Присъда по дело №99/2024 на Районен съд - Каварна
| Номер на акта: | 16 |
| Дата: | 25 септември 2024 г. (в сила от 11 октомври 2024 г.) |
| Съдия: | Емилия Димитрова Панчева |
| Дело: | 20243240200099 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 май 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда по НОХД № 99 по описа за 2024 г. на Районен съд -Каварна
Подсъдимият ДАД е предаден на съд по обвинение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за това, че през периода от 19.12.2013 г. до 31.01.2024 г., в гр. Шабла, след
като е бил осъден с Определение № 677/19.12.2013 г. по гр.д. № 585/2013 г. по
описа на Районен съд Каварна, влязло в сила на 19.12.2013 г., изменено с
Решение № 121/09.11.2022 г. по гр.д. № 374/2022 г. по описа на Районен съд
Каварна, влязло в законна сила на 24.11.2022 г. да издържа свой низходящ
/дете/ ЛДА с ЕГН **********, като плаща чрез нейната майка и законен
представител СДМ месечна издръжка в размер на 100 лева до 04.09.2022 г. и в
размер на 300 лв., считано от 05.09.2022 г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 55
/петдесет и пет/ месечни вноски, всички вноски на обща стойност – 8350,38
лева /осем хиляди триста и петдесет лева и тридесет и осем стотинки/.
При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения
и искания по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Определението по чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила, с
последиците по чл. 248, ал. 3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Счита извършването на деянието от страна на подсъдимия за установено по
несъмнен начин. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание пробация в размер над минималния, предвиден в закона, с
приложение на двете задължителни мерки по чл. 42а НК.
В хода на съдебните прения защитникът - адв. Н, пледира в случай, че
подсъдимият бъде признат за виновен да бъдат отчетени смекчаващите вината
обстоятелства.
Подсъдимият ДД не се признава за виновен. В хода на съдебното
следствие дава обяснения в своя защита, с твърдението, че е предоставял
парични средства на дъщеря си, но не разполага с доказателства за това.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С Определение № 677/19.12.2013 г. по гр. дело № 585/2013 г. по описа на
Районен съд - Каварна, влязло в сила на 19.12.2013 г., е одобрено постигнато
между ДАД и свидетеля СДМ, споразумение, по силата на което подсъдимият
се задължава да заплаща в полза на дъщеря си ЛДА, родена на 20.10.2008 г.,
месечна издръжка в размер на 100 лева. С Решение № 121/09.11.2022 г. по гр.
дело № 20223240100374 по описа на Районен съд - Каварна за 2022 г., влязло в
сила на 24.11.2022 г., е изменен размера на присъдената с Определение №
677/19.12.2013 г. издръжка, като подс.Д е осъден да заплаща на детето си
ЛДА, чрез неговата майка и законен представител СДМ, месечна издръжка в
1
размер на 300 лева, считано от 05.09.2022 г., до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Решението е влязло в
сила на 24.11.2022 г.
За времето от 19.12.2013 г. /датата на влизане в сила на определение №
677/19.12.2013 г. по гр. дело № 585/2013 г. по описа на Районен съд - Каварна/
до 31.01.2024 г. общата дължима сума от подс. Д за издръжка на дъщеря му
ЛДА възлиза на 14 985,38 лева. От нея той е заплатил общо 6 635,00 лева –
1000 лева при навършване на 10-годишна възраст от детето, 500 лева на
следващата година, 375 лева през 2022 г., както и дължимата издръжка за
времето от завеждането на гр. дело № 20223240100374 по описа на Районен
съд - Каварна за 2022 г. /05.09.2022 г./ до 31.12.2022 г. или 4 760,00 лева.
Неизплатената сума от подсъдимия възлиза на 8 350,38 лева, равняваща се на
55 месечни вноски.
От събраните по ДП 178/2022 г. на РУ Каварна писмени доказателства е
установено, че Д има регистрирани трудови договори от 29.10.2021 г.
/Община Шабла/ и от 24.06.2022 г. /„***“ ЕООД гр. Шабла/. Самоосигуряващ
се от месец ноември 2015 г. насам. Регистриран като безработен в Дирекция
„Бюро по труда“ гр. Каварна /филиал Шабла/ на 01.11.2021 г., но след като е
започнал работа по трудово правоотношение на длъжност „личен асистент“ в
Община Шабла регистрацията е прекратена. През 2019 г. обвиняемият е
продал на „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител
е, едноетажна сграда за търговия с площ 34 кв.м., като неин единствен
собственик, както и съсобствена едноетажна сграда за търговия с площ 63
кв.м., двете находящи се в гр. Шабла на ул. „***“ № 4. През същата година
става собственик на дворно място с площ от 1340 кв.м. ведно с построените в
имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 166 кв.м.
и едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ 118 кв.м., находящи
се на горепосочения адрес. През 2021 г. е продал съсобствен поземлен имот с
площ 755 кв.м. в с. ***, общ. Шабла. Има регистрирани 4 моторни превозни
средства.
Продължителното неизпълнение на задължението за издръжка на детето
от страна на подсъдимия е дало повод на св. М да сезира на 05.09.2022 г. РП
Добрич, за търсене на наказателна отговорност на Д по реда на чл. 183, ал. 1
НК.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на свидетелите СДМ и ЛДА, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.
Показанията на св. М са от съществено значение, тъй като тя предоставя
информация за дължимите и незаплатени от подсъдимия суми. Свидетелката е
категорична, че след влизането в сила на определение № 677/19.12.2013 г.
подсъдимият не е изпълнявал ежемесечните си алиментни задължения. Едва
след влизане в сила на Решение № 121/09.11.2022 г. е започнал изплащането
на присъдените суми за издръжка, като всички дължими суми по това
2
решение са изплатени. Макар и М да не е непредубеден свидетел, предвид
влошените взаимоотношения с подсъдимия, показанията следва да бъдат
кредитирани, тъй като кореспондират на останалите доказателства по делото,
като се явяват от решаващо значение за формирането на фактическите изводи
на съда.
Показанията на св.Лиана Димчева, подкрепят и допълват показанията на
свидетелката М, като дават сведения и за отношенията между нея и
подсъдимия, както и обстоятелството, че същият и е предоставял епизодично
средства различни от дължимата издръжка.
Сред приложените писмени доказателства с най-голямо значение са
приобщените препис от Решение № 121/09.11.2022 г. по гр. дело №
20223240100374 по описа на Районен съд - Каварна за 2022 г., удостоверение
за раждане, справка от Агенция по вписванията с приложени нотариални
актове, справки от НОИ, справка ТД на НАП Варна, справка от Агенция по
заетостта, справка от централна база - КАТ и др., които изцяло подкрепят
показанията на св. М и св. А и позволяват установяването по несъмнен начин
на фактическата обстановка по делото.
В обясненията си подсъдимият не отрича, че не е заплащал суми за
издръжка чрез майката през процесния период, но твърди, че постоянно е
предоставял парични средства лично на дъщеря си. Липсват обаче каквито и
да било доказателства в подкрепа на тези твърдения, като св. М е категорична,
че подсъдимият в първите години след раздялата им не се интересувал от
детето и не помага по никакъв начин за отглеждането му. Започнал е да
заплаща издръжка едва след постановяване на решението за увеличение
размера на издръжката. Сочи, че Д е изплатил еднократно сума в размер на
1000 лв. при навършаване 10 години на детето, 500 лв. на следващата година
и 375 лв. когато е продължила образованието си в гр. Варна.
Съдът не намира основания за съмнение в достоверността на показанията
на св. М и А и приема, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. По
делото липсват каквито и да било доказателства за направени плащания за
издръжка в полза на детето, съобразно одобреното от съда през 2013 г.
споразумение между родителите.
Предвид всичко изложено и с оглед липсата на доказателства,
разколебаващи обвинението и удостоверяващи направени през процесния
период плащания от страна на подсъдимия на сумите предмет на обвинението,
съдът приема изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин.
От приложените справки за съдимост на подс. ДАД е видно, че същият е
неосъждан, а от изготвената характеристика – че е с добри характеристични
данни.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НПК, тъй като той безспорно съзнателно не е
3
изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на повече от
две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение. В
практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на
задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е
изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с
престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната
страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност
за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка /Решение № 47/12 г. на ВКС, III н. о.
/.
В случая подсъдимият е бил наясно със задължението си да заплаща
издръжка, тъй като е уведомен за постановените съдебни решения.
На следващо място, налице е била и обективна възможност за
подсъдимия да заплаща издръжка, тъй като той е в трудоспособна възраст и
няма данни да страда от някакво заболяване. В обясненията си самият Д
твърди, че постоянно е давал пари на дъщеря си. Следователно той не отрича,
че разполага с парични средства. Същият има регистрирани трудови договори
от 29.10.2021 г. /Община Шабла/ и от 24.06.2022 г. /„***“ ЕООД гр. Шабла/.
