№ 1344
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4624709, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Г.Г.Г. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения
по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният е връчен на
дата 12.05.2022г., жалбата е входирана на 25.05.2022г., тоест при спазване на
императивния 14-дневен преклузивен срок за това.
1
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 19.01.2021 г. в 12:41 часа,
на път I-64, km 30+624, посока юг, при въведено ограничение с пътен
знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60
км/ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза
на водача, се движело с установена наказуема скорост 109 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 49 км/ч.
Съдът намира, че ЕФ, с посочените фактически параметри е издаден
при съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място, ЕФ страда от липсата на съществен реквизит по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, а именно надлежна индивидуализация на
мястото на извършване и заснемане на нарушението. Това е така, доколкото е
ноторно известно, че участъкът от пътя, който се сочи като място на
извършване на нарушението в ЕФ, а именно път I-64, км. 30+624 обективно
не съществува. Част от републиканската пътна мрежа са път I-8 и II-64,
но не и I-64. В този смисъл по делото остава изцяло неясно на кой от двата
пътя е извършено нарушението.
Порокът е особено съществен, доколкото в конкретния случай на дееца
е вменено нарушаване на не на общото ограничение на скоростта извън
населено място, а на специално ограничение, въведено с пътен знак В26,
като в този случай точното място на заснемане е съществен елемент от
индивидуализация на нарушението, най-малкото с оглед преценката дали
въпросния пътен участък действително е попадал в обхвата на действие
на пътен знак В26 или не.
В случая не може да се приеме, че е налице техническа грешка в текста
на ЕФ, доколкото същото място на заснемане на нарушението е въведено
и на статичното изображение, което установява величината на заснетата
скорост.
2
Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
На следващо място, дори да се приеме, че в ЕФ е допусната
техническа грешка и действителното място на заснемане на нарушението
е път II-64, км. 30+624, то е налице допълнително основание за отмяна на
ЕФ.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал.
2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата
към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
3
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само
при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно , а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В процесния случай нарушението е заснето с АТСС ARH CAM S1,
което представлява мобилно такова по смисъла на дадената в закона
легална дефиниция.
Според т.65 от ДР на ЗДВП „ Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
От дадената легална дефиниция и при съобразяване на приложеното
удостоверение за одобрен тип е видно, че процесното АТСС представлява
мобилно такова, във втората му алтернатива.
Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата за
конкретното използване на АТСС, при което е било констатирано
нарушението, е било безусловно задължително.
В конкретния случай по делото чисто формално е приложен протокол
по чл. 10, но удостоверяващ използване на АТСС на съвсем различно
място-път II-64, km 32+624, което би се отклонявало с два километра от
мястото, посочено в ЕФ и статичното изображение, дори да се приеме, че
в тях е налице гореописаната техническа грешка. Освен това представеният
по делото протокол установява заснемане в посока от юг към север,
докато процесният ЕФ е издаден за движение в посока юг.
Налага се извод, че макар чисто формално да е представен протокол по
4
чл. 10 от Наредбата, той не касае процесното, а съвсем различно
използване на АТСС.
В изпълнение на служебното начало, съдът двукратно е изискал
представянето на Протокол за мястото на извършване на нарушението,
посочено в ЕФ.
В отговор са получени две писма от въззиваемата с отбелязване че
протокол по чл. 10 за мястото на извършване на нарушението, посочено
в ЕФ не е съставен и не може да бъде представен.
Несъставянето на Протокол по чл. 10 от Наредбата за конкретното
използване на АТСС, при което е констатирано нарушението на режима на
скоростта, представлява особено съществен порок, доколкото:
-само по себе си представлява нарушение на едно от
императивните изисквания, обуславящи законосъобразност на
използването на АТСС;
-освен това съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10
от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за
движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно
нормативните и техническите изисквания.
Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049
от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се
предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни
и технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
По изложените съображения, трайната съдебна практика е категорична,
че липсата на изготвен протокол по чл. 10 от Наредбата за процесното
5
използване на АТСС е съществено процесуално нарушение и абсолютно
основание за отмяна на ЕФ.
Така Решение № 1991 от 27.10.2021г.на Административен съд – гр.
ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1557 по описа на съда за
2021 г., Решение № 1322 от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1110 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 825 от
19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3237 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив.Решение № 658 от 02.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 64 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1120 от 03.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив
В процесния случай, отсъствието на протокол за конкретното
използване на АТСС е съществено и на още едно самостоятелно
основание.
Видно от приложеното писмо от ОПУ на АПИ за процесният пътен
участък на път II-64 многократно са поставяни знаци В26, като те също така
са били многократно демонтирани от недобросъвестни лица. В този
смисъл ОПУ не могат да потвърдят, че знак В26 е бил наличен към
конкретна дата.
Тази функция с оглед официалния удостоверителен характер на
Протокола по чл. 10 от Наредбата принципно можеше да се изпълни от него,
но предвид констатираната липса на надлежно съставяне на протокол за
процесното използване на АТСС, това обстоятелство остава напълно
неустановимо, тоест липсата на протокол по чл. 10 от Наредбата
представлява не само формално нарушение на процесуалните правила, но
и реално допринася за невъзможността да се установи действителната
фактическа обстановка по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на
деловодни разноски би имал жалбоподателят.
6
В случая обаче, такива не могат да се присъдят, доколкото същият не е
доказал да е сторил такива за оказана адвокатска защита и съдействие, като
съгласно задължителните указания на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС- на
овъзмездяване подлежат само действително заплатените деловодни
разноски.
В конкретния случай, разноски са поискани с жалбата, но по делото
не са представени:
-нито договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой
или по банков път,
-нито са понесени други деловодни разноски- държавни такси,
възнаграждения за вещи лица и свидетели,
поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение №
743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4624709, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Г.Г.Г. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УАЖЕНИЕ искането на Г.Г.Г. за присъждане на
разноски в настоящото производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8