Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 16.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
При секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 814 по описа за 2016г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, 215, 224, 284 от
КТ, 86 ЗЗД.
Г.В.К. *** моли да бъде осъден „БАУДОФ – МГ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Спортист“ № 6 да му заплати дължимото трудово възнаграждение за периода
юли 2014г - февруари 2016г включително в
размер на 681,65лв за юли 2014г, в размер на по
783,90лв за месеците август 2014г - февруари 2015г вкл, април - ноември 2015 вкл , 624, 72лв за март 2015г,
по 788,61лв за декември 2015г и януари 2016г и 349, 09лв за февруари 2016г,,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1176,24лв, считано от 25.08.20124г
до завеждане на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска, сумата от 7560лв дължими суми за
командироването му в гр. Стамболийски за периода юли 2014г – февруари 2016г
вкл. за срок по 18 месеца, с договорено възнаграждение 20лв на ден, ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 100лв, считано от 09.02.2016г до подаване
на исковата молба, сумата от 86,23лв
обезщетение по чл.224 КТ за 2 дни неизползван ПГО за 2016г,
ведно с мораторна лихва от 0.50лв считано
от 25.02.2016г до предявяване на иска,
2000лв обезщетение за работно облекло и
обувки общо за 2014 и 2015г, ведно с обезщетение за забава от 10лв, считано от
09.02.2016г до предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане. Твърди, че е работил при ответника от
04.07.2014г до 09.02.2016г на длъжност „техник строителство и архитектура“ с месечно възнаграждение от
1000лв , трудовият му договор е бил прекратен със заповед от 10.02.2016г на
основание чл.325 ал.1 т.4 КТ. Мястото
на работа е било в гр. Стамболийски, като ищецът е бил командирован с договорено възнаграждение на ден от 20лв ,
командировката е продължила 18 месеца . Ответникът не е заплатил в пълен размер дължимото ТВ за месеците юли 2014 - февруари 2016г вкл, като дължи по още 412,50лв
месечно, не е заплатил и дължимото възнаграждение за командировки за същия период , както и полагащия се ПГО.
Заявява, че работодателят не е предоставил и работно облекло и обувки , поради
което му дължи паричната им равностойност за две години, като за една година
сумата е в размер на една брутна
заплата, или общо 2000лв. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски
Ответникът оспорва
предявените искове, като твърди че на ищеца са изплатени всички дължими
ТВ за процесния период. Оспорва твърдението ищецът да е бил командирован в гр.
Стамболийски, като заявява че е бил назначен на работа за обект в гр.
Стамболийски, поради което и търсените суми за командировъчни са недължими.
Твърди, че със заявлението за постъпване на работа, ищецът изрично е записал че
желае да постъпи на работа при ответника за обект в гр. Стамболийски, поради
което и не му е издавана командировъчна заповед, а гр. Стамболийски е
местоработата по ТД. Оспорва и твърдението ищецът да не е ползвал ПГО за сочените
периоди, поради което и не му се дължи обезщетение . Твърди,че предоставянето
на работно облекло и лични предпазни средства на работниците или
служителите не е типично за характера на
работата на ищеца, поради което не му се дължи
равностойността на му. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното: Ищецът е
работил при ответника от на
основание трудов договор № 3/04.07.2016г с договорено месечно възнаграждение от 340лв.
на длъжност „техник строителство и архитектура“. Размерът на
трудовото възнаграждение е изменен на 1000лв с допълнително споразумение към ТД
от 03.07.2014г. Трудовото
му правоотношение е прекратено със заповед
№ 45/10.02.2016г на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ – завършване на определената работа. В ЛТД на ищеца се
съдържа заявление от същия от 30.06.2014г , за назначаването му като строителен
техник на обект модернизация на жп линия Септември Стамболийски Пловдив в
подобект гара Огняново, считано от 01.07.2014г.
След оспорване от ищеца на заявление
от 30.06.2014г и изявление от ответника, че ще се
ползва от него, е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорването му
Съгласно заключението на
допуснатата във връзка с оспорването СГЕ(допусната във връзка с оспорването) ,
неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, в заявление от името на Г.В.К. с дата 30.06.2014г,
подписът положен за „подпис“ не е изпълнен от Г.В.К.. Съгласно
заключението по допълнителната допусната задача към СГЕ, във
ведомости за заплати на „Баудорф – МГ“ ЕООД за периода 07.2014г - 07.2015г подписите положени за „сума за получаване
подпис“ не са изпълнени от Г.В.К..
От
приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно
и безпристрастно изготвено се установява, че съгласно данни от ведомост за РЗ на
ответника за времето от 04.07.2014г до 10.02.2016г на ищеца е начислено ТВ , ПГО и обезщетение
по чл.224 КТ в размери, както следва - в
размер на 681,65лв за юли 2014г, в размер на по 783,90лв за месеците август
2014г февруари 2015г вкл, април -ноември
2015 вкл , 624, 72лв за март 2015г, по 788,61лв за декември 2015г и януари
2016г и 349, 09лв за февруари 2016г. Вещото лице е посочило, че във ведомост за работна заплата на ответника
за времето от 04.07.2014г до 31.07.2015г
в графа „подпис“ за получател срещу името на ищеца има положен подпис, а
за времето от 01.08.2015г до 10.02.2016г
във ведомост за РЗ на ответника в графа „подпис“ за получател срещу
името на ищеца няма положен подпис. От извършената проверка в счетоводството на
ответника, експертът е установил, че
ищецът има неизплозван ПГО от два дни за 2016г, и като размер на
обезщетението по чл. 224 КТ е дало сумата от
86.23лв. За размер на законната лихва върху сумата на дължимото ТВ за
времето от 01.08.2015т до 10.02.2016г е дало сумата от 128, 10лв, а за периода
м. 07.2014г- м.07.2015г –сумата от 1067,70лв . По отношение на представените с
ЛТД на ищеца РКО за периода от м август
2015г до февруари 2016г, е посочил че не
са оформени съгласно изискванията на счетоводните
стандарти, не е посочено основание за плащане , с изключение на РКО от
16.09.2015г, не е уточнено за кой месец
се отнася сумата за заплата, сумите в
РКО не са идентични със сумата за получаване във Ведомост за РЗ , РКО не са заведени в
касовата книга на ответника за съответния ден и месец и не са осчетоводени като
изплатени.
В обясненията, дадени по реда на чл.
176 ГПК, ищецът заявява, че когато е
получавал пари по тези РКО, не само той
а и за всички останали е било така, си е водил бележник, не знае дали са
отчетени сумите по РКО, твърди че е попълвал лично такива РКО поне в
продължение на една година и половина за работниците, а е имало периоди, в
които е имал по 35 работника, и други в които е имал по десет работника.
Входа на производството бяха събрани
гласни доказателства. Св. М. (работил с ищеца)
работил при ответника от края на
август 2014г до март 2016г , твърди че
когато са работили са били подизпълнители на „Транспроект“ Варна по трасето от
Стамболийски до Пазарджик. Заявява, че
основно обектът е бил в Огняново, имали дребни обекти по поставяне на
дренажи на други места, свидетелят е работил като технически ръководител,
ищецът също е бил технически ръководител. Според св. М., ищецът е работил
и на други обекти, имало е
моменти, когато са ходили до Пазарджик да правят дренаж но основания обект е
бил в Огняново.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл.128 КТ – за заплащане на дължимо ТВ за периода юли 2014г –
февруари 2016г вкл, за заплащане обезщетение за забава върху главницата
на дължимото ТВ от падежа до предявяване на иска, по чл.215 КТ – за заплащане
на командировъчни за периода юли 2014г – февруари 2016г вкл , по чл. 284 КТ –
за заплащане равностойността на дължимо и непредоставено работно облекло за две
години, и по
чл.224 КТ – обезщетение за неизползван ПГО.
По допустимостта: Исковете са
допустими, като предявени в предвидения
от чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да
ги предяви с оглед твърденията за неизплатено ТВ, както и неизплатени обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Разгледани по същество:
По
иска с правно основание чл. 128 КТ - установено
е, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение в исковия
период, възникнало от трудов договор. При
установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд
се предполага. Следователно, в тежест на работодателя е възникнало задължение
да изплати договореното възнаграждение. В тежест на ответника – бивш
работодател е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимото ТВ. Такива доказателства не се ангажираха. Напротив, от ангажираните доказателства се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимото ТВ в исковия период. Недоказани останаха твърденията, че е
изплащано ТВ с представените по делото РКО, установи се че за исковия период в
графа получател във ведомост за РЗ при ответника няма подписи на ищеца(ССчЕ,
СГЕ), а представените РКО не доказват твърденията за заплащано ТВ. Ето защо
изчисленото от вещото лице нетно трудово възнаграждение за исковия период се явява дължимо и следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение
за периода юли 2014г - февруари 2016г
включително в размер на 681,65лв за юли 2014г, в размер на по 783,90лв за
месеците август 2014г февруари 2015г, април
-ноември 2015 вкл , 624, 72лв за март 2015г, по 788,61лв за декември
2015г и януари 2016г и 349, 09лв за февруари 2016г. Като не
е изпълнил в срок задължението си за заплащане на ТВ, работодателят дължи и
обезщетение за забава по чл. 245 КТ в размерите , изчислени от в.л - за сумата от 1176,24лв от 25.08.2014г до
предявяване на иска. Ще следва да се присъди и законната лихва от предявяване
на иска до изплащането на сумите.
По
иска с правно основание чл. 215 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при
командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. Текстът на чл. 121 КТ
постановява, че когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на
трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от
30 календарни дни без прекъсване, а съгласно ал.2 от с.з. командироване за срок,
по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или
служителя. В настоящия случай не се установява наличие на заповед за
командировка, нито пък е налице писмено съгласие от работника или служителя. С
оглед разпоредбата на чл. 6 от Наредба за командировките , следва да се приеме, че са командировани
всички лица, които полагат труд в място, различно от основното място на изпълнение на трудовите
задължения. Мястото на изпълнение на работата се определя в ТД, а при липса на
посочване в ТД и по силата на чл. 66
ал.3 КТ се приема, че мястото на изпълнение на работата е седалището на
работодателя. Недоказани останаха твърденията на ответника, че ищецът е пожелал
да изпълнява трудовите си задължения в гр. Стамболийски – в производството по
чл. 193 ГПК по оспорване на заявление от 30.06.2014г се доказа неговата
неистинност(СГЕ). От показанията на св. М.
се установява, че ищецът е работил на няколко места, основно са били в
Огняново, имали са обекти и в Пазарджик. В ТД представен по делото, не е посочено място
на работа, ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 66ал.3 КТ следва да се
приеме, че мястото на изпълнение на поетата работа е седалището на ответника
- гр. Асеновград. Съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца, че е бил командирован в гр. Стамболийски, при
липса на заповед за командировка, нито пък на други доказателства, че е полагал
труд именно в гр. Стамболийски. В тази
насока са единствено показанията на св М., които съдът кредитира
като правдиви и базирани на лични впечатления. Те обаче не доказват ищецът да е изпълнявал трудовите си
задължения в гр. Стамболийски, и на следващо не конкретизират периода в който
ищецът е полагал труд в Огняново и Пазарджик. Ето защо искът ще следва да се
отхвърли като недоказан. Като е неоснователен главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане обезщетение
за забава върху главницата.
По иска с правно
основание чл. 224 КТ- за изплащане на обезщетение за неизползван ПГО. При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Установено
е от вещото лице при проверка в счетоводството на ответника, че на ищеца се дължи обезщетение за 2 дни неизползван ПГО за 2016г, в
размер на 86,23лв, което не е изплатено. Ето защо следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение по чл.224 КТ в размер на 86,23лв
обезщетине за 2 дни неизползван ПГО за 2016г. Ще следва да се присъди и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл.284 ал.1 КТ. Текстът на цитираната разпоредба вменява
задължение за работодателя да предоставя безплатно специално работно
облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят
със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения,
течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Не се
установява от представената длъжностна характеристика на ищеца, същият да
изпълнява дейност при която да се налага ползването на специално работно
облекло и обувки, от показанията на св М. се установява, че
ищецът и бил технически ръководител на обектите, където е изпълнявал трудовите
си задължения. Последното се потвърждава и от обясненията, дадени по реда на
чл. 176 ГПК от ищеца – последният заявява, че е имало периоди в които е имал 35
работника, и други в които е имал 10 работника. Ето защо съдът намира, че характерът
на изпълняваната от ищеца работа не поражда задължение за работодателя не да му осигури
работно облекло и обувки, поради което искът
като неоснователен ще следва да се
отхвърли. Като е неоснователен главният иск, неоснователна е и претенцията за
заплащане обезщетение за забава.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството
съобразно уважената част на иска в
размер на 1010лв.
Ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част на иска(чл.78 ал.3 ГПК). Ето защо, с оглед
направеното искане, и при този изход на
делото, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника разноски по
производството съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 80лв.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Ето
защо, съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да
бъде осъден ответника да заплати
по сметка на Районен съд – Асеновград 250.00лв
дължима държавна такса, както и
разноските за експертиза, представляващи изплатено от бюджетните средства на
Асеновградски районен съд възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената
по делото ССчЕ в размер на 320,00лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БАУДОРФ- МГ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Спортист“ № 6, представлявано от управителя Митра Златева Янева ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.К. ЕГН ********** *** следните суми:
- на основание чл. 128 КТ дължимото
трудово възнаграждение за периода юли 2014г -
февруари 2016г включително, както следва: 681,65(шестотин
осемдесет и един лв и шестдесет и пет ст)лв за юли 2014г, по 783,90(седемстотин
осемдесет и три лв и деветдесет ст)лв за
месеците август 2014г - февруари 2015г
вкл, април 2015г -ноември 2015 вкл ,
624, 72(шестотин двадесет и четири лв и седемдесет и две ст)лв за март 2015г,
по 788,61(седемстотин осемдесет и осем лв и шестдесет и една ст)лв за декември
2015г и януари 2016г и 349, 09(триста четиридесет и девет лв и девет ст)лв за
февруари 2016г, ведно с обезщетение за
забава върху главниците в размер на 1176,24(хиляда сто седемдесет и шест
лв и двадесет и четири ст)лв от 25.08.2014г до предявяване на иска –
16.03.2016г, ведно със законната лихва
от предявяване на иска- 16.03.2016г до окончателното плащане.
-
на основание чл. 224 КТ сумата от 86,23(осемдесет и шест лв и двадесет
и три ст)лв дължимо обезщетение за 2(два) дни неизползван платен ГО за 2016г, ведно
с обезщетение за забава върху главницата
в размер на 0.50(петдесет ст)лв , считано от 25.02.2016г до завеждане на иска –
16.03.2016г, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 16.03.2016г,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане
на сумите:
- на основание чл.215 КТ - 7560(седем
хиляди петстотин и шестдесет )лв командировъчни до гр. Стамболийски за
периода юли 2014г – февруари 2016г, за
срок по 18 месеца, ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 100(сто)лв, считано от 09.02.2016г до подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на иска - 16.03.2016г
до окончателното изплащане
- на основание чл.284 ал.1 КТ - 2000(две
хиляди)лв, представляващи парична
равностойност на дължимо работно облекло и обувки за две години трудово правоотношение,
ведно с обезщетение за забава от 10(десет)лв, считано от 09.02.2016г до
предявяване на иска , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 16.03.2016г до окончателното изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА
„„БАУДОРФ- МГ“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Спортист“ № 6,
представлявано от управителя Митра
Златева Янева ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.К. ЕГН ********** *** разноски по производството в размер на 1010(хиляда
и десет)лв.
ОСЪЖДА Г.В.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „„БАУДОРФ- МГ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул.
„Спортист“ № 6, представлявано от
управителя Митра Златева Янева разноски
по производството в размер на 80(осемдесет)лв
ОСЪЖДА „„БАУДОРФ-
МГ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Спортист“ № 6, представлявано от
управителя Митра Златева Янева да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград сумата
от 250(двеста и петдесет)лв дължима ДТ, както и 320(триста и двадесет)лв
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: