РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Р., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520104391 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД
Б. Г. Х. твърди, че на 26.06.1987 г., с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане № 159, том IV, дело № 1762/1987 г. на нотариус Цвятко Миланов
при РРС, заедно със съпруга й Г. Х., б.ж. на гр. Р., (починал на 19.04.2011 г.),
прехвърлили на сина си В. Г.в Х., с ЕГН **********, б.ж. на гр.Р., (починал на
22.11.2018 г.), собствеността върху притежавания от тях в режим на СИО (бракът им
бил сключен на 30.07.1967 г.) апартамент № 8 в гр. Р., ж.к.„З.-И.", ж.бл. „М.", вх. „."
ет. ., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
75,68 кв.м., при граници: на изток - коридор, на юг - изба № 2, на запад - жилищния
комплекс и на север - жилищния комплекс, заедно с избено помещение № 1, с площ от
3,63 кв.м., при граници: на изток - коридор, на юг - изба № 2, на запад - жилищния
комплекс и на север – жилищния комплекс, заедно с прилежащите 1,673 ид.ч. от
общите части на сградата и от отстьпеното право на строеж върху държавна земя/място
от 84 кв.м., срещу задължение за гледане, в което включили полагането на всестранни
грижи към тях - неговите родители, като им бъдат осигурени всички условия за един
добър живот и същевременно уговорили, че си запазват правото да обитават
апартамента до края на живота си и че ще разполагат със своите доходи, съобразно
нуждите им.
Приобретателят на апартамента по посочения алеаторен договор от самото му
1
начало не изпълнявал задължението си за гледане и това продължило до неговата
смърт през 2018 г. След като му била прехвърлена собствеността върху апартамента
през м.юни 1987 г., той постьпил в казарма в гр. Я., а впоследствие в гр. Б. за
отслужване на редовната си военна служба за срок от две години, след което за около
година, започнал работа, свързана с пътувания в чужбина, а през октомври 1991 г. се
установил на работа в гр. С.. Там заживял на семейни начала с приятелката си Д. Т. и
през 1992 г. двамата се завърнали в гр. Р., където на 26.06.1992 г. им се родил синът им
В. В. Х. (ответник). Ангажиран само с работата си до този момент, синът им из цяло се
отдал на грижите към ответника и към майка му Д.Т., с която живеели като семейство
в посочения по-горе апартамент.
Ищцата пояснява, че с напредване на възрастта тя и съпругьт й започнали да
страдат от редица заболявания - съпругьт й получил инфаркт, после инсулт, тя развила
остеопороза, като и двамата се нуждаели от сериозни всестранни грижи и гледане,
като: медицинско и битово обслужване, закупуване на лекарства, осигуряване на храна,
патерици, придружител и прочие, но синът им не намирал време за тях. Имало
периоди, когато по няколко месеца не е идвал в дома им, дори не им се обаждал да ги
чуе как са. Налагало се те да го тьрсят и молят да дойде и едва тогава той идвал, но
само за кратко, веднага след което си отивал, тъй като бил много зает, без да попита
дали имат нужда от нещо като родители, с какво би могъл да им помогне и т.н. След
смъртта на съпруга й, ищцата овдовяла и останала сама, и необходимостта от
обгрижването й станала още по-голяма, но приобретателя по алеаторния договор за
гледане и всестранни грижи така и не започнал изпълнение на задължението си
приживе.
След като и синът им починал, попитала внука си- ответника, като единствен
негов наследник, дали желае да полага необходимите грижи за нея, но той отказал, като
заявил, че не може, защото се е установил трайно да работи и да живее в гр. С. и няма
намерение да се завръща в гр. Р..
При това положение за ищцата се явявал правен интерес да иска разваляне на
договора за гледане, тьй като до настоящия момент било налице пълно неизпълнение, а
с оглед заявеното от ответника становище, ставало ясно, че той нямал намерение да
гледа баба си, което означавало, че този договор няма да бъде изпълняван и занапред.
Според Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС,
когато задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато
не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и
обем, приобретателят следва да изпълнява едновременно и неделимо задълженията по
издръжката и грижите по отношение на всички кредитори, а последните да ги получат
общо. При евентуално неизпълнение по отношение на някой от кредиторите ще е
налице частично изпълнение, което по същество е неточно изпълнение на договора.
2
При неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се
дължи издръжка и гледане, правоимащият прехвърлител може да иска развалянето на
договора изцяло, ако има интерес от това. Тази идея намира приемственост и в по-
новата съдебна практика, в какъвто смисъл е Решение № 113 от 18.02.2009 г. по гр. д.
№ 214/2009 г. на ВKC, ГК, IV отд., т.е. съдебната практика е категорична, че
задължението, дължимо на двама кредитори, е единно и неделимо, поради което
неизпълнението дори спрямо единия от кредиторите е основание за разваляне на
договора изцяло.
Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД да
развали сключения алеаторен договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане № 159, том IV, дело № 1762/1987 г. на нотариус Цвятко
Миланов при РРС, поради неизпълнение от страна на ответника.
Ответникът В. В. Х. в срока за отговор не е представил такъв и не се явява негов
представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено
решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи
изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от
ищцата по делото разноски, но предвид липсата на направено искане от нея в тази
насока съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договора сключен между Б. Г. Х., ЕГН:********** и Г. Т. Х.,
ЕГН:**********, (б.ж. на гр. Р., починал на 19.04.2011 г.), от една страна, а от друга -
В. Г.в Х., с ЕГН **********, (б.ж. на гр.Р., починал на 22.11.2018 г.), с който е
прехвърлено правото на собственост върху притежавания от тях в режим на СИО
недвижим имот, представляващ апартамент № 8 в гр. Р., ж.к.„З.-И.", ж.бл. „М.", вх. „."
ет. ., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
75,68 кв.м., при граници: на изток - коридор, на юг - изба № 2, на запад - жилищния
комплекс и на север - жилищния комплекс, заедно с избено помещение № 1, с площ от
3,63 кв.м., при граници: на изток - коридор, на юг - изба № 2, на запад - жилищния
3
комплекс и на север – жилищния комплекс, заедно с прилежащите 1,673 ид.ч. от
общите части на сградата и от отстьпеното право на строеж върху държавна земя/място
от 84 кв.м., срещу задължение за гледане, в което включили полагането на всестранни
грижи към тях, като им бъдат осигурени всички условия за един добър живот,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане № 159,
том IV, дело № 1762/1987 г. на нотариус Цвятко Миланов при РРС, поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4