№ 12303
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110136261 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ......., с която срещу ........... са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.05.2017 г. около 15:30 часа в гр. София на бул. „Гешов“
е реализирано ПТП с участието на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № ............. и
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
......... г. със срок на валидност 18.07.2016 г. – 17.07.2017 г./ л.а. „Рено Меган“ с рег. №
........., собственост на ........... К.а при следния механизъм: л.а. „Мерцедес Е 200“
предприема маневра ляв завой не от най-лява пътна лента, без да се убеди, че не
създава опасност за участниците в движението, при което реализира удар с движещия
се в лявата лента в същата посока л.а. „Рено Меган“, в причинна връзка с което на
последния са нанесени щети. Твърди, че на 29.06.2017 г. в качеството на застраховател
е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 649, 57 лв. Счита, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е
застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 649, 57 лв. и ликвидационните разноски в
размер на 15 лв. или общо за сумата от 664, 57 лв. Твърди, че след извършено
прихващане на 28.07.2017 г. със сумата от 339, 79 лв. е останал неизплатен остатък от
вземането в размер на сумата 324, 78 лв. Твърди, че ответникът е в забава за
изплащането му, с оглед на което в полза на ищеца съществува вземане за мораторна
лихва в размер на сумата от 98, 96 лв. за периода 12.04.2019 г. – 12.04.2022 г. Твърди,
че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19758/2022 г. на
СРС, ГО, 62 състав за процесните вземания. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено съществуването им по отношение на ответника. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
1
..........., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
оспорва последното да е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег.
№ .............. В тази връзка излага съображения, че л.а. „Мерцедес Е 200“, движейки се в
съседната лента, е предприел завой наляво, а движещият се там водач на л.а. „Рено
Меган“ не се е съобразил с подадения мигач, не е пропуснал л.а. „Мерцедес Е 200“,
което е и причината за настъпване на удара. В условията на евентуалност се позовава
на съпричиняване, изразяващо се в предприемане на маневра от водача на л.а. „Рено
Меган“, без последният да се съобрази с особеностите на пътя, трафика и движението
на останалите участници. Потвърждава, че сумата до размера на 339, 79 лв.
(половината от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 324, 79 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски) е била погасена чрез прихващане. Оспорва иска за
главницата по размер. Навежда оплакване за липса на причинна връзка между
описаните щети на автомобила и процесното ПТП. Оспорва иска за мораторна лихва.
Оспорва началния момент, от който се претендира последната. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411
КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. 86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 12.04.2022 г. ....... е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 664, 57 лв., представляваща главница за
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, ведно със законна лихва от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, и
сумата 202, 53 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.04.2019 г. –
12.04.2022 г.
С разпореждане от 27.04.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
му по исков ред.
Безспорно е между страните, че на 11.05.2017 г. около 15:30 часа в гр. София на
бул. „Гешов“ е реализирано ПТП с участието на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. №
............. и л.а. „Рено Меган“ с рег. № ........., собственост на ........... К.а.
От представените писмени доказателства – двустранен констативен протокол за
ПТП от 11.05.2017 г. и заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: на 11.05.2017 г. около 15:30 часа л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. №
............., управляван от П. ........., се движи по бул. „Акад. Ив. Евстатиев Гешов“, като
при смяна на лентите за движение от дясно наляво за извършване на завой наляво
водачът не пропуска попътно движещия се вляво от него л.а. „Рено Меган“ с рег. №
........., управляван от Х. К., при което настъпва удар между двата автомобила и са
нанесени щети на л.а. „Рено Меган“: предна броня вдясно, преден калник вдясно и
предна дясна врата, а за другия автомобил - л.а. „Мерцедес Е 200“ уврежданията са от
лявата страна, както следва: преден ляв калник и предна лява врата.
Този механизъм се потвърждава от показанията на свидетеля К. относно
разположението на автомобилите, а именно – че е потеглил направо на зелен сигнал на
светофара, като другият автомобил се е намирал от дясната му страна и се е опитал да
2
завие наляво, при което го е ударил. Съдът кредитира свидетеля, доколкото
показанията му кореспондират с останалите доказателства по делото и в частност – с
данните за местоположението на вредите: в дясна част за неговия автомобил и в лява за
другия. Свидетелят К. заявява, че лентите на бул. „Гешов“ на мястото, където е
настъпило ПТП, са три, като не може с точност да каже дали е бил в средна или лява
лента, но е потеглил направо.
От друга страна, свидетелят ........., управлявал л.а. „Мерцедес“, заявява, че
другият автомобил, а не той е бил отдясно и че другият автомобил, а не той е завивал,
като след предявяване на съставения протокол за ПТП заявява, че подписът, положен
за участник „А“ е негов. Депозира показания, че другият автомобил е бил в средна
лента. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им относно
механизма на ПТП, доколкото те не се подкрепят от останалите ангажирани по делото
доказателства и в частност – не кореспондират с данните за местоположението на
вредите: в лява част за неговия автомобил и в дясна за другия, които няма как да се
получат, ако л.а. „Мерцедес“ е бил от лявата страна на л.а. „Рено Меган“, в какъвто
смисъл са и уточненията на вещото лице – че вредите биха били разменени като
местоположение.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Рено Меган“ с рег. №
......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № ......... г. със срок на валидност 18.07.2016 г. – 17.07.2017 г
С уведомление по щета ищецът в качеството на застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ е уведомен за настъпилото ПТП, във връзка с което е образувана
щета № ...........
