Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 08.12.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря……..ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА…….……..и в присъствието на прокурора……………………………...…….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 424 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.

                      Постъпила е искова молба от Г.В.Я. от гр.Велико Търново, в качеството ѝ на наследник/майка/ на Н.М.А. , чрез пълномощникът ѝ адв. Г. В. В. от САК против  ”О. ”АД гр.Кнежа, Плевенска област, представлявано от изпълнителния директор А. Р.  Г., с която е предявен частичен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 за заплащане на обезщетение в размер на 27 000лева/частично от 120 000лева/ за неимуществени вреди, причинени в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица, на които ответното дружество е възложител работа, довело до смъртта на Н.А. .Върху сумата се  претендира и обезщетение за забава за периода от 13.10.2018г. до 07.04.2019г. и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Предявен е и иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от договор между ответното дружество и работодателя на Н.А.  „ФИГЪЛ“ЕООД, поради противоречие с чл.49 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между „ФИГЪЛ“ЕООД и Н.М.А.  е сключен трудов договор № 009/25.05.2018г., по силата на който Н.А.  е заемал длъжността „Работник строителство“, с място на работа „строителни обекти“. Твърди се, че между „Фигъл“ЕООД и ответното дружество „О. “АД е бил сключен договор за периодично почистване на бетонни клетки на силози, по силата на който „О. “ е възложило на Фигъл“ЕООД почистването на бетонни клетки на силози в „Завод за преработка на маслодайни култури“ в гр.П.Т. .

Ищецът твърди също, че поради ограниченото пространство /клетките са с размери 3Х3 метра и височина около 38м/, почистването им се осъществява от един работник вътре и друг, който стои до капандурата и наблюдава системата от осигуровки и действията на работника, който почиства. Почистването се извършва с помощта на права лопата или кирка. Когато работникът реши да излезе, наблюдаващият му спуска трето въже и го изтегля с електрически телфер.Твърди се още, че на 09.08.2018г. във връзка с възлагателно писмо от „О. “АД до „Фигъл“ЕООД от 02.08.2018г., мястото на работа на А.  е било променено на Бетонен силоз на територията на „О. “АД, като в тази връзка е била променена и организацията на работа с оглед извършваните там дейности, изскващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа.Ищецът твърди и това, че съгласно Заповед № 03/08.01.2018г. на „Фигъл“ЕООД, е трябвало да се провежда извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и здраве. Твърди, че такъв инструктаж не е документирано да е проведен, с което е нарушен чл.11, ал.5 вр. с чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В исковата молба се твърди, че на 12.10.2018г. управителят на „Фигъл“ЕООД е изпратил група от четирима работници, сред които и Н.А. , да извършат почистването възложено от „О. “АД в „Завод за преработка на маслодайни култури“ на „О. “АДгр.Кнежа, намиращ се в гр. П.Т. .Почистването започнало около 12часа на две клетки едновременно, като работниците работели по двойки. В едната клетка влязъл Н.А. , а отгоре наблюдавал И.К.. Ищецът твърди, че почистваната от А.  клетка „принципно не е предназначена за използване“.Работниците я наричали „Звезда“, тъй като това е свободното пространство между другите 4 цилиндрични клетки, което погледнато отгоре прилича на звезда.Около 12.30ч. А.  е поискал да му спуснат третото въже, за да го извадят с ел.телфера.Наблюдаващият в обясненията си е написал, че му е спуснал въжето, но при повикването дали то е стигнало до долу, не е получил отговор. Наблюдаващите са подръпнали двете въжета и са установили, че те са свободни.

Ищецът твърди, че по сведение от И.К., в силоза е било силно запрашено и не е можел да вижда Н.А. .Тогава Е. К.  влязал в силоза да потърси А. , но не го видял. Преустановил е търсенето, тъй като е преценил, че е опасно да стои в силоза. След като зърното било източено от долната страна на клетката, открили тялото на А. , без пулс и откачено от въжетата.Според протокола за извършената му аутопсия от свлеклите се налепи Н.А.  е бил затрупан и е получил механична асфиксия, в резултат на което се е задушил и е починал. Посочено е било, че в трахеята на починалото лице е имало значително количество слънчогледово семе. Не е било посочено дали смъртта е настъпила вследствие на притискане на гръдния кош и невъзможност да се поеме въздух или от запушване на трахеята.

В исковата молба се твърди също, че на 20.11.2018г. с разпореждане № 96/20.11.2018г. на ТП на НОИ-Велико Търново, злополуката е била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.Твърди се, че между ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Фигъл“ЕООД е била сключена застраховка „Трудова злополука“, със застрахователна полица № 3607180510000041, с бенифициер Н.А. , но по нея до момента на завеждане на делото обезщетение не било изплащано.

Въз основа на изложеното, ищецът счита, че А.  е починал в резултат на злополука, станала докато е изпълнявал възложени от работодателя му „Фегъл“ЕООД задачи на територията на обект на ответното предприятие, което не е спазило задължението за осигуряване на безопасни условия на труд, не е провело необходимите инструктажи и не е осигурило необходимата предпазна екипировка за извършване на високорискова дейност, нито е провело какъвто и да е контрол на работната площадка, съгласно задълженията си по договора от 05.02.1018г. за възлагане на периодично почистване на бетонни клетки на силози, сключен между ответното дружество и работодателя на Н.А. .Позовава се на чл.6, т.1, на чл.4.8, на чл.4.9, както и на чл.4.11 от договора, които цитира, а също и на нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления/съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Ищецът счита, че силозът, в който А.  е извършвал дейност по почистване, поначало не е бил предназначен за съхранение на слънчогледово семе. Не е имал нужната вентилация и предпазни системи, които да гарантират живота и здравето на работниците, които го почистват. В силоза те работят с челници, но поради голямото запрашаване, са действали „на сляпо“. При това положение работникът може да загуби ориентация, а липсата на вентилация и намаления кислород, както и изпаренията от слънчогледовото семе, да го замаят и това да влоши способността му да взема правилни решения.

Ищецът счита, че „О. “АД е лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова дейност и неизпълнението на задължението за осъществяване на ефективен технически и организационен контрол е противоправно бездействие на възложителя, което обосновава неговата отговорност за претърпените неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД. Позовава се и на съдебна практика- Решение № 414 от 28.09.2007г. по гр.д. № 32/2006г. на ВКС IIIГО, Решение № 141 от 01.08.2014г. по гр.д. № 5015/2013г. на IVГО на ВКС.

Ищецът счита, че чл.4.1, изр. посл. от цитирания по-горе договор предвиждаща, че ответното дружество не носи отговорност за трудови злополуки, възникнали по повод на строителен процес, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с чл.49 от ЗЗД и че наследниците на пострадалото лице имат правен интерес от прогласяване на нищожността на клаузата. Наследник на Н.А.  е ищцата Г.В.Я.-негова майка, която е понесла изключително тежко загубата на своето дете. В исковата молба се твърди, че вредните последици са свързани с това, че тя е лишена от възможността да го види да създава свое семейство, да се радва на своя живот и да бъде опора на майка си в годините ѝ на старост. Майката е имала силна емоционална връзка със сина си, били са силно привързани един към друг, споделяли са всички важни моменти в живота си. Голяма част от ежедневието си ищцата е прекарвала със сина си. Твърди, че с всеки изминат ден след смъртта му,  празнината, която е оставил става все по-голяма.                     

Поради изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че клаузата на чл.4.1, изр. последно от договор № 7/05.02.2018г. между „О. “АД и „Фигъл“ЕООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради  противоречие с чл.49 от ЗЗД. Да бъде осъден ответника да заплати за претърпените от ищцата неимуществени вреди обезщетение на основание чл.49 от ЗЗД в размер на 27 000лева/частично от 120 000лева/, ведно със законната лихва върху него считано от 07.04.20194г. – датата на завеждане на делото до окончателното ѝ заплащане. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 1335лева/частично от 5 933.33лева/ за периода 13.10.2018г. – 07.04.2019г. Претендират се и направените по делото разноски. Направено е искане за освобождаване от ДТ и разноски по делото, което е уважено.

Към исковата молба са приложени : Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-04-89/17.10.2018г.; протокол № 5103-04-10 от 16.11.2018г.; разпореждане № 96 от 20.11.2018г. на ТП на НОИ гр.В.Тръново; Удостоверение за наследници с изх.№ 94 ГГ-6488-1/17.10.2018г. на Н.А. .  

 В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „О. “АД гр.Кнежа, представляван от изп.директор А.Г., чрез адв.В.Ч. ***, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Ответникът оспорва материално-правната си легитимация. Счита, че отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да носи дружеството – изпълнител по почистването на бетонните клетки, доколкото вредите –предмет на спора са причинени именно от работник на посоченото дружество „Фигъл“ЕООД. Ответникът се позовава на т.3 от Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС, като счита, че от значение е уговореното в договора между двете дружества, по силата на който едното е възложило на другото извършване на определена работа, при което настъпват вреди за трето лице. Ако съгласно договора едното предприятие дължи изпълнение на работата със свои работници, организация и техника, под негов контрол и с негова организация на работата, отговорността за вреди от непозволено увреждане при изпълнение на работата е на това предприятие. Ако договорът предвижда възлагащото предприятие да осъществява организация на работата, непрекъснат контрол върху изпълнението ѝ, макар с работници на другото предприятие, отговорността е на възлагащото предприятие.

Ответникът противопоставя следните насрещни твърдения : В сключения между „О. “АД и „Фигъл“ЕООД договор № 7/05.02.18г. са предвидени задължения за изпълнителя „Фигъл“ЕООД да изпълни и осигури в рамките на договора всички мероприятия осигуряващи здравето и безопасността на своите служители и работници и на всички трети лица на територията на възложителя и около него, включително и чрез осигуряване на лични предпазни средства, инструктажи, разяснения, ограждения, включително да контролира стриктно своите работници, служители и трети лица, находящи се на територията на възложителя за спазването на трудовото и осигурителното законодателство и нормите за здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на договорените работи, които са описани в договора и приложенията към него, както и действащата нормативна уредба в РБългария през периода на изпълнение на договора. Изрично е предвидено, че при трудова злополука с работник на изпълнителя, станала на строителната площадка, същата се регистрира и отчита от него и за негова сметка, като възложителят не носи каквато и да било отговорност за трудови злополуки и професионални заболявания, както и за други трудови злополуки и осигурителни отношения, възникнали по повод на строителния процес.

Позовавайки се на чл.4 от договора, ответникът счита, че отговорността за вреди от настъпилото непозволено увреждане е на изпълнителя, който е разполагал с оперативна самостоятелност, която изключва отговорността на „О. “АД по см. на чл.49 от ЗЗД. Затова счита, че не е налице и нарушение по чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г., тъй като задълженията по нея са били за „Фигъл“ЕООД. Счита за неоснователен и искът за прогласяване на нищожност на чл.4.1 от договора, тъй като тази клауза от договора не противоречи на чл.49 от ЗЗД и на принципа на обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като тя сочи за отговорен работодателя на пострадалия и следователно към него могат да се насочат претенции за обезвреда.Ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове, да му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адв. възнаграждение.Към отговора е приложен, с искане да бъде приет като писмено доказателство : Договор № 7/05.02.2018г. между „О. “АД и „Фигъл“ЕООД и техническата документация по изграждането на силоза, тип „Звезда“.  Ответникът е поискал, на основание чл.219, ал.1 от ГПК да бъде конституирано по делото като трето лице помагач „Фигъл“ЕООД гр.София, представлявано от управителя М.Н.К., като правния интерес от привличането му е обосновал с наличието на регресни права спрямо третото лице, при евентуално уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД, което искане за привличане е уважено .

Третото лице помагач „Фигъл“ЕООД, е взело становище, че искът е неоснователен, тъй като причината за фаталния край на сина на ищцата е в неговото поведение, свързано с откачването му от обезопасяващото го въже и падане в почиствания силоз.Представило е постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.07.2019г. на ОП Велико Търново по пр.пр. № 2075/2018г., ДП № 50/2018г.; решение по НАХД № 10084/2019г., на Административен съд Велико Търново; Искова молба вх.№ 24365/11.12.2016г. за обр. гр.д. №  3800/2018г.РС-Велико Търново; определение № 76/09.01.2019г. по същото дело; отговор на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД и молба за обезпечение по същото дело; определение № 83/09.01.2019г. и № 553/07.03.2019г. по същото дело; отказ от иска и молба за прекратяване на гр.д. 3800/2018г. от 12.03.2019г., определение от 13.03.2019г. за прекратяване на делото, влязло в сила на 02.04.2019г.; трудов договор № 009/25.05.2018г.; застрахователна полица № 360718050000041-трудова злополука с прил. списък ползватели, общи условия и добавък; фактура № 07 от 15.10.2018г. и проект за спогодба.

 С определение № 1134/30.07.2019г. е изготвен доклад по делото, с който е прието, че съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл.45 и 52 ЗЗД, предявен като частичен, с цена на иска 27 000лева, частично от 120 000лв. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от противоправно бездействия на длъжностни лица на възложителя „О. “АД гр.Кнежа, изразяващо се в неизпълнение на задължението за осъществяване на ефективен технически и организационен контрол върху работа, при която е настъпила смъртта на сина на ищцата Н.М.А. .Сумата е претендирана ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 12.10.2018г. до окончателното и изплащане.Прието е, че съдът не е сезиран със самостоятелен иск/частичен/ с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, тъй като лихвата дължима при непозволено увреждане върху определения размер на обезщетението е компенсаторна, а не мораторна и се дължи като допълнение на обезщетението от деня на увреждането, респективно от деня на настъпване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Прието е също, че не е налице правен интерес от предявяване на претенцията по чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожна на клауза от договор, по който ищцата не е страна и не черпи права от него, поради което такава претенция е недопустима и в тази част е прекратено производството по делото, като определението е влязло в сила на 19.12.2019г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия ѝ състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.В тежест на ответника е възложено доказването на възражението, че възложител на работата, при която е настъпило непозволеното увреждане, по см. на закона – чл.49 от ЗЗД и отговорен за обещетяване на вредните последици, е работодателят на пострадалия „Фигъл“ЕООД.

Безспорна е между страните, а се установява и от събраните писмени и гласни доказателства, както и от признанията им, описаната в исковата молба фактическа обстановка, при която е настъпила смъртта на сина на ищцата Н.М.А. :  На 12.10.2018г. Н.М.А. , като „Работник строителство“ във „ФИГЪЛ“ЕООД, по трудов договор № 009/25.05.2018г., е претърпял трудова злополука. По силата на договор между работодателят му „Фигъл“ЕООД и ответното дружество „О. “АД е било възложено на „Фигъл“ЕООД периодично почистване на бетонни клетки на силози в „Завод за преработка на маслодайни култури“ в гр.П.Т. . Поради естеството на работата и ограниченото пространство в почистваните клетки, с размери 3Х3 метра и височина около 40м, почистването им се осъществявало чрез въжен достъп. Работата се извършвала по двойки - единият от работниците почиства вътре, закачен на две въжета, друг го наблюдава отгоре и при подаден знак от този, който е вътре, го изтегля с помощта на трето въже и електрически телфер. На 12.10.2018г. управителят на „Фигъл“ЕООД изпратил група от четирима работници, сред които и Н.А. , да извършат почистването възложено от „О. “АД в две клетки едновременно.В едната клетка /тип „Звезда“/ влязъл Н.А. , а отгоре наблюдавал св.И.К.. Не след дълго А.  поискал да му спуснат третото въже, за да го извадят с ел.телфера. И.К. спуснал въжето, но когато попитал дали е стигнало до долу, не получил отговор, а чрез подръпване установил и това че другите две въжета, на които А.  бил закрепен, са свободни. В силоза било силно запрашено и отгоре не се виждало какво се е случило с А. , затова св.Е. К.  влязъл вътре за да го потърси. Не го открил и излязъл, тъй като преценил, че е опасно да стои по-дълго вътре. Тогава работници от „О. “АД източили отдолу съдържанието на  силоза и открили тялото на А. .

Безспорно е и установеното с протокола за извършената  аутопсия и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, че причината за смъртта на Н.А.  е механична асфиксия, в резултат на която работникът се е задушил от свлеклите се и затрупалите го налепи на силоза. Няма спор и относно обстоятелствата, че с разпореждане № 96/20.11.2018г. на ТП на НОИ-Велико Търново, злополуката е била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО и че между ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Фигъл“ЕООД е била сключена застраховка „Трудова злополука“, със застрахователна полица № 3607180510000041, с бенифициер Н.А. .

Безспорно е, че с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.07.2019г. на ОП Велико Търново по пр.пр. № 2075/2018г., ДП № 50/2018г./на л.86/ е прието, че липсва престъпление от общ характер, а именно по чл.123, ал.1 от НК, тъй като  Прокуратурата не е установила наказателноотговорно лице, което поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, по непредпазливост да е причинило смъртта на Н.А. . Установила е, че пряка и непосредствена причина за трудовата злополука са единствено действията на починалия работник, който е нарушил основни правила за работа с въжен достъп досежно самоволно отделяне на собствената си осигурителна екипировка от вертикалната осигурителна линия.

Безспорно е, че с решение № 37/06.06.2019г. по НАХД № 10084/2019г., на Административен съд Велико Търново/на л.90/ е приключило и административно-наказателното производство, с което на „Фигъл“ЕООД е наложена административна санкция в размер на 100лв., тъй като съдът е приел, че е налице хипотеза на чл. 415в, ал.1 от КТ. В мотивите е посочено, че самото неотразяване на иначе проведения инструктаж в съответната книга, не е и поначало не би могло да предизвика настъпването на вредни последици за работниците, включително това невписване няма причинно-следствена връзка с настъпването на последвалата трудова злополука. Съдът е отменил наложената с наказателно постановление на директора на „Инспекция по труда“ –гр.Велико Търново санкция в размер на 1500лв, наложена на основание чл. 413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. на МТСП за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В решението на касационната инстанция е прието и това, че към момента на налагане на наказанието са били налице основания за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ и размерът на наказанието от 100лв. се явява адекватна санкционна мярка, съобразно тежестта и обществената опасност на нарушението и липсата на данни работодателят да е извършил други нарушения на трудовото законодателство.

Безспорно е, че с искова молба вх.№ 24365/11.12.2016г./на л.95/ ищцата Г.В.Я. е предявила срещу работодателя на сина си „Фигъл“ЕООД частичен иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата 50 000лева/от общо дължими 100 000лв./, по която е образувано  гр.д. №  3800/2018г. по описа на РС-Велико Търново. По делото е било конституирано и трето лице-помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, на страната на ответника „Фигъл“ЕООД, с прил. на л.98/ определение № 76/09.01.2019г. С прил. на л.105 от делото молба от 12.03.2019г. ищцата Г.Я. е направила отказ от иска и е поискала прекратяване на гр.д. 3800/2018г. Молбата е уважена, като с определение № 233 от 13.03.2019г. производството по делото е прекратено, считано от 02.04.2019г. На л.114 от делото е приложен проект за спогодба, без дата, за уреждане на имуществения спор между Г.Я., „Фигъл“ЕООД и третото лице ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, но няма данни дали тя е подписана, а посоченото в спогодбата обезщетение в размер на 21 420лв. – изплатено.

Безспорно е, че ищцата е претърпяла значителни по вид и обем неимуществени вреди от загубата на сина си

Спорно е налице ли са предпоставките на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника „О. “АД. Това дружество ли е възложителят по см. на закона, което носи отговорност за вредите настъпили при и по повод изпълнението на работата по почистването на силозите в завода в гр.П.Т.  и ако да-какво е нормативно установено правило за поведение, което е нарушено. Допуснали ли са съответните длъжностни лица при ответното дружество непозволени действия и/или бездействия, от които да са причинени вредите. Налице ли е причинно-следствена връзка между предприетите действия/бездействия и настъпилата смърт на Н.А. .

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди и ищцата счита, че причината синът ѝ да загине при станалата трудова злополука е, че ответното предприятие не е спазило задължението си да осигури безопасни условия на труд, не е провело необходимият инструктаж и не е осигурило необходимата предпазна екипировка за извършване на високорискова дейност, нито е провело какъвто и да е контрол на работната площадка, съгласно задълженията си по договора с „Фигъл“ЕООД.

Съгласно въпросният договор № 7 от 05.02.1018г. за възлагане на периодично почистване на бетонни клетки на силози/ на л.41/, сключен между ответното дружество и работодателя на Н.А.  „Фигъл“ЕООД, последният, като изпълнител е поел задължение в чл.4.1 от договора да изпълни и осигури в рамките на договора всички мероприятия осигуряващи здравето и безопасността на своите служители и работници и на всички трети лица на територията на възложителя и около него, включително и чрез осигуряване на лични предпазни средства, инструктажи, разяснения, ограждения, включително да контролира стриктно своите работници, служители и трети лица, находящи се на територията на възложителя за спазването на трудовото и осигурителното законодателство и нормите за здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на договорените работи, които са описани в договора и приложенията към него, както и действащата нормативна уредба в РБългария през периода на изпълнение на договора. Изрично е предвидено, в посочената клауза от договора, че при трудова злополука с работник на изпълнителя, станала на строителната площадка, същата се регистрира и отчита от него и за негова сметка, като възложителят не носи каквато и да било отговорност за трудови злополуки и професионални заболявания, както и за други трудови злополуки и осигурителни отношения, възникнали по повод на строителния процес.

Съгласно заключението на вещото лице доцент д-р Д.Д. и обясненията му в съдебно заседание на 30.06.2020г., не са установени счупвания по тялото на Н.А. , а „… причината за смъртта на А.  е механична асфикция /задушаване/, в резултат на аспирация /вдишване/, на чужди тела /слънчогледови семки и прах/, довело до запушване на дихателните пътища“. Съдебният лекар е пояснил, с други думи, четова е механизъм на асфикция, същият като при удавяне, само че той не се удавил в течност, а се е удавил в ронливи твърди материи, каквито представляват слънчогледовото зърно. Като причина за смърт и като механизъм на настъпване на смъртта, като генеза на смъртта, тези случаи са много разпространени в съдебно медицинската практика и  относно този факт ВЛ няма никакво съмнение. Вещото лице е посочило в заключението си, че няма счупване по тялото и индиция за падане от високи метри върху равна, твърда повърхност. При направената аутопсия,  няма описана „една драскотина“ или кръвонасядане или насиняване на тялото външно, вътрешно. Няма никакви травми на кости или разкъсвания на вътрешни органи, каквито действително при скачане от високо се получават.В обясненията в открито заседание ВЛ е посочило, че дори от 10 метра да е паднал работника, няма да има причинено счупване, а просто ще потъне.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че клетката/силоз/ „Звезда“, с размери 3Х3м. и 40,50м. височина, е изработена по проект за складиране на зърно преди преработка е технически изправно съоръжение и отговаря на изискванията за безопасна експлоатация.Почистването на силоза от натрупване на материал по стените му се извършва при необходимост и при правилно извършена оценка на риска и спазване на всички нормативни изисквания за работа с въжен достъп и в ограничени пространства, честотата на почистване и обема на материала не повишават риска за здравето и живота на лицата, които ги почистват.В момента на инцидента, силоза е бил празен, като в конуса е имало само материал събран при почистването-трошката/люспи, част от люспи, натрошени семки, прах и други материали/.Материала е би сух и не е отделял опасни за човешкото здраве газове.Н.А.  е работил на височина 9м. над този материал и е паднал върху него, след което е бил затрупан от срутилия се при откъртването на прага материал.Нивото на което е работил/около 10 м. над почистения материал/ се потвърждава и от св.С.И..В деня на злополуката от страна на ответника „О. “ е бил проведен общ инструктаж за вътрешните правила и престоя на работниците в предприятието, което обстоетелство се потвърждава и от тримата разпитани свидетели Е. К. , И.К. и С.И..

Вещите лица и по-конкретно инж.К.Т.Д., които като специалист с многогодишен практически опит и председател на Асоциация на работещите по алпийски способ, е установил, че към момента на настъпване на злополуката нито един от работниците на „Фигъл“ЕООД не е имал квалификация за извършване на работа с въжен достъп.Вещото лице счита, че в случая, тъй като става въпрос за работа с въжен достъп в ограничени пространства е следвало да се прилага Наредба № 9 от 23.09.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и поддържане на водоснабдителни системи, съгласно легалното определение на „ограничено пространство“ дадено в т.4 от Допълнителните разпоредби, което не е било сторено.Освен това, счита че не е спазена и Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, която в чл.215о предвижда, че при използване на техники за достъп и позициониране посредством въжета, се спазват следните изисквания: 1.Съдържа най-малко две отделно закрепени въжета, като едното служи за средство за достъп и въжена система за опора/работно въже/, а другото служи за резервно средство/обезопасяващо въже; 2.Работещите са оборудвани с предпазен колан, закрепен към обезопасяващото въже; 3. Работното въже е снабдено с предпазни средства за изкачване и слизане и има самоблокираща система, която предотвратява падането на ползувателя, в случай че той изгуби контрол над движенията си; 4. Обезопасяващото въже е снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва движенията на работещия; 5.Необходимите за работа инструменти и приспособления са прикачени към колана или към седалката на работещия или към друго подходящо средство;6.Подходящо планиране и постоянно наблюдение на работата, така че в случай на авария да може да се окаже незабавна помощ на работещия; 7.Работещите са получили подходящо специализирано обучение за извършваната работа и за съответните спасителни процедури.

 Вещите лица са установили, а това кореспондира и с свидетелските показания на св.Е.К. и С.И., че двете въжета, с които А.  е работил са били закрепени заедно и заедно са служели като средство за достъп и за опора/работна линия/, а обезопасителна линия не е имало. Не е разполагал и с предпазен колан, отговарящ на изискванията на съответния европейски регламент. Липсват средства за изкачване, а съоръжението за слизане не отговаря на изискванията за работа с въжен достъп и не е самоблокиращо се. За блокиране на системата за спускане е бил използван самозатягащ се възел от помощно въже 7 мм, но той не е изпълнявал функцията на осигурително устройство, тъй като е  бил прекрепен към работната линия и не покрива необходимите стандарти.Инструментите не са били прикрепени към седалката на работещия.Работата не е била подходящо планирана и липсва оценка на риска.Използвания телфер за извличане на работниците не отговаря на изискванията за повдигане на хора и за работа във взривоопасна среда.

Като непосредствена причина за падането, вещите лица сочат,  две възможности – едната установената в наказателното производство вероятност в момента на срутването на почиствания материал А.  да е бил стъпил на образувалия се праг и да не е бил закачен към нито едно от въжетата, за да се закачи към телфера и другата - неволно откачване от работната линия при липсващ на края на линията възел т.е изнизване на съоръженията при достигане на края на линията. Вещите лица са установили и това, че в хода на работата се е налагало многократно откачване и закачване към работната линия във връзка с маневрите по изтеглянето с телфера.При липсваща осигурителна линия, това многократно е излагало всички работници на смъртен риск.

Свидетелите, които са работили заедно с А.  в момента на инцидента установяват, че са били екипирани с необходимите бели костюми, ръкавици, каски, очила, челници и маски.Получили са инструктажи за работа и във „Фигъл“ЕООД и в „О. “АД.Свидетелят Е. К. , който първи е слязъл, за да търси А.  твърди, че той е работил близко до дъното на силоза, но не знае по каква причина е слязъл под нивото на почиствания материал.Свидетелят И.К. дава показание, че след като силоза е бил източен се е образувала купчина широка около 2-3 м. и висока 4-5м.Свидетелят С.И., когато е слязъл да търси А.  е установил, че почистването в този силоз е било достигнало на 10 м. над нивото на материала в силоза, който постепенно е бил източван и че е имало налепи по стените от по 50-60см. Същият свидетел дава показание, че дори когато се работи близко до нивото на материала, с който е пълен силоза, не се стъпва в него и не се минава под почиствания материал, а се чисти отгоре надолу. А дори да се наложи стъпване върху материала по някаква причина, работникът не се откачва от въжената линия.  

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че отговорността за вреди от настъпилото непозволено увреждане е на изпълнителя по цитирания договор, който от своя страна се явява възложител на работата осъществявана от починалия работник Н.А. . За такива случаи с Постановление № 17/18.11.1963г., което не е загубило сила е прието, че за правилното разрешаване на въпроса за отговорността е от значение да се изясни същността на сключения договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. В настоящия случай, от подробната регламентация на чл.4.1 от договора между „О. “АД и „Фигъл“ЕООД се установява, че при извършването на работата възложена от „О. “АД „Фигъл“ЕООД е поело задължение да я извърши със свои работници, над които да осъществява контрол и да създаде цялостната организация на извършваната работа. Поело е задължение да осигури всички мероприятия осигуряващи здравето и безопасността на своите служители и работници,    включително и чрез осигуряване на лични предпазни средства, инструктажи, разяснения, ограждения, включително да контролира стриктно работници си на територията на възложителя за спазването на трудовото законодателство и нормите за здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът намира, че тази клауза от договора не е нищожна на твърдяното от ищцата основание – противоречие с чл.49 от ЗЗД и поради това, че с нея се нарушава принципа на обезпечително-гаранционния характер на отговорността по чл.49 от ЗЗД, изведен в т.6 на Постановление № 7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС. Съгласно цитираното постановление, което не е загубило сила, отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. В случая не е отпаднала гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за вреди по чл.49 от ЗЗД изобщо, а само тази на възложителя „О. “АД, което дружество със сключения с „Фигъл“ЕООД договор, при разпределяне на правата и задълженията е възложило на изпълнителя и той е приел да осигурява безопасни и здравословни условия на труд във връзка с изпълнението на работата, тъй като е поел задължението да извършва работата със свои работници. В такъв случай за настъпилите вреди от трудова злополука, настъпила при или по повод извършването на тази именно работа, изрично е предвидено, че отговорността е на работодателя „Фигъл“ООД, който е възложил работата на своите работници, на които заплаща възнаграждение и осигуровки и следва да осигури необходимото обучение, оборудване, екипировка, разяснения и пр. съобразно нормативните изисквания.Ето защо съдът приема, че въпросната клауза от договора, не изключва отговорността по чл.49 от ЗЗД във вреда на работника, а регламентира, че тя се носи от прекия възложител на работата му – неговия работодател „Фигъл“ЕООД и в случай на непозволено увреждане, към него могат да се насочат претенциите за обезвреда, както впрочем е постъпила и ищцата, но впоследствие се е отказала от иска.

 При положение, че отговорът на основният спорен въпрос ответникът ли следва да носи отговорността за настъпилите при  извършване на възложената работа неимуществени вреди е отрицателен, съдът намира, че не следва да се търси отговор на другите поставени като спорни въпроси, а именно: какво е нормативно установено правило за поведение, което е нарушено; допуснали ли са съответните длъжностни лица при ответното дружество непозволени действия и/или бездействия, от които да са причинени вредите. Налице ли е причинно-следствена връзка между предприетите действия/бездействия и настъпилата смърт на Н.А. .Поради тази причина и не следва да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства.   

Фактическата обстановка, изяснена със средствата на наказателния процес, която се установи и чрез събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства, обосновава извода, че трагична смърт на работника е настъпила при ненапълно изяснени обстоятелства относно механизма на откачването му от въжетата, с които е осъществявал достъп до почиствания силоз.Дали това е станало поради самоволно откачване от работните въжета преди закачването му на въжето, с което електротелфера е следвало да го изтегли или поради изнизване от тези въжета, при което падането е станало от по-малка височина, това не се явява съществено за изхода на настоящия спор. Би било от съществено значение за отговорността на третото лице-помагач „Фигъл“ЕООД, ако съдът дължеше произнасяне по този въпрос.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД е неоснователен. От събраните многобройни доказателства не се установяват елементите на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД по отношение на ответника „О. “ АД, поради което искът следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, разноски не следва да се присъждат, тъй като имащата право на разноски страна няма данни да е направила такива, а на третото лице, не следва да бъдат присъждани разноски, на основание чл.78, ал.10 от ГПК.  

                  Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

оТХВЪРЛЯ, предявеният от Г.В.Я. ***, с ЕГН ********** против „О. “АД, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, Плевенска област, ул.“М.Б. “ № 1, представлявано от изп.директор А. Р.  Г., ЕИК *********, иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с 45 и чл.52 ЗЗД, за заплащане на сумата 27 000лева/частичен иск от целия размер 120 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на сина ѝ Н.М.А.  на 12.10.2018г. при трудова злополука.

 Делото е решено с участието на трето лице-помагач на страната на ответника  - ”Фигъл”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.”В. З. ” № 6, ет.3, представлявано от М.Н.К., ЕИК *********.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                             Съдия в Плевенски окръжен съд: