МОТИВИ към Присъда № 113, постановена по НОХД № 2729/2016 година по описа
на БРС
Производството
по делото е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт от Районна
прокуратура – гр.Бургас, с който срещу М.Щ.А. с ЕГН ********** *** е повдигнато
обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК за това, че на 07.05.2015 година, за времето от 07,00 часа до
около 08,30 часа, в гр.Б., в кафене „О.”, намиращо се в кв. „Л.”, бл. ..., отнел
чужди движими вещи собственост на Я.П.П., а именно: дамски портфейл на стойност
от 10,00 лева, мобилен телефон марка „THL”,
модел „W8S” на стойност от 120,00 лева и един брой СИМ карта от
мобилен оператор М-тел на стойност 9,90 лева, предпазно калъфче тип „тефтер” на
стойност 5,00 лева парична сума от 200,00 лева и банкнота от 5 долара на стойност
8,65 лева по курса за деня, или всички вещи на обща стойност от 353,55 лева от
владението на Я.П.П., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Съдебният състав призова за открито съдебно
заседание пострадалата П.. Същата не се яви, без да посочи причина.
По инициатива на съда и с
изричното съгласие на подсъдимия и неговия защитник производството по делото се
разви по реда на глава 27 от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК, като подсъдимият потвърди, че е съгласен да
не се разпитват от съда всички свидетели и вещото лице и призна изцяло фактите
и обстоятелствата по начина, по който са изложени в обстоятествената част на
обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Съдът с определение постанови
предварително изслушване на страните, след като съобрази, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства и му разясни
правата по чл.371 от НПК, като го уведоми, че събраните по делото доказателства
ще се ползват при постановяване на присъдата, както и направените самопризнания
по чл.371 ал.1 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението
от фактическа и правна страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
и да му определи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца. Същото да бъде редуцирано на
основание чл.58а ал.1 НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК с 1/3 и да наложи наказанието
от три години години лишаване от свобода. Предлага изтърпяването на наказанието
да бъде при първоначален режим строг в затвор.
Защитата на подсъдимия адв.Н. *** иска от съда
да признае А. за виновен по повдигнатото му обвинение. Иска от съда да определи
наказанието при едно изключително смекчаващо вината обстоятелство – признанието
на А. от началото на разследването и съдействието му за разкриване на обктивната
истина. Предлага наказанието да бъде определно
към минумума в размер на три години лишаване от свобода, като след редукцията
по чл.58а ал.1 НК да се наложи наказание от две години лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде ефективно при първоначален режим „строг” в
затвор.
Подсъдимият А. в последната си дума иска от
съда да му наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, изразява
съжаление за стореното.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
М.Щ.А. с ЕГН ********** *** е осъждан както следва:
С
наказание лишаване от свобода за срок от три годин и шест месеца съгласно
определение постановено по НЧД № 272/2009 г., с което са кумулирани наказанията
постановени по НОХД №№ 2784/2009 г., 1393/2008 г., 2578/2008 г. и 3066/2008 г.
всички по описа на БРС в сила от 28.03.2009 г. и общото наказание е изтърпяно
ефективно на 02.06.20132 г.;
С определение
на БРС постановено по НЧД №2665/20132 г са били кумулирани наложените наказания
по НОХД №№ 2390/2012 г., 2212/2012 г. и 2512/2012 г. всички по описа на БРС
влязло е в сила на 13.10.2012 г. и общото наказание от 1 година и шест месеца е
било изтърпяно на 21.12.2013 г.
Видно от
изложеното не е бил изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.2 от НК и деятелността
на подсъдимия А. по настоящото наказателно производство е извършено в условията
на опасен рецидив съгласно чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
На
07.05.2015 г. свидетелката Я.П.П. била трудово ангажирана с месторабота в
кафене „О.” на партерния етаж на бл. ..., намиращо се в гр.Б., ж.к. „Л.”. П.
била наета като сервитьор. На същата дата, сутринта за времето от 07,00 часа до
08,30 часа свидетелката П. била на работа – първа смяна. След като пристигнала
в кафенето, тя и нейната колежка започнали да почистват и да подреждат масите в
градината пред заведението към бул. „Д.”.
С
пристигането си на работното място в заведението свидетелката П. оставила
дамската си чанта зад бара. Заведението имало три входа – два от към булеварда
и един от задната фасада към улица „П.”. Заведението имало и две зали.
В първата зала
на заведението се намирали два входа преден и заден, а във втората имало само
преден вход. Барът на заведението се намирал между двата входа на първа зала.
П. оставила
дамски си чанта зад барплота. В чантата си имала дамски портфейл на стойност от
10,00 лева, мобилен телефон марка „THL”, модел „W8S”
на стойност от 120,00 лева и един брой СИМ карта от мобилен оператор М-тел на
стойност 9,90 лева, предпазно калъфче тип тефтер на стойност 5,00 лева парична
сума от 200,00 лева и банкнота от 5 долара на стойност 8,65 лева и лична карта
издадена на Я.П. Общата стойност (без личната карта) на изборените по-горе вещи
към 07.05.2016 г. е била 353,55 лева.
По същото
време пред кафенето, по бул.Демокрация” се придвижвал подсъдимият М.Щ.А. Той
видял свидетелката П. и нейната колежка да почистват и подреждат масите в
градината пред заведенето от към фасадата на бул. „Д.”. А. видял, че в това
време в заведението нямало никого и преценил, че това е удобен момент да
извърши кражба. Той влязъл през предния вход на първа зала в кафенето,
погледнал зад барплота и видял чантата на свидетелката П.. Тъй като никой не го
виждал в този момент, той бръкнал в чантата и оттам отнел намиращите се в нея
лични вещи на П. –дамски портфейл на стойност 10,00 лева, мобилен телефон марка „THL”, модел „W8S”
на стойност от 120,00 лева и един брой СИМ карта от мобилен оператор М-тел на
стойност 9,90 лева, предпазно калъфче тип „тефтер” на стойност 5,00 лева,
парична сума от 200,00 лева и банкнота от 5 долара на стойност 8,65 лева, и
личната й карта без стойност или всички вещи на обща стойност от 553,55 лева. А.
взел парите и телефона и изхвърлил портмонето надолу по улицата. Личната карта
на свидетелката Я.П. била намерена на кръстовището на ул. „Ю. В.” и ул. „Ц. С.”
от свидетелката С. Ч. и след това върната.
В периода
около 10 май на 2015 г. подсъдимият М.Щ.А. занесъл мобилния телефон, предмет на
престъплението, марка „THL”, модел „W8S”
в цех за преработка на рапани в гр.Б., в кв.А., където било работното място на
братовчед му свидетеля К. И. С. А. продал на С. телефона за сумата от 90 лева.
Останалите
вещи не били открити, за да бъдат възстановени.
При
проведените оперативно-издирвателни мероприятия било снето сведение от
подсъдимия от 14.05.2015 г. В това сведение подсъдимият признал за извършената
кражба на телефона и парите. Дал информация на кое лице е продал мобилния
телефон. Снето е сведение и от лицето К. И. С., в което признал, че подсъдимят
му е продал мобилен телефон като се представил за негов собственик за сумата от
90 лева. С протокол за доброволно предаване свидетелят С. предал на инспектор в
V-то РУ в ОД на МВР - Бургас процесния мобилен телефон.
По делото
е била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза от заключението на
което е видно, че отнетите вещи са на обща стойност от 353,55 лева. На
пострадалата Я.П. е бил върнат мобилния телефон марка „THL”,
модел „W8S”, без СИМ картата.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от признанията
на подсъдимия, от протоколите за разпит на свидетелите, изготвената съдебно-оценъчна
експретиза, протоколи и за доброволно предаване, справка за съдимост на
подсъдимия А. и други.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От изложената по-горе
фактология е видно, че М.Щ.А. с ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и
от субективна страна престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„а” и б.”б” от НК за това, че на 07.05.2015
година, за времето от 07,00 часа до около 08,30 часа, в гр.Б., в кафене „О.”,
намиращо се в кв. „Л.” бл. ..., отнел чужди движими вещи собственост на Я.П.П.,
а именно: дамски портфейл на стойност от 10,00 лева, мобилен телефон марка „THL”,
модел „W8S” на стойност от 120,00 лева и един брой СИМ карта от
мобилен оператор М-тел на стойност 9,90 лева, предпазно калъфче тип „тефтер” на
стойност 5,00 лева парична сума от 200,00 лева и банкнота от 5 долара на
стойност 8,65 лева по курса за деня, или всички вещи на обща стойност от 353,55
лева от владението на Я.П.П., без нейно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна страна подсъдимият А. е осъществил
изпълнително деяние „отнемане”, изразяващо се в
прекъсване фактическата власт върху вещите на свидетелката Я.П.
без
нейно съгласие и установяване на фактическа власт на подсъдимия с намерение
противозаконно да ги присвои. Престъплението е довършено именно с това, че подсъдимият
е
установил своя фактическа власт върху вещите предмет на престъпното му
посегателство и се е разпоредил с тях.
От приложеното по делото свидетелство за
съдимост на А. с рeг. № 1756/16.06.2016г. на БРС (л.16 от делото)
се
удостоверява, че е подсъдимият е осъждан към
настоящия момент. Към момента на извършване на
деянието предмет на настоящото наказателно производство за него не е изтекъл 5
годишния срок по чл.30 ал.2 вр. ал.1 от НК, деецът А. се счита за извръшил
престъпление в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” и б.
„б” от НК, тъй като е извършил престъплението след като е осъждан на лишаване от
свобода за тежко умишлено престъпление не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено на основание чл.66 ал.1 НК. Извършил е деянието, предмет
на настоящото производство след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер и поне за едно от тях наказанието не е било отлежено по чл.66 НК.
От субективна страна деянието е извършено
от А. виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11 ал.2 от НК-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал и целял настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието съдът
съобрази следното: Подсъдимият А. е осъждано лице. Обществената опасност на дееца е висока. В същото
време той още на етапа на предварителна проверка е оказал съдействие за
разкриването на престъплението, спомогнал е за връщането на отнетата вещ на нейния
собственик. Изразил е
съжаление. Обществената опасност
на настоящото деяние също е висока.
При така установените факти и
като взе предвид възрастта, мотивите за извършеното престъпление и стойността на
отнетите вещи, начина на тяхното отнемане, както смекчаващите и оттегчаващите вината
обстоятества, съдът счита, че е едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а именно признанието за извършеното престъпление и съдействието
за разкриването на обективната истина от страна на подсъдимия, което се явява
от изключителноважно значиение за разкриване на престъплението. Съдът счита, че
прилагането на чл.55 от НК е по-благоприятно за дееца А. в сравнение с
прилагането на чл.58а ал.1 НК. Затова на основание чл.58а ал. 4 вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК определи наказанието лишаване от свобода под минималния размер от две
години лишаване от свобода, а именно една година лишаване от свобода. Това
наказание се явява съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и
ще послужи да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да му се въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления –чл.36 от НК. Наказанието една година
лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален режим
строг в затвор.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.Щ.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
ОД на МВР–гр.Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство
съдебно-деловодни разноски в размер от 45,00 (четиридесет и пет) лева за
изготвената експертиза.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.Щ.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Бургас направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 5,00 (пет) лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Налице е непозволено увреждане, което
представлява сложен юридически факт, елементите на който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма в едно единство. Основният елемент на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е вредата. Тя представлява накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващо негови права, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Причинната връзка е
обединяващ елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите подлежат на възстановяване не само като се докаже,
че са в причинна връзка с противоправното и виновно
деяние на дееца. В настоящия случай е установена причинна връзка между
поведението на дееца и вредоносния резултат. В
настоящия казус по несъмнен начин се доказа противоправно деяние, настъпили имуществени вреди и причинната връзка между деянията на
подсъдимия и настъпилите вреди на пострадалите с които са
накърнени техни права относно собствеността на различни лица. Противоправното деяние е извършено от
подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Съгласно чл.51 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Съдът определи подсъдимият Д. да заплати на пострадалия Шенол Юсеин Ибрям с ЕГН **********
*** Петко войвода №50 обезщетение
в размер на 130 (сто и тридесет) лева. Размерът на обезщетението е доказано по несъмнен начин, съобразен
е със съдебно-оценъчната експертиза изготвена в делото и доказан по основание.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Стоян Н. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на ОД
на МВР–гр.Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство съдебно-деловодни
разноски в размер от 221,06 (двеста двадесет и един лева и 6 стотиники) лева за
изготвените експертизи.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Стоян Н. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд –гр.Бургас направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 10,00 (десет) лева, представляващи
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и държавна
такса в размер на 50,00 (петдесет) лева върху уважената част на гражданския иск.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: