Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 18 октомври 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 16.09.2021 г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 1279 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Златия
Агро“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Вълчедръм, ул.
„Бенковски“ № 90 срещу М.К.А. с ЕГН ********** и адрес ***1 и „Юлстрейд“ ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ул.
„Христо Силянов“ № 41.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 29.07.2020 г. между „Златия Агро“ ЕООД и съсобственици, притежаващи
необходимия общ минимален дял от над 50 % идеални части, съгласно изискванията
на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), е сключен договор за
аренда, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с дв. вх. рег. № 4030/20.07.2020
г., акт № 26, том 6, по отношение на следните
земеделски имоти в землището на с. С., област М.: поземлен имот с идентификатор
16184.25.70 с площ 5 979 кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.134.24 с
площ 3 300 кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.792.10 с площ 101 009
кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.28.110 с площ 8 749 кв.м. и поземлен
имот с идентификатор 16184.28.160 с площ 5 899 кв.м. Поддържа се също, че за същите имоти
между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“-арендодател и М.К.А.-арендатор е сключен договор
за наем на земеделска земя с вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14, със
срок на действие 20 години, считано от 01.10.2015 г. Ищецът счита, че договорът
за наем на земеделска земя, сключен между „ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.К.А. е
сключен в противоречие със закона, тъй като: 1) не отговаря на изискванията на
чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като съгласно вписванията по партидите на
процесните имоти и документите за собствеността им „Юлстрейд“ ООД не притежава
необходимите 25 % от собствеността за сключване на договор за срок над една
година; при евентуалност – не отговаря на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е сключен за срок от 20 години и не е търговска сделка; при евентуалност
– не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗС, тъй като е сключен при
липса на решение на собствениците, притежаващи повече от половината от
съсобствената вещ, а след поправките от 22.05.2018 г. в ЗСПЗЗ – при липсата на
решение на собствениците, притежаващи повече от 25 % от собствеността и е
непротивопоставим на договор за аренда, вписан в Служба по вписванията гр. Лом
с дв. вх. рег. № 4030/20.07.2020 г., акт № 26, том 6.
При така изложените фактически твърдения ищецът е
предявил срещу ответниците обективно евентуално съединени искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на нищожността на договор от 21.07.2015 г. за
наем на земеделска земя, сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.К.А., с
нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4355/21.07.2015 г. на
нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Лом с вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14 за срока му на действие след 30.09.2016 г. поради
противоречие със закона – чл. 4а, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ), в частта му по отношение на горепосочените земеделски
имоти в землището на с. С., област М., евентуален иск с правно основание чл.
26, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД за обявяване на нищожността на договор от 21.07.2015 г. за
наем на земеделска земя, сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.К.А., с
нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4355/21.07.2015 г. на
нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Л. с дв. вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14 за срока му на действие след 30.09.2018 г. поради
противоречие със закона – чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, в частта му по отношение на горепосочените
земеделски имоти в землището на с. С. и евентуален иск с правно основание чл.
26, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД за обявяване на нищожността на договор от 21.07.2015 г. за
наем на земеделска земя, сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.К.А., с
нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4355/21.07.2015 г. на
нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Л. с дв. вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14 за срока му на действие след 03.08.2015 г. поради
противоречие със закона – чл. 32, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), в
частта му по отношение на горепосочените земеделски имоти в землището на с. С..
С исковата молба се
претендират разноски.
Ответниците „Юлстрейд“ ООД и М.К.А.
са подали писмени отговори в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който са
оспорили предявените искове като неоснователни и недоказани по следните
съображения: не е налице противоречие
с разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като процесният договор за наем е сключен преди 22.05.2018 г.
