О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№__________
23.09.2020 г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и трети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВКА
КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН И.
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното от съдия И.
ВЧНД № 355 по описа за 2020
година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпил е частен протест от Атанаска Маринова –
прокурор в Районна прокуратура – Луковит, против Определение на РС – Луковит по
НОХД № 63/2020 г., с което съдът е прекратил
съдебното производство и е върнал досъдебно производство № ЗМ-280/16г., по описа
на РУ на МВР гр. Луковит, пр.№ 933/16г., по описа на РП Луковит, по което е
внесен обвинителен акт, за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до нарушаване на процесуалните права на
подсъдимите, а именно нарушения при формулирането на обвинението и нарушения
свързани с гарантиране правото на защита на обвиняемите.
Излага, че по горното досъдебното производство, в качеството
на обвиняеми са привлечени три лица: В.Р.Й. за извършено от него престъпление
по чл.270, ал.1 от НК, И.А.И. за извършени от него престъпление по чл. 270,
ал.1 от НК и престъпление по чл. 235, ал.З, т.4 вр.
ал.1, във вр. чл. 20, ал.2, и чл.28, ал. 1 от НК;
както и П.Т.Д. за извършено от него престъпление по чл. 235, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Посочва, че според съда са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимите И. и Д. - според съда е налице противоречие между
обстоятелствената част и диспизитива на обинителния акт досежно мястото
на извършване на деянията по чл. 235 от НК, а именно в обстоятелствената част на обвитителния
акт е посочено, че имота с кад. № 605032, отдел 3062
Ц1, местност „Високо присое" в който е извършвана сечта се намира в
землището на с. Т., а в диспозитива на обвиненията
повдигнати на подсъдимите И. и Д., е посочено, че същият този имот с кад. № 605032, отдел 3062 Ц1, местност „Високо присое"
се намира в землището на с. Д.. Съдът приема, че това е достатъчно съществен
порок, който нарушава правото на защита на двамата подсъдими И. и Д., тъй като
не е индивидуализирано точното място на извършване на деянията им. Счита, че
този извод на съда е неправилен тъй като както в обстоятелствената част така и
в диспозитива на обвиненията на повдинати
на подсъдимите И. и Д., за престъпленията по чл.235 от НК, точно е посочено
мястото на деянията им, а именно имот с кад. №
605032, отдел 3062 Ц1, местност „Високо присое". Счита, че разликата в
землището, не е нарушила правото им на защита, същите са знаели къде е точното
място на извършване на деянията, то е било достатъчно добре и ясно
индивидуализирано, още повече, че при предишното разглеждане на делото в
съд.фаза на процеса, им е било изменено обвинението и е било посочено, като
място на деяниянията им е именно землището на с. Т..
Сочи, че другото допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния
акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П.Д. се
изразява в това, че същият преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем на
10.05.2017г. по досъдебното производство е бил разпитан в качеството на
свидетел на дата 30.11.2016г. Съдът е достигнал до извод, че в случая е налице
съществено и грубо нарушаване на правото на защита на подсъдимия Д.,
провъзгласено като основно право на всеки гражданин в Конституцията на РБ^
чието осигуряване е разписано в чл. 54 и чл. 55 от III1К. Счита, че този извод на съда е неправилен.
Досъдебното производство е било образувано срещу друго лице - подсъдимия И.. На
30.11.2016г. при разпита му в качеството му на свидетел на П.Д. от разследващия
полицай му е разяснил правата по чл.121 от НПК, касаещи обстоятелства, по които
свидетелят не е длъжен да дава показания, свидетелят е положил подписа си под
тях. Обстоятелството, че същият е неграмотен, не води до извода, че
разследващия полицай не си е изпълнил задълженията и не му е разяснил правата
по чл.121 от НПК, липсваше и подобно твърдение от страна на подсъдимия Д. в
съдебното заседание проведено на 20.08.2020г. Следва да се отбележи и факта, че
след привличането на П.Д. в качеството му на обвиняем на 10.05.2017г., дадените
от него показания в разпита му на свидетел от 30.11.2016г. нямат никаква доказателствена стойност и същите се изключват от доказателствената съвкупност по делото. Отделно от това, за
да се постанови връщане на делото на прокурора според чл. 248, ал.1, т.З и
чл.249, ал.4 от НПК е необходимо не само да е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, но и това нарушение да може да бъде отстранимо. Счита, че в случая твърдяното от
съда нарушение на правото на защита на подсъдимия П.Д., чрез провеждането на
разпита му в качеството му на свидетел, преди привличането му като обвиняем
няма как да бъде отстранено, няма как разпита му да заличен.
Поради изложеното намира определение по НОХД № 63 по
описа на PC Луковит за 2020 г. от
20.08.2020 г. за неправилно и моли въззивната
инстанция да го отмени изцяло.
Постъпило
е възражение срещу частния протест от П.Т.Д. ***, чрез служебния си защитник адв. Р.Л. от ЛАК, в което считат, че постановеното
Определение е правилно, с оглед мотивите изложени в него. Сочат, че съдът,
правилно е приел да прекрати съдебното производство по НОХД 63/2020г. на PC Луковит и да върне досъдебно производство №
ЗМ-280/16г. по описа на РУ Луковит, пр.пр.№933/2016г.
на РП Луковит, по което е внесен обвинителен акт, за отстраняване на допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения, довели
до нарушаване процесуалните права на подсъдимите - а именно, нарушения при
формулирането на обвинението и нарушения свързани с гарантирането правото на
защита на обвиняемите.
Излагат, че в протеста на прокуратурата е посочено, че
разликата в землището в обстоятелствената част и диспозитива
на обвинителния акт досежно мястото на извършване на
деянието по чл.235 от НК, не е нарушило правото им на защита, за което считам,
че съдът правилно е приел, че са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния
акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите И. и Д..
Твърдят, че според Тълкователно
Решение №2/2002г. на ВКС :иЧрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита,"
От друга страна, счита, че същественото процесуално
нарушение се отстранява чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното
действие, при което то е било допуснато. Както се приема в Тълкувателно Решение
№ 2/2002г. на ВКС „в съдебната фаза на процеса контролът за допуснатите на
предварителното производство процесуални нарушения се предопределя от основните
начала на състезателността и равнопоставеността на
страните в съдебното производство и задължението на съда да бъде безпристрастен
арбитър в спора между тях".
Молят въззивната инстанция
да остави без уважение протеста на Районна прокуратура –Луковит и потвърди
определението на Районен съд –Луковит.
Постъпило е възражение и от адв.
С.Х. от ЛАК – служебен защитник на В.Р.Й. против частния протест на РП –
Луковит, като счита, че постановеното Определение, с което съдът прекрати
съдебното производство и връща делото на РП-Луковит за отстраняване на
допуснати съществени, отстраними процесуални
нарушения, довели до нарушение на процесуалните права на подсъдимите- И. и Д.
за правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Оспорва протеста като необоснован по следните
съображения:
Счита, че в хода на поставените по реда на чл.248 ал.1
от НПК въпроси, съдът е приел, че са налице основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата доколкото в хода на
ДП са били допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на подсъдимите да
разберат в какво са обвинени. Неоснователни са твърденията в частия протест, че разликата в землищата „Д." и „Т."
не обосновава съществено процесуално нарушение, тъй като същите са знаели къде
е точното място на извършване на деянията, а при предишното разглеждане на
делото в съдебна фаза на процеса , прокуратурата е изменила обвинението и било
посочено като място на деянията им землището на с.Т..
Счита, че престъпното деяние следва да бъде
индивидуализирано чрез посочване на време , място и начин на извършването му ,
което изискване е предвидено и като задължителен реквизит както на
обстоятелствената част на обвинения акт така и в неговата заключителна част.
Разликата в землищата е съществена, тъй като в различните землища е възможно да
съществуват имоти с идентични кадастрални номера. Поради това правилно съдът
прие, че е налице противоречие по отношение на мястото на извършване на
деянието и то е било възможно и е следвало да бъде отстранено от прокуратурата
на стадия „Действия на прокурора след приключване на разследването".
Приема за неоснователни твърденията на прокуратурата
че не са налице предпоставките на чл. 248, ал.1 т.З и чл. 249 ал.4 от НПК, по
второто констатирано от съда процесуално нарушение по отношение на подсъдимия Д.,
тъй като същото е невъзможно да бъде отстранено. Видно е от доказателствата по
делото, разследващия орган е имал данни за виновността Д. още при съставянето
на протокола за първото действие по разследването, но въпреки това първо е
разпитан в качеството на свидетел , без да е отразено, че му е разяснено
правото да откаже да даде показания за обстоятелствата, по които не е длъжен да
дава сведения, а още повече когато същия е неграмотен. Несъблюдаването на
разписаните в НПК права на лице за което са налице данни, че е участник в
извършено престъпление е грубо нарушение на гарантираните от Конституцията
права на всеки гражданин. Допуснатото по отношение на този подсъдим още при
действията по разследването грубо нарушаване на гарантирани права , може да
бъде отстранено, чрез повтаряне на процесуалното действие при което е било
допуснато нарушението т.е. от стадия на „Разследването".
Предвид изложеното счита, че нарушенията са съществени
и отстраними, но не и от съда в стадия на открито
разпоредително заседание при новото разглеждане на делото. Счита за правилно и
законосъобразно определението на настоящия съдебен състав, че съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата за
формулиране по недвусмислен начин на мястото на извършване на деянието и
респективно за извършване на законосъобразно повтаряне на процесуалните
действия по разследването по отношение на подсъдимия Д..
Въззивната
инстанция, като взе предвид частния протест, възраженията против частния
протест, мотивите на РС - Луковит и събраните по делото доказателства, счете за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С протоколно определение № 260009 от 20.08.2020 г.
РС-Луковит по НОХД № 63/2020 г.е прекратил съдебното производство по НОХД №
63/2020 г. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на
правото на защита на подсъдимите.
Върнал е делото на прокурора за отстраняване на
нарушенията при формулиране на обвинението, както и при гарантиране правото на
защита на лицата, съобразно подробните мотиви на определението.
С решение №11/12.02.2020г. по ВНОХД№47/2020г.Окръжен
съд –Ловеч е отменил присъда №–/11.06.2019г. по НОХД№200/2017г. по описа на Районен съд-Луковит и е върнал за
ново разглеждане делото от друг състав на съда от стадия на разпоредителното
заседание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Законодателя е вменил задължение на
съдията –докладчик да прецени допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия./арг.чл.249,ал.1 във вр. с
чл.248,ал.1,т.3 от НПК/.
Както вече се посочи и по-горе от
фактическа страна с решение №11/12.02.2020г. по ВНОХД№47/2020г.Окръжен съд
–Ловеч е отменил присъда №9/11.06.2019г. по НОХД№200/2017г. по описа на Районен
съд-Луковит и е върнал за ново разглеждане делото от друг състав на съда от
стадия на разпоредителното заседание.
Предвид на което и въззивната
инстанция приема за неоснователен протеста на РП-Луковит, че разликата в
землището, не е нарушила правото на
защита на подсъдимите,тъй като с отменителното
решение Окръжен съд-Ловеч е отменил и извършените от съдебния състав всички
процесуални действия,респективно и изменението на обвинението на подсъдимите в
хода на съдебното следствие.Т.е.пред настоящия състав на РС-Луковит,предмет на
разглеждане и проверка е бил обвинителния акт внесен от РП-Луковит и в който
РС-Луковит е констатирал и посочил предвид и възраженията на адв.Хр.Н. , че в обстоятелствената част на обвинителния
акт, по повод на който е образувано съдебното производство е посочено, че процесния имот, в
който се твърди, че е извършена незаконната сеч, се намира в землището на с. Т..В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,
че същият имот се намира в землището на с. Д..Нещо повече,видно от стр.4 на обв.акт.дори и в обстоятелствената част на същия като местоизвършване на деянието е посочено с.Д. при посочване
на диспозитивите на обвиненията. Въззивната
инстанция констатира и още едно съществено противоречие в тази насока.На стр.4
от обвинителния акт/ОА/ е посочено че горските продължили да следват останалите
две каруци,като към края на черния път,в местността“Зелените ливади“ ,където ги
чакали Л.К.-полицай,Кмета на селото и обв.В.Й.,който
отправил закана към Й.М.,че ще има ядове.След която Л.К.разпоредил каруците с дървата
да се закарат към Кооперацията на Р.Д.и по време на придвижването И.И. и П.Д. тръгнали да бягат с каруците и дървата,като И.
успял да избяга,но на Д. било попречено.В тази част
от ОА,прокурора е приел обаче при определяне на квалификацията по чл.270,ал.1
от НК,че това деяние е извършено в с.Д.,близо до Кооперацията, където В.Й. е попречил на орган на властта.За И. пък
е посочено,че това деяние е осъществено в с.Д.,близо до бившия
техникум.Определено е налице и противоречие и по отношение на това обвинение
къде прокуратурата приема,че е извършено деянието .Още повече и че, освен това,не
е ясно в землището на кое село попада местността „Зелените ливади“,дали на с.Т.
или с.Д. и където от полицай Л.К.е отправено разпореждане къде да се закарат процесните каруци с дърва.
Определено тези противоречия нарушават
ефективното упражняване на правото на защита и обоснован е извода на
РС-Луковит,че един от съществените белези за индивидуализация на едно
престъпление е мястото на неговото извършване и всеки обвинен в извършването на
каквото и да било престъпление има право да се защитава по всички приети от страна на прокуратурата за
установени факти.
По отношение на приетото от РС-Луковит,касаещо възраженията на адв. Л.
за допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на действия
спрямо неговият подзащитен П.Д. и въззивната
инстанция приема за установено,че от материалите по досъдебното производство се
установява, че на 04.10.2016 г. спрямо П.Д. е започнато административно
наказателно производство (АНП), което се установява от приложеният на л. 33
АУАН. АНП е започнало за това, че на 28.09.2016г. е транспортирал с кон и
каруца дървесина придобита в нарушение на посочените правила на Закона за
горите.
По този повод е образувана прокурорска преписка
№932/2016г.(л.16 ДП), в хода на която е извършвана полицейска проверка, обективирана в докладни записки. В докладната записка на л.
17, изготвена от полицейски инспектор, се съдържа информация, че в хода на
извършваната проверка са снемани писмени обяснения от служители на ДГС Л., от
които било установено, че на 28.09.2016г. те били заплашвани от П.Т.Д. и друго
лице познато като „В.У.“. Посочено е, че са извършени оперативно издирвателни мероприятия и са снети писмени обяснения от
двете лица посочени от горските служители.
На л. 23 ДП са приложени писмените обяснения на П.Т.Д.
от 01.11.2016г., в които той описва събития от края на м. септември, когато
отишъл да кара дърва от гората в местност на с. Т.. Сам описва действия по
нарязване на дърва, когато пристигнали горски служители, които ги накарали да
откарат дървесината в кооперацията на селото, като е посочено, че с навлизане в
селото е дошъл полицая Л., кмета на селото и още една патрулна кола. В този
момент другото лице, което било с него, избягало.
Досъдебното производство е образувано за разследване
на престъпление по чл. 235 ал.1 НК, извършено на 28.09.2016г. срещу И.А.И. е
образувано на 17.11.2016г. с постановление на прокурора.
Не е спорно и че, в хода на образуваното досъдебно
производство на 30.11.206г. (л. 98 ДП) подсъдимият П.Т.Д. е разпитан в
качеството на свидетел. При снемане на самоличността му е посочено, че същият е
български гражданин и е неграмотен. В
протокола има посочване на правото на лицето да не дава показания по въпроси с
отговора на които би могъл да се уличи, съгласно изискването на чл. 121 ал.1 НПК; правото да откаже да свидетелства, ако се намира в близка връзка с
обвиняемия, съгласно чл.119 НПК, включително и правото да се консултира с
адвокат, ако счита, че тези права могат да бъдат засегнати. Под стандартно
представената писмена информация е положен подпис за свидетел. П.Д. е започнал
за да изнася информация „по случая“, като описва събитията от 28.09.2016г.,
когато той тръгнал с И. към гората, за да докара дърва от местност между селата
Т. и Д., след което описва подробно обстоятелства, които са били заявени от
него в обясненията още от 01.11.2016г., дадени в хода на полицейската проверка.П.Т.Д.
е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 10.05.2017г (л.163 ДП).
След привличането като обвиняем и след провеждането на първия разпит (л.164ДП)
в присъствието на вече назначения служебен защитник, П.Д. е заявил, че не желае
да дава обяснения по случая.
Колкото до това, че разследващият орган - разследващ
полицай Неда Кацарска е разполагала с достатъчно данни,според РС-Луковит,че за
това че П.Т. може да е съпричастен към разследваното престъпление, което макар
формално да е образувано срещу лицето И.И. във всички
доказателствени източници е била посочвана деятелност
на няколко лица, включително и на П.Д., посочен като извършител от горските
служители, а след това и като лице установено като такъв от полицейската
проверка,въззивната инстанция счита за необходимо да
отбележи,че съгласно разпоредбата на чл.46,ал.1 от НПК само и единствено
прокурора има правото да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ
характер.В този смисъл,извън правомощията на съдът е да дава указания кой да
бъде привлечен в качеството на обвиняем и в кой момент от досъдебното
производство и възражението в протеста в тази насока е основателно.Нещо
повече,в разпоредбата на чл.118,ал.1от НПК е посочено,че не могат да бъдат свидетели
лицата,които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално
качество.
Въпреки това обоснован е извода на РС-Луковит,че в
настоящия казус се касае за отстраними процесуални
нарушения,с оглед на което и определението на съдът се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.345,ал.1 от НПК,съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 260009 от 20.08.2020 г. по НОХД № 63/2020 год. по описа на Районен съд – Луковит.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.