О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №1506
град Бургас
,09.08. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............09.08…..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1094 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на К.С.Д. –ищец по гр.д. № 348 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 776/05.04.2019 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против „Алупласт-ЖГТ“ЕООД за заплащане на сумата над уважения размер от 8000 лв. до претендирания от 24 800 лв.-представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 23.12.2017 г. ,ведно със законната лихва върху сумата от увреждането -23.12.2017 г. до окончателното изплащане .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.
Сочи
се ,че ,макар и съдът да е направил задълбочен анализ и преценка на събраните по делото
доказателства ,не е оценил в пълнота
конкретно понесените болки и страдания
,понесени от ищеца ,при което
присъденият размер на обезщетение е несправедлив .Неправилно според
въззивника съдът е обвързал определянето
на обезщетението за неимуществени вреди
с получените обезщетения за временна нетрудоспособност /болничните/.Счита се
,че определеното обезщетение е силно занижено ,несъобразено с доказателствата
по делото относно действително
претърпените от ищеца вреди с оглед
увреждането .Подробно се
изтъкват обстоятелствата
относно увреждането ,лечението и
психическото състояние на ищеца след това .
Моли
се за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване изцяло на
предявената искова претенция.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..
Въззимият ответник по делото в писмения
си отговор
по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба .Счита ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните
нарушения.
Оспорват
се изтъкнатите във въззивната жалба доводи ,като се сочи ,че полученият
абсцес /т.нар.втора операция / не се дължи на инцидента-което е било
посочено изрично от вещото лице по медицинската експертиза .Освен това оспорва се твърдението ,че 3 месеца след
злополуката ищецът имал нужда от помощ в
ежедневния си бит за елементарни физиологични и хигиенни нужди.,като се
подчертава ,че до 02.03.2019 г. ищецът е бил в болнични ,а трудовото му
правоотношение не е прекратено
поради несгодите от полученото
нараняване. Независимо от това след изтичане на болничния ищецът е бил 20 дне на работа и е изпълнявал задълженията си ,без някой да
го придружава и да му помага.Затова се счита ,че въззивната жалба на ищеца е неоснователна ,като се изразява становище
,че присъденото обезщетение е
неоснователно завишено
Постъпила
е и въззивна жалба от ответника по делото – „Алупласт ЖТГ“ЕООД ,чрез
процесуални му представител –против решението н частта ,с която е уважена
исковата претенция за заплащане на
обещетение от 88,20 лв. –за имуществени вреди
и 8000 лв. – за претърпени
неимуществени вреди ,като се счита в тази част решението за неправилно
,необосновано и в противоречие със събраните доказателства ,при игнориране на
част от доказателствата и избирателно
съобразяване с части от тях.В решението си съдът не е обсъдил механизма на настъпване на
трудовата злополука и пряката причина
,която я е предизвикала .Не е посочил ,че пряката причина за настъпването са нарушенията ,допуснати от ищеца във връзка
с изпълнението на задълженията му съобразно трудовия му договор и длъжностната характеристика ,както и
проведените инструктажи.Причинната връзка между
деянието и вредата е в неизпълнение на задълженията на ищеца да положи елементарно старание и внимание
,като е пренебрегнал основни технологични правила за работа и безопастност според въззивника-ответник .Установяването на
механизма на трудовата злополука е от
значение за преценката относно наличието на съпричиняване от пострадалия работник поради проявена от него груба небрежност ,а
тези обстоятелства не са били изяснени по делото .
Подробно
се излагат съображения против изводите на първоинстанционния съд ,че не е
налице изключващо или намаляващо отговорността на работодателя обстоятелство ,като се анализира механизма на
инцидента ,възпроизведен в двете технически експиртизи по делото ,с които според
въззивника съдът не се е съобразил
.Изтъкват се допуснатите от ищеца
нарушения и неизпълнение на вменените му
в чл. 33 от ЗЗБУТ,чл. 01 т. 5 от Нередба № 2 /22.03.2004 г. и цитирани в инструктажа за безопасна работа с преносими стълби
задължения.Не са взети предвид
констатациите на комисията ,съставена от инспектори на НОИ,ТП-Бургас и
Д ИТ –Бургас ,според които причината за инцидента е поведението на самия ищец и грубото
нарушаване от негова страна на
елементарни правила за поведение.В противоречие с доказателствата според
въззивника-ответник съдът е приел ,че
действията на ищеца не покриват съдържанието на понятието „груба небрежност „
по смисъла на чл. 201 ал. 1 КТ –злополуката да е настъпила поради допуснато от
работника пренебрегване и неспазване на правилата за безопастността на труда
.Подробно се анализират доказателствата относно
обстоятелствата около злополуката ,като се счита ,че всички събрани
доказателства установяват проявена груба небрежност от страна
ищеца,който допринася до голяма степен за злополуката и че самият той е причина за
инцидента.Действията му са в нарушения
на основните правила за безопастност ,за които му е бил проведен инструктаг от
работодотеля ,включително и относно
ползването на преносими стълби –което е част от правилата за безопансни условия на труд и е
включено в инструкията .Затова се
счита ,че нарушаването на основни
правила за безопосна работа и
пренебрегването на изрични забрани ,за
които ищецът е бил инструктиран (,са причината
за злополуката и представлява
неполагане на грижата ,която би положил и най-небрежният човек при изпълнение
на тази работа.
Направеният
от районния съд незаконосъобразен
извод за липса на груба небрежност се отразява на
правилността на съдебния акт,включително и при определяне на размера на
обезщетението поради липса на произнасяне за съотношението в приноса на
пострадалия .Счита се ,че в конкретния случай отговорността на работодателя
може да бъде както намалена ,така и изключена,тъй
като работникът е допринесъл за трудовата злополука ,като е допуснал груба
небрежност при изпълнение на служебните си дейности .В производството формата
на вината на ищеца според въззивника-ответник е безспорно доказана ,което предполага и изключване отговорността на
работодателя или намаляването й в
минимален размер до 1/10 от обезщетението ,което следва да се определи в
справедлив размер .Съдът е завишил прекомерно размера на дължимото обезщетение
според въззивника-ответник ,като се излагат подробни доводи за това .С оглед
неоснователното завишаване на размера
на присъденото обезщетение ,се счита,че решението е неправилно и в частта
относно присъдените на ищеца разноски .Атакува се решението и относно признатия адвокатски хонорар ,заплатен
от ищеца и осъждането на ответното дружество да заплати
държавна такса за цялата претендирана
сума .
Моли
се за отмяна на решението .
И
двете страни не сочат нови доказателства .
С оглед на горното и на осн. чл. 267
от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 02.10.2019 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.