и съответства на изискванията на ЗСПЗЗ към момента на сключването; задължение
за предоставяне на декларация по § 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е възниквало, тъй като
„Юлстрейд“ ООД
съгласно представените скици притежава 4/15 идеални части или 26,67 % от
правото на собственост и тъй като това задължение се е отнасяло само за
стопанската 2018/2019 г.; не е налице
противоречие с разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД, тъй като страните по
спорния наемен договор са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ, предвид
поради правноорганизационната си форма и следователно намира приложение
разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, съгласно която всяка сделка, сключена от
търговец, е свързана с търговското му занятие до доказване на противното; не е
налице нарушение и на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, тъй като на първо
място тя не е приложима за договори, уреждани от специалния закон – ЗСПЗЗ, а на
следващо място разпоредбата не е императивна и следователно нейното неспазване
не влече нищожност, а непротивопоставимост на сключената при неспазването й сделка
спрямо неучаствалите в сделката съсобственици. Изрично са оспорени твърденията
на ищеца, че е собственик на 105/504 идеални части от горепосочените земеделски
имоти в с. С.. Ответниците също претендират разноски.
По допустимостта на
исковете съдът се е произнесъл с определение от 18.06.2021 г. по делото,
приемайки същите за процесуално допустими. Несъмнено е, че ищецът има правен
интерес от провеждането на настоящите установителни искове, тъй като е
съсобственик на процесните имоти, който е сключил за тях договор за аренда, а
за същите имоти и при частично съвпадение на срока на действие е налице сключен
между двамата ответници договор за наем, т.е. правното положение на ищеца
относно наема/арендата на тези имоти е несигурно, като по този начин е
засегната неговата правна сфера.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
С договор от 20.07.2020
г. за аренда Е. Ж. Т., С.И. Н., В. Р. В., П. Р. В., В. Е.Н., С. П. С., Д. К. И.,
А. Й.М.и Д. С. Б. са отдали под аренда на ищеца „Златия агро“ЕООД процесните
пет земеделски имота за срок от 10 години, считано от стопанската 2020/2021 г.
Установява се от
представените удостоверение за наследници с изх. № АО-14-65/16.01.2020 г. на
Община Вълчедръм и удостоверение за наследници с изх. № АО-14-66/16.01.2020 г.
на Общ. В., че Е. Ж. Т., С. И. Н., В.Р. В., П. Р. В., В. Е. Н., С. П. С., Д. К.
И., А. Й. М. и Д. С. Б., в качеството на наследници на П. Н. К., бивш жител на
гр. В. и Н. К. С., бивш жител на гр. В., към датата на сключване на
горепосочения договор за аренда – 20.07.2020 г., са били наследници по закон на
повече от 50% от собствеността върху процесните земеделски имоти.
Видно от договор за продажба на наследствени права от 06.11.2014 г.,
вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. рег. № 7687/06.11.2014 г., А.А. Й.
е продал на ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю.К.” наследствените си права от
наследодателя си С. А. С.-Т. като
съвкупност от права и задължения, включително правото на собственост,
представляващо 1/10 идеална част от поземлени имоти – земеделска земя,
собственост на наследниците на Н. К. С. и П.Н. К..
С констативен нотариален акт № 98, том XXII, рег. № 10969, дело № 1702/06.11.2014 г. на нотариус С. С. с рег. № 577 в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Л. с вх. рег. № 7688/2014 г., съставен въз основа на писмени
доказателства, удостоверяващи правото на собственост, включително договор за
продажба на наследствени права рег. № 10966 от 06.11.2014 г., ЕТ „М.А. –
Юлстрейд – Ю. К.” е признат за собственик на 1/18 идеални части от процесните
пет поземлени имота в землището на с. С., описани с номерата си по предходен
план, а именно: 1. Нива от 5,900 дка,
трета категория земя, представляваща имот № 028160; 2. Нива от 8,750 дка, трета
категория земя, представляваща имот № 028110; 3. Нива от 101,009 дка, трета
категория земя, представляваща имот № 792010; 4. Нива от 3,300 дка, трета
категория земя, представляваща имот № 134024 и 5. Нива от 5,980 дка, трета
категория земя, представляваща имот № 025070.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба
том XXII, рег. № 10974, дело № 1704/06.11.2014 г. на нотариус С. С., с рег. № 577 и район на действие Районен съд – Л.,
вписан в СВ – гр. Л. вх. рег. № 7689/2014 г., се установява, че И. А.М., Ю. В.
М. и И. А. М. са продали на ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” своите общо 1/9
идеални части от наследствени поземлени имоти – земеделска земя, находящи се в
землището на с. С., а именно: 1. Нива от 5,900 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 028160; 2. Нива от 8,750 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 028110; 3. Нива от 101,009 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 792010; 4. Нива от 3,300 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 134024 и 5. Нива от 5,980 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 025070, за сумата от 8 000,00 лв.
Наличието на идентичност
между описаните с идентификатор в исковата молба имоти и описанието на същите
със стар номер по предходен план се извлича от представените скици на
процесните имоти, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. М.,
в които са посочени и номерата на имотите по предходен план за земеразделяне
(имоти извън регулация).
С договор от 03.10.2016 г. за продажба на търговско предприятие по чл.
15, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), вписан в Служба по вписванията гр. Л. с вх.
рег. № 709/02.02.2017 г. ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” е продал търговското си
предприятие на „Юлстрейд” ООД като съвкупност от всички права, задължения и
фактически отношения за сумата от 606 532,00 лева. В представеното приложение-опис на
дълготрайните материални активи – поземлени имоти земеделска земя на ЕТ „М.А. –
Юлстрейд – Ю.К.” към договора е отразено, че част от търговското предприятие на
едноличния търговец са по 4/15 идеални части от процесните земеделски имоти.
Съдът с определението си по чл. 140 от ГПК и с
окончателния доклад по делото е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
за безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че между „ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю.К.“-арендодател
и М.К.А.-арендатор е сключен договор за наем на земеделска земя с дв. вх. рег.
№ 6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14 на Служба по вписванията гр. Л., предмет
на който са процесните пет земеделски имота, със срок на действие 20 години,
считано от 01.10.2015 г., а това обстоятелство се установява по категоричен
начин и от представената справка – извлечение от регистъра на Служба по
вписванията гр. Лом, както и от самия договор, представен по делото.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже, че сключеният договор за наем на
земеделска земя противоречи на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 4а,
ал. 2 от ЗСПЗЗ.
В исковата молба са изложени доводи, че договорът за наем на земеделска
земя от 03.08.2015 г. е нищожен поради противоречие с чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като ответникът „Юлстрейд” ООД не
притежава необходимите 25 % от собствеността за сключване на договор за наем на
земеделска земя над една година.
Видно от приетия като доказателство по делото договор за продажба на
наследствени права от 06.11.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр. Л. с вх.
№ 7687/06.11.2014 г., ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю.К.” е купил от А. А. Й.
наследствените му права от наследодателя му С. А. С.-Т. като съвкупност от права и задължения,
включително правото на собственост, представляващи 1/10 идеални части от
поземлени имоти – земеделска земя, собственост на наследниците на Н. К. С. и П.Н.
К., а от представения нотариален акт за констатиране правото на собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Л. с вх. рег. № 7688/2014 г., се
установява, че ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” е признат за собственик на 1/18
идеална чест от процесните поземлени имоти. Този констативен нотариален акт е
съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК въз основа на писмени доказателства,
като изрично е посочено, че при съставянето му е съобразено като писмено
доказателство, удостоверяващо правото на собственост договор за продажба на
наследствени права с рег. № 10966 от 06.11.2014 г., т.е. с признаването на
право на собственост на ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” с констативния нотариален
акт на 1/18 идеална част от процесните
имоти нотариусът е взел предвид придобиването на 1/10 идеална част от поземлени имоти – земеделска земя,
собственост на наследниците на Н.К.С. и П.Н. К., като въз основа на него и отчитайки правата в съсобствеността на
продавача А. А. Й. е бил издаден констативният нотариален акт.
С нотариален акт за
покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх.
рег. № 7689/2014 г. ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” е придобил още 1/9 идеална
част от процесните поземлени имоти.
От гореизложеното следва, че ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” е придобил
собствеността върху 3/18 идеални части (или 1/6 идеална част) от процесните поземлени имоти, а не
4/15 идеални части, както е отразено в приложение-опис на дълготрайните
материални активи – поземлени имоти земеделска земя на ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю.К.”
към договор от 03.10.2016 г. за продажба на търговско предприятие по чл. 15,
ал. 1 от ТЗ.
ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.” не
е прехвърлил на „Юлстрейд“ ООД собствеността върху останалите идеални части от
спорните имоти, над 1/6 идеална част, тъй като останалите идеални части не са
били в неговия патримониум към датата на сключване на договора (nemo plus juris ad alium
transfere potest, quam ipse habet), а
1/6 идеална част представлява под 25 на сто от собствеността върху процесните
имоти.
Съгласно чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ договор за
наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или
съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части
от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС –
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.
Горепосочената разпоредба е специална както спрямо
общите правила на ЗЗД, така и спрямо
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, съдържаща изискването управлението и
ползването на общата вещ да се извършва по решение, взето от съсобствениците,
които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства
задължението на малцинството да се съобрази с решението на мнозинството и да не
може да го променя, с изключение на случаите на чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Законът не определя какви са правните последици при
нарушаването на изискванията към лицата, които могат да сключват наемен
договор, а именно дали сключените в нарушение на чл. 4а от ЗСПЗЗ договори за наем
биха били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на
императивни правни разпоредби, или отношенията ще се уреждат на плоскостта на
противопоставимостта спрямо собственика/съсобствениците.
В съдебната практика е застъпено становището, че
имуществените отношения в хипотезата на чл. 32, ал. 1 от ЗС се уреждат между
съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик, като
това разрешение по аналогия е приложимо и към случаите по чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС общата вещ се използва и управлява според
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Когато
съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от
съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този
договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота
заедно или поотделно. Ето защо съдът счита, че наемният договор, сключен от
„Юлстрейд” ООД със „Зланд” ЕООД, макар да не отговаря на изискванията на чл. 4а, ал.
2 от ЗСПЗЗ, е валиден, но непротивопоставим на съсобственика „Златия
агро” ЕООД.
Фактът, че договорът за наем е сключен от
съсобственик с част по-малка от 25 на сто идеални части от съсобствените имоти,
не влече нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона. Възможно е сключването на валиден договор
за наем и при липса на собственост върху наетата вещ от страна на наемодателя,
както приема трайната съдебна практика, например решение № 541 от 06.02.2012 г.
на по гр. дело № 810/2010 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., като в този
случай той не би обвързал действителните собственици на земеделските земи.
Оттук следва, че предявеният главен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи
произнасяне по евентуалния такъв.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение 1 от ЗЗД:
За успешното провеждане на иска ищецът следва да
докаже, че сключеният на 06.03.2020 г. договор за наем на земеделска земя
противоречи на закона – разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД.
Въпреки липсата на изрична законова уредба дали предвидена
в чл. 229 от ЗЗД защита е приложима и спрямо договорите за наем на земеделски
земи, сключени от съсобственици, притежаващи 25 на сто от дяловете, с оглед
липсата на изрично формулирано изключение от разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД, съдът
намира, че тази разпоредба е приложима и спрямо договорите за наем на
земеделски земи, сключени по реда на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Действието на
посочените разпоредби не се изключва по никакъв начин от специалната норма на
чл. 4а ЗСПЗЗ, тъй като последната не дава право на съсобствениците, притежаващи
повече от 25 на сто идеални части от имота, да извършват действия на
разпореждане с имота, каквото би представлявало сключването на договор за наем
за срок, по-дълъг от три години.
С чл. 229, ал. 2 от ЗЗД е въведена императивна
забрана за лицата, които могат да извършват само действия по обикновено
управление на вещта, да сключват договори за наем за повече от три години, тъй
като подобна сделка ограничава възможността на наемодателя да ползва отдадената
под наем вещ през продължителен период от време. Съгласно последователната
съдебна практика сключването на договор
за наем за повече от три години от лице, което е носител само на права за
обикновено управление, съставлява основание за намаляване на действието на
уговорения срок до три години по силата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД и за
прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок.
Установи се по делото, че съсобственикът „Юлстрейд”
ООД, собственик на 1/6 идеална част от процесните
имоти, сключвайки
договор за наем за 10 години, е извършил сделка на
разпореждане, в нарушение на
императивното правило на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД и следователно клаузата от
договора в частта й за уговорения срок над три години е нищожна поради
противоречието й със закона и предявеният иск за прогласяване на нищожността й
е основателен и следва да се уважи. Клаузата от договора, предвиждаща срок на
действие от 10 години, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, като следва да се приеме, че процесният наемен договор е сключен
за срок от три години.
Установеното в чл. 229, ал. 2 от ЗЗД правило се прилага и в случаите,
когато наемът е търговска сделка. Действието на посочената разпоредба е
изключено от законодателя единствено по отношение на акционерните дружества с
нормата на чл. 236, ал. 4 от ТЗ. В този смисъл изрично: решение № 15 от
08.09.2010 г. по гр. дело № 395/2009 г. на Върховния касационен съд, II т.о.
При този изход на делото
ответниците дължат на ищеца сумата 399,96 лева – направени по делото разноски
за внесена държавна такса (99,96 лева) и юрисконсултско възнаграждение (300,00
лева).
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от „Златия Агро“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Б.“ № 90 срещу М.К.А. с ЕГН **********
и адрес ***1 и „Юлстрейд“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ул. „Христо Силянов“ № 41 главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за обявяване на нищожността на договор от 21.07.2015 г. за наем на земеделска земя,
сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.К.А., с нотариална заверка на
подписите на страните с рег. № 4355/21.07.2015 г. на нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Л. с дв.
вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14 за срока му на действие след 30.09.2016 г. поради
противоречие със закона – чл. 4а, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ), в частта му по отношение на следните земеделски
имоти в землището на с. С., обл. М.: поземлен имот с идентификатор 16184.25.70
с площ 5 979 кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.134.24 с площ 3 300
кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.792.10 с площ 101 009 кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 16184.28.110 с площ 8 749 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор 16184.28.160 с площ 5 899 кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Златия Агро” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Бенковски” № 90, М.К.А. с ЕГН ********** и адрес ***1 и „Юлстрейд“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ул.
„Христо Силянов“ № 41, че клаузата на р. III, т. 1 от договор от
21.07.2015 г. за наем на земеделска земя от 21.07.2015 г., сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю.
К.“ и М.К.А., с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
4355/21.07.2015 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с дв. вх. рег. №
6221/03.08.2015 г., акт 238, т. 14 е НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие
със закона – чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, в частта относно уговорения срок
на договора, по
силата на която на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване следните
земеделски имоти в землището на с. С.: поземлен имот с идентификатор 16184.25.70
с площ 5 979 кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.134.24 с площ 3 300
кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.792.10 с площ 101 009 кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 16184.28.110 с площ 8 749 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор 16184.28.160 с площ 5 899 кв.м., за срока й на действие след 01.10.2018 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.К.А.
с ЕГН ********** и адрес ***1 и „Юлстрейд“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ул. „Христо Силянов“ № 41 да заплатят
на „Златия Агро” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „Бенковски” № 90 сумата 399,96 лева, представляваща деловодни разноски за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1279/2021
г. на Врачански районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: