2019 г. -
06.07.2021 г., които суми са предмет на Заповед № 5848/19.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
11972/2021 г. по описа на ВРС, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с
Разпореждане № 28257/26.07.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се посочва, че при постановяване на решението
си първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно
възражението, направено в отговора на исковата молба, а именно, че в
процесния договор за кредит не е конкретизирано годишното му оскъпяване,
каква е общата сума за връщане на кредита, както и спрямо действителността
на клаузата по чл. 3, ал. 2 от договора, в която размерът на референтния
1
лихвен процент бил неясно определен. Съгласно посочената разпоредба било
определено, че банката чрез свой орган /Комитета по управление на активите
и пасивите/, самостоятелно избира критериите и показателите, по които ще
определи референтния лихвен процент. Поради това се счита, че за
потребителя не съществува възможността да формира представа как тези
промени ще рефлектират върху размера на задълженията му. Особеният
представител на въззивника намира клаузата за неравноправна съгласно чл.
143, т. 10 ЗЗП, а направеният извод за неоснователност на това възражение –
за неправилен и незаконосъобразен, тъй като с нея се давала възможност на
кредитора едностранно да изменя договора въз основа на неясни правила. За
необсъдено се сочи, че е останало възражението относно настъпилата
предсрочната изискуемост и съответната дължима сума. Въззивникът
посочва, че в поканата за изпълнение, изпратена до ответника, е записано, че
считано от датата на изпадане в забава по кредита – 17.06.2019г., общата
дължима сума е в размер на 13 170,30 лева, от която 11 762,33 лева –
главница, а в настоящото производство се претендирала главница в размер на
5 177,88 лева. Това несъответствие се тълкува от въззивника като препятствие
за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, която била и
неправилно възприета за настъпила от ВРС. Поради изложеното, моли за
решение, с което да бъде отменен първоинстанционният акт и отхвърлени
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който
изразява становище, че постановеното Решение на ВРС подлежи на
потвърждаване. На първо място, посочва, че оплакванията от страна на
жалбоподателя във връзка с неравноправните клаузи по договора са
неоснователни, а изводите на ВРС – правилни. В допълнение посочва, че
преди да бъде обявен договорът за предсрочно изискуем уговорените условия
по него не са променяни и съответно лихвеният процент е бил 6,5%. Излага,
че подари неизпълнение на поетия ангажимент от длъжника съгласно чл. 3,
ал. 11, т. 1 от договора, лихвеният процент е променян съобразно
предвиденото, като е прилаган такъв в размери 10%, 11% и 10.5%. Съгласно
чл. 3, ал. 9 било уговорено, че процентът на разходите по кредита е 10,74%,
поради което се счита, че размерът на дължимото възнаграждение и крайното
оскъпяване на кредита са били изначално предвидени и тези параметри не са
надхвърлени. Позовавайки се на експертизата, посочва, че усвоеният кредит е
бил в размер 5504 лева, върнатата сума – 326,82 лева, а дължимата, вкл.
мораторна лихва, такси и разноски - 7024,85 лева. По отношение на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, развива становище, че тя е
надлежно обявена, тъй като критериите за това са изпълнени, а именно:
просрочие по кредита и достигане волята на кредитора до кредитополучателя
за обявяване на предсрочната изискуемост. В случая, след като било налице
2
просрочие на дължимите вноски, считано от 17.06.2019 г. за главница и от
16.07.2019г. за договорна лихва, а поканата до кредитополучателя за
обявяване в цялост на кредита в предсрочно изискуем била връчена на
21.06.2019г. Твърди се, че в извлеченията от счетоводните книги на банката
са ясно посочени датата на изпадане в забава за главница и лихва, както и
просрочените суми по кредита. В тази връзка се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението потвърдено в цялост. Претендира
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Подадена е и частна жалба с вх. № 88403/24.11.2023г. “Юробанк
България” АД, ЕИК ********* срещу Определение № 13487/12.11.2023г. по
гр.д. №6771/2022г. по описа на ВРС, произнесено по молба по чл. 248 от ГПК.
С частната жалба се излага, че постановеното определение подлежи на
отмяна и се настоява за присъждане на претендираното адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство пред първата инстанция.
Жалбоподателят посочва, че с молба от 26.06.2023г. са представени
доказателства за извършените разноски – фактура и платежно нареждане за
заплатен адвокатски хонорар, като се твърди, че втори път такива са
прилагани и към молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Излага становище, че фактурата се издава след заплащане на договорената
сума, както било сторено в настоящия случай. Развива доводи, че адвокатът
представлява своя клиент въз основа на пълномощно и има право на
възнаграждение за положения от него труд, чийто размер се определя
посредством неформален договор, действителността на който не е обусловена
от спазване на конкретна форма. С това намира, че наличието на
пълномощно, доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение и
фактура, изпълнява изискванията за присъждане на претендираните разноски.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,
която намира постановеното определение за правилно и законосъобразно.
Счита, че молбата по чл. 248 от ГПК, с която е направено искане за
изменение на решението в частта за разноските с присъждане на адвокатско
възнаграждение, е правилно оставена без уважение, тъй като не са
представени доказателства за плащането на такова. Коментира, че в
3
представената фактура от ищцовата страна не е отбелязано, че същата е
издадена във връзка с авансово плащане и няма данни да е извършено такова.
Поради изложеното, моли за оставяне без уважение на подадената частна
жалба като неоснователна.
Предвид участието на особен представител на страната на въззивника,
съставът на въззивния съд намира, че въззиваемият следва да бъде задължен
да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен
представител за въззивна инстанция, възлизащо на ½ от минимално
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, преценявайки отсъствието на фактическа и правна сложност
на производството във въззивната инстанция – 300 лева по специалната
сметка на ВОС за депозити.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 64322/30.08.2023г.,
подадена от Г. Н. П. чрез адв. Х. Д. от АК Варна срещу Решение №
2787/26.07.2023г., постановено по гр.д. № 6771/2022г. на ВРС, 20-ти състав, в
частта, с която е уважен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1, във вр.
чл. 415 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Г.
Н. П., ЕГН **********, с адрес: *********** дължи на „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Околовръстен път № 260 сумата 5177,18 лв., представляваща непогасена
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за кредит № ********
от 16.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 14.07.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата 583,60 лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода 17.06.2019 г. - 21.06.2021 г., както и сумата 59,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху договорната лихва за периода
16.07.2019 г. - 06.07.2021 г., които суми са предмет на Заповед №
5848/19.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 11972/2021 г. по описа на ВРС, поправена по реда на
чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 28257/26.07.2023 г., на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ПРИЕМА за разглеждане частна жалба с вх. № 88403/24.11.2023г.
“Юробанк България” АД, ЕИК ********* срещу Определение №
13487/12.11.2023г. по гр.д. №6771/2022г. по описа на ВРС, произнесено по
молба по чл. 248 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА Юробанк България” АД ЕИК ********* в срок до
съдебно заседание да представи доказателства за заплатен депозит за особен
4
представител по сметка депозити на ОС Варна в размер на 300лева, на осн.
чл. 47, ал.6 от ГПК.
УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще постанови принудително
събиране на сумата по реда на чл. 77 ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.03.2024г. от 14.00 часа , за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
На „Юробанк България” АД ЕИК ********* да се съобщи по
телефон, имейл и с призовка.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5