Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 / 22.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………Д.Е.……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......636.........по
описа за............2014..................година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът С.С.Ч.
чрез пълномощника му адв. К.С. с която той е предявил частично
предявени субективно съединени искове по
чл. 288 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД срещу Д.
В.А. и Х.А. *** и с които искове
същият ищец моли съда да
постанови решение с което да осъди всеки
от горепосочените ответници да му заплатят всеки един от тях
сумата от по на 1 000 лв. частично предявена от сумите от 9 000 лв. ,
представляващи възнаграждение по
сключени между тях
договори за поръчка , ведно със
законната лихва върху горепосочените главници , начиная от датата на
предявяването на исковете в КРС до окончателното им изплащане . Същият
ищец моли съда да осъди ответниците да му заплатят всички направени от него съдебни
разноски по делото , включително и съответния адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както
е предявен.
Ответната страна респективно ответниците Д.А. и Х.А. са редовно уведомени за предявения срещу тях искове , на същите съдът е указал последиците
от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание , като същите не са подал отговор в определения им от съда законов
преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК по повод на същите предявени срещу тях искове и по този начин не вземат
становище по същите . Затова и съдът е приел, че исковете се явяват допустими за разглеждане и като такива
ги е разгледал по същество.
В
съдебно заседание същите ответници редовно призовани се явяват лично и лично и
те и чрез процесуалният си представител вземат становище по предявените срещу тях искове като ги считат
за неоснователни и молят съда да ги отхвърли като такива изцяло.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните по делото , като се признава от тях , което се потвърждава
от приетите като доказателства по делото писмени доказателства , че ищецът по
делото С.С.Ч. е адвокат – правоспособен
юрист и като такъв има правата дадени му от закона да упражнява професията си на адвокат с оглед
защита на правата и интересите на
клиентите си , както и да осъществява
процесуално представителство в съдебно производство по всички видове
дела въз основа на сключени между него и
клиентите му договори за правна
помощ и изрично упълномощаване от
доверителите му затова .
Видно
от приетите като доказателства по настоящото дело протокол
от съдебното заседание по НОХД № 951
от 08.10.2012 г. по описа на БОС и приложента присъда № 255 от 08.10.2012 г. на БОС по същото
НОХД е че на 11.01.2012 година на ГП І –
6 км. 456+100 м. на територията на Община Карнобат, обл. Бургаска е починал при настъпило ПТП Васил Христов А.
син на тветниците Д.В.А. и Х.А.А. . На
14.01.2012 г. в гр. Карнобат същите
ответници Д.А. и Х.А. са сключили
поотделно всеки един от тях идентични договори за поръчка с ищеца - адв. Ч. като са му възложили да извърши следните действия във връзка със същото
горепосочено настъпило ПТП причинило смъртта на сина им Васил Христов А.
, а именно : да окаже съдействие и да
набави необходимите документи за
предявяване на претенция за получаване
на обезщетение от застрахователното дружество , да предяви претенция за
получаването на застрахователното обезщетение пред застрахователното дружество , да води преговори за сключването на споразумение за изплащане на застрахователното
обезщетение , да подпише споразумение за
получаване на застрахователно обезщетение
от застрахователното дружество от
името и за сметка на доверителя , след
изрично негово писмено съгласие с определеното му застрахователно обезщетение ,
да заведе и води гражданско дело срещу
застрахователното дружество за получаване на застрахователно обезщетение които
задължения ищецът е приел , като всеки
от ответниците е поел задължение да му заплати възнаграждение както следва
: при подписване на споразумение със застрахователното дружество без да е водено гражданско дело срещу застрахователното
дружество - възнаграждение в размер на
20 % / двадесет процента / от присъденото обезщетение което се дължи при реалното получаване на обезщетението от застрахователното
дружество , при водене на гражданско дело срещу застрахователното дружество - възнаграждение в размер на 30 % / тридесет процента / от присъденото обезщетение , като сумата се
изчислява и дължи при реалното получаване на обезщетението от застрахователното дружество и от тази сума се приспада възнаграждението по предходната точка , ако има изплатено
такова . Същите договори страните признават , че са подписани от тях и са валидни и правилно отразяват тяхната
воля при сключването и действието им и те са длъжни да ги изпълняват тъй като никоя
от страните не оспори , че са ги сключили действайки недобросъвестно и затова
съдът намира, че договорите са сключени в изпълнение на разпоредбите на чл. 8 и
сл. до чл. 20 от ЗЗД. Поради това и съдът намира, че договорите са произвели
правното си действие между страните и те съгласно чл. 20 а от ЗЗД имат силата
на закон по повод на отношенията си уредени с тях и страните по тях- страните и
по настоящото дело са длъжни да ги изпълняват. Тука следва да се посочи , че уговорената
резултатно възнаграждение по силата на
договорите за поръчка сключени между страните по делото е допустимо да се
уговори между тях по силата на чл. 36 ал.4 от ЗА , който допуска изрично това , но не и по наказателни
дела и граждански дела без материален интерес , което води съда до извода , че
съдържанието на процесните договори
сключени между страните по делото не противоречи на повелителни
разпоредби на който и да е закон и на добрите нрави.По отношение на
горепосочените два договори за
поръчка е че страните по тях са се
уговорили още и факта , че довереникът
по тях – адв. Ч. може да изпълни поръчката
лично или чрез трети лица , като обаче отговаря за техните действия като
за свои, което води съда до извода , че договора не е сключен интуито
персоне т.е. не е сключен за определено
лице което да престира само лично негови престации , а същият може да се
изпълнява от довереникът и чрез трети лица.
Тука следва да се спомене от съда , че горепосочените договори са съчетани с надлежно упълномощаване по силата на 2 бр. отделни идентични
пълномощни с които ответниците са
упълномощили ищеца адв. Ч. да изисква всякакви документи по дознания , прокурорски преписки , предварителни производства , съдебни дела
, епикризи , експертни заключения и др. във връзка с посоченото ПТП ,
както и да депозира документи , жалби , възражения пред органите на МВР , съдилища , съдебни
лекари , вещи лица на територията на
цялата страна във връзка със същото ПТП
, както и довереникът има право да предявява претенции пред застрахователни
компании и Гаранционен фонд във връзка с получаване на застрахователно
обезщетение от упълномощителите като
пострадали от настъпилото горепосочено ПТП , както и упълномощаването на ищеца от ответниците да ги представлява и защитава по досъдебни производства , прокурорски
преписки и съдебни производства , до завършването им във
всички инстанции , да извършва всякакви съдопроизводствени действия по делото във всички съдебни инстанции , да
подава молби от името на упълномощителите
и да иска участието им в
съдебното производство като частни
обвинители и да упражнява правата
им по чл. 78 и чл. 79 от НПК , а именно : да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви , че не го поддържа
, да се запознае с делото и да прави
необходимите извлечения , да представя доказателства , да участва в съдебното производство , да прави искания , бележки и възражения и да обжалва актовете на съда , когато са
накърнени техните законни права и
интереси , както и че адв. Ч. има право да преупълномощава други адвокати с
правата му по същите пълномощни. В същите пълномощни е записано изрично , че те трябва да се
тълкуват в полза на упълномощения – в случая адв. Ч. и че не са ограничени със
срок и са валидни до изричното им оттегляне.
Видно
от приложените 3 броя молби , съдебен
протокол по НОХД № 951 / 2012 г. по описа на БОС и присъда № 255 от 08.10.2012
г. на БОС по същото НОХД е че ищецът е започнал да подава съответни молби до
съответните държавни органи на Р България за конституирането на
ответниците в качеството им на
пострадали по д.п. № 16 / 2012 г. по
описа на РУП Карнобат , пр.
преписка с вх. № 272 / 2012 г. по описа
на ОП гр. Бургас , предприел е действия по конституирането на ответниците като частни обвинители по
горепосоченото НОХД № 951 / 2012 г. по описана БОС и ги е представлявал в същото наказателно производство. Същият
видно от представената искова молба е
предявил съответните искове за обезщетение
от страна на ищците като техен
пълномощник срещу застрахователното дружество ЗД Евроинс АД гр. София на
дата 05.09.2012 г. като е било
образувано по повод на същите искове за обезщетения от ответниците гр.д. №
11962 / 2012 г. на СГС . С тези искове ответниците са претендирали ответното
застрахователно дружество да им заплати съответно обезщетение в размер на
по 120 000 лв. на всеки един от тях
, представляващо претърпени от тях неимуществени вреди причинени им вследствие
на настъпило ПТП в резултат на което е настъпила смъртта на сина им Васил
Христов А., ведно със съответните лихви начиная от датата на деликта –
11.01.2012 година до окончателното им
изплащане. Препис от същата искова молба е била изпратена на застрахователното
дружество и същото е подало отговор на исковата молба по която ищецът в
качеството на процесуален представител на ответниците е направил респ. подал допълнителна искова молба. Същото
дело е било насрочено за разглеждане видно от приложената призовка и
определение от 05.01.2013 г. на СГС за дата 30.04.2013 година . Същото видно
пак от приложената призовка и протокол от 08.05.2013 г. на СГС по горепосоченото гр.д. № 11962 / 2012 г. по
описа на СГС е било отложено за 08.05.2013 година където
адв. Ч. в изпълнение на дадените му права е упълномощил адв. Митов с
правата да представлява ответниците по делото , като делото е отложено да дата 29.10.2013 година за събиране на доказателства . На същата дата – 29.10.2013
година се е провело съответното заседание по делото на което ответниците са
били представлявани от адв. Ч. и делото
е отложено за дата 11.03.2014 година за
събирането на допълнителни доказателства. Същото съдебно заседание е било
отложено за събиране на допълнителни
доказателства . На 27.03.2014 година е
постъпила молба от ищците по същото дело / двамата ответници по настоящото / с
която те са направили отказ от иска ,
като със съответно определение от дата 02.04.2014 година производството по
делото е било прекратено . Това ищците са направили тъй като видно от представената преписка по
щета № ********** от 23.10.2012 г. е било определено изплащане на обезщетение за всеки един от тях
на по сумата от 55 250 лв. за настъпилата смърт на сина им Васил Христов А.
по силата на сключена застраховка –
Гражданска отговорност на водача на МПС по повод на процесната МПС , които те
са получили по банков път. Преди това получаване на горепосочените обезщетения
, но по повод това на 26.03.2014 г. всеки от двамата ответници Д. и Х.А. са
сключили спогодба със Застрахователно Дружество Евроинс АД гр. София спогодба по силата на която всеки от тях се е съгласил
да получи сумата от 55 250 лв. като
обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди като същите суми да им бъдат преведени от ЗД Евроинс АД
в срок от 45 дни от подписването на същата спогодба , като със същата
спогодба същите лица – ответниците по настоящото дело са се съгласили да направят отказ от предявените от тях
искове по горепосоченото гражданско дело в срок от 10 дни от подписването на същата
спогодба , което те и са сторили отказвайки се от исковете по горепосоченото
гр. д. № 11962 / 2012 г. по описа на СГС. Със същата извънсъдебна спогодба
страните са се уговорили че са уредили
всякакви имуществени претенции помежду си
по повод на настъпилото ПТП и нямат претенции една към друга.
Видно
от представените 2 бр. писма с обратни разписки , изпратени от ищеца Ч. до ответниците
Д. и Х. Атанасови е че същите ги е уведомил, че е изпълнил задълженията си по
сключените между тях договори за поръчка , а те не са го уведомили за
сключеното между тях и застрахователното
дружество споразумение и направения от тях отказ по исковете и ги е поканил да
му заплатят дължимото му се възнаграждение посочени в договорите.Същите
ответници не са отговорили на поканата на ищеца и не са му заплатили и до
настоящия момент исканото от него възнаграждение.
По
отношение на основателността на предявените искове съдът намира следното : По
повод на сключените договори за поръчка между ищеца и ответниците са възникнали облигационни взаимоотношения . По
силата на същите довереникът Ч. е трябвало
да окаже съдействие и да набави необходимите документи за предявяването
на претенция за обезщетение срещу
застрахователното дружество , да предяви същата пред това дружество като образува затова съответното гражданско
дело което по мнението на съда адв. Ч. е сторил. По този начин адв. Ч. е
извършил всички правно допустими действия
за защита на правата и законните интереси на доверителите си свързани с нанесените им неимуществени
вреди , които се явяват пряка и
непосредствена последица от процесното
ПТП настъпило на 11.01.2012 г. при което е причинена смъртта на сина им Васил
Христов А.. По силата на този договор останалите страни по него – ответниците Д. и Х.
Атанасови е следвало да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
съответното възнаграждение по смисъла на
чл. 288 от ЗЗД , което в случая се явява по смисъла на точка 4 от раздел І на всеки договор - 20 %
от присъденото обезщетение при
подписване на споразумение със
съответното застрахователно дружество
без да е водено гр. дело и при реално получаване на обезщетението от страна на доверителят или
30 % от присъденото обезщетение при воденето на гр. дело срещу застрахователното дружество , което се дължи пак при реално
получаване на обезщетението от страна на доверителят . В случая съдът намира,
че не сме изправени пред нито една от двете хипотези на процесните договори за поръчка при които
доверителите са длъжни да заплатят уговорено обезщетение в горепосочената т.4
от раздел І на договора за поръчка тъй като
е било образувано гр. дело по повод на предявени искове за претендирани обезщетения за претърпени неимуществени вреди ,
но в хода на същото производство ищците са сключили споразумение със
застрахователното дружество като са направили отказ от исковете си и по този начин няма присъдено от съда по
делото обезщетение за неимуществени вреди от размера на което да се определи дължимото
се възнаграждение по всеки договор за поръчка на ищеца в качеството на
довереник по него. Горепосочените случаи на изплащане на възнаграждение на довереникът
по договорите за поръчка не визират заплащане на такова възнаграждение по
настоящия случай и отделно от друга се поставя в невъзможност съдът да прецени какво
възнаграждение да присъди на ищеца , тъй като липсва уговорено за заплащане при
настоящия правен казус по делото. Това – заплащане на възнаграждение при образувано гр. дело и сключено
извънсъдебно споразумение страните не са уговорили тъй като и не са имали впредвид , че ще се подпише споразумение по образувано
гр. дело и то без участието на довереникът , като по този начин са счели, че
ако такова все пак се подпише то ще е извън предмета на настоящия договор за
поръчка и тъй като това извънсъдебно
споразумение е без участието на довереникът , то и затова заплащане на възнаграждение
не му се и дължи . Затова съдът намира , че така предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Освен
това на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищщите са направили искане ищецът да бъде
осъден да им заплати направените от тях съдебни разноски по настоящото дело, но тъй
като по делото липсват доказателства те да са направили съдебни разноски по
делото , то съдът намира, че такива не следва да им се присъждат , тъй като
това искане се явява шаблонно.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл.288 от ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД предявени от С.С.Ч. с ЕГН ********** *** чрез адвокат К.К.С. - САК с ЕГН ********** , БУЛСАТ ********** с
рег. № от Единния адвокатски
регистър ********** и с адрес на кантора гр. София ул . Иван Денкоглу № 20
ет. 2 ап. 2 срещу Д.В.А. с ЕГН **********
и Х.А.А. с ЕГН ********** – двамата съпрузи от гр. Карнобат, обл. Бургаска ул.
Места № 30 с които С.С.Ч. моли съда да
постанови решение с което да осъди Д.В.А. и
Х.А.А. да му заплатят всеки
един от тях сумата от по на
1 000 лв. частично предявена от сумите от 9 000 лв. , представляващи възнаграждения по сключени между
тях два договора за поръчка от
дата 14.01.2012 година , ведно със законната лихва върху горепосочените
главници , начиная от датата на предявяването на исковете в КРС до окончателното им изплащане като
неоснователни и недоказани изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: