РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330111909 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Васил
Калчев“ бл. 58, ателие 6, срещу Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ №
**, ет. *, и Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 280 лв., за която е издаден
изпълнителен лист № ***от *** г., въз основа на влязло в сила Решение № *** г. по
гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., за събирането на която
сума е образувано изп. дело № *** г. по описа на ***, рег.№ ***при ***, поради
извършено прихващане по чл. 103, ал. 3 ЗЗД с насрещно вземане на ищеца срещу Н. П.
Х., присъдено със същото решение.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № ***
г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., ищецът бил осъден да заплати на Н. П.
Х. сумата от 280 лв. разноски за производството, а пък Н. П. Х. бил осъден да заплати
на ищеца сумата от 1406,74 лв. главница и лихви по потребителски договор и сумата
от 345,96 лв. разноски по делото. На *** г. ищецът бил получил покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № *** г. по описа на ***., рег.№ *** при КЧСИ, образувано за
събиране на вземането на Н.Х. в размер на 280 лв., като със същата покана ищецът бил
уведомен за извършена цесия на това вземане в полза на другия ответник Г.И., който
се явявал и взискател по делото. Твърди, че след получаване на поканата ищецът
извършил прихващане на сумата от 280 лв. със своето вземане срещу Н. Х., като
уведомлението за това прихващане било връчено на ответника Х. на основание чл. 47
ГПК на дата *** г., а на ответника И. – лично на дата *** г. Посочено е, че на дата ***
г. ищецът бил получил от ответника Н. Х. възражение, с което ответникът прихващал
своето вземане от 280 лв. с вземането на ищеца за сумата от 1406,74 лв. главница и
1
лихви по потребителски договор. Сочи се, че въз основа на това възражение ищецът
поискал прекратяване на изп. дело № *** г. по описа на ***, но молбата му не била
удовлетворена, видно от Разпореждане от *** г. постановено по изпълнителното дело.
При тези факти ищеца счита, че няма задължение към ответниците поради погасяване
на тяхното вземане в резултат на извършено извънсъдебно прихващане на процесното
вземане с изискуемо и ликвидно вземане на ищеца по Решение № *** г. по гр.д. № ***
г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. В тази насока са развити съображения
относно характера на прихващането като погасителен способ, вкл. и при извършена
цесия на пасивно вземане, и последиците от прихващането, в частност обратното
действие при погасяването, регламентирани в чл. 103-105 ЗЗД. Предвид изложеното
поддържа, че не дължи сумата от 280 лв. на ответниците, поради погасяването на това
вземане чрез извънсъдебно прихващане. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски по исковото и обезпечително производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. П.
Х., с който същият признава иска, , че в полза на взискателя Г.И. е преведена сумата от
280 лв. по изп. дело № *** г. по описа на ***. Моли да не се възлагат разноски в негова
тежест, доколкото не бил дал повод за завеждане на делото. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в исковото и
обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Г. Д.
И., с който същият признава иска, като твърди, че в негова полза е преведена сумата от
280 лв. по изп. дело № *** г. по описа на ***.. Моли да не се възлагат разноски в
негова тежест, доколкото не бил дал повод за завеждане на делото и не бил наясно с
извършеното прихващане от страна на Н.Х.. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в исковото и обезпечителното
производство.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, с Решение №
*** от *** г. по гр. д. № *** г. по описа на ПРС, XVII гр.с. /л.6-11/, ответникът Н.Х. е
осъден да заплати на ищеца „София Комерс Кредит Груп“ АД сумата от 1406,74 лв.
главница и лихви по договор да потребителски микрокредит от 09.08.2019 г. и сумата
от 345,96 лв. разноски по делото. Със същото решение „София Комерс Кредит Груп“
АД е осъден да заплати на Н.Х. сторените от последния разноски по делото в размер на
280 лв. Решението е влязло в сила на дата 12.02.2021 г. Въз основа на посоченото
решение и за присъдените с него суми са издадени съответно изпълнителен лист №
***от ***г. /л. 13/ и изпълнителен лист № *** от *** г. /л.12/ и двата по гр.д. № *** г.
на ПРС, XVII гр.с.
За събиране на вземането на Н.Х. по изпълнителен лист № *** от *** г. е
образувано изп.дело № *** г. по описа на ***, рег. № ***. Последното се установява
както от копието на посоченото дело, приложеното в кориците на настоящото
гражданско дело, а така също и от представените от ищеца копия на покана за
доброволно изпълнение /л.14/ и сметка за размер на дълга, издадена от съдебния
изпълнител /л.16/. Видно от материалите по приложеното копие на изпълнително дело,
същото е образувано въз основа на молба по чл. 426 ГПК, депозирана до ***от
ответника Г.И., който се легитимира като титуляр на вземането по силата на договор за
цесия, сключен с Н.Х.. Препис от договора за цесия е приложен към молбата и
съгласно същия Н.Х. е прехвърли на Г.И. на дата *** г. вземането си спрямо „София
Комерс Кредит Груп“ АД за сумата от 280 лв. – разноски, дължими по изпълнителен
2
лист от *** г., издаден по гр.д. № ***г. на ПРС, XVII гр.с. На дата *** г. е връчена
покана за доброволно изпълнение на „София Комерс Кредит Груп“ АД /л. 106/, с която
дружество е уведомено освен за образуваното изпълнително дело, но още и за
извършената цесия. По изпълнителното дело е постъпила молба от дата 04.03.2021 г. от
„София Комерс Кредит Груп“ АД /л.110/, с която дружеството е заявило на съдебния
изпълнител, че извършва извънсъдебно прихващане по чл. 103, ал. 3 ЗЗД на вземането
по делото с вземане на дружество спрямо Н.Х., съгласно изпълнителен лист № *** от
***г. Съдебният изпълнител не е придвижил молбата и не я довел до знанието на
взискателя. В хода на изпълнителното дело е наложен запор на вземания по банкови
сметки на длъжника в банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД, от който са постъпили
суми в общ размер на 809,60 лв. Видно от материалите по изисканото за послужване
ч.гр.д. № *** г. по описа на СРС, 141 гр.с., по молба по чл. 390 ГПК на „София Комерс
Кредит Груп“ АД е допуснато обезпечение и е издадена обезпечителна заповед за
спиране на изпълнението по изп.дело № *** г. по описа на ***.
Към исковата молба са представени писмени доказателства във връзка с
твърдението на ищеца за извършено извънсъдебно прихващане. В тази насока е
представена молба до ***** /л.21/, с която е поискано на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ
съдебният изпълнител да връчи уведомление за прихващане до ответниците Н.Х. и
Г.И., с което „София Комерс Кредит Груп“ АД заявява, че прихваща по реда на чл.
103, ал. 3 ЗЗД вземането си по изпълнителен лист № *** от *** г. с това на Н.Х. за
сумата от 280 лв. по изпълнителен лист № *** от ***г. Видно от представените от
ищеца писмени доказателства, това уведомление е връчено лично на Г.И. на дата ***
г., на Н.Х. е връчено по реда на чл. 47 ГПК. Допълнително следва да се отбележи, че
Н.Х. на свой ред е отправил противоположно изявление за прихващане до „София
Комерс Кредит Груп“ АД още през месец април 2021 г., което е и надлежно връчено на
дружеството, видно от представените молба до ***и телепоща /л.43 и 44/.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект
на принудително изпълнение по изп.дело № *** г. по описа на***, рег. № ***, поради
което ищецът има интерес от неговото предявяване. Ищецът също така твърди
вземането, за което се води изпълнението, да е погасено в резултат на извършено
извънсъдебно прихващане на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Поради
това и се поддържа, че ищеца не дължи сумите по изпълнителното дело нито на
първоначалния кредитор, нито на взискателя – цесионер. В тази насока искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен предвид следното:
Материалноправното изявление за прихващане е уредено в ЗЗД като
извънсъдебен способ за погасяване на безспорни вземания до размера на по-малкото от
тях, в случай, че активното вземане е изискуемо, а пасивното – изпълняемо. Уредбата е
в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Законът предоставя
възможност на длъжника да извърши прехващане със свое вземане спрямо цедента на
пасивното вземане, стига длъжникът да не се е съгласил с цесията. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, която гласи, че ако длъжникът се е съгласил с
прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое
3
вземане към предишния кредитор. Налице е трайна съдебна практика /вж. Решение №
330 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 359 от
10.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2648/2018 г., I т. о., ТК и др./, съгласно която правото
на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да прихване по чл. 103, ал. 3
ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от
изразяване на несъгласие с цесията. За упражняването на това право на компенсация е
достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на
вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията
не се приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на
цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено
от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира.
В случая по настоящото дело нито се твърди „София Комерс Кредит Груп“ АД
изрично да се е съгласил с цесията, нито са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че подобно съгласие е било изразено. Следователно длъжникът по цедираното
вземане - „София Комерс Кредит Груп“ АД, разполага с правото по чл. 103, ал. 3 ЗЗД
да извърши прихващане на това вземане със свое вземане спрямо цедента Н.Х.. Това
право е надлежно упражнено, като длъжникът е уведомил както цесионера Г.И., така и
цедента Х., за прихващането на сумата от 280 лв. по изпълнителен лист № *** от ***
г., издаден по гр.д. № ***г. на ПРС, XVII гр.с., с вземането на „София Комерс Кредит
Груп“ АД по изпълнителен лист № *** от *** г., издаден по същото дело. В тази
насока следва да се посочи, че е налице съдебна практика /вж. Решение № 148 от
2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 25 от 3.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 60208/2016 г., II г. о., ГК и др./, която допуска възможността да се
връчват редовно книжа с материалноправно значение по реда на чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
вкл. и извънсъдебно чрез нотариус на основание чл. 50 ЗННД или съдебен изпълнител
по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. И двете вземания – и активното на „София Комерс Кредит
Груп“ АД, и пасивното на Н.Х., цедирано на Г.И., като установени по съдебен ред с
влязло в сила решение, се намират за изискуеми и ликвидни, т.е. установени по своите
основание и размер. И двете вземанията са парични. Следователно същите подлежат на
компенсиране.
При това положение ищецът „София Комерс Кредит Груп“ АД надлежно е
извършил прихващане на вземането си за сумата от 1406,74 лв. главница и лихви по
договор да потребителски микрокредит от *** г. и сумата от 345,96 лв. разноски по
делото, присъдени с Решение № *** г. по гр. д. № *** г. по описа на ПРС, XVII гр.с., за
които суми е издаден изпълнителен лист № *** от *** г., с вземането на ответника
Н.Х., цедирано на другия ответник Г.И., за сумата от 280 лв. разноски, присъдени със
същото решение по гр. д. № ***г. по описа на ПРС, XVII гр.с., за която сума е издаден
изпълнителен лист № *** от *** г., и за чието събиране е образувано изп. дело № *** г.
по описа на ***, рег.№ *** при ****. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Т.е. прихващането има обратно действие. В
случая по-малкото вземане е именно прецесното такова в размер на 280 лв., което е
погасено изцяло. Погасителният ефект пък е настъпил към момента на влизане в сила
на Решение №***от *** г. по гр. д. № *** г. по описа на ПРС, XVII гр.с., а именно на
дата *** г., тъй като тогава и двете вземания са станали изискуеми и ликвидни, т.е.
това е най-ранният момент, в който прихващане е могло да се направи. Извършените
след този момент плащания не водят до погасяване на вземането, защото задължението
вече се счита за изпълнено.
За пълнота следва да се отбележи, че направеното изявление за прихващане от
Н.Х. към „София Комерс Кредит Груп“ АД от дата *** г., няма същия погасителен
ефект, тъй като законът не предоставя възможност на цедента да компенсира вземане
4
на длъжника спрямо него с цедираното вземане.
С оглед на гореизложеното съдът намира иска за основателен и като такъв
същият ще се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
което е и в минимален размер. Съгласно задължителните указания в т. 5 от ТР 6/2012 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора, с оглед крайният му изход. В тази насока следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в обезпечителното производство в размер на 40 лв.
за държавна такса и отново съобразно представения списък. Неоснователно
ответниците претендират да не се натоварват с разноските поради това, че не били
дали повод за завеждане на делото и били признали иска. Изявеното от всеки от тях в
отговор му на исковата молба не е същинско признание на иска, доколкото не се
признава основанието, с оглед на което ищеца сочи, че не дължи – извънсъдебно
прихващане. Напротив, ответниците сочат, че „София Комерс Кредит Груп“ АД не им
дължи процесните суми заради извършен паричен превод от съдебния изпълнител,
който според тях бил погасил процесната сума. Предвид висящността на
изпълнителното дело пък, не може да се приеме, че ищецът не е имал повод за
завеждане на делото. Поради тези съображение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца ще се присъдят сторените от него разноски.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че „София Комерс Кредит Груп“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ул.
„Васил Калчев“ бл. 58, ателие 6, не дължи на Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
бул. „***“ № **, ет. *, и не дължи на Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул.
„***“ № **, сумата от 280 лв., представляващи присъдени разноски по гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., за която е издаден изпълнителен лист № ***
от *** г., въз основа на влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с., и за събирането на която сума е образувано изп. дело
№ *** г. по описа на ***, рег.№ ***при *** , поради извършено прихващане по чл.
103, ал. 3 ЗЗД от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, с насрещно
вземане на ищеца срещу цедента Н. П. Х., ЕГН **********, присъдено с влязло в сила
Решение № ***г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., и за
което вземане е издаден изпълнителен лист № *** от *** г. по същото дело.
ОСЪЖДА Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, и Г.
Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, да заплатят общо на „София
Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Изгрев“, ул. „Васил Калчев“ бл. 58, ателие 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сторените разноски в настоящото исково производство, от които сумата от 50 лв.
за държавна такса и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и сторените
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №***г. по описа на СРС, 141 гр.с.,
в размер на 40 лв., платени за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6