Съставени са опис на претенция от 12.05.2017 г. и доклад по щета от 23.06.2017
г.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № ............. е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че на 29.06.2017 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 649, 57 лв., което се потвърждава от представеното преводно
нареждане.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана вх. № от 28.07.2017 г., с
която е поискал изплащане на сумата 664, 57 лв. по процесната щета.
Безспорно е между страните, че на 28.07.2017 г. ответникът е погасил чрез
прихващане сумата до размера на 339, 79 лв. (половината от изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 324, 79 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски).
Установи се от заключението на АТЕ, че щетите по л.а. „Рено Меган“ са в
причинна връзка с механизма на ПТП. Констатира се, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията на автомобила по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 855, 54 лв., а стойността на обичайните ликвидационни разноски е в размер
на 15 лв. съгласно поясненията на вещото лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК. Вещото
лице е посочило, че на светофара на бул. „Гешов“, където е настъпило ПТП, лентите са
три и са регулирани със светофарна уредба, като от тях лявата е само за наляво,
средната – само за направо, а дясната – за направо и надясно.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
3
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед ангажираните по делото
писмени доказателства, заключението на АТЕ, показанията на свидетеля К.,
кредитирани от съда, както и отделените като безспорно между страните
обстоятелства.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на
свидетеля К., кредитирани от съда, с оглед на което неоснователно се явява
възражението на ответника за недоказаност на механизма на произшествието. Като е
предприел маневра завой наляво, престроявайки се в съседната за него от лявата му
страна лента, без да пропусне потеглилия направо л.а. „Рено Меган“ с рег. № .........,
при което му е нанесъл удар в предна дясна част, водачът на л.а. „Мерцедес Е 200“ с
рег. № ............. е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача на л.а. „Мерцедес Е 200“. Тежестта за установяване на елементите от
фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по
отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция,
тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед
ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Установи се от поясненията на вещото лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че на бул.
„Гешов“ на мястото на ПТП има три ленти, регулирани със светофарна уредба, от
които лявата е само за наляво, средната – само за направо, а дясната – за направо и
надясно. Установи се с оглед приетия механизъм на ПТП, че л.а. „Мерцедес Е 200“ се е
престроявал в съседната на него, намираща се вляво за него лента, за да завие наляво.
По отношение на л.а. „Рено Меган“ водачът му свидетелят К. заявява, че не може да
4
каже с точност дали се е намирал в лява или средна лента, с свидетелят ......... заявява,
че л.а. „Рено Меган“ е бил в средна лента. Следователно, не може са се приеме за
установено при условията на пълно и главно доказване, че водачът на л.а. „Рено
Меган“ е осъществил поведение, с което да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото не се установява пълно и главно да е бил в лява
лента, в който случай е било разрешено единствено да завие наляво предвид
урегулирането на кръстовището, но не и да продължи направо, каквото той е направил.
Този извод не следва да почива на предположения, още повече – другият водач в
случая депозира показания, че л.а. „Рено Меган“ е бил в средна лента.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
855, 44 лв. В случая изплатеното застрахователно обезщетение от 649, 57 лв. е в
размер, по-малък от стойността по средни пазарни цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение 649, 57 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
определен съгласно заключението на АТЕ, или общо за сумата от 664, 57 лв.
При съобразявана на извършеното прихващане до размер на сумата 339, 79 лв.
(половината от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 324, 79 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски, чийто размер съдът), се налага извод, че е налице
непогасен остатък от 324, 78 лв., с оглед на което искът за главницата е основателен в
пълния му предявен размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на главен
5
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага. С писмо, получено от ответното дружество
на 28.07.2017 г., ищецът е предявил регресна претенция пред ответното дружество, но
плащане не постъпило. Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-
дневния срок от представянето на всички доказателства, ответникът е изпаднал в
забава за изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета.
При съобразяване на горното и при спазване принципа на диспозитивното
начало за исковия период 12.04.2019 г. – 12.04.2022 г. ищецът има вземане за
мораторна лихва в размер на 98, 98 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, посредством
използване на електронен лихвен калкулатор на НАП, който надвишава претендирания
размер от 98, 96 лв., с оглед на което искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 36, 65 лв. разноски за заповедното производство (пропорционално на
предявената в исковото производство част от вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение) и сумата от 355 лв. разноски за исковото производство (25 лв. държавна
такса, 200 лв. депозит за АТЕ, 30 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение)
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ..........., ЕИК ........ дължи на ......., ЕИК
........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. 86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 324, 78 лв., представляваща главница за регресно вземане по щета №
.......... във връзка с настъпило на 11.05.2017 г. ПТП в гр. София, на бул. „Гешов“, ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2022 г. до
изплащане на вземането, и
сумата 98, 96 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.04.2019 г. –
12.04.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 19758/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........да заплати на ......., ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 36, 65 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 355
лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
6
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7