Самоосигуряващ се от месец ноември 2015 г. насам. Регистриран като
безработен в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Каварна /филиал Шабла/ на
01.11.2021 г., но след като е започнал работа по трудово правоотношение на
длъжност „личен асистент“ в Община Шабла регистрацията е прекратена.
През процесния период е бил собственик на 4 моторни превозни средства и е
извършвал разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са били
източник на допълнителни доходи.
При това положение и при липсата на данни за наличието на пречки от
непреодолим характер за заплащане на издръжка следва да се приеме, че Д е
изпаднал в забава съзнателно. Следва да се има предвид, че по начало
недостигът на парични средства не освобождава родителя от задължението за
заплащане на издръжка. В практиката си ВКС подчертава, че задължението за
издръжка e ежемесечно, тъй като по своята същност тя е предназначена да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от личните си имущества. Затова за неплатената
издръжка за времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно
решение, подсъдимият носи не само гражданска, но и наказателна
отговорност. За да бъде освободен от задължението си за даване на издръжка,
за която е осъден, деецът следва да представи безспорни доказателства, че е
давал такава. Целта на издръжката е да се осигурят средства за
съществуването на малолетните или непълнолетни низходящи, които не могат
сами да се издържат от имуществото си или са неработоспособни. Дори и
подсъдимият да е имал финансови и/или здравословни затруднения,
последното не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето
4
си.
Неоснователни са доводите на подсъдимия, че е предоставял парични
суми лично на дъщеря си. Както беше посочено по-горе, доказателства за
подобни плащания отсъстват. С по-съществено значение обаче е
обстоятелството, че дори и да са правени подобни плащания, те не биха
обусловили отпадането на наказателната отговорност на подсъдимия за
процесното деяние. Д е осъден да заплаща ежемесечно суми за издръжка чрез
майката на детето и това е единственият надлежен начин да изпълни
задължението си. Предоставянето на определени суми не по посочения в
съдебното решение начин (дори и да съществуваха доказателства в подобна
насока), не представлява надлежно изпълнение на задължението за заплащане
на издръжка и не освобождава извършителя от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В практиката си ВКС приема, че задължението за заплащане на издръжка
е "носимо" и следва да бъде престирано по местоживеене на детето
(Определение № 192/2013 г. на ВКС, І н. о.). Липсват каквито и да било данни
подсъдимият да е проявил намерение да изпълни и да е канил свидетелката да
му предостави номер на банкова сметка или да му посочи друг начин за
изпълнение на задължението му. Няма данни и да е правил опит да изпълни
алиментното си задължение чрез пощенски запис или по друг начин.
Следователно той не е бил поставен в невъзможност за изпълнение поради
липса на съдействие от страна на св. М и не са налице основания за промяна
на извода, че същият е извършил престъплението, в което е обвинен.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици – съзнавал е наличието на задължение да заплаща издръжка,
бил е наясно, че не изпълнява това свое задължение и е целял настъпването на
общественоопасните последици, а именно-изпадането в забава.
По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, поради което се произнесе с присъда в посочения смисъл.
При определяне на наказанието на подс. Д съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност и добрите характеристични данни.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете значителния период на
неизпълнение на алиментното задължение, много по-дълъг от два месеца, а
също и обстоятелството, че въпреки наличието на средства не е изпълнил това
свое задължение дори и към датата на приключване на съдебното следствие.
Констатираните в случая смекчаващи обстоятелства не са многобройни,
за да обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия спрямо
подсъдимия Д, при условията на чл. 55, ал. 1 НК, поради което и съдът
определи следващото се наказание при условията на чл. 54 НК.
5
За престъплението, в което подсъдимият Д беше признат за виновен – чл.
183, ал. 1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща
към датата на деянието, предвидени в условия на алтернативност са две
наказания – "лишаване от свобода" и "пробация".
Измежду посочените и мотивирани от предходните съображения, относно
индивидуализацията на наказанието, респ. обстоятелствата релевантни за
отговорността, съдът прецени наказанието "пробация" за по-подходящо в
случая, с оглед целите предвидени в чл. 36 НК и личността на дееца.
Конкретните пробационни мерки съдът определи около минимума: по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 от НК - "задължителна регистрация" по настоящ адрес за срок от
шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "задължителни периодични срещи" с пробационен
служител за срок от шест месеца, като прецени, че именно този конкретен
размер на наказанието "пробация" би изпълнило целите на наказанието по чл.
36 от НК и би въздействало предупредително и възпиращо спрямо конкретния
извършител и останалите членове на обществото.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
6