РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. Л., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Твърди се,
че в електронния фиш не е обозначено мястото на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е било извършено. Излага се в жалбата, че не става ясно какво е
било техническото средство за установяване на скоростта за движение, както и че не е била
отчетена допустима грешка при изчисляване на скоростта. Намира нарушението за
недоказано. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. В налично в преписката становище се излага, че жалбата е
неоснователна, поради което електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител на „Р.А.Р.“ ЕООД е
бил издаден от АНО Електронен фиш серия К № ******* за това, че на 23.04.2021 г. в 14:15
1
часа в гр. Бургас, по ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв. „К.“ с автоматизирано
техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 за движение в населено място до 50 км/ч, собственият на „Р.А.Р.“ ЕООД лек
автомобил „Мерцедес С 550” с рег. № ******** е бил управляван със скорост 85 км/ч или с
35 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при измерването.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил
„Мерцедес С 550” с рег. № ******** е бил управляван в гр. Бургас по ПП I-9, км.249+100 в
посока от ПВ „Юг“ към кв. К. със скорост 85 км/ч при въведена със знак В26 разрешена
скорост до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за
чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е било установено мястото, на извършване на нарушението. От
наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система (л. 11) се установява, че процесното техническо средство е било с точно
местонахождение ПП I-9, км.249+100, като в протокола е посочена и посоката на контрол на
средството, а именно от ПВ „Юг“ към кв. „К.“. Техническото средство е било мобилно,
поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № *******. Данните за
местонахождението на техническото средство са отразени и в издадения електронен фиш,
като изрично е посочено, че в гр. Бургас, ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв.
„К.“, е било констатирано извършено нарушение по ЗДвП. При така отразеното в
електронния фиш съдът намира, че конкретно и ясно е посочено мястото на нарушението, а
именно мястото, на което е бил заснет собственият на дружеството автомобил, управляван с
превишена скорост от 85 км/ч при въведено ограничение с пътен знак В-26 до 50 км/ч.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя,
че не става ясно къде е бил поставен пътният знак, въвеждащ ограничение за скоростта за
2
управление на МПС – В26. Видно от протокол за използване на техническо средство (л.11)
се установява, че на процесния участък е имало поставен пътен знак В-26 с ограничение до
50 км/ч, който е бил поставен на разстояние 300 метра от автоматизираното техническо
средство, с което е била засечена скоростта на движение на собствения на дружеството
автомобил. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било
въведено ограничение за движение на автомобилите до 50 км/ч с пътен знак В-26, който е
бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол, което е
позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят скоростта на движение на
автомобилите съгласно въведеното ограничение.
На следващо място неоснователно се явява и възражението, изложено в жалбата, че не
е отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В електронния
фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост. Това
обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото средство,
видно от който скоростта на движение е била 88 км/ч, като след измерване на допустимата
грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 85 км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М 644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение
на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП
и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
3
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „Р.А.Р.” ЕООД. Видно от справка от Търговския регистър жалбоподателят е едноличен
собственик на капитала на дружеството и негов управител. По тази причина правилно АНО
е ангажирал отговорността му за процесното нарушение в качеството му законен
представител на юридическото лице собственик на автомобила. По делото липсват данни за
подадена от жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 35 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на М. С. Л., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4