Мотиви към
Решение № /29.07.2019г. по н.а.х.д. №
89 по описа на Районен съд - Г.Т.за 2019г.
На 12.07.2019г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за
разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 164/2018г. по описа на РУ - Г.Т.при ОД на МВР - Д., по
който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Д.Т.С. с ЕГН – **********.
В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т.не се
представлява.
Д.Т.С. се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв. К. ***.
С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е
пристъпил към разглеждане на делото.
По същество се пледира за налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер към минимума определен от законодателя.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на
обвиняемите, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното
производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства
по делото, намери за установено следното:
Д.Т.С. притежавал
лек автомобил „Ауди 80“с peг. № ТХ 9190 ВХ. Същият работил в гр. К. и ежедневно
пътувал с автомобила си от гр. Д. до гр. К. и обратно. На 11.10.2018г., бил на работа
до 17:00 часа, след това тръгнал с колата си за гр. Д., но минал през с. Б., общ.
К., обл. Д., където имал къща и пчелин. Като си тръгнал оттам било след 19:30 часа.
Движел се по пътя от с. Б. към гр. Г.Т., преминавал през с. В., общ. Г.Т.- по централната
улица. Времето било в началото на тъмната част на денонощието. Пътната настилка
била гладка, без неравности, суха. Участъкът от пътя бил прав. Липсвали улични лампи
и каквото и да било изкуствено осветление. С. се движел с включени къси светлини
със скорост от 67,28 км/ч, според заключението по автотехническата експертиза. Непосредствено
преди края на с. В., обозначен с пътен знак „Д12“, предприел маневра заобикаляне
на препятствие на пътното платно и навлязъл в платното за насрещно движение. В същия
момент, срещу С. навлязла каруца без опознавателни светлини или фенер. Водачът възприел
каруцата, когато била на разстояние от около 31 метра от него. Задействал спирачките.
Въпреки това управлявания от него лек автомобил, се ударил с предната си част с
преден ляв ъгъл на предната броня, предния ляв фар и предно ляво колело в каруцата.
В следствие на удара, се скъсал поводът на коня, при което се освободил от каруцата,
а сандъкът се разпаднал на съставните си части. С каруцата пътували свидетелите
С.С.Г.и С.Г.И., които превозвали животни. В резултат на удара, двамата свидетели
паднали върху пътното платно. Свидетелят Г. се изправил почти веднага, но свидетелят
И. останал да лежи неподвижно върху него. Оплаквал се от болки в крака. Като го
приближил, свидетелят Г. установил, че от крака му тече кръв. С. веднага излязъл
от автомобила и се обадил на ЕЕН 112 за помощ, а след това веднага отишъл да провери
за пострадали и за състоянието им. Останал на мястото на произшествието до идването
на линейка и на полиция. Пристигналият екип на Спешна медицинска помощ качил в линейка
свидетеля С.Г.И., транспортирал го до МБАЛ - Д., където бил оставен на лечение в
ортопедично отделение.
От заключенията
на назначените по делото съдебно-медицински експертизи се установява, че пострадалият
С.С.Г.е получил увреждания, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, които се дължат на контузия на главата и сътресение
на мозъка, както и контузия на дясната колянна става. Уврежданията са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети.
Пострадалият
С.Г.И.в резултат на настъпилото ПТП получил открито счупване на двете кости на лявата
подбедрица, довели до трайно затруднение движението на долния ляв крайник за период
от около 3-4 месеца. Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по
делото. Пострадалият, който бил пътник в пътното транспортно средство каруца е получил
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Пострадалият
С. С. Г., в резултат на пътно- транспортното произшествие, е получил две леки телесни
повреди.
От протокола
на химическата експертиза за установяване наличието или липсата на алкохол в кръвта
на водача на лекия автомобил и на пострадалия, се установява, че С. не е употребил
алкохол, а пострадалият , който бил пътник в участвалото в ПТП пътно-превозно средство
(каруца) е употребил алкохол и неговата концентрация в кръвта е била 1,19 промила.
От заключението
на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че към момента
на причиняване на пътно-транспортното произшествие С. е управлявал лекия
автомобил със скорост от 67,28 км/ч, като не е имал възможност да избегне удара
и при своевременна реакция за спиране, тъй като при избраната/неразрешена за населено
място и несъобразена с конкретните пътни условия/ скорост, опасната зона за спиране
е била 52,98 метра, а водачът е възприел опасността на 31,19 метра. Възприемането
на неосветени препятствия на платното за движение (като каруца без фенер и светлоотразители)
извън обсега на фаровете, който в конкретния случай е бил около 40 метра, е практически
невъзможно, според заключението на вещото лице.
От установената фактическа обстановка се стига
до извода, че при управлението на МПС - лек автомобил Ауди 80“, с регистрационен
номер № ТХ 9190 ВХ, С. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
-чл. 20 ал.
І от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“
-чл. 20 ал.
ІІ изречение първо от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“
-чл. 21 ал.
І от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h“ /За пътно превозно
средство от категория „В“ , допустима максимална скорост за движение в населено
място 50 km/h/;
-чл. 25 ал.
І от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
-чл. 44, ал.
ІІ от ЗДвП: „Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието
на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента
е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства“.
Настъпилата
средна телесна повреда за пострадалия С.Г.И.е в пряка причинно-следствена връзка
с всички гореизброени нарушения на правилата за движението по пътищата, допуснати
от Д.С..
Изложената
фактическа обстановка и неоспорена от обв. С. и неговият Защитник е приета от
съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемият С., показанията на
свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства
прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват
противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дейците. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от
съда за установена фактическа обстановка.
При
така констатираното, настоящият състав намира, че:
Обвиняемият
Д.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал. І, б.„б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.І от НК, във вр. с чл. 20, ал.
І, чл. 20 ал. ІІ изр.1, чл. 21 ал. І, чл. 25 ал. І и чл. 44 ал.ІІ от ЗДвП.
Същият на 11.10.2018г. в с. В., общ. Г.Т., обл. Д., по републикански път №
III-296 /гр. К. - гр. Г.Т./, в посока към с. Преселенци, общ. Г.Т., при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди - 80“, с регистрационен
номер № ТХ 9190 ВХ, нарушил следните правила за движение по пътищата: по чл. 20
ал. І от ЗДвП, по чл. 20 ал. ІІ ,изр. 1 от ЗДвП, по чл. 21 ал. І от ЗДвП, по чл.
25 ал. І от ЗДвП и по чл. 44 ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост, причинил на С.Г.И.с
ЕГН – **********,***, средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на
двете кости на лявата подбедрица, довели до трайно затруднение на движението на
долния ляв крайник, за период около 3-4 месеца.
За
възведеният престъпен състав законът предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или пробация.
С оглед установеното,
съдът намира, че са налице кумулативно материалноправните предпоставки на чл.
78а от НК, а именно:
1. Извършителят на престъпното деяние да е
пълнолетен.
2. За извършеното престъплението, законодателят
да е предвидил наказание „лишаване от свобода” до три години или друго по-леко наказание,
когато е умишлено,или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо.
3. Деецът да не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.
VIII, раздел IV от НК.
4. Причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени.
За извършеното
престъпление по чл. 343, ал. І, б.„б“, пр.2
във вр. с чл.342, ал.І от НК, във вр. с чл. 20, ал. І, чл. 20 ал. ІІ изр.1, чл.
21 ал. І, чл. 25 ал. І и чл. 44 ал.ІІ от ЗДвП, законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода” до три години или пробация. Към момента на престъпното деяние
Д.Т.С. не е осъждан за извършено престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а с извършеното
деяние не са били причинени имуществени вреди.
С оглед на горното са налице императивните
изисквания на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на Д.С.
и налагане на административно наказание „Глоба”. Съдът следва да се съобрази със
задължителната съдебна практика на Върховния съд, а именно Постановление № 7 от
04.11.1985 г., по н.д. № 4/85 г., Пл. ВС: т. 1, която гласи: „Разпоредбите на чл.
78а от НК са в общата част на Наказателния кодекс и намират приложение за всички
видове престъпления, ако са налице предвидените в тях условия, независимо дали те
са от общ характер или се преследва по тъжба на пострадалия”.
Съдът намира, че
административното наказание „Глоба” следва да се определи в размер от 1000 /хиляда/
лева, като при определяне на размера на административното наказание взе предвид:
данните по делото, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
от която е видно, че Д.С. не притежава недвижим имот, а моторно превозно средство,
но същото е от особена важност предвид обстоятелството, че се използва за
предвижване до работното му място. Наказанието не може да има за цел причиняване
на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, или утежняване на
положението на дееца.
Съдът намира,
че извършеното престъпление от Д.С. е с такава обществена опасност, че с налагане
на минималния предвиден от закона размер, биха се постигнали целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК, а именно да поправи и превъзпита към спазване на законите
и добрите нрави, да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
На основание 343г от НК, съдът е лишил Д.С. от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца.
При определяне на наказанието „Глоба”
в размер от 1000 /хиляда/ лева и лишаването му от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 месеца, съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства:
Смекчаващи
вината обстоятелства са направените самопризнания,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за лицето и липсата на други
водени досъдебни производства.
Съдът е
осъдил Д.С. да заплати сторените разноски по делото в размер 636.26лева (шестотин
тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) по сметка на ОД на МВР - Д..
Така отмерен
размера на наложеното наказание ответства на тежестта на процесното престъпление
и ще изпълни целите на административнонаказателната превенция, визирани в чл.
12 от ЗАНН.
Водим от горното
съдът постанови решението си.
Съдия:
/ Р. С. /