№ 1333
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720105364
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от А. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. М. К. срещу Ю. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3000.00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пълна загуба на
лек автомобил марка: „***“, модел „***“, с рег. № ***, настъпили в резултат на пътно-
транспортно произшествие, станало на 27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2021 г. до окончателното и изплащане, като му се присъдят
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът Ю. Г. С., чрез назначения му
особен представител – адв. В. е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че
предявения иск е недопустим, тъй като на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение от застрахователя „***“ АД. В отговора е оспорен предявения иск по
основание и размер, като ответникът оспорва изложения от ищеца механизъм за настъпване
на процесното ПТП, обстоятелствата, при които ищецът твърди да е настъпило, както и
твърдението, че вина за настъпилото ПТП има ответника. Твърди, че С. няма вина за
настъпилото ПТП, и е спазвал правилата за движение по пътищата. По отношение размера
на иска, с отговора на исковата молба ответникът оспорва процесната сума, като твърди, че
от приложения към исковата молба договор за покупко – продажба на МПС от 18.05.2020 г.,
1
стойността на лекия автомобил е от 1900.00 лева, която е неговата продажна цена, поради
което процесната сума твърди за завишена.
В отговора на исковата Ю. Г. С., чрез назначения му особен представител – адв. В. е
поискал от съда на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на
ответника, да бъде привлечен „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. С.,
***, за които твърди, че има интерес да бъде привлечен да помага на страната на ответника,
тъй като именно при този застраховател ответникът има сключена застраховка „***“ и
застрахователя има право да встъпи по делото, за да помага на ответника, тъй като носи
отговорност за вредите, причинени от застрахованото МПС.
С определение № 1726 от 17.05.2022 г., съдът на основание чл.219 от ГПК е
конституирал „***“ АД, като трето лице – помагач на страната на ответника, и му е дал
указания за отговор на исковата молба в едномесечен срок.
В срока за отговор третото лице – помагач - „***“ АД са депозирали становище, с
което са оспорили предявения иск по основание и размер. В становището твърдят, че при
тях е образувана преписка по щета № ***, по която няма плащане, тъй като от ищеца са
изискани документи относно основателността на претенцията, но такива не са представи
при тях, и не бил представен от ищеца и автомобила за извършване на оглед от
застрахователя. В тази връзка оспорва твърденията на ищеца за „тотал щета“ на собствения
му лек автомобил, и твърди, че не е налице основание за плащане на застрахователно
обезщетение от тяхна страна. В становището е оспорен и размера на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. К., поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът Ю. Г. С. чрез назначения му особен представител –
адв. В. оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
М.К.Х. лично и в депозирана писмена защита оспорва предявения иск и моли съда да
го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Третото лице – помагач на страната на ответницата – „***“ АД, в съдебно заседание
се представляват от ю.к. Г., който оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.45, вр. чл.86 ЗЗД са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За уважаване на предявения иск следва да се докаже вредата, причинена
2
на ищеца от ответника, вина за причинените вреди, причинна връзка между деянието и
последвалия вредоносен резултат.
По правилата на чл.45 от ЗЗД обезвреда на причинените щети дължи делинквентът. В
Кодекса за застраховането е уредена възможността увреденият да предяви претенциите си
направо пред застрахователя, но той не е длъжен да стори това. Дори застрахователят да е
заплатил обезщетение в определен размер, то ако са налице вреди в по-голям размер,
репарирането им може да се търси именно от причинителя на увреждането – ответника по
делото.
При преценка основателността на иска и съвкупния анализ на доказателствения
материал – писмени доказателства, и приета по делото съдебно авто-техническа експертиза,
съдът намира следното:
Няма спор, че увреденият л.а. „***“, ***, с рег. № *** е собственост на ищеца. Този
факт се установява от приетия и приложен по делото договор за покупко- продажба на МПС
от 18.05.2020 г., и свидетелство за регистрация част І.
Не се спори между страните, а и от представения по делото Протокол за ПТП № ***
от 27.05.2021 г. се установява, че на 27.05.2021 г., в 11:45 часа, ответника при управление на
лек автомобил марка „***“, модел „Т.“, с рег. № *** в гр. П., движейки се в дясна пътна
лента на Републикански път І-6, при км.81+600, с посока на движение: гр. С., - гр. Р., поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, причинява пътно –
транспортно произшествие (ПТП) със спрелият аварийно в дясна пътна лента в същата
посока на движение л.а. марка „***“, ***, с рег. № ***, и спрелият пред него аварийно л.а.
марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Вследствие настъпилото ПТП по отношение на л.а.
„***“ е настъпила цялостна деформация на МПС, които щети са описани в Протокола за
ПТП. В Протокола за ПТП изрично е отразено, че по отношение на водача на л.а. „***“ е
взето и административно отношение.
Няма спор, че регистрацията на увреденият л.а. „***“, с рег. № ***, собственост на
ищеца е прекратена, което се установява и от приложеното свидетелство за регистрация част
І и удостоверение от 22.06.2021 г. на МВР, сектор „***“.
От приложения по делото договор № *** от 15.06.2021 г. се установява, че ищецът е
продал на „***“ ЕООД правото на собственост върху л.а. марка „***", ***, с рег. № ***, за
сумата от 266.40 лева, която е получена от него. Този факт се установява от приложената
покупко-изплащателна сметка от 15.06.2021 г.
По реда на чл.184 от ГПК по делото е приобщен снимков материал, установяващ
състоянието на лекия автомобил след претърпяното ПТП.
От заключението на изслушаната и приета съдебно авто-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Е. З., се установява, че на 27.05.2021 г., около 11:45 часа, е
настъпило ПТП, в гр.П., на Републикански път І-6, при км.81+600 (***), с участието на л.а.
марка „***”, модел „Т.”, с рег.№ ***, който се е движел в дясната пътна лента, с посока на
движение: от гр.С. към гр.Р., спрелият аварийно в дясната пътна лента, в същата посока на
3
движение, л.а. марка „ ***”, ***, с рег.№ ***, и спрелият пред него аварийно л.а. марка
„***”, модел „***”, с рег.№ ***. Съприкосновението между двата автомобила - л.а. „***” и
л.а. „***“ е настъпило с предна дясна ъглова и дясна странична предна част на л.а. „***” и
задна лява ъглова и лява странична задна част на л.а. марка „***”. Вследствие на ударните
сили л.а. „***”, се е придвижил напред, блъскайки спрелият пред него аварийно л.а. марка
„***”, модел „***”. В резултат на удара по л.а. марка „***”, са получени деформации в
предна лява част, а по л.а. „***“ в централна предна част. В заключението вещото лице сочи,
че в резултат на ПТП по л.а. „***“ са нанесени значителни материални вреди изразяващи се
в деформация на задна лява част на купето (усукано по диагонали), греда заден мост, както
и преден ляв калник, броня, маска предна, решетка декоративна, фар преден ляв, капак
преден и др. ПТП-то е станало в светлата част на денонощието, облачно, но с нормална
прозрачност на атмосферния въздух, т.е, без ограничение на видимостта по отношение на
обзорното виждане във всички посоки към мястото на ПТП, в населено място, с режим на
движение на МПС до 80 км/час (пътен знак „В 26” („Забранено е движението със скорост
по-висока от означената“). Вещото лице е установило, че на мястото на ПТП не са
регистрирани спирачни следи от л.а. марка „***”, като произшествието е настъпило на
хоризонтален прав участък. Покритието на пътното платно е едрозърнест асфалт, без
повреди, суха пътна настилка, като ПТП е запазено, а пътното платно в района на ПТП е с
ширина от 7,98 м., с две пътни ленти за движение, разделени от бяла прекъсната линия, като
всяка лента е с ширина от 3,99 м., и еднопосочно движение. От лявата страна на пътното
платно е изградена еластична предпазна ограда (мантинела), а от дясната страна на пътното
платно е изграден тротоар с ширина от 120 см., с асфалтово покритие.
В експертизата вещото лице е установило следният механизъм на настъпване на
ПТП: водачът на л.а. марка „***”, се е движел в района на гр.П., в дясна пътна лента по
Републикански път І-6, км. 81+600 (***), с посока на движение от гр.С. към гр.Р., със
скорост около 80 км/ч, и поради занижено внимание и неспазване на безопасна дистанция от
водача на л.а. марка „***”, която да му позволи да избегне стълкновение със спрелият
аварийно в дясната пътна лента на движение л.а. марка „***”, реализира процесното ПТП.
Вследствие настъпилото ПТП, по л.а. „***“ са нанесени значителни материални
вреди, които съвпадат, с механизма на удара, констатиран в издадения „Протокол за ПТП”
от служителите на „ПП” при ОД на МВР, гр.П.. Вещото лице в заключението сочи, че в
следствие на ПТП по л.а. „***“ са нанесени следните щети: купе - необорудвано, усукано по
диагонали; капак заден; панта капак заден; облицовка броня задна; лайсна декоративна
броня; стойка лява на броня задна; стоп заден ляв, и заден десен; стъкло задно отопляемо;
врата задна лява с оборудване комплект; врата предна лява; стъкло предна лява врата;
облицовка предна броня; лайсна лява на предна броня; решетка предна броня; преден ляв
калник; преден ляв фар; преден ляв мигач; преден капак и панта на капака; предна маска;
декоративна решетка; предно панорамно стъкло; предна дясна джанта; и заден мост (греда).
В експертизата са остойностени новите части необходими за възстановяване на автомобила,
който са в размер на 5041.95 лева, а труда от 956.80 лева, а общата стойност на труд и
4
материали необходими за възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 5998.75 лева.
По отношение настъпилата щета, вещото лице е посочило, че „тотална щета“ на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт (труд и материали), надвишават 75 % от действителната му стойност, към момента
на застрахователното събитие. В заключението вещото лице сочи, че вследствие на
процесното ПТП, са нанесени значителни материални вреди на стойност от 5998.75 лева,
които надвишават неговата пазарната стойност, която е определило на сумата от 2175.00
лева. С оглед на това е експерта е приел, че икономически нецелесъобразно е
възстановяването на автомобила, и е налице „тотална щета”. Пазарната стойност на
автомобила вещото лице е определило към датата на настъпилото ПТП по аналитичен
метод, чрез използване метода на разходите - концепция “Нова възстановителна стойност“,
при който е отчел неговото физическо износване, функционално обезценяване, и
икономическо обезценяване, и метода на пазарни аналози, в резултат на което е определило
средна претеглена пазарна стойност на л.а. „***“ към м.05.2021 г. от 2175.00 лева, а
запазените части е определило на стойност от 543.75 лева, които е приело, че представляват
25 % от стойността на автомобила.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ПТП е настъпило поради неспазване
на безопасна дистанция и занижено внимание от страна на водача на л.а. „***“, като вещото
лице счита, че водачът се е опитал да избегне удара или да извърши заобикаляне на спрелите
МПС-та, който извод е направил от мястото на настъпилото съприкосновение между двата
автомобила - предна дясна ъглова част за л.а. „***“. По отношение възможността на водача
на л.а. „***“ да възприеме поставен светлоотразителен триъгълник, обозначаващ мястото на
спрелите автомобили, вещото лице пояснява, че това обстоятелство е в зависимост от
неговия професионализъм дали ще го види, или дали няма да го види, което зависи и от
скоростта, с която управлява МПС-то, като вещото лице е категорично, че при скорост от 80
км/ч на л.а. „***“, неговият водач би могъл да възприеме поставен светлоотразителен
триъгълник и да предотврати настъпване на ПТП.
Относно възможността за предотвратяване настъпването на ПТП, вещото лице
пояснява, че при скорост от 60 км/ч, водачът на л.а. „***“ е имал възможност да избегне
настъпване на ПТП, тъй като видимостта в участъка на настъпилото ПТП е около
четиристотин-петстотин метра. Поради това, вещото лице сочи, че водачът на л.а. „***“ е
имал видимост и възможност да възприеме спрелите автомобили, като е могъл да избегне
настъпване на ПТП, чрез преминаване в лявото платно за движение. Според вещото лице
скоростта с която се е движел л.а. „***“ е от около 80 км/ч, който извод е направил от
снимковия материал по силата на удара, и концентрацията на нанесените вреди по л.а.
„***“. Вещото лице е категорично, че скоростта на движение на л.а. „***“ е била над 60-70
км/ч. По отношение опасната зона за спиране на л.а. „***“ при движение със скорост от
около 80 км/ч, вещото лице определя на 86 м., а видимостта в процесния пътен участък,
около 400 метра. В заключение вещото лице сочи, че водачът на л.а. „***“ е имал
възможност да възприеме спрелите автомобили, както и да предприеме мерки, за да
5
предотврати настъпване на ПТП. А относно действията, които водачът на л.а. „***“ е могъл
да предприеме за предотвратяване на настъпилото ПТП, вещото лице сочи, че ищецът би
могъл да постанови на разстояние от 50-100 метра от мястото на спиране на
светлоотразителен триъгълник, и светещи аварийни светлини на спрялото МПС, при които
негови действия, счита че най-вероятно не би настъпило ПТП.
От приетото удостоверение изх. № *** г. на ОД на МВР – П., сектор „***“, се
установява, че към 27.05.2021 г. разрешената скорост в процесния пътен участък е от 60
км/ч, и е въведена с пътен знак „В26“.
Няма спор, че управлявания от ответника автомобил „***“ е имал сключена
застраховка „***“ при третото лице – помагач на странната на ответника „***“ АД, която е
била валидна към датата на настъпилото събитие.
От приложената преписка по щета № ***, се установява че преди завеждане на иска,
ищецът е предявил претенция пред „***“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение
относно настъпилата щета, като по делото не събраха доказателства, а и не се твърди,
определеното от застрахователя обезщетение да е изплатено на ищеца.
Няма спор между страните, че на 27.05.2021 г. е настъпило ПТП между л.а. „***”,
модел „Т.”, с рег.№ ***, л.а. марка „ ***”, ***, с рег.№ ***, и спрелият пред него аварийно
л.а. марка „***”, модел „***”, с рег.№ ***, което е станало в гр.П., в дясна пътна лента по
Републикански път І-6, на км. 81+600 (***).
Спорни по делото са обстоятелствата относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината на ответника за неговото настъпване, и размера на предявения иск.
За да бъде уважен искът по чл.45 от ЗЗД следва ищецът при условията на пълно и
главно доказване да установи увреждащото деяние – настъпило ПТП, вредите и причинно-
следствената връзка между тях, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението
на ответника, като ответника следва да обори тези твърдения. На основание чл.45, ал.2 от
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като оборването на тази презумпция
е в тежест на ответната страна.
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства, съдът намира че е установено противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „***”, с рег.№ ***. Същият в нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, управлявайки л.а. „***“, рег. № *** със скорост около 80 км/ч , в района на гр.П., в
дясна пътна лента по Републикански път І-6, км. 81+600 (***), с посока на движение от гр.С.
към гр.Р., поради занижено внимание и движение със скорост несъобразена с
интензивността на движение в посочения пътен участък, която да му позволи да избегне
съприкосновение със спрелият аварийно в дясната пътна лента за движение л.а. марка „***”,
с рег. № ***, реализира процесното ПТП. Вследствие на ударните сили л.а. „***”, се е
придвижил напред, блъскайки спрелият пред него аварийно л.а. марка „***”, модел „***”. В
резултат на удара по л.а. марка „***”, са получени деформации в предна лява част, а по л.а.
6
„***“ в централна предна част. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП,
съдът намира същият за установен от приетия по делото Протокол за ПТП и заключението
на изслушаната съдебно авто-техническа експертиза. По делото не се събраха доказателства,
от които да се направи извод, че процесното ПТП е настъпило по друг начин, поради което и
не бе оборена неговата обвързваща съда материална доказателствена сила.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, а съгласно изр.2 от посочената разпоредба, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В случая се установи, че С. е управлявал л.а. „***“ със скорост от
около 80 км/ч, която е над разрешената скорост за движение в процесния пътен участък,
поради което се е и движел със скорост несъобразена с интензивността на движение в
посочения пътен участък. Следователно С. и не е могъл да намали скоростта и да спре, респ.
да избегне възникналата опасност – спряло аварийно ППС в пътното платно, като
предотврати настъпилото ПТП. Този извод на съда се потвърждава от приетата съдебно
авто-техническа експертиза, в която вещото лице сочи, че на място липсват спирачни следи
от л.а. „***“, която преценена по отделно и в съвкупност с приетия Протокол за ПТП, и
останалия събран доказателствен материал, сочи, че С. не е предприел необходимите
действия за намаляване на скоростта на движение на управляваното от него МПС, и не е
могъл да избегне настъпилото ПТП.
Относно въведената скорост за движение в процесния пътен участък към датата на
настъпилото ПТП, съдът намира, че скоростта на движение в км/ч, която водачите на пътно
превозно средство е забранено да превишават е от 60 км/ч. Този извод следва от приетото и
неоспорено от страните удостоверение с рег. № УРИ ***-*** г. на сектор „***“ при ОД на
МВР – П., в което е посочено, че към 27.05.2021 г. в гр. П., на път І-6, км.81+600 е имало
пътен знак „В26“, и ограничение на скоростта от 60 км/ч. С оглед на това, при
постановяване на настоящото решение, съдът не кредитира заключението на съдебно авто-
техническата експертиза, в частта, в която вещото лице сочи, че скоростта на движение в
км/ч, която водачите на пътно превозно средство е забранено да превишават в процесния
пътен участък е от 80 км/ч. Поради това съдът намира, че този извод на вещото лице се
опроверга по категоричен начин и не кредитира заключението в тази му част.
В резултат на описаното противоправно поведение на водача е настъпило ПТП, при
което по собствения на ищеца л.а. „***“ са причинени имуществени вреди, изразяващи се в:
купе - необорудвано, усукано по диагонали; капак заден; панта капак заден; облицовка
броня задна; лайсна декоративна броня; стойка лява на броня задна; стоп заден ляв, и заден
десен; стъкло задно отопляемо; врата задна лява с оборудване комплект; врата предна лява;
стъкло предна лява врата; облицовка предна броня; лайсна лява на предна броня; решетка
предна броня; преден ляв калник; преден ляв фар; преден ляв мигач; преден капак и панта на
капака; предна маска; декоративна решетка; предно панорамно стъкло; предна дясна джанта;
7
и заден мост (греда). Безспорно нанесените щети по лекия автомобил на ищеца, се намират
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, в която насока са и изводите на
вещото лице.
Съдът намира за безспорно установено, че вината за настъпилото ПТП, при което по
собствения на ищеца лек автомобил са нанесени значителни материални щети е на
ответника – Ю. Г. С., което се установява от приетия по делото Протокол за ПТП, в който
изрично е посочено, че по отношение на ответника е взето административно отношение за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и от заключението на приетата съдебно авто-
техническа експертиза, която сочи, че на място не са установени спирачни следи от л.а.
„***“, който се е движел със скорост от около 80 км/ч, която е надвишава разрешената
такава в процесния пътен участък. Ответникът като водач на л.а. „***“, в случай, че се бе
движел със скорост от 60 км/ч, е имал възможност да избегне настъпване на ПТП, тъй като
видимостта в пътния участък е била около четиристотин-петстотин метра, поради което е
имал и възможност да възприеме спрелите автомобили, както и да предприеме съответните
действия да предотврати настъпване на ПТП. Тази възможност ответника е имал дори и при
управление на автомобила със скорост от 80 км/ч, но поради несъобразяване на избраната от
него скорост с интензивността на движение в процесния пътен участък, не е възприел
спрелите автомобили и не е могъл да спре, като избегне настъпване на ПТП. Тези факти се
установяват по безспорен начин от приетата САТЕ, поясненията на вещото лице дадени в
съдебно заседание, Протокола за ПТП, преценени по отделно и в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал.
От заключението на САТЕ се установява, че нанесените материални щети по лекия
автомобил собственост на ищеца са значителни, и към датата на настъпване на процесното
ПТП – 27.05.2021 г. са на стойност от 5998.75 лева, от които сумата от 5041.95 лева,
включваща новите части необходими за възстановяване на автомобила, и сумата от 956.80
лева – труд за неговото възстановяване. Тъй като вещото лице е определило средна
претеглена пазарна стойност на л.а. „***“ към датата на процесното ПТП - м.05.2021 г. от
2175.00 лева, а необходимата сума за неговото възстановяване е определило на стойност от
5998.75 лева, то съдът възприема изцяло изводите на вещото лице, че настъпилата щета е
„тотална щета“. Няма спор между страните, че нанесената щета по автомобила на ищеца
представлява „тотална щета“.
В горния смисъл съдът намира за безспорно установено увреждащото деяние –
настъпило ПТП, настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между вредите и
виновното поведение на ответника. При това положение искът е доказан в своето
основание.
Относно размера на предявения иск:
С исковата молба ищецът претендира присъждане на сумата от 3000 лева, която счита
ще го репарира за виновно причинените му от ответника вреди. В тази връзка от
заключението на САТЕ се установява, че средната претеглена пазарна стойност на л.а. „***“
към датата на процесното ПТП - м.05.2021 г. е от 2175.00 лева, поради което и искът е
8
доказан до този размер.
Що се отнася до възражението на ответника, че ищецът е заплатил по-малка сума при
покупката на увредения автомобил от определената от вещото лице, то съдът намира тези
възражения за неоснователни, тъй като репарирането на нанесените вреди следва да се
осъществи по стойност на щетата, определена към датата на процесното ПТП, което е
сторило и вещото лице, като определената от него пазарна стойност на увредения автомобил
е на база стойността на новите части и труд, които следва да бъдат вложени от ищеца за
възстановяване на нанесените му от ответника вреди, като е определило и средна претеглена
пазарна стойност на увредения автомобил.
Между страните няма спор, че на 15.06.2021 г., ищецът е получил от „***“ ЕООД
сумата от 266.40 лева, представляваща сума за предадения им от него собствен отпадък от
битов характер, а именно увредения л.а. автомобил марка „***“. Този факт се потвърждава и
от приетата покупко – изплащателна сметка от 15.06.2021 г. Съобразно приетия размер на
щетите към 27.05.2021 г. – датата на настъпилото ПТП, съобразно приетата САТЕ, ищецът е
доказал вреда на стойност от 2175.00 лева. От този размер следва да бъде приспадната
сумата от 266.40 лева, получена от ищеца при предаването за скраб на собствения му
автомобил на „***“ ЕООД, поради което и предявеният иск е основателен до сумата от
1908.60 лева. За разликата до пълния предявен размер от 3000.00 лева, искът е
неоснователен и недоказан.
По възражението на ответника за съпричиняване:
Ищецът в исковата молба твърди, че на мястото на процесното ПТП е бил поставен
светлоотразителен триъгълник, предупреждаващ останалите участници в движението за
спрялото на пътното платно МПС. Ответникът е оспорил тези негови твърдения.
От заключението на САТЕ, и поясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че мястото на ПТП не е било обозначено чрез поставяне на светлоотразителен
триъгълник.
Чл.97, ал.6 от ЗДвП вменява задължение на водачите на ППС спрели за оказване на
помощ да поставят предупредителен светлоотразителен триъгълник.
Съгласно чл.97, ал.4 от ЗДвП, предупредителният светлоотразителен триъгълник се
поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в
пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни
превозни средства, а ал.5 от чл.97 от ЗДвП, предвижда като допълнителен сигнал за
обозначаване на повредено пътно превозно средство да се използва включването на авариен
сигнал или габаритни светлини.
В конкретния случай по делото не се събраха доказателства от които да може да се
установи, че спрелият автомобил е бил обозначен от ищеца чрез поставяне на
светлоотразителен триъгълник, или пък да е бил с включен авариен сигнал или габаритни
светлини.
9
От допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че видимостта в процесния пътен участък е около четиристотин-петстотин
метра, опасната зона за спиране при скорост на движение от около 80 км/ч е от 86 метра, при
което заключава, че водачът на л.а. „***“ е имал възможността да възприеме спрелите
автомобили и да предотврати настъпване на процесното ПТП, като премине в лявото платно
за движение. По отношение възможността за възприемане на светлоотразителния
триъгълник от водача на л.а. „***“, вещото лице сочи, че при поставен такъв, водачът би
могъл да го възприеме и да предотврати настъпване на ПТП, но това обстоятелство зависи
от професионализма на водача, и скоростта, с която се движи.
Съдът като взе предвид установената видимост в мястото на процесния пътен
участък, която е от 400-500 метра, даваща възможност за непосредствено възприемане на
спрелите автомобили от останалите участници в движението, опасната зона за спиране от 86
метра, времето, по което е станало ПТП – светлата част на деня в 11:45 часа, мястото на
процесното ПТП - хоризонтален прав участък, скоростта на движение на управлявания от
ответника лек автомобил – от около 80 км/ч, и липсата на регистрирани спирачни следи от
л.а. „***“, намира, че при поставен от ищеца светлоотразителния триъгълник, то същият е
възможно да не бъде възприет от ответника, и ПТП да настъпи и при неговото поставяне.
Независимо от горното съдът намира, че по делото не се доказа ищецът да е изпълнил
задължението си по чл.97, ал.6 от ЗДвП за обозначаване на мястото на спрелия за оказване
на помощ автомобил, чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник, или използване на
включен авариен сигнал, или габаритни светлини, като с това си поведение е нарушил
правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, като е допринесъл в известна
степен за настъпване на ПТП. Отчитайки обаче основната причина за настъпване на ПТП –
несъобразяване от ответника с характера и интензивността на движението при избраната от
него скорост за управление на МПС, която надвишава въведената такава от 60 км/ч за
процесния пътен участък, и настъпилия вредоносен резултат – „тотална щета“ на
автомобила на ищеца, приносът на пострадалия е в по-ниска степен, който съдът определя
на 1/35.
Следователно определения по-горе размер на обезщетение ще следва да се намали с
1/35, и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди вследствие настъпилото на 27.05.2021 г. ПТП, то и искът се явява
основателен за сумата от 1854.07 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 3000
лева, искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД:
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Спрямо пострадалия,
деликвентът изпада в забава от датата на непозволеното увреждане (арг. Чл.84, ал.3 от ЗЗД).
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
считано от датата на увреждането – 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
10
която лихва с оглед изложеното по-горе и следва да бъде присъдена върху уважената част от
иска.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
От съдържащите се в делото документи ищецът е направил следните разноски: 120.00
лева – държавна такса; 10.00 лева – за два броя съдебни удостоверения, възнаграждение на
особен представител – 440.00 лева; възнаграждение вещо лице САТЕ – 200.00 лева. Ищецът
е направил и следните разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение, за което по
делото са представени договори за правна защита и съдействие: 800.00 лева на 29.09.2021 г.;
150.00 лева – на 05.11.2021 г.; 50.00 лева на 20.01.2022 г.; 20.00 лева на 06.04.2022 г.; 50.00
лева на 21.04.2022 г.; 20.00 лева на 04.05.2022 г.; 50.00 лева на 18.10.2022 г. В съдебно
заседание са представени още 7 договора за правна защита и съдействие, съгласно които
ищецът е направил следните разходи за адвокатско възнаграждение: на 24.03.2022 г. –
150.00 лева; на 05.02.2022 г. – 100.00 лева; на 10.09.2022 г. – 100.00 лева; на 21.08.2022 г. –
100.00 лева; на 18.05.2022 г. – 150.00 лева; на 03.10.2022 г. – 100.00 лева, и на 04.11.2022 г.
– 50.00 лева. Общото заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, съгласно
представените договори за правна защита и съдействие възлиза на 1890.00 лева.
Особения представител на ответника и третото лице помагач са противопоставили
възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение определен по реда на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, преди изменението и от ДВ бр.88/2022 г., изчислено към датата на
предявяване на иска е в размер на 440.00 лева. Съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, защитавания материален интерес от 3000.00 лева,
продължителността на делото и проведените съдебни заседания, намира че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, а противопоставените възражения от
ответника и третото лице – помагач на страната на ответника са основани, поради което
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от
500.00 лева.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца съразмерно
уважената част от иска, следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски в размер
на 784.89 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса, такси съдебни
удостоверения, възнаграждение за особен представител, съдебна експертиза, и адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА на основание чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД Ю. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на А. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата от
1854.07 (хиляда осемстотин петдесет и четири лева и седем стотинки) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пълна загуба на лек
автомобил марка: „***“, модел „***“, с рег. № ***, настъпили в резултат на пътно-
транспортно произшествие, станало на 27.05.2021 г., в гр.П., на Републикански път І-6, при
км.81+600 (***), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2021 г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 3000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на А. К. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата от 784.89 (седемстотин осемдесет и четири
лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса, такси съдебни удостоверения, възнаграждение за особен представител, съдебна
експертиза, и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ НА
СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА - „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.
С., ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12